№ 2777
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110218267 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на С. Я. С. чрез пълномощника му - адв. М. Н.- САК срещу
заповед за задържане на лице рег. № ******* г., издадена от полицейски орган при ОСПС -
СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат доводи, че спрямо жалбоподателя С. била издадена ЕЗА от
****** г. от съдия при Районен съд Т**********. В тази връзка било проведено
производство по чл. 44 ЗЕЕЗА, и с Решение № ********* г. на СГС, НО, 21 състав,
постановено по НЧД № ******/2022 г., влязло в законна сила на *** г. било допуснато
изпълнение на посочената по -горе ЕЗА, като на основание чл.52, ал. 1 от ЗЕЕЗА било
отложено предаването на С. на властите във ФРГ до приключване на воденото срещу него и
висящо наказателно производство по НОХД № ***/2021 г. по описа на СГС (СпНС -закрит).
Сочи, че въпреки че не били налице основанията за задържане на лицето, на ***г. същият
бил задържан за пореден път за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице рег.
******* г., издадена от полицейски орган при ОСПС - СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 6
от ЗМВР. Прави се искане атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Жалбоподателят, редовно призван, не се явява, за него адв. М. Н. с пълномощно. От
името на доверителя си поддържа жалбата, и излага отново доводи, че заповедта е
1
незаконосъобразна, сочи, се че доверителят му отново е бил задържан, а той не е лице което
да е обявено за издирване, тъй като предаването му на немските власти било отложено.
Претендират се разноски за адвокатско вънаграждение съгласно представения договор за
правна защита.
Ответникът - полицейски орган при ОСПС - СДВР, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. С. , с приложено
пълномощно, в който се развиват съображения за законосъобразност на издадения
административен акт, оспорва се основателността на жалбата. Претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
СРП – призовани, не изпращат представител и не взимат становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На ***г. жалбоподателят бил задържан от полицейски орган при ОСПО – СДВР и бил
издаден индивидуален административен акт - заповед за задържане на лице от *** г. спрямо
С. Я. С. на основание чл. 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР, като е наложена ПАМ "Задържане за срок до
24 часа". Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено “чл. 72,
ал. 1, т. 6 от ЗМВР - лице обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга
държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за
арест.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие от нея.
Същият е попълнил и подписал предоставената му на основание чл.74, ал.3 от ЗМВР
декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) за удостоверяване на факта, че задържаното
лице е запознато с правата си по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР. Извършен е и обиск по
реда на ЗМВР.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – заповед за задържане,
протокол за личен обиск, декларация, докладна записка, Решение № ****** г. на СГС, писмо
от ОКПК – СДВР, удостоверение – справка от ШИС, удостоверение издадено от Началник
****** - СДВР, пълномощни, квитанция за внесена държавна такса и адвокатско
пълномощно, писмо от СДВР с данни за издирвателни процеси и забрани спрямо С., писмо
от СГП, псмо от СГС – СНС закрит, писмо от СГС, НО, 21 състав.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и
следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да
2
оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган - полицейски орган по
смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР, при спазване на предписаната
от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което съдът намира, че
оспорения акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедта за задържане
на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни
идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на
правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността
на задържането и правото му на адвокатска защита и осигуряването на възможност от
полицейския орган да се свърже със защитник -адвокат.
Действително в оспорената заповед не се съдържа информация пред кой съд подлежи
на обжалване, като не е посочен АССГ, както твърди защитата в жалбата, но този пропуск
не е съществен и не влече като последица отмяна на акта на това основание, тъй като
жалбоподателят е упражнил правото си на жалба и то именно пред компетентния за това
съд.
С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен
акт.
На следващо място, в атакуваната заповед е посочено основание по чл. 72, ал. 1, т.6
от ЗМВР лице обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава
във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест, а
именно предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР, Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност, като следва да бъдат проверени данните обусловили фактическите
основания, както и да се предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната
заповед не е посочено подробно фактическото основание, но съдът намира, че това макар и
формално да е нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от останалата част
на посоченото основание, а именно лице обявено за идирване с цел задържане и искане на
друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на ЕЗА, поради и което
тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната заповед. Налице е съответствие
между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и
лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския
орган да приложи мярката.
