№ 7353
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110177072 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92,
ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „А1
България” ЕАД срещу П. Т. Д. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
37253/2024 г. по описа на СРС, 143-ти състав.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 13414/15.01.2025 г. се твърди, че въз
основа на сключен между страните рамков договор №********* от 16.01.2017 г. и
приложения към него, на ответника били предоставяни електронни съобщителни
услуги, начислявани по партида с № М5202652, за мобилни № № **********,
********** и **********. Поддържа се, че за отчетен период от 03.02.2024 г. до
02.03.2024 г., ответникът е натрупал и не е заплатил предоставени услуги на стойност
58,68 лв., поради което на 29.02.2024 г., поради пренасяне на услугите в мрежата на
друг оператор, рамковият договор № ********* е прекратен за услугите по партидата
по вина на ответника. С оглед предходното и съгласно договора и Общите условия на
„А 1 България” ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 720,86 лв. Поддържа
се още, че ищецът подал заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37253/2024 г. по описа на СРС, но тъй
като същата била оспорена от длъжника, обуславя правен интерес от предявяване на
установителни искове в настоящото производство. Моли съда да постанови решение, с
1
което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от общо 779,54 лева, представляваща главница за неплатени задължения по Договор за
електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден № М 5202652,
като част от Рамков договор, идентифициран с негов уникален №
*********/16.01.2017 г., която сума е формирана, както следва: от сумата от 58,68 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 03.02.2024 г. до 02.03.2024 г., и от сумата
от 720,86 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.06.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 20,88 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 21.03.2024 г. до 07.06.2024 г. Претендира и направените в хода на
исковото и заповедното производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника се изразява становище
за неоснователност на предявените искове. На първо място се излагат доводи за липса
на облигационно правоотношение между страните. Сочи се, че ответникът е в трудово
правоотношение с „Български пощи“ ЕАД, с което дружество ищецът периодично
сключвал договори за електронни съобщителни услуги. С декларация-съгласие от
13.08.2015 г. ответникът заявил съгласие да се присъедини към корпоративната група
на работодателя си „Български пощи“ ЕАД по отношение на ползваните от него
телефонни номера **********, ********** и **********. С оглед предходното
поддържа становище, че не е страна по договора. Поддържа се още, че съгласно чл.5,
ал.2, т.9 от последния сключен между ищеца и „Български пощи“ ЕАД договор №
304/23.11.2023 г., ищцовото дружество се задължило да предостави безплатно добавяне
на нови абонати в корпоративната група, както и изваждане на абонати от същата.
Поддържа се още, че в т.8 от Предложение за изпълнение на поръчката ищецът се
задължил още служителите, напускащи корпоративната група, да имат възможност за
бързо напускане и прехвърляне на предплатен план. С оглед предходното ответникът
поддържа, че депозирал едновременно заявления до ищеца и работодателя си – с вх.№
94-П-11/05.02.2024 г. и с вх.№ 839/06.02.2024 г., с които писмено изявил желанието си
да напусне корпоративната група на „Български пощи“ ЕАД, като бъде прехвърлен на
по-евтин абонаментен план или предплатен такъв. Тъй като не получил отговор от
страна на ищцовото дружество, ответникът твърди, че посетил офис на дружеството,
където устно му било отказано да приемат заявлението. Ответникът поддържа, че по
повод електронно писмо от 22.02.2024 г. от „Български пощи“ ЕАД до „А1България“
ЕАД, че П. Т. Д. желае да напусне корпоративната група, от ищцовото дружество
отговорили, че вече не се поддържа вариант за преминаване от договор на
предплатена карта. Според ответника предходното представлява отказ от страна на
ищеца да изпълни задълженията си по горепосочения договор. По отношение на
клаузата за неустойка се изразява становище за нищожност на клаузите, предвиждащи
2
тяхното начисляване, поради противоречие със закона. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 37253/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „А1 България” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 779,54 лева, представляваща
главница за неплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги за
период от 29.02.2024 г. до 20.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от
19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 20,88 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 21.03.2024 г. до 18.06.2024 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което съдът е указал
на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор № ********* от 16.01.2017 г., сключен между
страните във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор на
ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него
ОУ. Видно от представеното по делото Приложение № 1 от 16.02.2024 г. е, че
договорът е сключен за телефонен номер **********, при тарифен план Unlimited S,
при месечна абонаментна такса в размер на 25,99 лева, за срок от 2 години. Съгласно
чл.7.1 от Приложение № 1 ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане
на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими да абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на
съответния срок за ползване.
