Решение по дело №1485/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260101

гр.Пловдив, 10.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на шести октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:        СИЛВИЯ ЦАНКОВА                                                                               ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА 

 

при секретаря Гинка Големанска и прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА  ВНАХД № 1485 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С решение № 1055 от 06.07.2020 г. по АНД № 2770/2020г., Районен съд-Пловдив, 8 н.с. е признал обвиняемия П.С.В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 314, вр. чл.26, ал.1 от НК, като го е освободил от наказателна отговорност на основание чл.78а и му е наложил на основание чл.78а от НК наказание глоба в размер на 1000. Със същото решение ПРС се е произнесъл и по разноските по делото.

Срещу решението е депозиран протест от страна на прокуратурата, в който се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради явна несправедливост на наложеното наказание. В този смисъл се иска изменение на атакуваното решение, като се увеличи размерът на наложеното наказание от средния към  максималния размер.

При въззивните прения представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив изрази мнение, че протестът е основателен, излагайки аргументи в подкрепа искането на първостепенната прокуратура.

Защитникът на обвиняемия адв.К. мотивира становище за отхвърляне протеста на прокуратурата, като обърна внимание на положителното процесуално поведение на обвиняемия, изразило се в съдействието на органите на досъдебното производство и изказаното съжаление за стореното. Обвиняемият В., редовно призован, не се яви и не изрази собствени съображения относно първостепенния съдебен акт.

Пловдивският  окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и пред настоящата инстанция и провери атакуваното решение изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ  е процесуално допустим, тъй като е подаден  в срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледано по същество, оплакването на държавното обвинение относно очевидната несправедливост на наложената от първия съд санкция, е ОСНОВАТЕЛНО.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателствени материали /показанията на свидетелите ***,  писмените доказателства и доказателствени средства - справки за нарушител-водач на МПС, актове за установяване на административно нарушение, наказателни постановления, свидетелство за съдимост, характеристична справка и др., както и от заключението на назначената по делото експертиза/ първата инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият П.С.В. е роден на ***г*** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин е. Има средно образование. Неженен е, безработен, реабилитиран. Има ЕГН:**********.

Обв. П.В. притежавал СУМПС № *, но загубил правоспособността си по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Въпреки този факт, обв. В. управлявал таксиметров автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № РВ **** КМ.

На 04.05.2019г. около 13.30ч. обв. В. управлявал горния лек автомобил в с. *, по ул. „*“, когато бил спрян за проверка от автопатрул на РУ – Стамболийски в състав ** и **. Тъй като бил изгубил правоспособността си да управлява МПС и не желаел да бъде санкциониран за това си нарушение, обв. В. заявил на полицейските служители * и *, че не носи у себе си документ за самоличност и се представил с имената на своя работодател – свид.***, ЕГН **********. Предвид факта, че обв. В. посочил всички данни, съдържащи се в документите за самоличност на свид. *, полицейските служители не предприели други действия за установяване на самоличността на нарушителя. Така на представилия се за лицето „***, ЕГН **********“ водач на л.а. „Хюндай Елантра“ с peг. № РВ****КМ – обв. В. бил съставен от *** – младши автоконтрольор в РУ – Раковски при ОДМВР Пловдив АУАН № 623***/04.05.2018г., съгласно установения ред в разпоредбите на чл.36 - чл.44 от ЗАНН.

  На 18.11.2019г. около 21.20ч. обв. П.В., управлявал отново въпросния лек автомобил в гр. Пловдив, по ул. „Гладстон“, като срещу № 19А, между автомобила, управляван от обв. В. и пешеходката ** настъпил сблъсък. Обв. В. веднага излязъл от автомобила и оказал нужната помощ на пострадалата при настъпилото ПТП – **, след което позвънил на тел. 112 и на място били изпратени екипи на Спешна помощ и с-р ПП – ОДМВР гр. Пловдив. След като на ** била оказана медицинска помощ, полицейските служители на с-р „ПП“ – ** и ** пристъпили към установяване на самоличността на виновният за реализираното ПТП водач, който в случая бил В.. Тъй като бил изгубил правоспособността си да управлява МПС и не желаел да бъде санкциониран за това си нарушение, обв. В. отново заявил на полицейските служители * и *, че не носи у себе си документ за самоличност и отново се представил с имената и ЕГН на своя работодател – св.**. Предвид факта, че обв. В. посочил всички данни, съдържащи се в документите за самоличност на св. *, полицейските служители не предприели други действия за установяване на самоличността на нарушителя. Така на представилия се за лицето ***, ЕГН ********** водач на л.а. „Хюндай Елантра“ с peг. № РВ****КМ – обв. В. бил съставен от *** – младши автоконтрольор в с-р „ПП“ при ОДМВР Пловдив АУАН № 917***/18.11.2018г., съгласно установения ред в разпоредбите на чл.36 - чл.44 от ЗАНН.

