Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 22.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 237 по описа за 2020 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС (иск за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот).
Ищците С.М.С. с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез процесуален представител – адв. Й.М. от ВТАК, със служебен адрес ***, твърдят в исковата си молба, че ищците - съпрузи са собственици на покрит недвижим имот, семейна имуществена общност, придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 1386, том VII, рег. № 5207, н. дело № 1264 от 2013г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, находящ се в с. Първомайци, община Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 7, а именно : дворно място, с площ от 880.00 квадратни метра, представляващо урегулиран поземлен имот II-1345, в квартал 79 по плана на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, заедно с построената в него жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и подобрения, при граници на дворното място: УПИ III-1348, улица, УПИ I-1344 и УПИ ХI-1347, в кв.79, по регулационния план на с. Първомайци.
Твърдят, че ответниците са съсобственици на съседния покрит недвижим имот УПИ I-1344, в кв. 79, по регулационния план на с.Първомайци.
Сочат, че ищците са новодомци за с. Първомайци, но имат информация, че техният имот и имотът на ответниците са били едно общо дворно място, от което са били образувани два самостоятелни парцела. Заявяват, че между двата имота съществува много стара каменна ограда, която не съвпада с регулационната граница по плана на селото - същата е изградена от камъни, но не по граничната линия и без технически измерения. Уточняват, че регулационната граница между двата имота не е прилагана. Твърдят, че неуредените регулационни отношения между двата имота са довели до неправомерно владение на част от имота на ищците с площ от около 55 кв.м. Заявяват, че ответниците владеят процесната площ от имота на ищците. Посочват, че още от закупването на имота си през 2013 година, водени от добросъседски отношения, са молили ответниците доброволно да се съгласят за изграждане на нова ограда, която да отговаря на изискванията на Закона за устройство на територията и да минава по граничната линия, като неправомерно владяната част от тяхното дворно място от двете ответници да бъде включена в техния имот. Заявяват, че без основание двете ответници категорично отказват да отстъпят собствеността и предадат владението на процесните 55 кв.м. от дворното място.
Молят съда да постанови решение, с което двете ответници да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху площ от 55 квадратни метра, находяща се в техния имот. В допълнителни уточняващи молби по делото, поясняват, че поддържат исковата си претенция с правно основание чл.108 от ЗС досежно отстъпване собствеността и предаване на владението върху процесните 45 кв.м. от дворното място. Молят съда да им бъдат присъдени и разноски по делото.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Й.М. от ВТАК, ищците поддържат предявения иск. Излагат съображения в съдебно заседание и в писмена защита. Молят съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
Ответниците М.А.Ф. и Б.Й. Н., двете с постоянен адрес ***, депозират писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника си – адв. Л.И. от ВТАК. Ответниците считат исковата претенция за процесуално допустима. Не спорят, че страните са собственици на два съседни имота, находящи се в село Първомайци, община Горна Оряховица, с административен адрес : улица „Цар Освободител”. Не спорят, че между двата имота има изградена масивна каменна ограда. Спорят, че с изграждането на оградата между двата имота има неправомерно завземане на част от площта от имота на ищците. Спорят, че регулацията по отношение на двата имота не е приложена.
Твърдят, че ответниците са собственици на УПИ I-1344 в кв.79 по ПУП на село Първомайци, одобрен със Заповед № 292 от 1992 година. Заявяват, че този имот е идентичен с УПИ VII-246, кв.52, по ПУП на селото, одобрен със Заповед № 23 от 23.03.1920г. Сочат, че имотите на двете страни са бивша собственост на прадядото на Б. Н. – Т., който е закупил в началото на XX век парцел от около 6 дка и е разделил същия между шестте си деца. Посочват, че през 1919 година в имота на ищците е изградена жилищна сграда, т. нар. „стара къща”, а на следващата година е изградена и масивната процесна ограда. Поясняват, че „старата къща” е изградена „на калкан” с къщата на ответниците, а самата масивна каменна ограда започва непосредствено след края на двете жилищни сгради и продължава, като към момента на терен тя е изградена до края на вътрешната регулационна линия и граница на имотите. Посочват, че през 60-те години на XX-ти век бащата на Б. Н. и съпруг на М.Ф. е разрушил съществуващата жилищна сграда и е построил нова. Твърдят, че съгласно приложената към исковата молба скица - виза № 27 от 13.01.1966г., границата на имотите, като регулационна линия и на място съществуваща, започва непосредствено след края на жилищната сграда на ищците. Заявяват, че дългогодишните предишни собственици на имота на ищците никога не се предявявали претенции, че изградената по вътрешната регулационна линия ограда навлиза в част от техния имот. Считат, че спорът с настоящите собственици на имота - ищци в процеса е породен от техни претенции от съвсем различен характер.
