Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./02.10.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5667/2018 г.
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 124, ал.1 ГПК от С.Й.И., ЕГН **********, адрес: *** срещу „* със седалище и адрес на управление *** * за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1873,19 лева, представляваща сбор от
издадени 12 броя фактури за консумирана електрическа енергия за периода от
30.11.2010 г. до 26.05.2014 г. за обект на потребление, находящ
се в град * с абонатен № ********** и клиентски № * като са издадени следните фактури: от 30.11.2010 г. за
сумата от 122,62 лева, от 30.12.2010 г. за сумата от 137,38 лева, от 30.10.2011
г. за сумата от 142,50 лева, от 27.04.2012 г. за сумата от 134,11 лева; от
29.06.2012 г. за сумата от 307,52 лева; от 31.07.2012 г. за сумата от 136,30
лева, от 31.08.2012 г. за сумата от 152,86 лева, от 29.09.2012 г. за сумата от
171,94 лева, от 31.10.2012 г. за сумата от 107,58 лева, от 30.11.2012 г. за
сумата от 178,79 лева, от 28.12.2012 г. за сумата от 153,29 лева и от
16.04.2014 г. за сумата от 128,30 лева, поради погасяване на задължението по
давност.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е
потребител на електрическа енергия за обект на потребление, находящ
се в град * с абонатен № ********** и клиентски № *. Посочва, че при проверка на гише, установила, че има
задължения за минал период, съобразно издадени 12 броя фактури от 30.11.2010 г.
до 26.05.2014 г. Направила възражение, че не дължи претендираните
по тях суми, тъй като задължението за заплащане на всяка от тях е погасено по
давност. Ответното дружество отказва да погаси задълженията, поради което предявява
исковата претенция. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим, а в условията
на евентуалност като неоснователен. Твърди, че искът е недопустим поради липса
на правен интерес, което се явява абсолютна процесуална предпоставка за
завеждане на иска. Твърди, че процесната сума
представлява стойност на реално потребено количество
ел. енергия по отчетени показания на електромера, поради което и в изпълнение
на договорните си задължения по чл. 17 ОУ потребителят дължи плащане на цената
на потребената от него ел.енергия. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По допустимостта на исковата
претенция:
Съобразно общоприетото и
господстващо становище в правната теория (Погасителната давност по
българското частно право. С., 2007, с. 14-27 на Велинов, Л. ) и в съдебна практика (мотивите
на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001
г. по тълк.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена
само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. От това следва, че иск за признаване за установено,
че вземането на кредитора е погасено по давност не е недопустим. Предявената
искова претенция се явява допустима, тъй като ищецът може да предяви установителен иск с позоваване на изтеклата давност за
начислените задължения като същият няма задължение да чака срещу него да бъде
предявен иск, а обратно на твърденията в отговора на исковата молба, законът не
предвижда предявяването на изтекла погасителна давност като защитно възражение срещу твърдяно вземане да
става само чрез възражение в процеса-липсва такава правна норма в действащото
българско законодателство, а този довод е незаконосъобразен при действието на чл. 124, ал.1 ГПК, допускащ
предявяване и на отрицателни установителни искове.
По
основателността на исковата претенция, съдът след като се запозна с материалите
по делото, събраните доказателства и относимата
правна регламентация, намира следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения
иск, с правна квалификация чл. 124 ГПК, е да установи в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва: качество на потребител за обект на потребление находящ се в град * с абонатен № ********** и клиентски № *; падеж на всяко едно от задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок.
При провеждане на горното доказване, в доказателствена
тежест на ответника е доказването на следните юридически факти- признание на
дълга, плащане и прочие, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
От представената и приета като писмено
доказателство по делото проверка на сметка за електроенергия се установява, че
относно абонатен номер ********** и клиентски номер *
има издадени следните фактури: на дата 30.11.2010 г. за сумата 122,62 лева със срок за плащане 27.12.2010 г.; на дата 30.12.2010 г. за
сумата от 137,38 лева със срок за плащане 25.01.2011 г.; на дата 30.10.2011 г.
за сумата от 142,50 лева със срок за плащане 25.11.2011 г.; на дата 27.04.2012
г. за сумата от 134,11 лева със срок за плащане 28.05.2012 г.; на дата 29.06.2012
г. за сумата от 307,52 лева със срок за плащане 25.07.2012 г.; на дата
31.07.2012 г. за сумата от 136,30 лева със срок за плащане 27.08.2012 г.; на
дата 31.08.2012 г. за сумата от 152,86 лева със срок за плащане 25.09.2012 г.;
на дата 29.09.2012 г. за сумата от 171,94 лева със срок за плащане 25.10.2012
г.; на дата 31.10.2012 г. за сумата от 107,58 лева със срок за плащане
26.11.2012 г.; на дата 30.11.2012 г. за сумата от 178,79 лева със срок за
плащане 27.12.2012 г.; на дата 28.12.2012 г. за сумата от 153,29 лева със срок
за плащане 25.01.2013 г. и на дата 16.04.2014 г. за сумата от 128,30 лева със
срок за плащане 26.05.2014 г.
Видно от прието като писмено доказателство по делото писмо от „*, с изх. № */02.04.2018 г. е, че дължимото за периода 18.10.2010 г. до 09.04.2014 г.
задължение за обект с абонатен номер **********,*** възлиза на 1873,19 лева.
По делото като писмени доказателства са представени и издадените от
ответното дружество фактури за периода 30.11.2010 г. до 26.05.2014 г. за обект
на потребление, находящ се в град * с абонатен № ********** и клиентски № *, а именно: фактура № */30.11.2010 г. за сумата от 122,62 лева; фактура № */30.12.2010 г. за сумата от 137,38 лева; фактура № */31.10.2011 г. за сумата от 142,50 лева; фактура № */27.04.2012 г. за сумата от 134,11 лева; фактура № */29.06.2012 г. за сумата от 307,52 лева; фактура № */31.07.2012 г. за сумата от 136,30 лева; фактура № */31.08.2012 г. за сумата от 152,86 лева; фактура № */29.09.2012 г. за сумата от 171,94 лева; фактура № */31.10.2012 г. за сумата от 107,58 лева; фактура № */30.11.2012 г. за сумата от 178,79 лева; фактура № */28.12.2012 г. за сумата от 153,29 лева; фактура № */16.04.2014 г. за сумата от 128,30 лева. От представените
заверени копия на фактури за дължими суми за ползвана електрическа енергия за
посочения в тях период е видно, че същите са с получател С.Й.И..
От справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца относно клиентски № * и от извлечение за фактури и плащания се установява, че
за процесния период сумите са действително начислени
и не са заплатени. От разпечатка по партидата на кл.
№ *, изходяща от „*, се установява наличието на задължения в общ размер от 1873,19 лв.,
представляващи стойност на потребена ел. енергия в
периода от 18.10.2010 г. - 09.04.2014 г.
Между ищеца и ответника е безспорен фактът, че С.Й.И. има качеството на
потребител за обект на потребление, находящ се в град
*, с абонатен номер ********** и клиентски номер *. Не е спорен и фактът, че за процесния
период са издадени съответните фактури, от които е видно остойностяването на потребеното количество електрическа енергия за отразения в
тях период. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства
съдът приема, че начислената сума по всяка от издадените фактури, на обща
стойност от 1873,19 лева с вкл. ДДС е стойност на реално потребена
електрическа енергия, за която са издадени фактури през периода от 30.11.2010 г.
до 16.04.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. Безспорно е, че в
случая се касае за периодични вземания, съобразно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011г., ОСГК, поради което
същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, а именно
тригодишна давност. Съобразно представената разпечатка от проверка в сайта на
ответното дружество /л.9 от делото/, последното задължение за процесния период е било със срок за плащане 26.05.2014 г.
По делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността, поради което
следва да се приеме, че задълженията са погасени по давност.
По изложените съображения съдът намира, че е настъпил юридически факт с пoгасителни пoследици пo oтнoшение на задълженията на
ищеца, в качеството му на потребител на електрическа енергия, за заплащане на
доставена електрическа енергия за процесния период на
обща стойност 1873,13 лева, за която има издадени 12 броя фактури. С оглед
гореизложеното предявеният отрицателен установителен
иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на настоящото производство,
такива се следват на ищеца в настоящото производство. Същият претендира
заплащането на сумата от 74,92 лева, предтавляваща
заплатена държавна такса. Заявена е и претенция за заплащането на сумата от 300
лева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. С оглед уважаване на исковата
претенция и с оглед представеното по делото пълномощно, от което е видно, че
процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за настоящото производство в размер, определен съгласно чл. 36,
ал. 2 ЗАдв. и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300
лева. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, но с оглед обстоятелството, че се присъжда минимално такова
същото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. В тежест на
ответника следва да бъдат възложени и сторените разноски в размер на 74,92
лева, представляващи заплатена държавна такса, които последният следва да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С.Й.И., ЕГН **********, адрес: *** и „* със седалище и адрес на управление *** *”, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1873,19
лева, представляваща сбор от издадени 12 броя фактури за консумирана
електрическа енергия за периода от 30.11.2010 г. до 26.05.2014 г. за обект на
потребление, находящ се в град * с абонатен № ********** и клиентски № * като са издадени следните фактури: от 30.11.2010 г. за
сумата от 122,62 лева, от 30.12.2010 г. за сумата от 137,38 лева, от 30.10.2011
г. за сумата от 142,50 лева, от 27.04.2012 г. за сумата от 134,11 лева; от
29.06.2012 г. за сумата от 307,52 лева; от 31.07.2012 г. за сумата от 136,30
лева, от 31.08.2012 г. за сумата от 152,86 лева, от 29.09.2012 г. за сумата от
171,94 лева, от 31.10.2012 г. за сумата от 107,58 лева, от 30.11.2012 г. за
сумата от 178,79 лева, от 28.12.2012 г. за сумата от 153,29 лева и от
16.04.2014 г. за сумата от 128,30 лева, поради погасяване на задължението по
давност.
ОСЪЖДА „*, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** *” ДА ЗАПЛАТИ НА С.Й.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 74,92 лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***
* ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат Искрен Тодоров Игнатов, Адвокатска колегия, град Варна, сумата от 300
лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: