Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16830 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ. В подадената
искова молба от В.Т.Д. с ЕГН ********** срещу „Д.Б.К.Р.“ ООД, ЕИК ***, се твърди, че със
Заповед № 33/04.10.2019 г., трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.325,ал.1,т.1 от КТ, по взаимно съгласие.
Ищецът твърди, че е бил назначен по трудов договор с
ответника на длъжност „готвач” в П. С.
F.. Счита, че заповедта е издадена без основание, тъй като не е подавал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя. Ищецът
сочи, че трудовото му възнаграждение е било в размер на 560лв.
Моли съдът да постанови решение, с
което да признае уволнението, извършено със Заповед № 33/04.10.2019 г., за
незаконно и същата бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата длъжност длъжност „готвач” в П. С. F. Моли да бъде осъден ответника
да заплати обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното
уволнение в размер на по 560 лева
месечно, считано от периода 04.10.2019г. до приключване на устните състезания в
първа инстанция, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда. Моли да му бъдат
присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че и към момента
ищецът е в трудово правоотношение с ответника по Трудов договор №
63/17.07.2019г. Твърди, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна.
Същата не била подписана от управителя. Излага, че от 03.10.2019г. г-н Д. не се
е явявал на работа. На 11.10.2019г.
ищецът дошъл в търговския обект, за да си получи възнаграждението за
м.септември. Отказал да даде писмени обяснения за неявяването си на работа. На
25 ноември лично му било изплатено дължимо трудово възнаграждение за месец
октомври.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Трудов договор № 63/17.07.2019г. ответникът В.Д.
е заемал длъжността „готвач“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 560 лева при ответника „Д.Б.К.Р.“ ООД, ***, П. С. F..
Със Заповед №
33/04.10.2019 г. на осн.чл.325,ал.1,
т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В.Д., считано от 04.10.2019г.
Заповедта е връчена на ищеца на 11.10.2019г.
По делото е представено писмо за изискани писмени
обяснения за неявяването на работа на дати 04.10.2019г. и 05.10.2019г. на В.Д..
Представени са графици за явяване на работа през м. октомври 2019г. и ведомост
за изплатено възнаграждение.
Видно от разпечатка на справка от ППСУП за всички
трудови договори, съгласно уведомления по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, подадени
за лицето В.Т.Д., ЕГН **********, същият е с последно регистрирано трудово
правоотношение с „Д.Б.К.Р.“ ООД. Представена е по делото разпечатка на справки
от ПП СУП „Данни за осигуряването“ по ЕГН на горепосоченото лице за м.
септември 2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В хода на съдебното дирене от страна на
ищеца е поддържано заявеното с исковата молба твърдение, че трудовият договор е
прекратен със Заповед №
33/04.10.2019 г. на осн.чл.325,ал.1,
т.1 от КТ.
Съдът намира за установено, че трудовият
договор е прекратен с посочената от ищеца Заповед № 33/04.10.2019 г. на осн. чл. 325, ал.1,
т.1 от КТ. Трудовият договор е надлежно прекратен и
за ищеца е налице правен интерес от установяване твърдяната от него незаконност
на уволнението, както и е налице неблагоприятна за ищеца промяна с трудовото
правоотношение, която да иска да отпадне.
Несъстоятелно е твърдението на ответника, че
правоотношението не е прекратено с тази заповед. Същият не доказа, че
издадената заповед е подписана от лице без представителна власт. Работодателят
не е направил оспорване на подписа положен за работодател. Нещо повече, върху
заповедта е положен и печат на работодателя „Д.Б.К.Р.“ ООД. При тези обстоятелства, обективирана
в нарочно издадена Заповед № 33/04.10.2019 г. воля на работодателя за прекратяване на
трудовия договор, както и получена от служителя същата заповед е налице
завършен фактически състав по прекратяване на трудовото правоотношение.
Поради което следва да се разгледа налице ли са били
предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е взаимно съгласие
на страните. Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключения
между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се
отнася и до датата, от която трудовия договор се прекратява. Несъвпадането на
волята на страните относно датата на прекратяване на трудовия договор прави
прекратяването на трудовия договор незаконно. Волята на всяка една от страните
не може да бъде поставяна под условие. Предложението за постигане на взаимно
съгласие може да бъде направено от всяка една от страните по трудовия договор,
като не е необходимо неговото мотивиране. Според практиката на ВКС, ако бъдат
изложени някакви мотиви, то те са без правна стойност. Волеизявлението на
страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. Не
може да има устно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. След
като вече веднъж е направено волеизявлението за прекратяване, то не може
едностранно да се оттегля. Това може да стане, само ако оттеглянето се извърши
преди или едновременно с получаването му от адресата. А след този момент -само
със съгласието на другата страна. Страната, към която е направено предложението
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от
получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е
прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно
уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед
за прекратяване на трудовия договор. Ако има постигнато съгласие, заповедта за
прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по-късно. Тя има само
констативен характер. В настоящия случай остана недоказано наличието на
предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните.
Следва да се отбележи, че оформянето на
трудовата книжка и подаването на уведомления в НОИ при прекратяване на трудовия
договор са предвидени в закона да следват по време прекратяването, като и са
задължения на работодателя, които само когато са изпълнени могат да
свидетелстват за прекратяване на трудовото правоотношение. Съответно, при
неоформянето на трудовата книжка и неподаването на уведомления в НОИ при
прекратяване на трудовия договор не могат да бъдат доказателство за
отрицателния факт, че трудовият договор не е прекратен.
Като последица от отмяна на уволнението ищеца следва да бъде възстановен и на заеманата преди това длъжност. Поради което, съдът намира за основателен и предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, предвид акцесорния характер на този иск спрямо главния иск за признаване на уволнението за незаконно. След като се установи, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е незаконно, то следва същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – “готвач” при ответника „Д.Б.К.Р.“ ООД, ***, П. С. F.Основателна се явява претенцията по чл.225, ал.1 от КТ
за периода от 05.10.2019 г., датата на прекратяване на ТПО до приключване на
устните състезания 29.01.2020г.
Съдът намира, че ответникът следва да заплати обезщетение
за времето, през което ищецът е останал без работа , за м. октомври 2019г. - 474,02
лв., за м.11.2019г.-560 лв., за м.12.2019г.-560 лв. и за м. януари 2020г.-523,87
лв. или общо сумата от 2117,89 лева за периода от 04.10.2019г.-29.01.2020г. на осн.чл.225 ал.2 от КТ.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие на л.46 от делото за внесена в брой сума от 600 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса по неоценяемия
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 50 лева, за иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ в размер на 50 лева и такса по оценяемия
иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 84,71 лева или общо 184,72 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В.Т.Д., ЕГН **********,
извършено със заповед № 33/04.10.2019г. на „Д.Б.К.Р.“ ООД, ЕИК ***, на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.Б.К.Р.“ ООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Д., ЕГН ********** сумата от
2117,89 лева (две
хиляди сто и седемнадесет лева и 89 стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което ищецът
е останала без работа – от 04.10.2019г.-29.01.2020г., вследствие на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 17.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.Б.К.Р.“ ООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Д., ЕГН ********** сумата от 600
лв. (шестстотин
лева ), на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.Б.К.Р.“ ООД, ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС, сумата от 184,72 лв. (сто осемдесет и четири лева и седемдесет и
две стотинки), на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен
срок от 10.02.2020 г.