В началото на 2019г. на св. ** установил, че спрямо него са издадени 2бр. НП. След като се запознал със съдържанието на връчените му НП св. * установил, че констатираните нарушения не са извършени от него и сезирал РП – Пловдив за случая.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, подписите положени в графата „нарушител“ в АУАН № 623***/04.05.2018г. и в АУАН № 917***/18.11.2018г. са изпълнени от обв. П.В..

За да възприеме тази, описана и в постановлението на прокуратурата, фактология на инкриминираните събития решаващият съд е ценил коректно събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.378, ал.2 от НПК. Между досъдебните доказателствени данни не се откриват съществени противоречия относно релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК. Ето защо изводът, че изложените от прокурора фактически положения по обвинението се подкрепя от тези данни, се явява обоснован. Правилно е окачествено като изложено обективно и добросъвестно и поради това кредитируемо заключението на съдебнопочерковата експертиза, изводите на която представляват важна експертна информация относно авторството на В. във вмененаната му във вина деятелност. То не се и оспорва и от защитата. 

Изложеното обосновава извода, че от районния съд не са допуснати неотстраними, съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, които да водят до отмяна на решението му на процесуално основание. Изготвените към решението мотиви покриват изискуемия стандарт. Органите на досъдебното производство от своя страна са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване правата на обвиняемия, а постановлението на държавното обвинение, финализиращо първата процесуална фаза на процеса, отговаря на изискуемия стандарт от гледна точка на своето съдържание. Поради изложеното, не се констатира основание за отмяна на първостепенното решение и връщане на делото в първата съдебна фаза на процеса.

Водим от тези изводи за фактите по делото, въззивният съд споделя и правните доводи на първата инстанция, обективирани в мотивите към обжалваното решение, като намира, че същите са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с установените по делото факти. Правилно първостепенният съд е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричният извод, че обвиняемият В. е осъществил от обективна и субективна страна вменената му във вина престъпна деятелност по чл. чл. 314, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода от 04.05.2018г. до 18. 11.2018 г., в с. *, обл. Пловдив и гр.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официални документи, съставени съгласно установения ред, въз основа на заявление от частно лице, както следва:

-  на 04.05.2018г. в с. *, обл. Пловдив умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ - АУАН бл. № 623***/04.05.2018г. съставен съгласно установения ред - чл. 36 - чл. 46 от ЗАНН, въз основа на устно заявление от П.С.В., като водач на лек автомобил марка „Хюндай", модел „Елантра" с рег. № РВ **** ВТ, а именно, че трите му имена и ЕГН са ***, ЕГН: **********.

- на 18.11.2018г., в гр. Пловдив умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ - АУАН бл. № 917***/18.11.2018г. съставен съгласно установения ред - чл. 36 - чл. 46 от ЗАНН, въз основа на устно заявление от П.С.В., като водач на лек автомобил марка „Хюндай", модел „Елантра" с per. № РВ **** КМ, а именно, че трите му имена и ЕГН са ***, ЕГН: **********.

Престъплението по чл.314 от НК представлява особен случай на лъжливо документиране в официален документ, който в правната теория се разглежда като известна комбинация на лъжливо документиране в частен и официален документ. Така това престъпление, чийто субект може да е всяко наказателноотговорно лице, никога, за разлика от обикновеното /действителното/ посредствено извършителство, не може да се извърши самолично. Тук винаги е налице едно „необходимо посредствено извършителство“. Това престъпление е винаги субсидиарно спрямо обикновеното лъжливо документиране в официален документ по чл.311 от НК, доколкото се осъществява само когато съставящото документа длъжностно лице действа без умисъл, какъвто е конкретният случай.[1]

Видно от материалите по делото, от обективна страна, обвиняемият двукратно е предпоставил внасянето на неверните обстоятелства в процесните официални удостоверителни документи-инкриминираните актове за установяване на административни нарушения, привнасяйки /заявявайки/ неверни обстоятелства относно самоличността и ЕГН на нарушителя-водач на МПС. На следващо място, инкриминираните документи отговарят на изискванията на чл.314 от НК-същите са официални удостоверителни, съставяни съгласно установения ред, и то въз основа на заявления от частно лице-в конкретния случай действителния нарушител В..

От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал противоправния му характер, бидейки наясно, че заявените от него обстоятелства, и то нееднократно пред съответното длъжностно лице, относно самоличността на нарушителя-водач на МПС, не отговарят на истината, предвиждал е и е искал именно настъпването на общественоопасните му последици-привнасянето на тези неверни обстоятелства в изготвените официални удостоверителни документи. 

 В контекста на изложеното, правилно ПРС е приел, че са налице предпоставките за приложение на  чл. 78А от НК, понеже за умишленото престъпление по  чл. 314 от НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, от процесната деятелност не се причинени имуществени вреди, обв.В. има статут на неосъждан за престъпление от общ характер, респ. на лице, което не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /същият е реабилитиран за всичките си осъждания/. Междувпрочем, макар по отношение на В. да е прилагана вече веднъж разпоредбата на чл.78а от НК през далечната 2009г. и същият да е осъждан двукратно, то коректно е прието, макар и без посочване на каквато и да било изрична мотивация, че същият е реабилитиран. Така тълкувателно Решение № 2 от 28.02.2018г., приложимо  в конкретния случай, значително разшири случаите, в които едно лице, спрямо което е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК, следва да се счита за реабилитирано за това си санкциониране, независимо от неизплащането на наложената глоба. В. е реабилитиран и по двете си осъждания за умишлени престъпления от общ характер, съответно на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК /по НОХД №3171/2010г./ и на основание чл.88а от НК /за другото си осъждане/. Така от изтърпяване на наказанието от последното /по което е наложена пробация/ е изтекъл срокът по чл.82, ал.1 ,т.5 от НК, а за предходното му осъждане /на наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години/ не настъпило изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода. Категорична е правната теория, а и съдебната практика, че текстът на чл.86, ал.1, т.1 от НК визира само такова престъпление, поради което осъденият „следва да изтърпи отложеното наказание“, а не само „може да изтърпи отложеното наказание“. Това налага извода, че се има предвид не само възможността за изтърпяване на отложеното наказание, а се визират само случаите, когато е трябвало и действително се е стигнало до решение за изтърпяване поне частично на отложеното наказание.

При индивидуализация на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК, първостепенният съд е определили административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК,  а именно 1000 лв.  Настоящият въззивен състав намира, че ПРС е допуснал съществено отклонение от критериите за справедливост, определяйки размера на тази санкция, като е отчел единствено смекчаващото отговорността обстоятелство. Последното се изразява в изказаното от обвиняемия искрено съжаление за стореното, като с това обстоятелство се изчерпват на практика тези, смекчаващи отговорността на дееца. Налице са обаче немалък брой отегчаващи отговорността обстоятелства, очевидно неотчетени и неглижирани от първостепенния съд, а именно упорството на обвиняемия, осъществил две еднородни деяния при условията на продължавана престъпна деятелност, неговите недобри характеристични данни /макар и реабилитиран, същият нееднократно се е сблъсквал със съдебната система/[2]. Утежняващ отговорността на В. факт са и конкретните обстоятелства, при които е била осъществена процесната деятелност. Така, коректно държавното обвинение е посочило, че обв.В., който е бил лишен от право да управлява МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, е продължил да упражнява това право, и то професионално, работейки като таксиметров шофьор, като при второто деяние, дори е участвал в ПТП с пострадала пешеходка. Последното обстоятелство характеризира дееца, като лице, склонно да игнорира установения в страната правов ред.

От горното е видно, че е допусната осезаема неправилност на санкционирането на обвиняемия, изразяваща се в преувеличаване значението на смекчаващото обстоятелство. Въпросното обстоятелство не може, особено при наличието на отегчаващите обстоятелства, да отклони размера на наказанието глоба толкова надолу от средния, установен в закона – глоба в размер на три хиляди лева. Тази среда (медианата на санкцията) отразява типичната степен на обществена опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на дееца – степен, проявявана без друго, тоест при отсъствие на каквито и са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс на наличните. При съвкупната преценка на противоположните по насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, справедливо се явява наказание в размер, равен на средния, а именно три хиляди лева, поради което се налага ревизиране на първостепенното решение с увеличаване размера на наложеното наказание.

Така определеното от въззивния съд наказание е справедливо и то напълно отговарят на целите, поставени от законодателя.

Първостепенният съд се е произнесъл и по отношение на направените по делото разноски, спазвайки разпоредбите на НПК, като изложените в тази връзка към присъдата мотиви се споделят и не е необходимо да се преповтарят.

С оглед на изложеното и на основание чл.378, ал.5, вр. чл. 337 ал.1 т.1, вр. чл.334, т.3 и чл.338, вр. чл.334, т.6   НПК, съдът 

 

Р   Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 1055 от 06.07.2020 г. по АНД № 2770/2020г., Районен съд-Пловдив, 8 н.с., като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на обвиняемия П.С.В. наказание на основание чл.78а от НК „глоба“ от 1000 /хиляда/ лева на 3000 /три хиляди/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

 

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: