Решение по дело №133/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ ГПК „Поставяне под запрещение” и е образувано по предявен иск от О. П.-Кърджали за поставяне под запрещение на лицето С. С. А., с ЕГН *, настанена в „З. Ж. П. О. А. – А. с правно основание чл. 5, ал.1 от Закона за лицата и семейството.

Твърди се в исковата молба, че на основание Заповед № РД-0073/01.10.2009г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - А. към Агенцията за социално подпомагане, лицето С. С. А. е настанено в „З. Ж., делегирана държавна дейност към О. А.-Ардино. С. С. А. била с тежка степен на умствена изостаналост, говорела с еднословни изречения, изпълнявала и можела да разбира само ограничен брой инструкции от определени ежедневни дейности. Лицето имало изградени елементарни битови умения, но не било в състояние да се грижи само за себе си, нито да взема самостоятелни решения. Хората, които се грижели за нея били от персонала на „Защитеното Ж. П. О. А. Ардино. Ежедневието налагало да се подписват медицински документи за лечението на лицето, да се получава социалната й пенсия, а тя не била в състояние да упражнява тези дейности. От приложеното експертно решение № 1035 от 12.08.2002г. било видно, че лицето С. С. А. е със сто процента нетрудоспособност поради Тежка олигофрения. По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови с решение за поставяне под запрещение на С. С. А. от с.Г. К., общ.Б. д., обл.К., ЕГН-*, понастоящем настанена в „З. Ж. П. О. А. Г.А. обл.К. - У."Ч. №*.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, отговор на исковата молба от ответника С. С. А. не е постъпил.

В съдебно заседание, представителят на О. П. - Кърджали, поддържа иска. В хода на устните състезания прави искане, с оглед събраните по делото доказателства, ответникът С. С. А. да бъде поставена под пълно запрещение.

В съдебно заседание, назначеният особен представител – служебен защитник на ответника А. изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, искът се явява допустим и основателен, и че са налице предпоставките за поставянето на ответника под пълно запрещение.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

П. извършения на основание чл. 327 ГПК разпит на ответника С. С. А., съдът придоби лични впечатления за лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а именно: А. е неориентирана, не осъзнава, че се намира в съдебна зала, и че е участник в съдебно производство, в което се иска поставянето й под запрещение; не влиза в словесен контакт със съда и не отговаря на поставените й въпроси. През цялото време държи за ръка придружаващия я социален работник и го дърпа към изхода на съдебната зала. Изрича отделни, несвързани в изречения думи, които нямат връзка с поставените й въпроси.

От писмените доказателства, приложени към исковата молба, се установява следното:

От заверено ксероксно копие на лична карта на ответника А. № *********/16.04.2009 година, изд. от МВР – К., се установява, че същата е родена в Г. М., с постоянен адрес в с.К., общ. Б. д., обл. К.

Със Заповед № РД-0073/01.10.2009 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” , Г. А. на основание чл.40а, ал.1 от ППЗСП, във вр. с чл.19 от Закона за социално подпомагане, на С. С. А., с ЕГН *, е предоставена за срок от една година социална услуга в общността, делегирана държавна дейност, - настаняване в „З. Ж. в Г. А. Заповедта е мотивирана с необходимост от постоянни специализирани грижи за лицето и липса на възможности за предоставяне на такива в семейна среда.

Приложено е по делото и заверено копие от експертно решение № 1035/ 128 от 12.08.2002 г., от което е видно, че лицето С. С. А., с ЕГН * е със 100 % загуба на работоспособността, с чужда помощ и заболяване „Друга уточнена олигофрения /тежка олигофрения/”. Посочената инвалидизация е безсрочна.

В производството по делото, поради липсата на данни за близки на ответника А., които да бъдат разпитани, е разпитана като свидетел Е. И. - ВРИД Управител на заведение за социални услуги „Защитен Ж. към дейност „Социални услуги” към О. А. - А. която има непосредствени наблюдения върху живота на ответника А. в дома, и от чиито показания се установява следното: лицето било приведено в дома в Г. Ардино през 2009 година от дома в с.Г. К.- Дом за деца с умствена изостаналост, обл. К., поради закриването му. Била оставена в дом за деца от баща си, когато била 9-годишна. В съпровождащото лицето досие имало данни, че майката на лицето е починала непосредствено след раждането и имала жив баща в с.Кирково, който с декларация се отказал да се грижи за С. А. след посещение П. нея в дома в Г. А. С. А. имала изградени елементарни битови навици, които извършвала със съдействието и помощта на персонала. Извършвала физиологичните си нужди сама, но П. къпане - с помощ от персонала. Х. се самостоятелно, но за обличане и преобличане й помагал човек от персонала. Лицето било неграмотно, не умеела да пише и чете и не разпознавала буквите. Отговаряла само на името си. Свързвала думите в прости изречения, примерно като ожаднее казвала: „Искам чаша с вода”, но само с подсещане можела да си напълни сама вода. Не знаела кой ден от седмицата е, не можела да определи поредността на дните. На необходимите документи за лечение и получаване на социални помощи и пенсия поставяла пръстов отпечатък с помощта на персонала, без да разбира какви са тези документи. Лицето нямало имущество. От Агенцията по приходите служителите от дома имали данни, че тя няма други приходи освен социалната пенсия, която получава. Част от доходите, които се получавали, се съхранявали в касата на „Защитеното Ж., а друга част по влогова сметка, където се внасяли на нейно име.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-психиатрична експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че С. С. А. страда от тежка умствена изостаналост, което представлява слабоумие. Началото на заболяването датира от най-ранна детска възраст. Същата не е в състояние да се грижи за своите работи и интереси. Не може да се ориентира, не може да извършва обикновени и полезни за себе си действия; не може да се грижи за своите работи.

П. тези данни по делото, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 5, ал.1 ЗЛС за основателен и доказан, като са налице предпоставките на посочената разпоредба за поставяне на ответника А. под пълно запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. От непосредствените впечатления на съда, придобити от разпита на лицето, във връзка с обсъдените по-горе доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че са налице кумулативно и предпоставките за поставяне на лицето под пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1 ЗЛС, а именно: лицето страда от слабоумие - тежка умствена изостаналост, която датира от най-ранна детска възраст, и поради това свое състояние не може да се грижи за своите работи – лични и имуществени интереси, т.е. същото е недееспособно – лишено от способността да бъде носител на права и задължения.

Предвид горното, следва да бъде постановено решение, с което С. С. А. следва да бъде поставена под пълно запрещение.

На основание чл.338, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 156, ал.1 от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на лицето - П. Община – Бобов дол, Област Кюстендил, за учредяванена настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл.338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С. С. А., с ЕГН *, с постоянен адрес в с.Г. К., общ. Б. д., обл. К., понастоящем настанена в „З. Ж. към О. А. - А. обл. К., У. „Ч. № *.

След влизане на решението в сила, препис от същото, да се изпрати на органа по настойничеството П. Община – Б. д., обл. К., за учредяванена настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: