Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1281
гр.Русе, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на
прокурора…………………………….
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 8615 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.227 б.” в ” от ЗЗД.
Ищцата П.С.С. твърди, че на 26.11.2014
г. дарила на ответницата, нейна внучка, собствения си апартамент № 7,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.1.254.1.52, намиращ се
в гр.Русе, ж.к.”...”, ул.”...” № 2, бл.“...”, разположен в сграда 1, ситуирана в поземлен имот с идентификатор
63427.1.254, вх.3, ет.6, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 79,31 кв.м, ниво на обекта-1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-63427.1.254.72,
63427.1.254.1.51, под обекта-63427.1.254.1.50, над обекта-63427.1.254.1.54, с
избено помещение № 9 с площ 3,30 кв.м, при граници: изба № 8, коридор, изба №
9, общо помещение, заедно с 1,073 % ид.части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като тя
си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на недвижимостта. Независимо
от последното обстоятелство, надарената настояла за съвместно живеене с дарителката.Междувременно здравословното състояние на ищцата
се влошило.Разболяла се от диабет. Възникнали сериозни
сърдечни и неврологични проблеми, била инвалидизирана
с решение на ТЕЛК.
Сочи, че още с
нанасянето на ответницата и семейството й в процесния
имот, между тях започнали разправии, психически и физически тормоз.Наложило
се ищцата да се обърне за съдействие към районната прокуратура.Ответницата
била
принудена
да напусне жилището.
Ищцата твърди,
че предвид нуждата от постоянно лечение и специален хранителен режим съобразно
естеството на заболяванията й, възникнала нeобходимост да получава
издръжка, която определила в размер на 200 лв. ежемесечно.Поискала такава от
надарената с покана чрез телепоща от 19.07.2018 г.,
връчена на същата дата.Сочи, че ответницата не предприела действия да заплаща исканата сума.Тъй като не получила
необходимите й средства от надарената, иска от съда да отмени дарението.Търсят
се разноски за производството.
Ответницата
оспорва иска.Твърди, че описаните здравословни проблеми на дарителката са били
налични още към 2014 г., поради което тя няма нужда от 200 лв. месечно.Оспорва
да е подлагала ищцата на психически тормоз.Счита, че дарителката разполага с
достатъчно средства за издръжка-от пенсия, възможност да отдава част от процесиня имот под наем, средства от продажбата на шест
недвижими имота в периода 22.04.2005 г.-07.07.2016 г., като три от сделките са
реализирани през 2016 г.Твърди, че е финансово затруднена да доставя на дарителката
издръжка от 200 лв. месечно, тъй като има задължение към малолетно дете, банков
кредит и със семейството си живее под наем.Сочи, че не може винаги да разчита
на финансовата помощ на съпруга си, тъй като през част от процесния
период той е бил безработен.Позовава се на изтекла погасителна давност за
предявяване на иска.Претендира отхвърляне на претенцията
и присъждане на разноски за производството.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С Нот.акт № 67 т.VІІІ д.№ 1200/
26.11.2014 г. на Нотариус рег. № 629 на НтК, с вх.рег.№ 15707 от с.дата на
СВ–РРС, ищцата дарила на внучката си П.С.Ч. процесния недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
като дарителката си запазила пожизнено правото да ползва жилището. Приложена е схема
на обекта от 10.09.2018 г., издадена от СГКК-Русе.
На 20.11.2015 г.
ответницата сключила граждански брак със св.Ив.И. (л.56). Двамата имат едно
дете, родено на *** г. (л.57). Представени са доказателства, че през периода м.април
2018 г.-м.юни 2019 г. то е посещавало
частна детска градина (л.29,л.46-л.53).За това родителите са заплащали месечно
по 290 лв.Този избор на детско заведение е обяснен с получен отказ да се приеме
детето в държавна детска ясла (л.119). Ответницата е декларирала, че месечното
й трудово възнаграждение е около 900 лв.В тази връзка са приложени и
доказателства (л.44 и л.45).По отношение на съпруга на лицето, в хода на
производството се установява, че в
периода 13.11.2018 г.-14.02.2019 г. мъжът е работил по
трудово правоотношение.Впоследствие се е регистрирал в АЗ-Русе (л.54).От показанията на лицето, както и от тези на други свидетели, става
ясно, че Ив.И. реализира доходи като шпакловчик и
бояджия и без да е в трудово правоотношение.
Ответницата е представила доказателства, че погасява банков кредит от
20.08.2015 г., с краен падеж 15.08.2025 г., при месечна вноска от 236,50 лв. (л.28), като за времето 21.11.2017 г.-21.10.2018 г. е
имала задължение и към финансова кредитна институция във връзка със закупена
стока за 1 999 лв. при месечна вноска от 196,54
лв. (л.55).В последния документ, освен месечните
доходи от трудово възнаграждение и тези на партньора, са декларирани още 300
лв.
