Решение по дело №629/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т. Ч.- пълномощник, обжалва Решение №423 от 12.01.2024г. по административно дело №1700 по описа на Административен съд- Пловдив за 2023г., XXVIII-ми състав, с което: ГДИН е осъдена да заплати на М. Ж. Ш., [ЕГН], сумата от 3 144,00 (три хиляди сто четиридесет и четири) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 04.01.2019г. до 31.01.2020г. включително, при изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие (ЗО) “Хеброс“, ведно със законна лихва считано от 04.07.2023г., до окончателното изплащане на сумата; отхвърлена е исковата претенция до пълния ѝ размер от 15 000,00 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.10.2018г. до 31.10.2020г.; ГДИН е осъдена да заплати на М. Ж. Ш., [ЕГН], сумата от 672,00 (шестстотин седемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 23.06.2021г. до 17.05.2023г. включително, при изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив, ведно със законна лихва считано от 04.07.2023г., до окончателното изплащане на сумата; отхвърлена е исковата претенция до пълния ѝ размер от 15 000,00 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.03.2021г. до 17.05.2023г. включително; ГДИН е осъдена да заплати на М. Ж. Ш., [ЕГН], сумата от 201,00 (двеста и един) лева, представляваща разноски по делото.

Претендира се отмяна на оспореното решение в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно; постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на М. Ш. или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото- М. Ж. Ш., чрез адвокат В. С.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която оспорените части на решението са неблагоприятни, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по дело №1700/2023г. е образувано по искова молба на М. Ж. Ш. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 30 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане, от които 15 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.10.2018г. до 31.01.2020г. в ЗО “Хеброс“, както и в размер на 15 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.03.2021г. до 17.05.2023г. в Затвора – Пловдив, които вреди са резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че Ш. изтърпява наказание “лишаване от свобода“ през част от заявените в исковата молба периоди в Затвора – Пловдив и в ЗО “Хеброс“.

Ш. постъпва в Затвора – Пловдив на 14.12.2018г., където от 14.12.2018г. до 20.12.2018г. включително пребивава в Приемно отделение, като по делото няма предоставени данни в коя стая и с колко лишени от свобода Ш. пребивава съвместно през посочения период. От 21.12.2018г. до 03.01.2019г. Ш. е настанен в помещение №65 на пост V. Спално помещение №65 е с площ от 27,24 кв.м., без санитарния възел, с два отваряеми прозореца, с размери 0,99м х 1,17м, и 0,50м х 1,17м и санитарен възел с площ от 2,65 кв.м., с един отваряем прозорец, с размери 0,34м х 1,17м. За този период също няма данни с колко други лишени от свобода Ш. пребивава в това спално помещение, като се посочва от ответника, посредством представена нарочна справка, че в Затвора - Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от свобода по спални помещения, е “Сведение за разпределение и движение на лишени от свобода“, което пък по утвърдената “Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните ѝ поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена със Заповед №Л-42/02.01.2020г. на главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция “Архиви“, се съхранява за срок от три години. На 04.01.2019г. Ш. е преместен в ЗО “Хеброс“, където пребивава до 23.06.2021г. През времето на престоя му няма данни в кое помещение и с колко лишени от свобода пребивава Ш. в общежитието.

Отоплението на стаите е с локално парно. Лишените от свобода имат достъп до баня три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник, сряда и петък. В банята са разположени 6 душа. Към нея има преддверие за преобличане. Също така мога да държат при себе си спално бельо до два комплекта и две одеяла. Лишеният от свобода Ш. не е участвал в специализирана групова работа на територията на ЗО “Хеброс“, поради постоянната си трудова заетост. За времето на изтърпяване на наказанието си в ЗООТ “Хеброс“ е назначен на външен работен обект, на фирма “Рила“ ЕАД, като общ работник при 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Впоследствие работи и като общ работник на външен работен обект на фирма “Проинвест строй“ ЕООД, при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Има зачетени 239 работни дни. Преместен е обратно в Затвора - Пловдив от 23.06.2021г. до 17.05.2023г. (крайната дата на втория исков период), когато Ш. е освободен.

За периода от 23.06.2021г. до 28.06.2021г. включително Ш. пребивава в Затвора – Пловдив, Приемно отделение, стая “ОП-2“, с площ от 26,28 кв.м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,44м х 1,18м и 0,98м х 1,18м. Стая “ОП-2“ е с капацитет за 6 човека. Санитарният възел е с площ 2,70 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,35м. х 1,18м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление.