Твърдят, че процесните имоти са урегулирани с влезли в сила регулационни планове. Сочат, че с Указ № 7 от 23.03.1920 г. е одобрена регулацията на улиците, а със Заповед № 682 от 25.03.1920 г. е одобрена дворищната регулация на всички строителни квартали на с. Темниско (част от днешното село Първомайци 1), Горнооряховска околия, съгласно които за поземлен имот с кадастрален номер № 264 е отреден парцел V- 246 в квартал 52. Заявяват, че със Заповед № 202 от 09.12.1963 г. е утвърдено разделяне на парцел V- 246 от квартал 52 по ПУП на селото, съгласно което за източната част на Поземлен имот № 246 по кадастралния план е отреден парцел V- 246 в кв.52, а за западната част на Поземлен имот № 246 е отреден парцел VII-246. Твърдят, че регулацията за двата имота е приложена, с изключение на източната дворищна регулация между парцел V-246 и парцел IV-247 в квартал 52 (в частта й към улицата) и част от южната граница на парцел VII-246, която в частта към улицата с о.т. 120-75-131 не съвпада с дворищната регулационна граница между парцел VII-246 и парцел VI-252 в кв. 52 (в частта на плевника, изграден в югозападната част на имота). Посочват, че със Заповед № 2690 от 25.10.1976 г. е одобрен Кадастралния и регулационен план на с. Първомайци, окр. Великотърновски, част IV, с който за поземлен имот с кадастрален номер № 1344 (идентичен с парцел VII-246 в квартал 52 по отменения план от 1920 година, изменен със Заповед № 202 от 09.12.1963г.) е отреден парцел (УПИ) I-1344 в квартал 79 по Регулационния план, а за поземлен имот с кадастрален номер 1335 (идентичен с парцел V-246 в квартал 52 по отменения план от 1920 година, изменен със Заповед № 202 от 09.12.1963 г.) е отреден парцел (УПИ) II-1345 в квартал 79. Сочат, че със Заповед № 292 от 21.04.1992 г. е одобрен Кадастралният, устроителен и регулационен план на с. Първомайци (Подробният устройствен план на село Първомайци), съгласно който за поземлен имот с кадастрален номер № 1344 е отреден парцел (УПИ) I-1344 в квартал 79 по Регулационния план, а за поземлен имот с кадастрален № 1345 е отреден парцел (УПИ) II-1345 в квартал 79 по Регулационния план, съответно идентични с парцел V-246 от кв. 52 по отменения план от 1920 година, изменен със Заповед № 202 от 09.12.1963 г. Заявяват, че съгласно всички така изброени по-горе планове процесните два имота са регулирани.
Заявяват, че в исковата си молба ищците не твърдят тази част от 45 кв.м. да има характер и на „придаваемо място” по смисъла на ЗТСУ, а дори и тя да има такова качество, ответниците твърдят, че не е изпълнен фактическият състав - да има придаваемо място, определено като такова с влязъл в сила Подробен устройствен план, да е определена и платена неговата цена и то да е завзето. Твърдят, че към днешна дата и действието на ЗУТ се определя, че влезлите в сила ПУП нямат вече автоматично отчуждително действие, а се предвижда, че в случай на наличие на такова „придаваемо място” следва между страните да се сключи договор за неговата продажба. Сочат, че в ПЗР на ЗУТ е предвиден гратисен период, в рамките на който това пряко отчуждително действие се запазва, но той е в период от шест месеца от влизането на закона в сила през 2001 година, като към днешна дата е изтекъл.
Оспорват изцяло исковата претенция като неоснователна. Претендират разноски.
В съдебно заседание, ответниците, чрез пълномощника си – адвокат Л.И.
от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения. Молят съда
да отхвърли предявения иск. Прендират направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложения по делото препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот – въз основа на съдебно решение по чл.288 от ГПК № 89, том III, н.дело № 948/1964г. на Горнооряховския народен съдия, Т.Г..Д. и З.Х.Д., двамата от с. Първомайци, са признати за собственици по наследяване и отреждане в техен дял със съдебно решение от 26.12.1963г. по гр. дело № 665/63г. на НС – Г.Оряховица, отказ и покупко-продажба на наследствени права, върху недвижим имот – дворно място от 863 кв.м., находящо се в чертите на с. Първомайци, заедно с построените в него жилищни сгради, лятна кухня, плевник и сайвант, представляващо парцел V-246 от кв.52 по плана на с.с., при граници : улица, Б.А. Я., Х. К. и П. Н. К..
Видно от приложения по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том II, нот.дело № 831/1979г. на ГОРС, Т.Г.Д. от с. Първомайци е продал на сина си Г.Т.Д. следния недвижим имот : ½ ид.част от дворно място от около 880 кв.м., находящо се в чертите на с. Първомайци, заедно с такава част от жилищната сграда, жилищната пристройка и плевника със сайванта, което дворно място съставлява парцел II-1345 от кв.79 по плана на с. Първомайци, при граници : улица, А. и М. Ф. и н-ци на Х.К., за срещу задължение за издръжка и гледане на своя баща.
Видно от приложения по делото препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том I, нот.дело № 431/1990г. на нотариуса при ГОРС, З.Х. Д. от с. Първомайци е продал на сина си Г.Т.Д. недвижим имот : ¼ ид.част от дворно място от 880 кв.м., за което е отреден парцел II-1345q кв.79 по планd на с. Първомайци, заедно с такава част от построените в него къща, пристройка, стопански сгради и подобрения, за сумата от 513 лв.
Видно от приложения по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том I, рег. № 1343, дело № 115/2004г. на нотариус Ани Маркова с рег. № 252 в НК, с район на действие ГОРС, В.Х.Г. от с. Първомайци и Т. Х. Д. от гр. Варна са продали на Г.Т.Д. следния недвижим имот, находящ се в с. Първомайци, общ. Г.Оряховица, а именно : ¼ ид.част от дворно място с площ 880 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот II-1345 в кв.79 по плана на с. Първомайци, заедно с такава част от построените в него жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и подобрения, при граници : улица, А. и М. Ф. и наследници на Х.К., за сумата от 582 лв.
Безспорни между страните по делото са фактите, че ищците С.М.С. и М.К.С. са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на недвижим имот, находящ се в с. Първомайци, община Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 7, а именно : дворно място, с площ от 880.00 квадратни метра, представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-1345, в квартал 79 по плана на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, заедно с построената в него жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и подобрения, при граници на дворното място: УПИ III-1348, улица, УПИ I-1344 и УПИ ХI-1347, в кв.79, по регулационния план на с. Първомайци, придобит по време на брака им на основание възмездна правна сделка – покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1386, том VII, рег. № 5207, н. дело № 1264 от 2012г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в регистъра на НК.Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1386, том VII, рег. № 5207, н. дело № 1264 от 2012г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в регистъра на НК, скица № 1523/23.05.2017г. на Община Горна Оряховица, удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/25.08.2017г. на Община Горна Оряховица.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че ответниците М.А.Ф. и Б.Й. Н. са съсобственици на недвижим имот, намиращ се на административен адрес : село Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 9, представляващ дворно място, за което е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-1344, в квартал 79 по плана на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, одобрен със Заповед № 292 от 1992г., заедно с построената в имота жилищна сграда.
Видно от приложеното по
делото писмено доказателство - скица № 27/13.01.1966г., изд. от Окръжен Народен
съвет В.Търново, на собствениците на парцел VII-246 по плана на с.
Първомайци – Й. Дам. Ф.и М. А. Ф., е разрешен строеж и дадено петно за жил.сграда и към нея кухня с
отстояние на 3-те метра, която да покрие съществуващ калкан в парцел V-246, намалено на
Безспорни в настоящото производство са и фактите, че между УПИ II-1345, в квартал 79 по плана на с. Първомайци, и УПИ I-1344, в квартал 79 по плана на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, има изградена на терена стара каменна ограда, като тези факти се потвърждават и от всички приети по делото СТЕ.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че ответниците осъществяват владение върху спорната част от дворно място, намираща се между построената в УПИ II-1345 жилищна сграда, изградената на терена стара каменна ограда, жилищната сграда, изградена в УПИ I-1344, и до УПИ ХI-1347, която част от поземлен имот съгласно действащия кадастрален и регулационен план на село Първомайци попада в УПИ II-1345, в квартал 79 по плана на с. Първомайци.
Видно от данните по делото, налице е спор между ищците и ответниците относно правото на собственост върху частта от дворно място, намираща се между построената в УПИ II-1345 жилищна сграда, изградената на терена стара каменна ограда, жилищната сграда, изградена в УПИ I-1344, която част от поземлен имот съгласно действащия кадастрален и регулационен план на село Първомайци попада в УПИ II-1345, в квартал 79 по плана на с. Първомайци.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че е налице влязъл в сила кадастрален и регулационен план за село Първомайци, общ. Горна Оряховица, одобрен със Заповед № 292 от 1992г., потвърдено и от приетите по делото СТЕ.
Видно от приложената по делото преписка по изготвяне на геодезическа снимка на съществуващи имоти и сгради в УПИ I-1344 и УПИ II-1345, кв. 79 по регулационния план на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, в изготвената към нея обяснителна записка е удостоверено, че процесните имоти са урегулирани с влезли в сила кадастрални и регулационни планове.
В хода на настоящото съдебно производство, при
първоначалното разглеждане на делото от седми съдебен състав, съдът е приел и приложил заключението на СТЕ и
допълнително заключение към него, двете извършени от вещото лице росица
Господинова, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло, с оглед
съответствието им на приетите писмени доказателства и на СТЕ, извършена от
вещото лице С.К.. От заключението на първоначалната СТЕ се установява,
че в действащия Кадастрален и регулационен план на с. Първомайци, одобрен със
Заповед № 292/21.04.1992г. не е отразена вярно кадастралната граница между ПИ №
1344, за който е отреден УПИ I -1344 в квартал 79 по ПУП, и ПИ № 1345, за който
е отреден УПИ II-1345 в квартал 79 по ПУП,
като кадастралната граница между процесните имоти
представлява дворищната регулационна граница между парцел V-246 в
квартал 52 и парцел VII-246
в квартал 52 по Регулационния план от 1920 година,
изменен със Заповед № 202/09.12.1963 г., съгласно влязлото в сила Решение по гр.
дело II-665 по описа на ГОРС за 1963г., и част от тази граница е трайно
материализирана, като на място е изградена бетонна ограда с дължина
Видно от приетата
Съдебно-техническа експертиза,
извършена от вещото лице С.К. и приета по настоящото
дело, УПИ II в кв. 79 по действащия регулационен план на с. Първомайци от
Съдът кредитира заключението на вещото лице К. като обосновано, неоспорено от страните по делото и кореспондиращо на приетите по делото писмени и гласни доказателства и на двете СТЕ, изготвени от вещото лице Р.Г..
Видно от показанията на св. В.Х.Г. /бивш собственик на УПИ II-1345/, тя е продала имота на ищците през 2012г., като къщата била на нейната баба З. Д. и на чичо й Г. Д. - майка и син, т.е. нейните баба и чичо - на баща й брат. Свидетелката установява по делото, че оградата била циментена до някъде и от там - с камъни. Откакто се помни, оградата е така там. Свидетелката твърди, че границата никога не се е местила между двата имота, като това е ограда до ограда и това е границата. Свидетелката си спомня, че циментеният дувар го е правил лично дядо й.
Видно от показанията на св. И.К.В. /позната на страните и техен съсед в с.Първомайци/, същата е ходила и в двата имота, дори като малка там е гледана от бабите. Свидетелката установява, че двата имота граничат с дувар, а тези имоти били на роднини - на М.Ф. и З.Д.. Свидетелката В. твърди, че е на 75 години и оградата между двата имота така я помни. Видно от показанията на св. В., има дувар, реден от камъни, и отгоре - с някакъв цимент, който не е много висок, като циментът на оградата започва откъм улицата. Не помни кога е направена тази ограда, но не е правена скоро. Не знае да е имало спор за границата между двата имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и В., доколкото същите установяват факти, непосредствено възприети от тях при посещенията им в процесните два имота, с оглед липсата на противоречия помежду им и съответствието им на приетите писмени доказателства и на трите СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Съдът намира, че предявеният
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС се явява процесуално допустим.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2014г. от 23.02.2016г. по тълк.дело №8/2014г. по описа на ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53,ал.2,изр.2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54,ал.2 от ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В този смисъл са и задължителните указания, дадени по настоящото дело с Определение № 47/04.02.2020г. по гр. дело № 2576/2019г. по описа на ВКС.