По делото е представено и Приложение № 1 от 16.02.2024 г. към договор №
********* от 16.01.2017 г., но за телефонен номер **********, при идентичен тарифен
план и абонаментни такси.
По делото е представено и Приложение № 1 от 16.02.2024 г. към договор №
********* от 16.01.2017 г., но за телефонен номер **********, при идентичен тарифен
план и абонаментни такси.
По делото е приложено заявление от ответника до ищцовото дружество от
3
26.02.2024 г. за активация на роуминг услуга за телефонен номер **********.
По делото са представени 7 фактури, издадени на името на ответника, в които
са обективирани претендираните вземания за месечни абонаментни такси и
потребление, както и за начислени неустойки.
По делото са представени приложимите ОУ на дружеството.
По делото е приложен договор № 304/23.11.2023 г., сключен между „Български
пощи“ ЕАД, в качеството на възложител и ищцовото дружество, в качеството на
изпълнител, за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществена
електронна мобилна мрежа, за срок от две години.
Видно от приложените по делото допълнителни споразумения към трудов
договор е, че ответникът е служител на „Български пощи“ ЕАД.
Със заявление вх.839/06.02.2024 г. до ищцовото дружество ответникът е поискал
прехвърляне на горепосочените три телефонни номера на негово име, в качеството му
на физическо лице.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1. че
между страните са били налице облигационни правоотношения по сочените в исковата
молба договори; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както и 3.
стойността на доставените услуги по договорите за посочените периоди.
Процесния договор за съобщителни услуги, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на
сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни
задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало
между търговци, свързано с упражняването от един от тях занятие – арг. чл. 286, ал. 1
ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1 ТЗ), които са задължителни за настоящ ответник, тъй като писмено ги е приел.
В хода на производството формалната доказателствена сила на сключения
между страните договор № *********, представляващ частен диспозитивен документ,
не бе оспорена, поради което съдът приема, че обективираните в него изявления
изхождат от страната, сочена като техен автор. Видно от изявлението на процесуалния
представител на ответника в първото по делото открито съдебно заседание е, че не се
4
оспорва и предоставянето на услугите, като се поддържа, че те са по повод
представения по делото договор, сключен между „Български пощи“ ЕАД и ищеца.
Настоящият съд приема, а и ответникът не оспорва, че до 16.02.2024 г. – датата
на сключване на Приложение № 1 към договор № *********, ответникът е ползвал
услуги на ищцовото дружество на преференциални цени, в качеството му на служител
на „Български пощи“ ЕАД и съгласно сключен между последното дружество и ищеца
договор. В подкрепа на този извод е и представената от ответника по делото
декларация-съгласие /л.89 от делото/. След 16.02.2024 г. и след подадено от ответника
заявление /л.108-109/ страните са договорили нов абонаментен план и условия.
Следва да се има предвид, че задължението за заплащане на абонаментна такса
възниква срещу предоставен достъп до мрежата на ищеца и се предплаща от
потребителя ежемесечно съобразно абонаментния план. Потребителят заплаща
ежемесечно абонаментна такса, за да има достъп до мрежата на оператора, а
използването зависи изцяло от желанието на потребителя. Доколкото по делото
ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до мрежата
си на потребителя, то се налага изводът, че претендираното от ищеца вземане за
заплащане на месечни абонаментни такси е възникнало.
С оглед предходното, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на сумата
от 58,68 лева, начислена по фактура № **********, с период на фактуриране
03.02.2024 г. до 02.03.2024 г. Поради неплащане в срок ответникът дължи и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 1,27 лева и за периода от
21.03.2024 г. до 07.06.2024 г.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД:
Основателността на този иск се обуславя от установяване от ищеца наличието
на следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните
мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на
ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по негова вина; 3.