В конкретния случай от приложените към материалите на делото писмени
доказателства безспорно се установява, че с протоколно определение от ***** г. по НЧД №
3
*****/2022 г. по описа на СГС, НО, 11 състав по отношение на С. Я. С., ЕГН ********** е
взета МН “******“, като с протоколно определение от 26.07.2022 г. по ВЧНД № ***/2022 г.
по описа на САС взетата по отношение на С. МН “******“ е отменена и спрямо същия е
взета МН „***“ в размер на 10 000 лева./ виж писмо от СГС, НО, 21 състав/.
С влязло в законна сила съдебно решение № ********* г. на СГС, НО, 21 състав,
постановено по НЧД № ******/2022 г. е допуснато изпълнение на издадена на ****** г.
Европейска заповед за арест по отношение на българския гражданин С. Я. С., като му е
взета МН “******“, която да основание чл. 44, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА следва да се счита взета
от момента на приключване на наказателното производство по НОХД № ***/2021 г. по
описа на СГС- СпНС (закрит), до фактическото предаване на българския гражданин на
компетентните власти на Република Германия. По воденото наказателно производство -
НЧД № ******/2022 г. лицето С. Я. С. не е обявяван за ОДИ. Наказателното производство
по НОХД № ***/2021 г. по описа на СГС- СпНС (закрит), видно от материалите по
настоящето дело няма данни същото да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради и
което не са се реализирали предпоставките за задържане на лицето на посоченото в
заповедта основание, а именно за предаването му на властите във ФРГ .
Действително жалбоподателят не е обявяван за издирване от органите на МВР в
страната, не е обявяван за издирване и от съдебните власти в РБ, като инициативата за
неговото издирване е подадена във връзка с издадена Европейска заповед за арест от
******г. от Районен съд в гр. Берлин, ФРГ с идентификатор по ШИС, като именно
издаващата страна следва да инициира процедура по прекратяване на издирването и
свалянето му от масивите на МВР и по линия на международното сътрудничество, и това
обстоятелство не е в компетенциите на българските власти, нито пък могат да проявяват
инициативност, но в същото време полицейските органи са длъжни да предприемат
проверка дали фактическите основания за задържането по смисъла на чл. 721 ал.1 т. 6 от
ЗМВР са налице и едва тогава да извършат преценка необходимо ли е обезпечаването им
чрез процесуална принуда по реда на ЗМВР.
Изложеното мотивира извода, че в конкретиката на настоящия казус не е следвало да
бъде издадена Заповед за задържане, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР. С издаването на
процесната заповед са нарушени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗВМР вр. чл. 30, ал. 2
КРБ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК и член 5, § 2 ЕКЧП, съставляващи процесуални гаранции
за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 ЕКПЧП срещу
произволното негово ограничаване.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
При този изход на спора разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
претендира сумата от 1000 лева, възнаграждение за адвокат и 10 лева държавна такса, като
от процесуалния представител на ответника се прави възражение за прекомерност.
Съгласно разпоредбите на ГПК и АПК, в частност чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 144 от АПК,
4
ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер в тази им част.
Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски хонорар, само ако
кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно
възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. При преценката за
размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд. В него е предоставено задължително за националните
съдилища на страните от Европейския съюз тълкуване на разпоредбите на чл. 101, § 1
ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. В своите мотиви Съдът насочва, че националният съд е длъжен
да откаже приложението на наредба, определяща минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с придаден задължителен характер с национална правна уредба, която
противоречи на цитираните правила от ДФЕС. СЕС продължава в разсъжденията си, че
национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, не
допуска съдът да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.
101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. СЕС споделя в съображенията си, че при наличието на
посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Пренесено в конкретиката на казуса, задължителната сила на решението на СЕС по
преюдициалното запитване налага този съд да извърши преценка, доколко разпоредбите на
чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г., в актуалната им
редакция, са съответни на правото на ЕС.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по предоставената
правна защита пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд
приема, че фактическата и правна сложност на процесния казус не е необичайна и не се
отличава съществено от останалите дела от този вид. Въззивното производство е без
процедурни усложнения, за запознаване с материалите по делото и изготвянето на жалбата
не е било нужно полагането на прекомерни усилия, нито изразходването на съществен
времеви и технически ресурс, поради и което съдът намира, че следва да уважи
възражението за прекомерност и да присъди адвокатски хонорар в размер на 750
/минимално предвидения за такъв вид производства/ и 10 лева - внесена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № ******* г., издадена от полицейски
орган при ОСПС - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. Я. С., ЕГН
********** сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, сторени разноски в
производството по обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6