Видно от документа на л.66-л.69 от дело, за периода м.септември 16 г.-
м.юни 2017 г. ищцата е получавала пенсия и добавка в общ размер на 394,81 лева,
от м.юли 2017 г. до м.юни 2018 г.-404,16 лв., а до м.декември 2018 г.-по 419,64
лв.
От представена справка от АВ, обхващаща
периода 01.01.1992 г.-11.02.2019 г., се установява, че
ищцата е продала свои и съсобствени земеделски земи в
землището на с...., съответно през 2005 г. един имот, а през 2008 г.-два имота.През
2016 г. са били дарени на трети за спора лица 41/60 ид.части от общо 39,088 дка
ниви и продадени още три имота.През същата година дарителката закупила 6,251
дка в землището на с...., м.”...” и понастоящем
продължава да е техен собственик.
От представената справка от ”Банка ДСК” се установява, че през периода
2011 г.-2015 г. дарителката е имала два срочни
депозита в евро.Към 13.03.2019 г. по сметката, открита на 24.04.2015 г. със
сума от 3 302,86 евро, са налични 999,11 евро.След
м.май 2018 г. от титуляра са били изтеглени следните
суми: на 25.06.-401 евро, на 10.09.-250 евро и на 25.10.2018 г.-351,50 евро.
В съдебно заседание ищцата признава, че преди пет години е дала (подарила) 2 000
лв. на сина си.Според св.Ив.И.
това е станало преди две години.Тогава той помагал в
ремонта на имота на бащата на ответницата, за което му било заплатено.Свидетелят
установява, че през 2016 г. от бабата на съпругата му получили 1 200 лв.,
за да си купят спалня.Към този момент вещта се ползва от ищцата.От разпита на
свидетелите и констатациите на строителната експертиза става ясно, че процесното жилище е в много добро експлотационно
състояние (след основен ремонт към 2016 г.-св.Р.Г.), оборудвано с миялна машина,
хладилник с фризер, скъпа кафе-машина, микровълнова, готварска
печка, плазмен телевизор, климатик (наличният втори в
имота е собственост на ответницата).
Вещото лице по назначената техническата експертиза е определило, че с
оглед местоположението на апартамента в района на РУ и доброто му общо
състояние, то една стая от него би могла да се отдава под наем за 100 лв.
По делото няма спор, че през есента на 2016 г. ищцата и семейството на
внучката й заживели съвместно в процесния имот.Дарителката обитавала две от трите стаите в
апартамента, с общо ползване на сервизните помещения. Разпитаните в
производството свидетели установяват, че до него момент отношенията между
страните били изключително близки и сърдечни.Ответницата била отгледана от баба
си, а впоследствие на свой ред се
ангажирала да помага на възрастната вече жена.Имало случай дори, когато
надарената прекъснала почивката си в чужбина, защото дарителката била приета по
спешност в болница.Според св.Г.Л.,
ищцата поканила внучката си да живеят съвместно след раждането на детето.Постепенно обаче започнали да възникват конфликти и
пререкания.
Ищцата изказвала оплаквания пред св.Р.К. и св.Р.Г.,
че тя преимуществено издържа цялото домакинство.Според
първата свидетелка, когато ответницата и семейството й напуснали имота,
дарителката се почувствала финансово облекчена.
В съдебно заседание ищцата признава, че ответницата и съпругът й са поемали
своята част от битовите разходи за домакинството, без тези, събирани ежемесечно
за общите части на сградата.
На 25.05.2018 г. дарителката подала тъжба до РРП, като посочила, че
внучката и съпругът й я подлагат на непрекъснат психически и физически тормоз.На 09.08.2018 г. от РРП е постановен отказ за
образуване на досъдебно наказателно производство.В
акта е посочено, че на 26.05.2018 г. по сведения на тъжителката, надарената и
семейството й са напуснали имота (л.77-л.95). Страните
нямат разногласие по въпроса, че в апартамента до м.май
2019 г. останало голяма част от обзавеждането на младото семейство.
В обясненията си от 03.07.2018 г. по наказателната преписка ищцата е
посочила, че причината за караниците помежду им е апартамента,
който преписала на внучката, но иска да си върне и затова започва дела.
По делото няма спор, че на 19.07.2018 г. надарената получила покана от
ищцата да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., поради настъпили
съществени промени в бита и в здравословното й състояние.Ответницата признава,
че не е осигурявала такива средства на баба си.
Приложено е Експертно решение на ТЕЛК от 29.00.2016 г., с което на
дарителката е призната намалена работоспособност от 56 % с водеща диагноза
”Хипертония”.
По делото е назначена комплексна експертиза, която при съобразяване
хроничните заболявания на ищцата установява, че лицето страда от няколко
хронични заболявания, обобщени от вещото лице-медик като кардиологично
заболяване, дегенеративно заболяване на опорно-двигателната система и диабет 2
тип, с развита диабетна полиневропатия, за които й
били изписани общо десет медикамента, посочени в констативно-съобразителната
част на заключението.Прието
е, че тяхната обща стойност на месец, след приспадане заплащането от НЗОК, е 138,79
лв.От приложените рецептурни
книжки е видно, че жената регулярно е закупувала осем от лекарствата-Трифас, Небилет, Прадакса, Дигоксин, Кардигет, Вивейс, Диапрел и Метфогамма (общо за 108,05 лв.).
Всички заболявания, освен увреждането на междупрешленните
дискове и диабетът, ведно със съвпътстващите го
усложнения, са били налични по време на съвместното съжителстване на страните.Диабетът е диагностициран след завеждане на настоящото дело.
Вещите лица са посочили, че средномесечно,
при закупуване на всички медикаменти, ищцата се нуждае от 669,38 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Договорът
за дарение е едностранен договор и не създава никакви задължения за надарения, включително и да дава издръжка
на дарителя. Надареният има само морално задължение да бъде признателен на
дарителя за направеното дарение.Това морално задължение се трансформира в
правно задължение за даване на издръжка, само ако настъпят нови юридически
факти–ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава
издръжка.Последица от неизпълнение на това вече правно задължение е
възможността дарението да бъде отменено от дарителя на основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД.
Ответницата е
направила възражение, че искът е погасен по давност.Съдът
намира доводът за неоснователен.Според чл.227 ал.3 от ЗЗД, искът може да
се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни
основанията за отмяна на дарението.В процесния случай
ищцата е поискала издръжка от насрещната страна на 19.07.2018 г.Искът е предявен на 27.12.2018 г.
За да е налице фактическият
състав на чл.227 ал.1 б.”в”
от ЗЗД, то трябва дарителят да е изпаднал в нужда, да е отправил искане до надареното
лице и отказът на последното да даде исканата издръжка.
В процесния случай е безспорно, че ищцата е поискала от другата
страна месечна издръжка от 200 лв., на което надарената не се е отзовала.
Твърденията на дарителката са, че е изпаднала в трайна нужда, а на
ответницата-че е във финансова невъзможност да осигурява на баба си такава
сума, с оглед ангажиментите, които има към собственото си семейство.Счита също,
че дарителката не се нуждае от поисканата сума.
Според Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013
г. по тълк.дело
№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.Разяснено е също, че предвид характера на
материята, свързана с множество
морални елементи, следва при съдебното
разглеждане на спора
да се направи цялостна и конкретна преценка на всички обстоятелства във всеки отделен
случай.
В процесния случай съдът намира, че
надарената не може да бъде възприета като лице с финансови затруднения.Ответницата
работи по трудово
правоотношение и получаваното от нея възнаграждение в размер близък до средната
работна заплата за страната.За територията на гр.Русе
регулярно реализирана сума от 900 лв. на месец е напълно приемлива за издръжка
на тричленно домакинство.Към посочената стойност трябва да се има предвид и
осигуряваните от съпруга доходи при упражняваната от него професия.Действително
през процесния период съпрузите са заплащали по 290
лв. за частна детска градина, поради неприемане на сина им в държавно детско
заведение, както и е погасяван кредит от 236,50 лв.Към настоящия момент първият
разход е отпаднал.С оглед установените доходи на съпрузите, съдът намира, че
ответницата не би поставила себе си и лицата, на които дължи издръжка по закон,
в по-неблагоприятно положение от това на дарителката.