Разгледан по същество, предявеният иск по чл.108 от ЗС се явява
неоснователен по изложените по-долу съображения.
В случая предмет на иска е установяване правото на собственост на
ищците върху 45 кв.м., за които същите твърдят да попадат в дворното място,
съставляващо УПИ I-1344, в кв.79 по плана на с. Първомайци, собственост на
ответниците, и да се владеят от М.Ф. и Б. Н. погрешно и неправомерно, поради неуредени
регулационни отношения и тъй като съществуващата между двата имота стара
каменна ограда не съвпада с регулационната граница по плана на селото, както и
претенцията на ищците тази реална част от УПИ I-1344, в кв.79 по плана на с. Първомайци да
бъде освободена от ответниците и владението върху нея да им бъде отстъпено.
Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не
произтичат промени във вещноправно статут на имотите. В чл.2,ал.5 от ЗКИР
законодателят е въвел оборима презумпция за вярност относно отразените данни за
имотите в кадастралната карта, но неправилното отразяване на правото на
собственост там не води до неговото пораждане, изменение или погасяване.
Съгласно § 1,т.16 от ДР на ЗКИР, непълнотите или грешките в кадастралната карта
са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Следователно непълнота или грешка по смисъла на ЗКИР ще е налице в
случаи на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в кадастралния
план и пренесени в създадената въз
основа на него кадастралната карта, тъй като в рамките на проведената
административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните за
местоположението им. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за
право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или
кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.53,ал.2,изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на
чл.54,ал.2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от
От приетите по делото писмени доказателства и три СТЕ в случая се установява, че за село Първомайци няма изработена кадастрална карта и кадастрални регистри, като към момента за посоченото село е в сила кадастралният, застроителен и регулационен план на с. Първомайци, одобрен със Заповед № 292 от 21.04.1992г. на кмета на Община Г.Оряховица, на основание чл.75,ал.1,т.1 от ППЗТСУ (отм.).
Съдът приема за безспорно установено в процесния случай, че ищците С.С. и
М.С. по време на брака си са придобили право на собственост, в режим на СИО, на
основание възмездна правна сделка – покупко-продажба, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1386, том VII, рег. № 5207, н. дело
№ 1264 от 2012г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с
рег. № 284 в регистъра на НК, върху недвижим имот, намиращ се в Първомайци,
община Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 7, а именно : дворно място, с графически изчислена площ
от 880.00 квадратни метра, представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-1345, в
квартал 79 по плана на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица от 1992г., заедно с
построената в него жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и
подобрения, при граници на дворното място: УПИ III-1348, улица, УПИ I-1344 и УПИ
ХI-1347, в кв.79, по регулационния план на с. Първомайци, който имот съставлява
парцел V-246, с площ от 863 кв.м.,
в кв.52 по изменението на плана на с. Първомайци от 1963г., съставляващ от своя страна част от поземлен имот с
кадастрален № 246 в кв. 52 по плана на с. Първомайци от
1920г., за който е отреден парцел V-246 в кв.52 съгласно одобрената с плана от 1920г.
дворищна регулация на всички строителни квартали на с. Темниско /сега с.
Първомайци/, с обща площ около 1600 кв.м.
Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства се
установява по категоричен начин, че праводателите на ищците – Ваня Христова Генева, Георги Трифонов Джуров,
Татяна Христова Джурова, са придобили право на
собственост върху процесния имот, представляващ УПИ II-1345, в кв. 79 по плана на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица,
заедно с построената в него жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и
подобрения, съставляващ парцел V-246, с площ от 863 кв.м.,
в кв.52 по изменението на плана на с. Първомайци от 1963г., по силата на възмездни сделки /покупко-продажби/, удостоверени в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1386, том VII, рег. №
5207, н. дело № 1264 от 2012г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том II, нот.дело
№ 831/1979г. на ГОРС, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том I, нот.дело
№ 431/1990г. на нотариуса при ГОРС, от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 137, том I, рег. № 1343, дело № 115/2004г. на нотариус Ани Маркова с рег. №
252 в НК, с район на действие ГОРС, а
техните праводатели Х.Т.К., Т.Г.Д. и З.Х.Д. са придобили право на собственост
върху този имот на основание наследствено правоприемство, съдебна делба,
приключила с влязло в сила съдебно решение от 26.12.1963г. по гр. дело № II-665 по описа на ГОРС от 1963г., и покупко-продажба на наследствени права,
обективирани в нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на съдебно
решение по чл.288 от ГПК № 89, том
III, нот.
дело № 948 от 25.11.1964г., като тези факти са удостоверени и в разписния лист на с. Първомайци /СТЕ, извършена от в.лице Р. Г. и приложенията към него;
СТЕ, извършена от в.лице Сн. К./.
Не на последно място, ангажираните в процеса писмени доказателства, както и приетите заключения на СТЕ, извършени от
вещите лица Р. Г. и Сн. К., обосновават извод, че имот,
представляващ представляващ УПИ II-1345, в кв. 79 по плана на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица,
съставляващ
парцел V-246, с площ от 863 кв.м.,
в кв.52 по плана на с. Първомайци от 1963г., е владян от ищците и от теехните праводатели единствено и
само в имотните граници по плана на селото от 1920г. и по измененията върху него, нанесени през 1963г.
/листи 93, 96-97 от делото/, начертани със зелен цвят
на комбинирани скици – приложения към СТЕ, извършена от
в.лице Сн. К. /листи 98-99 от делото/, без някой да е
оспорвал собствеността им върху имота
в тези граници. В тази връзка, от заключенията на всички приети по делото СТЕ се
установяват и
фактите, че западната граница на
УПИ II-1345, в кв. 79 по плана на с. Първомайци, съставляващ парцел V-246, в кв.52 по изменението на плана на с.