При престоя си в Приемно отделение Ш. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. През този период се установява 1 ден (23.06.2021г.), през който на Ш. не е осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.

За периода от 29.06.2021г. до 05.07.2021г. включително Ш. е настанен в помещение №56 на пост V. Размерът на спално помещение №56 е 27,89 кв.м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,40м х 1,15м и 0,97м х 1,15м. Санитарният възел е с площ от 2,33 кв.м., с един отваряем прозорец – 0,30м х 1,15м.

От 29.06.2021г. до 05.07.2021г. включително в спално помещение №56 са настанени 6-ма лишени от свобода.

За периода от 06.07.2021г. до 08.08.2021г. включително Ш. е настанен в помещение №5 на пост VI. Квадратурата на стая №5 е 28,52 кв.м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,98м х 1,15м и 0,48м х 1,15м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход, с площ от 2,46 кв.м., с един отваряем прозорец – 0,31м х 1,10м.

Спалното помещение е с капацитет за 7 човека, като през този период се установяват общо 28 дни (06.07.2021г.; 07.07.2021г.; 13.07.2021г. – 17.07.2021г.; 19.07.2021г. – 08.08.2021г.), през които на Ш. не е осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.

За периода от 09.08.2021г. до 11.10.2021г. Ш. е настанен в стая №9 на пост VI, при капацитет 7 лишени от свобода. Квадратурата на стаята, без санитарен възел, е 27,99 кв.м., а тази на санитарния възел – 2,40 кв.м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери 0,90м х 0,55м. и 0,90м х 0,55м. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,85м х 0,55м. За период от 40 дни (от 09.08.2021г. – 31.08.2021г.; 04.09.2021г. – 20.09.2021г.) на Ш. не е осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.

За периода от 11.10.2021г. до 26.10.2021г. включително Ш. е върнат помещение №5 на пост VI, като за този период не са настанявани повече лица от максималния капацитет.

За периода от 27.10.2021г. до 17.05.2023г. Ш. е настанен в стая №10 на пост VI. Квадратурата на стаята, без санитарен възел, е 28,51 кв.м., а тази на санитарния възел – 2,60 кв.м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери 0,50м х 1,15м и 1,00м х 1,15м. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,30м х 1,15м. При капацитет на помещението за 7 лишени от свобода, за период от 8 дни (от 21.04.2022г. – 28.04.2022г.) на Ш. не е осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.

Прието е за установено, че през периодите на изтърпяване на наказанието на Ш. в Затвора - Пловдив на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в тях лишени от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора - Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (Заповед №ЛС-04-746/08.12.2021г. на Министъра на правосъдието).

Не са правени основни ремонти на килиите, в които е пребивавал Ш., но са извършвани текущи ремонти – извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни се осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.

Прието е за установено, че банята е обща и подът на същата е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. Ш. работи и съответно има възможност да използва баня всеки работен ден.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Отоплението се извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени в помещенията, като няма проблем стаята да бъде проветрявана, респективно не би следвало да има мухъл. В спалните помещения няма топла течаща вода, но лишените от свобода имат достъп до студена течаща вода и могат да ползват нагревателни уреди (бързовари) по всяко време.

В Затвора - Пловдив на стените няма поставена изолация нито на сградите, определени за спални помещения, нито пък на сградите за административно обслужване.

С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на лишен от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими, отделно от това имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни, като прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, тогава се сушат в сушилната машина; ръчно от лишения от свобода- има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето или чрез изнасяне за пране от близките.

За времето на престоя си в Затвора – Пловдив Ш. е назначаван на две работни позиции – в “Обособено производство“ и “Работник затворническа кухня“, като има обработени общо 522 работни дни. Ш. е включван е в различни групови и специализирани форми на работа, като за участието си в тях е награждаван. Ш. няма дисциплинарни прояви и не е наказван.

Прието е за установено, въз основа на приетите по делото множество протоколи за извършени услуги по ДДД (дезинсекция, дератизация и дезакаризация) обработки, както в Затвора – Пловдив, така и в ЗО “Хеброс“, такива са извършвани редовно. Във всеки от протоколите са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето, приемащо извършената работа.

Съгласно разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС, (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. (2) За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43, ал.4, пр.1 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.