Ищцата е на 78 г. и страда от хронични заболявания, изискващи определен
режим на хранене.Според приетата комплексна
експертиза, лицето се нуждае месечно от 669,38 лв. или от 638,64 лв., ако не
закупува два от медикаментите, за които по делото липсват доказателства да са
правени разходи.В края на 2018 г. жената е получавала пенсия от 419,64 лв. или
с 249,74 лв. по-малко от необходимото.Според наложилата се съдебна практика, за
да се приеме, че дарителят е изпаднал в трайна нужда, то той трябва да не е в
състояние да се издържа от получаваните от него средства или притежаваното
имущество / в този смисъл например Решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.дело № 6464/2007 г., на I г.о., Решение № 275 от
26.03.2009 г. по гр.дело № 5837/2007 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр.дело № 680/2010 г., ІV г.о., Решение № 65 от 30.05.2018
г. по гр.дело № 1498/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
В процесния случай става ясно, че през
разглеждания период ищцата е била финансово добре обезпечена.Същата
е продала няколко имота.Освен процесния
апартамент е направила и дарения на земеделски земи на трети за спора лица.През годините е имала възможност да предостави (да
подари) на сина си поне 2 000 лв., на внучката си-1 200
лв., да направи основен ремонт и да обзаведе жилището
си със съвременна техника, която предвид развитието на икономическите отношения
и наложилия се стандарт на живот не може да се постави под категорията ”лукс”,
но показва повече от задоволителен жизнен стандарт.Понастоящем ищцата продължава
да притежава нива от 6,251 дка в землището на с...., където
видно от справката от АВ, има добър пазар за такъв тип недвижимости.По делото не се
установява дали жената реализира някакви доходи от този имот, но дори и да не
получава рента, тя би могла да се разпореди възмездно с това свое имущество.По делото се установява също, че жената е имала
два срочни депозита в евро. Към 13.03.2019 г. по единия продължава да е налична
сума от 999,11 евро. След м.май 2018 г., когато
страните са преустановили съвместното си живеене, и до завеждане на делото,
дарителката е изтеглила общо 1 002,50 евро от сметката си.При това
положение, съдът не може да приеме доводът, че към момента на отправяне на
поканата на 19.07.2018 г. жената е била в трайна финансова нужда.Ако
се съобразят показанията на ищцовите свидетелки, то
трябва да се приеме, че след като ответницата е напуснала жилището, дарителката
е подобрила материалните си възможности, тъй кат о е започнала да плаща
по-малки сметки за консумативи и за храна.По делото обаче става ясно, че
страните са си поделяли тези разходи, като ищцата е поемала за своя сметка само
сумите за общите части на сградата.
Според практиката на ВКС, нуждата от издръжка следва да се преценява не
само към момента на изпращане на поканата, но и до приключване на устните състезания.
След завеждане на настоящото дело ищцата е била диагностицирана с
диабет тип 2.Макар да не са ангажирани доказателства,
че лицето си е
закупувало предписаните във връзка с това лекарства, съдът
приема, че с оглед естеството на заболяването, от месечната сума от 669,38 лв. не трябва да се приспадат посочените от експерта-фармацевт
стойности на двата медикамента.Трябва да се отчете обаче и друго новонастъпило обстоятелство. Към датата на последното
заседание се установява, че ответницата е изнесла багажа си от спорния имот.При
това положение основателен се явява вече доводът на страната, че дарителката
може да си осигурява допълнителен доход като отдава под наем поне едно от
помещенията на тристайния апартамент, който пожизнено ще ползва.Това се явява
възможен източник на средства за ищцата, ако не успява да посрещне месечните си
нужди с наличните средства от пенсия, депозит и земеделски имот.
На последно място съдът намира за необходимо да отбележи, че в
приложената по делото наказателна преписка се съдържат изявления на ищцата за
неизгодни за нея факти.Още преди да отправи покана за
плащане на издръжка до надарената, лицето е заявило, че възнамерява да си върне
подарения имот, за което започва съдебни дела.По
делото безспорно се установява, че по време на съвместното си съжителство
страните са разрушили съществувалите дългогодишни близки отношения помежду им. Отмяната
на дарение обаче е изключителна мярка,
която се допуска от закона, само ако непризнателността на надарения е приела
драстична форма.С оглед изброените по-горе факти, съдът намира, че ответницата
не е проявила непризнателност към дарителката като не й е осигурила исканата
издръжка, от която към настоящия момент ищцата не се нуждае.Искът следва да се
отхвърли.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.С.С., ЕГН **********,***, срещу П.С.Ч.-И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 6,
чрез адв.П.Й.Н. ***, иск с
правно основание чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна
на извършеното в нейна полза дарение по Нот.акт № 67
т.VІІІ д.№ 1200/ 26.11.2014 г. на Нотариус рег. № 629 на НтК, с вх.рег.№ 15707 от с.дата на СВ–РРС на имот, представляващ апартамент № 7-самостоятелен обект с идентификатор 63427.1.254.1.52, намиращ се в гр.Русе,
ж.к.”...”, ул.”...” № 2, бл.“...”,
разположен в сграда 1, ситуирана в поземлен имот с
идентификатор 63427.1.254, вх.3, ет.6, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 79,31 кв.м, ниво на обекта-1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-63427.1.254.72,
63427.1.254.1.51, под обекта-63427.1.254.1.50, над обекта-63427.1.254.1.54, с
избено помещение № 9 с площ 3,30 кв.м, при граници: изба № 8, коридор, изба №
9, общо помещение, заедно с 1,073 % ид.части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/