Р
Е Ш Е Н И Е
№ IV –
162 03.12.2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет
и пети ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1697 по описа за 2019 година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Областна
дирекция на МВР – Бургас, против Решение №2169 от 12.09.2019 г. по
гр.д.№5239/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът
е осъден да
заплати на на Д.И.В., сумата от 1770.06 лв., представляваща брутно
възнаграждение за извънреден труд от 259.69 часа, положен в периода 01.07.2016
год. - 30.06.2019 год., ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от 01.07.2019 год. до окончателното плащане, деловодни разноски в
размер на 350 лв и да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас държавна такса
в размер на 70.80 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
Твърди се, че решението на БРС е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.
Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него
нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищца нощен труд, дежурство,
времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно
правилата на действалите към процесния период Приложение № 6 към чл.32, ал.1 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, и Приложение № 1
към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че положеният от ищеца
нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено
съгласно действалите последователно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед
№ 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че първоинстанционният
съд не е съобразил действащите последователно в процесния период нормативни
актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.;
в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове
препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която
предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва
приравняване с коефициент от 1,143.
Претендира се отмяна на решението
на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
В законовия срок
против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Д.И.В. от
гр.Бургас, чрез процесуалния му представител адв.Ст.К. от БАК, с
който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и
обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани. Изложени
са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивното производство. Също няма искания за
допускане на нови доказателства.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че ищецът е бил назначен на длъжност „старши
полицай“ в сектор СПС към ОД на МВР - Бургас, както и че в периода 01.06.2016
г. – 30.06.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на
работното време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът
твърди, че в този период е положил общо 1816 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1.143, възлиза на 2075.69 часа дневен труд. Според ищеца
преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден
труд от 259.69 часа, за който не му е заплатено съответното възнаграждение.
Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на исковата сума –
1770.06 лева.
Според ответника, положеният от ищеца труд е надлежно
начислен, отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за
отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници, както и че същият му е заплатен
своевременно в съответствие с издадените от министъра на МВР заповеди с
№№8121з- 791/28.10.2014г. и последващата с №8121з-1429/23.11.2017г.
Видно от извършената съдебно - икономическа експертиза, основата
на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от държавни
служители, работещи на смени в МВР Бургас, протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 часа и 06,00 часа, седмични графици и заповеди на министъра
на МВР, за периода м.06.2016 г. – м.06.2019 г. ищецът е отработил общо 227 броя
нощни смени от 22,00 часа до 06,00 часа. Според вещото лице, реално отработения
нощен труд е в размер на 1816 часа, които преизчислени с коефициент 1,143
съставляват 2075.69 часа дневен труд; на ищеца са били начислени общо 1816 часа
нощен труд, за които му е заплатена сумата от 454.00 лева, като разликата между
начислен и реално отработен нощен труд произтича от факта, че при начисления
труд има извършено двойно плащане по ведомост-една и съща сума е платена два
пъти в различни месеци. Налице е разлика от 259.69 часа, за които
дължимото възнаграждение възлиза на
сумата от 1770.06 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно
нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Според разпоредбите на чл.187 ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, което се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.). Тази Наредба е
отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г. (влязло
в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). След отмяната й се е
възстановило действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Така в рамките на процесния исков период от 01.06.2016г. – 30.06.2019г. са действали
както следва: 1) за периода от 01.06.2016 г. до 29.07.2016 г. - Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. - Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 30.06.2019г. - Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва такова изрично правило. Според съда в тези
подзаконови нормативни актове е налице празнота, която следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал.
3, изр. 1 ЗМВР). Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по
чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО).
Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
от НРВПО когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни; с § 3 от Постановление на Министерския съвет
№131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от
17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без
превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това законодателно
изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба,
касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия период от 01.01.2016 г.
до 31.05.2019 г., съдът намира следното:
1) за периода от 01.06.2016
г. до 01.01.2018 г. липсва изрично законово правило, което да урежда въпроса
дали е положен извънреден труд при надвишаване на нормата работни часове при
сумирано изчисляване на работното време в резултат от превръщане на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от НРВПО (нов - ДВ, бр. 41 от 2017
г.);
3) за периода от 17.07.2018
г. до 30.06.2019 г., извънредният труд се отчита с превръщане на нощните
часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ,
бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от 01.06.2016 г. до 01.01.2018 г.,
е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в
сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.)
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно
тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1, 143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.
9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът основава решението си и
на прогласения в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен
към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и
зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо съдът намира, че за
периода от 01.06.2016 г. до 01.01.2018 г. нощните часове, преизчислени в дневни
с коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат
предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването
на въпроса за наличието на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени
в дневни с коефициент 1.143 по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ, не следва да се вземат
предвид само за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., а за остатъка от
исковия период (01.01.2016 г. – 01.01.2018 г. и 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г.)
същите следва да се вземат предвид. В настоящия случай, видно от извършената
съдебно – икономическа експертиза, за периода януари – юни 2018г. са положени
общо 312 часа нощен труд, които при преобразуване стават 356.62, т.е. налице е
разликата от 44.62 часа. Тази разлика следва да се отчете като положен труд, но
не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно възнаграждение, но
не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. От графи 3 и
4 на заключението се установява нетното възнаграждение на час без увеличение и
това – с увеличение от 50%. Всяка от разликите за този период следва да се
умножи по разликата между часовете на фактически положен и приравнен труд
(стойността в колона 4 минус стойността в колона 3, умножена по стойността в
колона 8). За получената сума от 105.58 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Искът е основателен за 1664.48 лева; за горницата до
пълния предявен размер от 1770.06 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Разноските, направени от страните следва да бъдат възложени
съразмерно: ищецът е заплатил общо за две инстанции 770 лева адвокатско
възнаграждение. По съразмерност му се следва 724 лева. С настоящото решение
следва да му бъдат присъдени 374 лева, предвид обстоятелството, че районният
съд му е присъдил 350 лева.
В полза на ответника, съразмерно с уважената част от иска
следва да бъде присъдена сумата от 24.00 лева, представляваща разноски за възнаграждение
на юрисконсулт за две инстанции, определено съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОДМВР следва да заплати
по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 141.00 лева, представляваща поети
от бюджета на съда разноски за експертиза и 66.58 - държавна такса. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази част над сумата 70.80 лв., до 66.58 лв.
- държавна такса и над сумата от 150.00 лева до 141.00 лева – разноски за
експертиза.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2169 от 12.09.2019 г. по гр.д.№5239/2019
г. по описа на Бургаски районен съд В ЧАСТТА, с която искът е уважен за сумата от 105.58 лева
(над сумата 1664.48 лева, до предявения размер от 1770.06 лева), КАКТО И В
ЧАСТТА, с която ОДМВР Бургас е осъдена да заплати над 70.80 лв. до 66.58 лв. държавна
такса и над 141.00 лева до 150 лева – разноски за експертиза, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., с ЕГН **********, съдебен
адрес: *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, иск за присъждане на
сумата от 105.58 (сто и пет лева и петдесет и осем стотинки), съставляваща разликата
между присъдените от БРС 1770.06 лева и присъдените от БОС 1664.48 лева,
представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, да заплати на Д.И.В.,
с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 374 лева - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.В., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
представлявана от директора Калоян Калоянов, сумата от 24.00 лева (двадесет и
четири) представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.