№ 7190
гр. С., 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2197/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 45168/21 г. по
описа на СРС, 148 състав, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. Х.
Н. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 15 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които е получил в резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. около 14:00
часа, на път II – 81, между гр. Монтана и гр. Костинброд, в района на м.
„Раниславци“, близо до ресторант „Езерото“, между управлявания от ищеца
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № СВ **** АТ, движещ се в
посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, и лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № СО **** СК, управляван от водача В.Ц.Г.,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № ВG/03/121000301077,
валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г., движещ се в посока от гр. Костинброд
към гр. Монтана, при което водачът на второто МПС навлиза в лентата за
движение на първото МПС, вследствие на което настъпва удар между двата
1
автомобила, ведно със законната лихва върху главницата от 09.03.2021 г. до
окончателното плащане.
С решението ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. Х. Н. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1200 лв., представляваща разноски в
настоящото производство, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С.
К. Н. сумата от 1750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца в настоящото
производство.
Подадена е въззивна жалба от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД срещу решение №
2197/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 45168/21 г. по описа на СРС, 148
състав, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 10 000 лв. до пълния присъден размер от
15 000 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочва, че
присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен
и не съответства на критерия за справедливост. Поддържа, че при определяне
на размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел предвид
датата на настъпване на процесното ПТП, икономическите условия в страната
към момента на настъпването му и възрастта на въззиваемия. Иска се от съда
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и
вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли иска за
обезщетение за неимуществени вреди в посочената част. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - Г. Х. Н. е подал отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Оспорва като неоснователно твърдението на въззивника, че
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Г. Х. Н. твърди, че при ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. около
2
14:00 часа, на път II – 81, между гр. Монтана и гр. Костинброд, в района на м.
„Раниславци“, близо до ресторант „Езерото“, между управлявания от ищеца
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № СВ **** АТ, движещ се в
посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, и лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № СО **** СК, управляван от водача В.Ц.Г.,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № ВG/03/121000301077,
валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г., движещ се в посока от гр.
Костинброд към гр. Монтана, водачът на второто МПС навлиза в лентата за
движение на първото МПС, вследствие на което настъпва удар между двата
автомобила. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Опел“. Поддържа, че от причинените при ПТП травматични
увреждания /сътресение на мозъка със загуба на съзнание, силни болки в
гърба, в областта на гръдния кош, фрактура на гръбнака на C4/ e претърпял
неимуществени вреди /болки и страдания/. Сочи, че е бил на постелен режим
за дълъг период от време, както и че към настоящия момент не се е излекувал
напълно. Твърди, че са налице и остатъчни последици от сътресението на
мозъка като гадене, повръщане, нестабилно състояние при изправено
положение, както и болки във врата. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 07.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД оспорва иска като неоснователен.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на
противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил, вида
и характера на твърдяните травматични увреждания, както и наличието на
причинно – следствена връзка между тях. Твърди, че вина за настъпването на
ПТП има и ищецът. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва като
завишен и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и
че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав
намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва
да се установи от ищеца, че в причинна връзка със събитие, съставляващо
покрит риск по сключената от ответника застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, и настъпило вследствие от
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, е
претърпял неимуществени вреди.
Във въззивното производство не са спорни между страните следните
обстоятелства: че към 07.02.2021 г. за лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“,
с рег. № СО **** СК, управляван от В.Ц.Г., е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ ЕАД; че процесното ПТП е настъпило вследствие на
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № СО **** СК, който на 07.02.2021 г. около 14:00 часа, на път
II – 81, между гр. Монтана и гр. Костинброд, в района на м. „Раниславци“,
близо до ресторант „Езерото“, е навлязъл в лентата за движение на лек
автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № СВ **** АТ, управляван от Г. Х. Н.;
че в резултат на процесното ПТП на въззиваемия – ищец в
първоинстанционното производство са причинени следните травматични
увреждания – комбинирана травма в областта на шията и гръдния кош, довела
до навяхване на шията с пукване /фисура/ на тялото на четвъртия шиен
прешлен, мозъчно сътресение със замъглено съзнание около 10 минути,
контузия в областта на гръдния кош с множество хематоми; че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания.
Спорното обстоятелство във въззивното производство е какъв е
4
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
С оглед установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, и
посочените в ППВС № 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и
за прилагането на критерия „справедливост“ при телесните увреждания
обективни обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други, настоящият съдебен състав намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 12 000 лв.