При липсата на легално определение на “жилищна площ“, същата следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл.43, ал.5 от ЗИНЗС (предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20, ал.2 и ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за задържането под стража и изпълнение на наказанията (ППЗИНЗС) е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

А съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично.

Прието е за установено, че по отношение на ЗО “Хеброс“ за периода от 04.01.2019г. до 31.01.2020г. от ответната страна не са представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които са настанени заедно с Ш. в съответното помещение през процесния период.

При това положение и на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС и по аргумент от чл.161 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), първоинстанционният съд приема за установено, че в периода от 04.01.2019г. до 31.01.2020г. включително Ш. е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., както и при лоши битови условия в ЗО “Хеброс“, тъй като за този период не е представена изисканата информация относно помещенията, в които е настанен Ш. и съответно за броя на настанените в тях лишени от свобода, както и условията, при които пребива Ш..

Приложението на процесуалната презумпция на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се, с оглед останалите събрани по делото доказателства, за първоинстанционния съд се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

Предвид неизпълнение на задължението на ответната страна да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни, касателно обстоятелствата, свързани с пребиваването на Ш. в мястото за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ за целия период от 04.01.2019г. до 31.01.2020г. включително, първоинстанционният съд приема за установено, че в посочения период Ш. е настанен в спални помещения, в които разполага с жилищна площ под 4 кв.м., противно на установеното от нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, както и при лоши битови условия. Съответно, през посочения период, с обща продължителност от 393 дни, затворническата администрацията поставя изтърпяващия наказание “лишаване от свобода“ Ш. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Първоинстанционният съд приема за основателно и твърдението на Ш. за наличието на дървеници и хлебарки в ЗО “Хеброс“ през исковия период, тъй като за период от една календарна година за това пенитенциарно заведение не са представени протоколи за извършени услуги по ДДД-обработки и твърдението на ответната страна, че е извършвано регулярно обезпаразитяване именно в ЗО “Хеброс“ остава недоказано.

По отношение на Затвора - Пловдив е прието за установено, че помещенията, в които пребивава Ш. за времето от 23.06.2021г. до 17.05.2023г. включително разполагат със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, поради което не е налице нарушение на чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, доколкото на Ш. са осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като по този начин на Ш. е осигурен и достъп до топла вода. Също така, като работещ Ш. има достъп до баня всеки работен ден. Осигурен е пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора - Пловдив.

Прието е за недоказано твърдението на Ш. за претърпени от него вреди, резултата от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора - Пловдив, тъй като от ответната страна са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, касаещи именно периода на престой на Ш. в затвора. Също така, от Ш. не се твърди, като липсват и доказателства по делото, да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора - Пловдив, включително за наличие на инсекти и/или гризачи. Възможно е да се приеме, че помещенията, в които пребивава Ш., са с лоши хигиенни условия, но пък хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените в помещенията лишени от свобода, поради което е недопустимо отговорността на ответната страна да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които пребивава Ш..

Прието е за недоказано твърдението на Ш. да е прекалено студено през зимата в Затвора - Пловдив, а през лятото да е топло и задушно, тъй като отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление, а всяка една от стаите, в които пребивава Ш., разполага с отваряеми прозорци, като прозорци са налични и в санитарните помещения, посредством които прозорци може да се извършва проветряване на помещенията.

Прието е за недоказано твърдението, че затворници сушат дрехите си в килиите и това запарва въздуха и причинява появата на мухъл, тъй като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено на преценката на самите лишено от свобода, които могат да сторят това или в пералнята на затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в общото помещение на съответната група или на карето, или да ги предоставят за пране от техни близки. Съответно, не е налице основание за ангажиране отговорността на ГДИН за решения на лишените от свобода да перат дрехите си в килиите и да ги сушат също в килиите.

Прието е за доказано, че през част от този исков период (01.03.2021г. – 17.05.2023г.), а именно на 23.06.2021г. (1 ден); от 29.06.2021г. до 07.07.2021г. включително (9 дни); от 13.07.2021г. до 17.07.2021г. включително (5 дни); от 19.07.2021г. до 31.08.2021г. включително (21 дни); от 09.08.2021г. до 31.08.2021г. включително (23 дни); от 04.09.2021г. до 20.09.2021г. включително (17 дни) и от 21.04.2022г. до 28.04.2022г. включително (8 дни) - общо 84 дни, Ш. пребивава в Затвора - Пловдив, като обитава помещения, в които за всеки един от лишените от свобода, настанени в помещението, не е осигурена площ от минимум 4 кв.м.