Първомайци от 1963г., не съвпада с дворищно-регулационната
линия, определена при разделянето на парцел V-246 на
два имота,
със Заповед № 202/09.121963г., която
е станала имотна граница, преминава през сградата в северната част на имот пл.
№ 246, като я разделя на две, и следва да минава по западния калкан на сградата
в парцел V-246 /УПИ II-1345, в
кв.79 по
плана от 1992г./ и по материализираната на терена с каменна ограда, като събарянето на
старата сграда в съседния парцел VII-246 разстоянието между новопостроената сграда и сградата в имота на ищците
е следвало да бъде
На следващо място, съдът
приема за безспорни в процесния случай и фактите, че ответниците М.А.Ф. и Б.Й.
Н. са придобили право на собственост, на основание наследствено
правоприемство и съдебна делба, приключила с влязло в сила съдебно решение от
26.12.1963г. по гр. дело № II-665 по описа на ГОРС от
1963г., и съставения нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа
на съдебно решение по чл.288 от ГПК № 63, том III,
н.дело № 900 от 05.11.1964г., върху недвижим имот, намиращ се в Първомайци,
община Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 9, а именно : дворно място, с площ от 755.00 квадратни метра,
представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-1344, в квартал 79 по плана
на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица от 1992г., заедно с построените в него къща, лятна кухна и стопански постройки
/плевник-сайвант/, който имот съставлява парцел VII-246, с площ от 755 кв.м., в кв.52 по изменението
на плана на с. Първомайци от 1963г., съставляващ от своя страна част от поземлен имот с кадастрален № 246 в кв.
52 по плана на с. Първомайци от 1920г., за който е отреден парцел V-246 в кв.52 съгласно одобрената с плана от 1920г.
дворищна регулация на всички строителни квартали на с. Темниско /сега с.
Първомайци/, с обща площ около 1600 кв.м.
Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства се
установява по категоричен начин, че праводателите на ищците – Б.и А. Я., А. Т. К., А. П. Я. и Б. А. К., са придобили право на собственост върху процесния имот, представляващ парцел
VII-246, с площ от 755 кв.м.,
в кв.52 по изменението на плана на с. Първомайци от 1963г., съставляващ от своя страна част от поземлен имот с
кадастрален № 246 в кв. 52 по плана на с. Първомайци от
1920г., за който е отреден парцел V-246 в кв.52 съгласно одобрената с плана от 1920г.
дворищна регулация на всички строителни квартали на с. Темниско /сега с.
Първомайци/, с обща площ около 1600 кв.м., по силата на наследствено правоприемство и възмездни сделки, удостоверени в нотариален акт № 174 от
26.04.1956г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 866,
том V, регистър 6545, дело № 917/23.12.1931г. на горнооряховския районен съдия, като тези факти са удостоверени и в разписния лист към
Кадастралния план на с. Първомайци /СТЕ, извършена от в.лице Р. Г. и приложенията към него,
СТЕ, извършена от в.лице Сн. К./.
Въз основа на приетите в
процеса писмени доказателства и
неоспорените от страните СТЕ и
приложенията към тях /преписи – извлечения от плана на с. Темниско от 1920г.,
Заповед № 202/09.12.1963г., изд. от ВтОНС, Сектор „Кадастър, регулации и
нивелации“ при отдел „Арх. И б-ство“, скица № 265/14.10.1963г., скица за строеж
№ 27 от 13.01.1966г. и др./, обосновават извод, че
имот, представляващ част от парцел V-246 от кв.52 по плана на с. Първомайци от 1920г., с обща площ около 1600 кв.м., разделен впоследствие на парцел V-246 и на
парцел VII-246
с изменение на плана на с. Първомайци
от 1963г., за който е отреден УПИ I-1344 в кв.79 по плана на с. Първомайци от 1976г. и по плана от 1992г., е владян ищците и от техните праводатели, в имотните граници по плана на селото от 1920г. и изменението му със Заповед № 202/09.12.1963г.,
начертани със зелен цвят на 2 бр. комбинирани скици – приложение към СТЕ, извършена
от в. лице Сн. К., без някой да е оспорвал
собствеността им върху този имот в продължение на десетилетия
/показанията на свидетелите Ваня Генева и Иванка Войкова/. В тази връзка, от заключенията
на всички приети по делото СТЕ, се установяват и фактите, че източната граница на УПИ
I-1344 в кв.79 по плана на с. Първомайци от 1992г., съставляващ парцел VII-246, в кв.52 по изменението на плана на с.
Първомайци от 1963г., не съвпада с дворищно-регулационната
линия, определена при разделянето на парцел V-246 на
два имота със
Заповед № 202/09.121963г., която е
станала имотна граница, преминава през сградата в северната част на имот пл. №
246, като я разделя на две, и следва да минава по западния калкан на сградата в
парцел V-246 /УПИ II-1345, в
кв.79 по
плана от 1992г./ и по материализираната на терена с каменна ограда, като след събарянето
на старата сграда в съседния парцел
VII-246 разстоянието между новопостроената сграда и
сградата в имота на ищците е следвало да бъде
Приетите по делото писмени доказателства – протокол за трасиране, означаване и координиране на граница от 05.07.2017г., преписка по изготвяне на геодезическа снимка на съществуващи имоти и сгради в УПИ I-1344 и УПИ II-1345, кв. 79 по регулационния план на с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, заключенията на приетите СТЕ и 2 бр. комбинирани скици – приложение към СТЕ, извършена от в. лице Сн. К., налагат извод, че след дворищно-регулационния план на с. Първомайци от 1920г., с който са одобрени регулацията на улиците и дворищната регулация на всички строителни квартали на село Темниско /сега с. Първомайци/, и неговото изменение със Заповед № 202/09.12.1963г., досежно разделянето на парцел № V-246 в кв.52 по плана от 1920г. и обособяването от него на два имота – парцел VII-246 и парцел VII-246, е изготвен кадастрален и регулационен план на с.Първомайци, утвърден със Заповед № 2690 от 1976г., съгласно който за парцел VII-246 е отреден УПИ I-1344, а за парцел V-246 е отреден УПИ II-1345, двата в кв.79 по плана на с. Първомайци, като по плана от 1976г. имотната граница между процесните два имота съвпада с източната фасада на жилищната сграда в УПИ I-1344 и отразената каменна ограда.