За да определи обезщетение за неимуществени вреди в посочения
размер, настоящият съдебен състав взе предвид следните обстоятелства:
характера на увреждането – комбинирана травма в областта на шията и
гръдния кош, довела до навяхване на шията с пукване на тялото на четвъртия
шиен прешлен, мозъчно сътресение със замъглено съзнание около 10 минути
и контузия в областта на гръдния кош с множество хематоми;
продължителността на претърпените болки и страдания – оздравителният
процес е продължил около шест месеца, като в периода на временната
неработоспособност от 44 дни ищецът е претърпял болки, които през първите
няколко дни са били с умерена до висока интензивност, продължили са с
пулсиращ характер от слаби до силни и след това в рамките на
посттравматичната церебрастения /до около 3 месеца/, наличието на
затруднения в ежедневието от имобилизацията на шията /по документи около
10 дни, а по анамнестични данни – 1 месец/, възрастта на пострадалия към
момента на ПТП – 53 години, както и обстоятелството, че ищецът се е
възстановил напълно и е работоспособен.
Други конкретни доводи, касаещи правилността на решението в
обжалваната част, не са изложени във въззивната жалба, а съгласно чл. 269,
изр. 2 ГПК въззивният съд е обвързан от оплакванията, направени с нея.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ следва да се уважи като основателен до размера на сумата от 12 000 лв., а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15 000 лв. следва да
се отхвърли като неоснователен. В частта, в която искът с правно основание
5
чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен до размера на сумата от 10 000 лв., решението е
влязло в сила като необжалвано.
Поради частично разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд решение № 2197/07.02.2024 г., постановено по гр.
д. № 45168/21 г. по описа на СРС, 148 състав, следва да бъде отменено като
неправилно в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за разликата над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2021 г. до
окончателното плащане, като вместо това следва да се бъде постановено друго
решение, с което да се отхвърли искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
разликата над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. В
частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
горницата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 12 000 лв., решението следва
да бъде потвърдено като правилно. В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Като последица от частичната отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната част, решението следва да се отмени и в частта, в която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разликата над сумата от 960,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, както и в частта, в която ответното
дружество е осъдено да заплати на адв. С. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
разликата над сумата от 1400,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца в първоинстанционното производство.
Предвид изхода на спора в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна не следва да се присъжда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие
за въззивното производство, тъй като по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен с въззиваемия, от който да е видно, че е
уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на въззиваемия за
въззивното производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК Г. Х. Н.
следва да бъде осъден да заплати на ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 180 лв.,
представляваща дължими разноски за първоинстанционното производство /за
6
депозити за възнаграждения на вещите лица по САТЕ и СМЕ и за
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно
чл. 25, ал. 1 НЗПП/, както и сумата от 120 лв., представляваща дължими
разноски за въззивното производство /за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2197/07.02.2024 г., постановено по гр. д. №
45168/21 г. по описа на СРС, 148 състав, в частта, в която ЗЕАД „Б.В.И.Г.“
ЕАД, ЕИК: ****, е осъдено да заплати на Г. Х. Н., ЕГН: **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, разликата над сумата от 12 000 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които е получил в резултат на
ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. около 14:00 часа, на път II – 81, между гр.
Монтана и гр. Костинброд, в района на м. „Раниславци“, близо до ресторант
„Езерото“, между управлявания от ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел
„307“, с рег. № СВ **** АТ, движещ се в посока от гр. Монтана към гр.
Костинброд, и лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № СО ****
СК, управляван от водача В.Ц.Г., застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица
№ ВG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г., движещ се в
посока от гр. Костинброд към гр. Монтана, при което водачът на второто МПС
навлиза в лентата за движение на първото МПС, вследствие на което настъпва
удар между двата автомобила, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.03.2021 г. до окончателното плащане, в частта, в която ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК: ****, е осъдено да заплати на Г. Х. Н., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 960 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и в
частта, в която ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК: ****, е осъдено да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. К. Н., със съдебен адрес: гр. С., бул.
****, разликата над сумата от 1400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
7
ищеца в първоинстанционното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК: ****, срещу Г.
Х. Н., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата
над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които е получил в резултат на ПТП, настъпило на
07.02.2021 г. около 14:00 часа, на път II – 81, между гр. Монтана и гр.
Костинброд, в района на м. „Раниславци“, близо до ресторант „Езерото“,
между управлявания от ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с
рег. № СВ **** АТ, движещ се в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, и
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № СО **** СК,
управляван от водача В.Ц.Г., застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица
№ ВG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г., движещ се в
посока от гр. Костинброд към гр. Монтана, при което водачът на второто МПС
навлиза в лентата за движение на първото МПС, вследствие на което настъпва
удар между двата автомобила.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Х. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. Свобода, бл.
****, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК
сумата от 180 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 120 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8