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Неустойката представлява форма на договорна
отговорност за обезщетение на вреди от неизпълнение на договорно задължение,
чийто размер е предварително уговорен от страните. Функциите на същата са
безпротиворечиво определени в правната доктрина и в съдебната практика –
обезпечителна (обезпечава изпълнението по задължението), обезщетителна
(възстановяване на имущественото неравновесие вследствие виновното поведение на
неизправната страна) и наказателна (в случай че неустойката е с размер, надвишаващ
5
този на причинените вреди).
В конкретния случай от обстоятелствената част на исковата молба се
установява, че ищцовото дружество претендира неустойка в общ размер на 720,86
лева, начислена на 29.02.2024 г. „поради едностранно прекратяване на рамковия
договор № ********* по вина на абоната“. Тоест, касае се за едностранно разваляне на
договора от оператора при виновно неизпълнение на задълженията на насрещната
страна. С оглед предходното, при преценка дали процесния договор е едностранно
развален, следва да бъдат съобразни нормите на чл.87 ЗЗД.
Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Изречение второ на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмен договор, поради което изявлението за развалянето му, с което се предоставя
възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено
също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е
достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това
обстоятелство при условията на пълно доказване. В случая ищецът не представя
каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е
предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД е форма за
действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено
изявление като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е
изпращано и следователно договорът не е развален по надлежния ред, поради което и
претендираната неустойка не се дължи поради липса на предпоставки за възникването
и начисляването . С оглед предходното обсъждането на въпроса дали неустоечните
клаузи са неравноправни или не, е безпредметно.
Предвид гореизложеното предявения иск за сумата от 720,86 лева и обусловения
от неговото уважаване акцесорен иск за лихва за забава в размер на 19,61 лева, следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните по делото е, ищецът е
направил разноски в настоящото производство в общ размер на 132,40 лева /125,00
лева – доплатена държавна такса и 7,40 лева – такса за служебно изготвяне на препис
от исковата молба и приложенията към нея за ответника/. На основание чл.78, ал.8
ГПК, съдът като взе предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност, като е
6
приключило само в едно открито съдебно заседание, определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. С оглед предходното, съразмерно
на уважената част от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 17,41 лева, представляваща разноски за исковото производство.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от доказателствата по делото е, че в исковото
производство ответникът е направил само разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за
неоснователно, тъй като възнаграждение е в минимален размер, съобразно
фактическата и правна сложност на спора, както и съобразно цената на предявените
искове. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 370,04 лева.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
за изпълнение на парично задължение включва разноски в размер на 25,00 лева –
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по заповедното производство в размер на 5,62 лева.
В заповедното производство ответникът претендира адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 лева. В този случай съдът намира възражението на ищеца с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК за основателно. Съдът определя адвокатско възнаграждение
в размер на 200,00 лева при съобразяване с разпоредбата на чл. 6, т. 5 НМРАВ. Следва
да се има предвид, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ, установяваща минималния
размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за
изпълнение остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение чрез депозиране на възражение по чл. 414
ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Тази уредба
може да се съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу
заповедта за изпълнение (в този смисъл са Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр.
д. № 3474/2017 г. на САС; Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г.
на СГС, II-Д въззивен състав; Определение № 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело №
11675/2022 г. на СГС, I-И състав; Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело №
13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен състав). Съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове ищецът следва да заплати на ответника сумата от 185,02 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. Д., ЕГН **********,
че дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“ Кукуш“ № 1 на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 58,68 лева,
представляваща главница за неплатени задължения по договор за електронни
съобщителни услуги № *********/16.01.2017 г., за отчетен период от 03.02.2024 г. до
02.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2024 г., както и от сумата от
1,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
21.03.2024 г. до 07.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът П. Т. Д., ЕГН ********** дължи на ищеца А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“
Кукуш“ № 1 сумата от 720,86 лева, представляваща неустойка поради предсрочно
прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги № *********/16.01.2017
г. по вина на абоната, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2024 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 19,61 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 21.03.2024 г. до 07.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. Т. Д., ЕГН ********** да заплати на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“ Кукуш“ № 1 сумата от 17,41 лева, представляваща направени в исковото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 5,62
лева, представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д.№ 37253/2024
г. по описа на СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“ Кукуш“ № 1 да заплати на П. Т. Д.,
ЕГН ********** сумата от 370,04 лева, представляваща направени в исковото
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете и сумата от
185,02 лева, представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д.№
37253/2024 г. по описа на СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8