Приетото за доказано престояване в килии в условията на пренаселеност формира извод, че в посочените по-горе периоди от време, ответната администрация поставя изтърпяващия наказание Ш. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Най-сетне, първоинстанционният съд приема за недоказано твърдението на Ш., че и в двата искови периода работи и не му е осигурена “разходка на каре“.

Участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд и условията за работа се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл.79, чл.175, ал.2 от ЗИНЗС, чл.чл.59-61, чл.172 и чл.174 от ППЗИНЗС). Следователно, дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл.169а, т.1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в исковата молба “разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл.41, ал.3 от Наказателния кодекс НК)). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването му на работа, от която е възможно да се откаже по всяко време, Ш. е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл.164, ал.5 от ППЗИНЗС).

На следващо място, съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според която норма обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при правилно и законосъобразно отчитане на степента и характера на вредите, както и продължителността на периодите, през които са претърпени, първоинстанционният съд приема за установено, че на Ш. следва да бъде определено за присъждане обезщетение в размер от по 8,00 лв./ден, с равностойност от ≈ 4,09 €/ден.

В заключение, първоинстанционният съд присъжда на Ш. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 04.01.2019г. до 31.01.2020г. включително (393 дни) в размер от 3 144,00 лв. (393 дни х 8,00 лв./ден), както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 23.06.2021г. до 17.05.2023г. включително (общо 84 дни) в размер на 672,00 лв. (84 дни х 8,00 лв./ден).

Върху уважения размер на иска се присъждат и законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (04.07.2023г.) до окончателното ѝ изплащане.

В останалите си части исковите претенции на Ш. са отхвърлени като недоказани.

Настоящият състав на съда намира, че решението, части от което се оспорват в настоящето производство, е постановено при правилно прилагане на закона и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на възражението на касатора в тази насока.

Подробните съображения, мотивирали първоинстанционния съд да постанови процесното съдебно решение, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от изложеното до тук обаче, следва да се посочи и следното:

Видно от приетата по делото нарочна справка “На Вх.№5860/31.07.2023г.“ от 31.07.2023г. (листи 47-48), в периода от 29.06.2021г. до 05.07.2021г. (7 дни) Ш. пребивава в спално помещение №56 на пост V в Затвора – Пловдив, с площ от 27,89 кв.м., като в посочения период в помещението са настанени 6-ма лишени от свобода, поради което Ш. не пребивава в Затвора - Пловдив през тези 7 дни в условията на пренаселеност.

Пак според справка “На Вх.№5860/31.07.2023г.“ от 31.07.2023г. обаче, Ш. пребивава в помещение №65 на пост V в Затвора – Пловдив в периода от 21.12.2018г. до 03.01.2019г. (14 дни), като няма данни за броя на лишените от свобода, настанени в посоченото помещение през посочения период, поради което следва да се приеме за установено, че и през този 14-дневен период Ш. пребивава в Затвора – Пловдив в условията на пренаселеност.

Също така, видно от приетото по делото нарочно становище “На Вх.№5860/28.03.2023г.“ от 03.08.2023г. (листи 45-46), за престоя на Ш. в Затвора – Пловдив от 14.12.2018г. до 20.12.2018г. включително (7 дни) няма запазени данни при какви битови условия и с колко други лишени от свобода пребивава в Приемно отделение на Затвора – Пловдив, поради което следва да се приеме за установено, че през този 7-дневен период Ш. пребивава в Затвора – Пловдив в условията на пренаселеност.

Последно посочените обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд, но същите не позволяват формирането на извод за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като размерът на присъдените на Ш. обезщетения би следвало да е по-голям със сумата от общо 112,00 лева (14 дни х 8,00 лв./ден), а настоящият състав на съда е обвързан от заявеното в жалбата (чл.269 от ГПК), предвид установената забрана за влошаване на положението на жалбоподател, когато първоинстанционното решение не е обжалвано от другата страна (чл.271, ал.1 от ГПК).

Предвид гореизложеното, касационната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. А с оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е също неоснователно, като за пълнота на изложението е нужно да са напише и следното:

Приложимите разпоредби на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №423 от 12.01.2024г. по административно дело №1700 по описа на Административен съд- Пловдив за 2023г., XXVIII-ми състав.

Решението е окончателно.