Присъда по дело №827/2021 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ по НОХД № 827/2021г. по описа на РС- Несебър
Съдебното производство по настоящото дело се разви по реда на чл.371, т.2 от
НПК. Същото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура- гр.Бургас против подсъдимия Г. Д. К., ЕГН **********, за това, че за
периода от месец януари 2020г. до месец юли 2021г. включително, в с.Кошарица,
общ.Несебър, след като е бил осъден с Решене № 40 от 27.04.2011г. по гражданско
дело № 1383 по описа за 2010 г. на РС- Несебър, влязло в сила на 27.04.2011г.,
изменено с Решение № 189/25.10.2018г. по гражданско дело № 875/2018г. по описа на
РС- Несебър, влязло в сила на 20.11.2018г., да издържа свой низходящ- детето си Б.Г.
К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител- ИР. Ж. К., ЕГН
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 19 /деветнадесет/ поредни месечни вноски, всяка с размер на
150 /сто и петдесет/ лева, възлизащи общо на сумата от 2850 /две хиляди осемстотин и
петдесет/ лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр.Бургас в съдебно заседание
поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага подробни аргументи,
установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от
подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното.
Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за
реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия чрез налагане на
наказание „пробация”, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от девет месеца, с периодичност два пъти седмично; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.
Подсъдимият К., в производство по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло вината
си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в
хода на досъдебното производство. В последната си дума заявява, че съзнава
задължението си, но е безработен и няма пари да плаща издръжка за детето си.
Защитникът на подсъдимия също пледира за налагане на наказание на неговия
подзащитен- пробация.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Г. Д. К. е със средно образование, разведен осъждан, но
реабилитиран към датата на деянието, безработен.
За времето от 17.09.2009 г. до 27.04.2011г., св.И.Ж. К. и Г. Д. К. имали сключен
граждански брак, от които се родило едно дете- Б.Г. К., ЕГН **********. С решение №
40 от 27.04.2011 г. по гражданско дело № 1383/2010 г. по описа на РС- Несебър, влязло
в сила на 27.04.2011г., сключения брак между съпрузите бил прекратен. Родителските
права на детето били предоставени на майката- св.И.К., а подсъдимият бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева до навършване на пълнолетие на детето.
С решение № 189/25.10.2018г. по гражданско дело №875/2018г. по описа на
РС- Несебър, влязло в сила на 20.11.2018г., издръжката по отношение на детето Б.Г. К.
била увеличена от 60 лева на 150 лева.
За времето от декември 2018г до декември 2019г. К. заплащал дължимата
месечна издръжка, но от януари 2020г. до юли 2021г. не бил заплащал месечната
издръжка, поради което св.К. подала жалба в РУ на МВР-Несебър.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
хода на производството доказателства. От приложените по ДП и описани по- горе
съдебни решения се установява, че подсъдимият е осъден с влязъл в сила съдебен акт
да издържа сина си. От показанията на свидетелката К., а и от обясненията на
1

подсъдимия, се установява, че в периода от месец януари 2020г. до месец юли 2021г.
включително К. не е изплащал издръжка в полза на сина си. Т.е. събраните по делото
гласни доказателствени средства (в това число и обясненията на подсъдимия) са
еднопосочни и от тях по категоричен начин се установява, че К. не е изплащал
издръжка на детето, въпреки че е осъден за това с влязъл в сила съдебен акт. От
обясненията на подсъдимият се установява, че същия е наясно със задължението си. От
събраните писмени доказателства по делото се допълва установената фактическа
обстановка, като чрез тях се установява каква е била заетостта на подсъдимия, какви
имоти е притежавал, здравословното му състояние, данни за съдимостта му.
Съдът счита, че съвкупният анализ на гласните и писмени доказателства по
делото, води до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания
по-горе начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК.
Съгласно чл. 183, ал. 1 от НК се наказва лице, осъдено да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, което съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски. Престъплението по чл. 183 от НК се
осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в
сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. В
случая деянието безспорно е осъществено от обективна страна. Г.К. е осъден да
заплаща издръжка на малолетното си дете с влязло в сила определение. За времето от
януари 2020г. до юли 2021г. включително подсъдимият не изпълнил това свое
задължение, като не платил на сина си 19 месечни вноски. Следователно деянието е
извършено от обективна страна.
Съдът намира, че извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на задължението за
издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска престъпния резултат (изпадането в
забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното
поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване
на обективна възможност за изпълнение на задълженията. От събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимият е изградил представи за наличието на
съответното задължение за плащане на издръжка. Същото е възникнало по силата на
съдебно решение, което е сведено до знанието на подсъдимия. К. е бил страна в
съдебните производства и е могъл да участва лично във всички съдопроизводствени
действия. Налага се извод, че от субективна страна подсъдимият напълно е съзнавал,
че дължи издръжка, но въпреки това съзнателно не е заплащал такава за
инкриминирания период. В такава насока са и неговите обяснения, в които той
признава, че не е заплащал вноските за издръжка на сина си. Наличието на
затруднения за заплащане на издръжката не изключва съставомерността на деянието от
субективна страна. Посочените затруднения могат да бъдат отчетени като смекчаващи
обстоятелства при индивидуализацията на наказанието.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Г.К. е извършил
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът
на първо място прецени, че е налице сравнително ниска степен на обществена опасност
на инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 183,
ал. 1 НК наказание. Обществената опасност на дееца следва да се определи като
сравнително ниска (но не и най-ниската възможна) с оглед факта, че същия е бил
2

осъждан, но реабилитиран към инкриминираната дата. Спазвайки разпоредбата на чл.
54 от НК настоящият съдебен състав извърши преценка на наличните отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се отчетат предходните осъждания на лицето и сравнително дългият период
(19 месеца), през който подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка. Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете фактът, че подсъдимият е
безработен, сравнително младата му възраст, указал е нужното съдействие на
разследването, причините, довели до невъзможността да изпълянва задълженията
спрямо сина си. Всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на деянието
и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва да е по-лекото от
двете алтернативно предвидени в чл. 183, ал. 1 НК. Налице е лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а освен това деянието и деецът не се
характеризират с висока степен на обществена опасност, като се отчете и факта, че
последното осъждане е от 2014 г. Поради тази причина съдът намери, че в най-пълна
степен на целите по чл. 36 НК ще отговори наказанието „пробация”, а не по-тежкото
наказание, предвидено като алтернативно в чл. 183, ал. 1 НК- „лишаване от свобода”.
Налагането на наказанието „пробация” няма да ограничи и възможността на
подсъдимия да сключи трудов договор и да получава доходи за издръжка на сина си,
тъй като съдът достигна до извод, че не следва да му се налагат пробационни мерки,
ограничаващи трудовите му права.
При определяне на конкретните пробационни мерки, които да бъдат наложени
на подсъдимия, съдът на първо място отчете разпоредбата на чл. 42а, ал. 4 НК, според
която мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на
пробация. Съдът намери, че посочените мерки (задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещу с пробационен служител) следва да се
наложат за срок от шест месеца, като задължителната регистрация по настоящ адрес
следва да се извършва два пъти седмично. С оглед всичко изложеното до тук съдът
достигна до краен извод, че определените пробационни мерки на подсъдимия следва да
са в посочените по-горе рамки.
Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява
адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от К. престъпление
като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно
достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	19
Дата:	23 ноември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия:	Нина Русева Моллова Белчева

Дело:	20212150200827
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 септември 2021 г.

Присъда по дело №827/2021 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите