РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1051
гр. Пловдив, 06. 06. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети
състав, в открито заседание на 09.05.2023 г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар К.Р., като разгледа
докладваното от председателя АД № 903 по описа за 2023 г. на Административен
съд – Пловдив, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Жалбоподателят – З.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, Пловдивска област, ул. „Чардафон Велики“ № 44, чрез адвокат С.Х.
оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0953-000026/13.02.2023 г. на Началник група към ОДМВР – Видин, сектор Пътна
полиция гр. Видин, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест
месеца, отнети са СРМПС № ********* и два броя рег. табели № ***.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
неправилна и незаконосъобразна, издадена
при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон. Иска се отмяна на
заповедта и се претендират съдебни разноски.
Ответникът - Началник група към ОДМВР
– Видин, сектор Сектор „Пътна полиция“ – Видин, чрез юриск. Т.Т., изразява
становище, с което оспорва доводите в подадената жалба за неправилност и
незаконосъобразност на процесния индивидуален административен акт. Счита
заповедта за издадена от компетентен орган, в срок, в предвидената от закона
форма, в съответствие с материалния закон, при липсата на допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила. Прави възражение при евентуално уважаване
на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив – редовно
призована, не встъпва в процеса.
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен
контрол. Видно от разписката към процесната заповед същата е получена лично от
жалбоподателя на 06.03.2023 г., поради което предвид подаването й на 15.03.2022
г., пред Административен съд - Видин в законоустановения 14-дневен срок същата
е процесуално ДОПУСТИМА.
Административен съд - Пловдив, като
взе предвид събраните по делото доказателства , прие за установено от
фактическа страна на следното:
Процесната Заповед е издадена на
основание чл. 171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП
от Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция“ – Видин, за това ,
че на 12.02.2023г., около 12:05 часа, на територията на община Видин /КПП
ТЕЦ/, СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ „ФИАТ ДУКАТО“
с рег. № ***, собственост на З.К.М. е управляван от К. З. М. с ЕГН **********,
за който се установява, че управлява същото
без да притежава СУМПС и КТ, за категорията към която се отнася
управляваното от него МПС. От извършената
справка в Сектор „Пътна полиция“ е установено, че СУМПС на водача е
обявено за изземване по административен ред с НП № 20-6207-001136/14.07.2021
г., връчено 15.02.2022 г. и влязло в сила на 08.12.2022 г. Нарушението на Кирил
М. е установено и документирано с АУАН GA-884852/ 12.02.2023 г., поради което е
прието, че З.М. виновно е нарушил чл.
102, ал. 1, т. 1 пред. последно от ЗДвП.
С оспорваната заповед е наложена
принудителна административна мярка по отношение на собственика на МПС „ФИАТ
ДУКАТО“ с РЕГ № ***, изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от шест месеца“. Правно основание за издаването
й административният орган е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“А“ от ЗДвП, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Не
се спори от страните, че З.К.М. към датата на проверката е предоставил
на К. З. М. процесното МПС за управление.
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал се приобщиха и изпратените от ответника доказателства
касаещи материалната компетентност на органа , а именно /л. 14-22/ : заверени копия от заповеди №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министър на вътрешните работи, №
368з-1960/18.11.2021г. на Директор ОДМВР-Видин, справка- картон на водача Кирил
М., удостоверение Рег.№ 368000-3950/ 26.04.2023 г., заверено копие от АУАН GA-884852/12.02.2023
г. и протокол за доброволно предаване на СУМПС от 12.02.2023 г.
Въз основа на така събраните доказателства съдът от правна
страна излага следното:
Заповедта съдържа и необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП , във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени фактическите обстоятелства,
възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС
от страна на жалбоподателя, без да притежава съответно СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
Наред с това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН №
GA884852 от 12.02.2023 г., като по този начин е инкорпорирал в мотивите си
съдържащите се в него констатации.
Предпоставка за издаването на заповед
с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършеното от
водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН, както е и в настоящия случай. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая, няма спор между страните по установената от
административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира
относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни
разпоредби.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В оспорения административен акт е
посочено и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а,
б."а" от ЗДвП в приложимата
редакция (ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) „за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка“ - „прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;“ .
В конкретния случай административният
орган е приел наличието на хипотезата на законовата разпоредба - управление на
МПС, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП, който в приложимата редакция
(ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) сочи, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Несъмнено е установено, че към
момента на проверката водачът е лишен от правото да управлява МПС за срок от
шест месеца .
Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство“, издадено по горепосочените
законови правила, касаещи валидността и сроковете за издаване.
Въз основа на горното съдът приема ,
че оспорената заповед е съответна на
материалния закон.
Същата съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
Анализът на разпоредбата на чл. 171
от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с
превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други
подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са
насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно
нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за минималния
предвиден в закона срок.
С оглед изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена, а съобразно изхода на спора, в полза на ответника
следва да се присъдят юк. Възн-е в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, Пловдивска област, ул. „Чардафон Велики“ № 44 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0953-000026/13.02.2023 г. на Началник група към
ОДМВР – Видин, сектор Пътна полиция гр. Видин, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, отнети са СРМПС № ********* и два
броя рег. табели № ***.
ОСЪЖДА З.К.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, Пловдивска област, ул. „Чардафон Велики“ № 44 да заплати на ОДМВР – Видин
юк. възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
Административен съдия :