На следващо място, от приетите по делото многобройни писмени доказателства и СТЕ се установява, че със Заповед № 292/21.04.1992г. на Кмета на Община Г.Оряховица, е утвърден сега действащият кадастрален и регулационен план на с. Първомайци, съгласно който за имота, собственост на праводателите на ищците към 1992г., е отреден УПИ II-1345 в кв.79 по плана на с. Първомайци; за имота, собственост на ответниците, е отреден УПИ I-1344 в кв.79, като в двете комбинирани скици към заключението на СТЕ, извършена от вещото лице Сн. К., е видно, че границата по плана от 1992г. между имота на ищците и имота на ответниците, обозначена със син цвят, е изместена на запад в сравнение с границата на имотите по плана от 1920г. и изменението му със Заповед № 202/09.12.1963г., и по този начин новонанесената граница навлиза в УПИ I-1344, собственост на ответниците, като площта на тази част от терена, която е заключена между имотната граница по кадастралния план от 1976г. и от 1992г. и заснетите на място къща и ограда от камъни, е 43 кв.м.
В тази връзка, неоснователни и непочиващи на приетите доказателства се явяват твърденията на ищцовата страна, че са налице неуредени регулационни отношения между двата имота, което е довело до неправомерно вледеене от ответниците на част от имота на ищците с площ от 55 кв.м., уточнена с последващи молби на площ от 45 кв.м. Съдът намира за установено по категоричен начин от заключението на СТЕ, извършена от в. лице Р. Г. /специалист в тази област/, че двата процесни имота са урегулирани с влезлите в сила регулационни планове за с. Първомайци, като според същата експертиза и съгласно заключението на СТЕ, извършена от в.лице Сн. К., според плановете от 1976г. и от 1992г. промяна за двата имота в кадастралната основа няма, а е променена единствено западната уличнорегулационна линия на УПИ I-1344, която предвижда придаване на част от имота на ответниците към улицата и южната дворищно-регулационна линия, която съвпада с имотните граници по кадастралния план, но така променената улична регулация не е приложена до момента. Същевременно, от приетото допълнително заключение към СТЕ, извършено от в.лице Р. Г., се установява, че процесната площ от 43 кв.м. би могла да има характер на придаваемо място според отрежданията с кадастралните и регулационните планове на селото от 1976г. и от 1992г., но същата не е отразена като предаваема в тези два плана, не са налице данни в Община Г. Оряховица собствениците на УПИ II-1345 да са заплатили на собствениците на УПИ I-1344 стойността й като придаващо се към техния парцел дворно място. Наред с това, въз основа на приетите многобройни писмени доказателства, кореспондиращи на приетите три заключения на СТЕ, се установява, че по действащия регулационен план от 1992г. не се предвижда уреждане на регулационни сметки между двата имота и не са отразени предаваеми места между тях.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011г. на ВКС по тълк. дело № 3/2010г., ОСГК, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8,ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Съгласно чл.110,ал.1 от ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план /планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно застрояване/ има непосредствено отчуждително действие, т.е. правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г. по гр. дело № 2 от 1993г. на ОСГК на ВС, това придобиване е под прекратително условие, тъй като според чл.33,ал.1 от ЗТСУ (отм.) и чл.86,ал.2 от ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното /преди неприложения план/ положение на недвижимите имоти. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г. по гр. дело № 2 от 1993г. на ОСГК на ВС, дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33,ал.1 и 2 от ЗТСУ (отм.), а понятието "приложен план" по чл.32,ал.1,т.5 от ЗТСУ (отм.) е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменяването на плана на това основание – чл.33,ал.1 във вр. чл.32,ал.1,т.5 от ЗТСУ(отм.).
На следващо място, ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници /съгласно чл.15,ал.1 от ЗУТ, урегулирани веднъж, поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи/, но въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т. нар. "доброволна" регулация : Съгласно чл.15,ал.2, 3, 4 и 5 от ЗУТ, изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти /тоест придаването на части от един имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота/, се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение - например в хипотезата на чл.16 от ЗУТ. Този въведен със ЗУТ нов принцип при изменение на границите на урегулираните имоти, е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове, така че да се осигури приемственост и сравнително плавен преход между режима на "принудителната" регулация, действал по ЗТСУ (отм.), и режима на "доброволна" регулация, въведен със ЗУТ, и да се избегне за в бъдеще евентуална възможност за несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти. Именно това е целта на разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ : с тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6,ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6,ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Предвидената в § 8,ал.2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Непровеждането на тази административна процедура е пречка, съгласно § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в § 8,ал.1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията.
При това положение и съобразно § 8, ал.2 във вр. § 6 от ПР на ЗУТ,
след изтичане на 6-месечния срок по § 6 от ПР на ЗУТ, дори да се приеме, че в
случая е съществувало отчуждително действие на
дворищно-регулационния план от 1976г.,то същото, при неплащане на обезщетение, се
прекратява, като собствениците на поземлени имоти по § 8,ал.1 от ПР на ЗУТ,
каквито в тази хипотеза се явяват ответниците, могат да поискат вътрешните регулационни линии на техния имот да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници
на поземлените имоти /§ 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ/.
Предвид изложеното дотук и въз основа на приетите писмени доказателства и три СТЕ, за парцелни граници по новия план от 1992г. следва да се вземат имотните граници преди неприложените планове от 1976г., респ.1992г., т.е. като кадастрална основа за плана от 1992г. следва да се вземат дворищно-регулационните линии на плана от 1920г. - като предходен план, и неговото изменение със Заповед № 202/09.12.1963г., настъпило по повод образуваното съдебно производство за делба, приключило с влязло в сила съдебно решение от 26.12.1963г. по гр. дело № II-665 по описа на ГОРС от 1963г.
Този извод на съда се подкрепя по категоричен
начин от приетите и неоспорени от страните заключения на СТЕ, извършени както
от вещото лице Р. Господинова, така и от вещото лице Сн. К., според които
границата между Поземлен имот № 1344 и Поземлен имот № 1345 по
Кадастралния план, за които имоти е приложена регулацията по отменения план на с. Темниско (с.
Първомайци I от
Въз основа на събраните доказателства се установява несъмнено, че от придобиването на процесния имот, представляващ УПИ II-1345 в кв.79 по плана на с. Първомайци от 1972г. /14.12.2012г./, ищците владеят този имот /бивш кадастрален № V-246 в кв. 52 по плана от 1920г., обособен с изменението му от 1963г. като имот с пл. № V-246 в кв.52/, по вътрешната граница на този имот, съгласно дворищно-регулационния план на с. Първомайци от 1920г., изменен със Заповед № 202/09.12.1963г., очертана на изготвените по делото комбинирани скици със зелен цвят, така, както имотът е придобит от праводателите на ищците и владян от тях до смъртта им, респ. до извършените от тях разпоредителни сделки, като тази граница на място не съвпада с границата по изменението на регулацията от 1976г. и с границата на новата улична и дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 292/1992г. на кмета на Община Горна Оряховица, изчертана със син цвят на приложените по делото комбинирани скици.
Същевременно, приетите писмени доказателства обосновават извод, че ответниците
се легитимират като собственици на своя имот -
УПИ I-1344 в кв.79 по плана на с. Първомайци от 1972г., на основание наследствено правоприемство и съдебна делба, приключила с влязло в сила съдебно
решение от 26.12.1963г. по гр. дело № II-665 по описа на ГОРС от
1963г., като същите владеят този
имот /бивш кадастрален № VII-246 в кв. 52 по плана от
1920г., обособен с изменението му от
1963г. като имот с пл. № VII-246 в кв.
52/, по вътрешната
граница на този имот, съгласно дворищно-регулационния план на с. Първомайци от
1920г., изменен със Заповед №
202/09.12.1963г., и именно в тези граници и площ те осъществяват своята фактическа
власт върху собствения си имот в продължение на
десетилетия.
Съгласно § 1,т.16 от ДР на ЗКИР, непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Следователно непълнота или грешка по смисъла на ЗКИР ще е налице в случаи на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в кадастралния план и пренесени в създадената въз основа на него кадастралната карта, тъй като в рамките на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните за местоположението им. В тази връзка, от приетите писмени доказателства и три заключения на изготвените в съдебното производство СТЕ се потвърждава изложеният по-горе извод на съда, че на кадастралния план на село Първомайци не е отразена вярно границата между засегнатите имоти, като при налагането на плановете ясно се вижда, че е налице несъответствие между отразеното в одобрения кадастрален план и действително притежаваното от страните право на собственост, изразено в това, че имотната граница между имоти УПИ II-1345 и УПИ I-1344 е силно отклонена на запад, т.е. навлязла е в имот, за който е отреден УПИ I-1344, границата е изместена на запад в този имот и така се формира спорното между двата имота място от 43 кв.м. С оглед изложеното по-горе, в случая се установяват и фактите, че промяна в регулацията на тези имоти по плановете от 1920г., изменението му от 1963г., от 1976г. и от 1992г. не е извършвана и не е приложена, и съгласно изискванията на ЗУТ, в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти, регулационните линии от предходния план стават кадастрални граници на имотите, а границата на засегнатите поземлени имоти е материализирана на място към момента на одобряване на кадастралния план.
Предвид изложеното дотук, съдът
приема, че действително е налице
грешка в кадастралния и регулационен план на с. Първомайци от 1992г. по смисъла на чл.54,ал.2 от ЗКИР, но допуснатата
грешка в
действащия кадастрален план на с. Първомайци от 1992г. е в резултат на грешно
отразяване на имотната граница между УПИ II-1345 и
УПИ I-1344 по кадастралния план на с. Първомайци, одобрен със Заповед №
292/1992г., като съществуващата на място граница между УПИ II-1345 и
УПИ I-1344 не съответства на тази, нанесена със син цвят като новозаснета граница между
поземлени имоти с пл. № V-246 и пл. № VII-246 по плана от 1920г. и изменението му от 1963г., тъй като действителната граница между двата
процесни имота следва да е кадастралната граница между тях, представляваща дворищната регулационна
граница между парцел V-246
в квартал 52 и парцел VII-246 в квартал 52 по
Регулационния план от 1920 година, изменен със Заповед № 202/09.12.1963 г., като част от тази граница
е трайно материализирана на място чрез изградена бетонна ограда с дължина
Предвид изложените дотук съображения, съдът намира за неоснователни и недоказани в съдебното производство твърденията на ищцовата страна, че С.С. и Мариана С. са придобили по време на брака си, в режим на СИО, право на собственост върху 43 кв.м. от дворното място, съставляващо УПИ I-1344, в кв.79 по плана на с. Първомайци от 1992г. По своя характер гражданско-правната сделка, на каквото основание ищците се позовават за установяване собствеността си върху процесната вещ, е деривативно /производно/ основание за придобиване правото на собственост и като такова предполага правоприемство между прехвърлителя и приобретателя по договора, т.е. ако прехвърлителят не е бил собственик на тази спорна част от имот УПИ I-1344, какъвто се явява настойщият случай с оглед изложените по-горе подробни мотиви, то и купувачите по сделката не биха могли да станат собственици на спорната реална част от имота, собственост на ответниците.
Следователно, само на това основание и независимо от всички останали съображения, изложени по делото, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв по отношение претенцията на С.С. и М.С., че същите са придобили право на собственост върху 45 кв.м. от дворното място, съставляващо УПИ I-1344, в кв.79 по регулационния план на с. Първомайци от 1992г., собственост на ответниците по делото, и че ответниците следва да предадат владението върху тази част от имота.
Владение от страна на ответниците. В конкретния случай ответниците доказват наличието на годно правно основание за упражняване на владението си върху процесната спорна площ от 45 кв.м. /43 кв.м. според заключенията на двете СТЕ/ от дворното място, за което е отреден УПИ I-1344, в кв.79 по плана на с. Първомайци, а именно – придобиване на правото на собственост върху имота на основание наследствено правоприемство и съдебна делба, приключила с влязло в сила съдебно решение от 26.12.1963г. по гр. дело № II-665 по описа на ГОРС от 1963г., и осъществено от тях давностно владение, към което се прибавя и давностно владение, осъществено от техните праводатели, съобразно изложеното по-горе.
Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, през които владелецът следва да е осъществил своята фактическа власт, без да я е прекъсвал. В случая, безспорно се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че ответницата М.Ф. и праводателите на същата и на ответницата Б. Николова са установили своята фактическа власт върху процесния недвижим имот, съставляващ пл. VII-246 по плана от 1920г. и изменението му от 1963г., за който е отреден УПИ I-1344 в кв.79 по плана на с. Първомайци от 1992г., считано от влизане в сила на съдебно решение от 26.12.1963г. по гр. дело № II-665 по описа на ГОРС от 1963г., като от тогава до настоящия момент първата от тях ползва лично описания по-горе имот без прекъсване, т.е. в продължение на около 57 години и 5 месеца, и осъществяваното от нея владение по вътрешна регулационна граница съгласно плана на селото от 1920г. и изменението му от 1963г. е явно и необезпокоявано до предявяването на настоящата искова молба от ищците по делото /18.09.2017г./, т.е. в продължение на 53 години и осем месеца, което се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Генева и Войкова, кореспондиращи на приетите СТЕ. При тези обстоятелства, безспорно се налага изводът, че след като са придобили процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство и съдебна делба, приключила с влязло в сила съдебно решение от 26.12.1963г. по гр. дело № II-665 по описа на ГОРС от 1963г., и след като ответниците и техните праводатели лично са осъществявали непрекъснато, необезпокоявано от други лица, владение върху този имот в продължение общо на около 53 години и 8 месеца, двете са придобили процесния имот /УПИ I-1344/ и по давност.
Предвид изложените по-горе съображения, след като взе предвид, че в случая не се установява С.С. и М.С. да са придобили право на собственост върху 45 кв.м. от дворното място, съставляващо УПИ I-1344, в кв.79 по регулационния план на с. Първомайци от 1992г., от които 43 кв.м. са погрешно нанесени в УПИ II-1345, кв.79, съгласно регулационния план на село Първомайци от 1992г., а приетите по делото доказателства обосновават извод, че ответниците владеят правомерно тази реална част от собствения си недвижим имот - УПИ I-1344, в кв.79 по регулационния план на село Първомайци от 1992г., съдът счита, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.108 от ЗС и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв, ведно със законните последици.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответниците за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платени от тях възнаграждения на вещи лица /общо 330 лв./ – по 165 лв. за всеки ответник, както и направените разноски за платени адвокатски възнаграждения – общо 900 лв. за ответницата Б. Н. и 450 лв. за ответницата М.Ф., които следва да бъдат възложени в тежест на ищците, съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС,
предявен от С.М.С. с
ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез
процесуален представител – адв. Й.М. от ВТАК, против М.А.Ф. и Б.Й. Н., двете с постоянен адрес ***, за приемане за установено по
отношение на ответниците М.А.Ф. и Б.Й. Н., че С.М.С. и М.К.С. са собственици на 45
/четиридесет и пет/ квадратни метра от дворно място, за което е отреден урегулиран
поземлен имот /УПИ/ I-1344 /римско едно за хиляда триста четиридесет и
четири арабско/, в квартал 79 /седемдесет и девет/ по регулационния план на с. Първомайци от 1992г., от които 43 кв.м. съгласно действащия
кадастрален и регулационен план на село
Първомайци от 1992г. са погрешно нанесени в УПИ II-1345, кв.79, както и за осъждане на М.А.Ф. и Б.Й. Н. да предадат на С.М.С. и М.К.С. владението върху владяната от тях без правно основание реална част от 45 /четиридесет и пет/ квадратни метра от дворно
място, за
което е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-1344
/римско едно за хиляда триста четиридесет и четири арабско/, в квартал 79 /седемдесет
и девет/ по регулационния
план на с.
Първомайци от 1992г., от които 43 кв.м. съгласно действащия кадастрален и регулационен план на село Първомайци от 1992г. са погрешно нанесени в УПИ II-1345, кв.79, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.А.Ф., с постоянен адрес:***, СУМА в размер на 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени възнаграждения на вещи лица, и СУМА в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.Й. Н., с постоянен адрес ***, СУМА в размер на 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени възнаграждения на вещи лица, и СУМА в размер на 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..