М О Т И В И

към присъда № 155 от 30.10.2019 г. по НОХД № 23/2019 г. на СлРС

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.Д.К. за извършено престъпление по  чл.131, ал.1,т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.325, ал.5, вр.ал.1  от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца за деянието по чл.144, ал.3 от НК, за срок от пет месеца за деянието по чл.131 от НК и за срок от една година за деянието по чл.325 от НК. Моли на основание чл.23 от НК да се определи едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

В с.з. подсъдимия, редовно призован се явява лично и с упълномощени защитници. Не се признава се за виновен, но дава подробни обяснения по всяко едно от обвиненията му. Упълномощеният от него защитник счита, че подсъдимият не е осъществил състава на всяко едно от престъпленията за което му е повдигнато обвинение и моли съда да постанови оправдателна присъда. 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

  Подс. К. е български гражданин, със средно образование, женен, не работи, осъждан.

Св. Д.В.К. и подсъдимият Г.Д.К. се познавали помежду си от много години, тъй като били съседи. Между двамата имало неуредени имуществени отношения, във връзка с наем на паркинг, стопанисван от съпругата на К.. На 16.08.2017 год. около обяд, св. Д.К. бил заедно със свой приятел - св. Ц.И.Ц.. Двамата се придвижвали по бул.        "Панайот Хитов" с лек автомобил, собственост на св. Ц.. Спрели по булеварда и посетили магазин за електроника, от където св. Д.К. имал намерение да си закупи батерия за часовника. Тъй като продавачката обяснила, че в момента нямат такива батерии, двамата излезли от търговския обект. В съседство на магазина се намирал офис, за който св. Д.К. знаел, че е на Иван К. и съпругата му, които познавал. Пред офиса видял паркиран автомобила на подс. К.. Св. К. решил да влезе, за да види дали Иван К. е вътре. Двамата със св. Ц.Ц. влезли в офиса. Вътре бил братът на Иван К. - св. П.К., както и подс. Г.К., който лежал на дивана. При влизането им, подс. К. се разбудил. Между присъстващите започнал разговор, като св. Д.К. обяснявал, че си търси батерия за часовника, която била по особена - самозареждаща се със зарядно. Чувайки разговора подсъдимият заявил, че може да оправи батерията. Св. Д.К., тъй като преценил, че подсъдимият е неадекватен, отказал да му даде часовника, за да го поправи. Двамата говорили и за паричните им взаимоотношения, като св. К. настоял подсъдимият да заплати дължимата сума за наем на паркинга, а подс. К. отказвал, тъй като автомобилът му бил повреден от лошото стопанисване на паркинга. Тъй като не постигнали някаква конкретна уговорка, св. К. и св. Ц. решили да си тръгват.Св. П.К. също решил да тръгва, като подканил и подсъдимия също да тръгва, тъй като трябвало да освободят офиса. Навън, св. Д.К. вървял първи, а непосредствено до него вървял подсъдимия. След тях на около 4-5 метра били св. П.К. и св. Ц.Ц.. Ненадейно за св. Д.К., подсъдимият се засилил към него, като К. го възприел с периферното си зрение и видял, че в лявата си ръка държи нож, а в другата фенерче. Подсъдимият казал на пострадалия К. "Сега ще те убия", като в същото време замахнал с ножа в областта на бъбреците на св. Д.К.. Св. Д.К. успял да хване ръката на подс. К., при което порязал пръстите си на ножа. Намесил се и св. Ц.Ц., като с негова помощ ножа бил избит на земята. В това време подсъдимият успял да нанесе удар с включеното фенерче, което било електрошоково по лявото слепоочие на св. Д.К. и той паднал на земята. Загубил за кратко ориентация, но бил вдигнат от св. И.. Когато се изправил св. Д.К. видял, че блузата му е скъсана. Скъсани били и златния му синджир и часовника. По лицето му имало кръв. Непосредствено след случилото подсъдимият напуснал мястото, а св. Д.К. придружен от св. Ц.Ц. отишъл в собственото си заведение "Младия Елен", находящо се в кв."Сини камъни" гр. Сливен. По това време на работа в заведението била св. Е.С.. Св. Д.К. влязъл в тоалетната на заведението да се приведе във вид, тъй като бил изцапан с кръв. Св. Ц.Ц. останал отвън да го изчака.

Неочаквано пред заведението се появил и подс. К., който със слизането си от личния си автомобил, се отправил към заведението крещейки на св. К. да излезе. Започнал да рита масите и успял да събори една от тях. Непосредствено след него дошъл и св. П.К. и двамата със св. Ц.Ц. успели да го успокоят и да го отпратят от там.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза относима към телесното увреждане получено от св. Д.К. по време на нападението от подсъдимия по бул."Панайот Хитов" гр. Сливен. Видно от заключението на вещото лице следствие на инцидента св. Д.К. е получил контузия на главата с наличие на разкъсно контузна рана на горния клепач на лявото око с кос навътре ход и дължина около 1-1,5 см. и данни за сътресение на мозъка с краткотрайна загуба на съзнанието; продълговата рана в областта на възглавничката на първи пръст на дясната ръка с дължина около 2 см. и рана в областта на крайната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, разположена откъм пети пръст. Полученото лекостепенно сътресение на мозъка му е причинило "Временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Останалите увреждания също са осъществили смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота".

За нуждите на разследването е назначена и изпълнена и комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, като вещите лица са заключили, че отправената към св. Д.К. закана е възбудила основателен страх у него, като случилото се е довело до Тревожно разстройство с елементи на постравматичен стрес.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Всъщност по делото бяха разпитани две групи свидетели - пострадалия К. и Ц.Ц. - негов както и Е.С. - работила при пострадалия към датата на инкриминираните деяния и от друга страна - св. П.К. - първи братовчед на подсъдимия. В този смисъл всяка от двете групи свидетели е заинтересована от изхода на делото и само на това основание не би могло да се даде приоритет на една от двете групи, а да се изключи другата група. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К.,  Ц. и С., тъй като тези показания се намират помежду си в отношение на припокриване и допълване, същите са логични и безпротиворечиви. От показанията на свидетелите К. и Ц. се установява обстоятелствата около посещението им в магазина, с цел закупуване на батерия, срещата им с подсъдимия и св. П.И. в неговия офис, както и действията на подсъдимия след напускането на офиса. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимият е вървял непосредствено до постр. К., отправил е спрямо него думите "Ще те убия" и е посегнал с носения от него нож към тялото на К.. Категорични и че подсъдимият е ударил пострадалия с електрошока, при което последният е паднал на земята. Впрочем по отношение на обстоятелствата кой къде е бил след излизането от офиса свидетелства и св. П.К. и в тази им част неговите показания съвпадат напълно с тези на другите двама свидетели. Показанията на този свидетел съвпадат с показанията на свидетелите К. и Ц. и по отношение на обстоятелството, че пострадалият е паднал на земята и самият К. го е вдигнал. В този смисъл съдът даде вяра и на неговите показания, досежно всички други факти и обстоятелства с изключение на това дали подсъдимият е държал нож и електрошок и дали е отправил закана спрямо постр. К., които обстоятелства се отричат от този свидетел. На първо място съдът не даде вяра на показанията на св. П.К. в тази им част, поради противоречието с останалите гласни доказателства и на второ място, поради факта, че противоречат и на установените от медицинската експертиза продълговата рана в областта на възглавничката на първи пръст на дясната ръка с дължина около 2 см. и рана в областта на крайната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, разположена откъм пети пръст, които рани според заключението се дължат на действието на предмети с остри ръбове. От показанията на св. Ц. и св. С. се установява какви са били действията на подс. К. при отиването му пред заведение "Младия елен". Установява се, че подс. К. е пристигнал с автомобила си, започнал е да крещи и обижда св. К., като е съборил и една от масите пред заведението. След намесата на П.К. и Ц.Ц., се е качил отново в автомобила си и е потеглил.

Съдът кредитира и показанията на св. Г., който единствен не се включва в тези две групи свидетели, за които съдът коментира по-горе, но пък неговите показания не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото. Единственото, което се установява е, че е работил по преписката по случая и е снел обяснения от всички лица, имащи отношение.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като противоречат на всички останали гласни доказателства. Единственото, което съвпада с приетото за установено от съда, въз основа на кредитираните гласни доказателства са обстоятелствата, че на инкриминираната дата се е срещнал с пострадалия в офиса на св. П.К. и че е отишъл с автомобила си до заведение "Младия елен". В останалата им част съдът прие тези обяснения като негова защитна теза.    

  Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвената съдебно-медицинска и съдебно психолого-психиатрична експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

Подсъдимият Г.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК - тъй като на 16.08.2017г., в гр. Сливен, по бул."Панайот Хитов", причинил на Д.В.К. лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно сътресение на мозъка, довело до „Временно разстройство на здравето неопасно за живота" и лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно контузии рани на горния клепач на лявото око, на първи и четвърти пръсти на дясната ръка, довели до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота", катодеянието е извършено по хулигански подбуди.

От обективна страна с поведението си на публично място, по булевард „Панайот Хитов" на гр. Сливен обвиняемия е нанесъл удари по тялото на св. Д.К., с което му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Действията му противоречат на установения в обществото ред, морал и порядък. Въпреки че е бил налице личен мотив, подсъдимият се е намирал на публично място- булевард от града, достъпен за всеки преминаващ, с установен постоянен трафик на хора и превозни средства и действията му са изразили явното му неуважение към обществото, изразявайки открито висока степен на неуважение към личността.

  Подсъдимият Г.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 16.08.2017 г., в гр. Сливен, се заканил с убийство на Д.В.К. с думи: "Сега ще те убия" и действия: посягайки към тялото му с нож в опити да нанесе прободни рани, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

  Употребените от подсъдимия думи към св. Д.К. "Сега ще те убия", придружени с нападение изразяващо се в посягане към тялото му с нож в опит да нанесе прободни рани по своето естество представлява закана с убийство, а начина по който е била изказана, придружена с цялостното му поведение обуславят извод че същата е била в състояние и е възбудила у св. Д.К. основателен страх от осъществяването на заканата, поради което от обективна страна същият е осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК.

  Деянията си, подсъдимият е  извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици.

  Съдът прие, че с действията си пред заведение "Младия елен" подс. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението хулиганство. Единственото, което беше безспорно установено е, че подсъдимият е продължил да отправя закани с убийство спрямо постр. К. /за които обаче няма повдигнато обвинение, доколкото обвинението по чл.144, ал.3 от НК касае заканата на бул. "П.Хитов"/, отправени на висок тон и че е обърнал една от масите пред заведението, станало в присъствието на свидетелите С. и Ц.. Тези действия в никакъв случай не могат да се квалифицират като непристойни и грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Може би има основание да се разгледат като непристойни, доколкото непристоен като понятие, е синоним на безсрамен, невъзпитан и неприличен. Определено такъв вид действия свидетелстват за недотам добро възпитание и липса на чувство за срам и приличие. Съдът обаче прие, че те са били насочени единствено и само спрямо пострадалия и не нарушават грубо обществения ред и не изразяват явно неуважение към обществото. Ето защо призна подс. К. за невиновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.325 от НК.     

  Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие предишните осъждания на подс. К..  

  Като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът прие възникналия между подсъдимия и пострадалия словесен спор по отношение на дължимата от подсъдимия сума за наем на паркинг собственост на съпругата на пострадалия, довел до раздразнение подсъдимия, намерило израз в последващите му думи и действия спрямо пострадалия.

   При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание и за двете деяния при условията на чл.55 от НК, като отчете изключителното смекчаващото отговорността обстоятелство и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” под минималния предвиден в закона размер, а именно за срок от шест месеца, за деянието по чл.343б, ал.2 от НК и на основание чл.55, ал.3 от НК не му наложи наказанието глоба. За деянието по чл.345 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание пробация, като на основание чл.23 от НК определи на подсъдимия едно общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Доколкото подсъдимият е осъждан и няма настъпила реабилитация, така наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

              ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

       С оглед изхода на процеса и постановяването на осъдителна присъда съдът осъди подс. К. да заплати на Д.В. Качакор, сумата от 1 500 лв. / сумата от 500 лева за деянието по чл.131 от НК и сумата от 1000 лева за деянието по чл.144, ал.3 от НК/ за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане. Съдът прие, че предявения гр.иск е доказан по основание, поради доказаност на деликтното правоотношение. По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че пострадалият е получил телесно увреждане, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Тъжителят е получил няколко отделни наранявания, всяко едно поотделно и в съвкупност, довели до "Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК".  Всяко едно от тези наранявания също поотделно, а и в съвкупност е довело до болка и страдание за постр. К.. Ето защо съдът прецени, че справедлив еквивалент на получените увреждания и претърпени от него болки и страдания  е сумата от 500 лева, като до пълния размер от 5000 лв., съдът отхвърли предявения гр. иск, като прие, че не бяха събрани доказателства, обуславящи уважаването на гр. иск в пълен размер. За претърпените от деянието по чл.144, ал.3 от НК съдът прие, че справедлив еквивалент е сумата от 1000 лева, като взе в предвид обстоятелството, че пострадалият е посещавал психиатър и е приемал медикаменти заради преживения стрес от отправената закана с убийство, която е предизвикала у него основателен страх от осъществяването й и е довела до Тревожно разстройство с елементи на постравматичен стрес. До пълния размер от 5000 лева съдът отхвърли и този иск, като неоснователен и недоказан.

        По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимият да заплати ДТ върху уважения гр.иск в размер на 60,00 лева, по бюджета на държавата, по сметка на СлРС. Съдът осъди подс. К. да заплати и направените по делото разноски за експертизи в размер на 659,20 лв. по сметка на ОДМВР-Сливен и в размер на 90 лева по сметка на СлРС. 

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.   

 16.12.2019 г .                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: