Решение по дело №238/2024 на Административен съд - Враца

Производството  е по реда на чл. 459, ал. 1  от Изборния кодекс ИК).

Образувано е по жалба на ПП „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ с Булстат *********, представлявана от С.Д.Я., чрез * К.К., в качеството й на *** против Решение № 227-ЧМИ/10.03.2024 г. на ОИК – ***, с което е обявен за избран Кмет на кметство *** Е.Т.К. на проведените частични избори. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено в нарушение на материалния закони и грубо нарушение на изборните правила в частта, в която са обявени броя на мандатите за участниците в изборния процес на 10.03.2024г. за всяка партия. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на изборните правила, довели до неправилно и невярно отчитане на бюлетините, което обуславя недействителността на проведения избор. Жалбоподателят изтъква следните нарушения:

-упълномощен представител на ПП „ГЕРБ“ е допуснат като придружител на избирател от селото и придружителят е гласувал вместо придружаваното лице, положил е вместо него подпис в избирателния списък, което счита че представлява нарушение на чл.236, ал.6 от ИК.

-не е предоставено на партия, участваща в изборите, копие от оригиналния протокол, подписан от трима членове на СИК – председател, зам.председател и секретар с поставен печат на всяка страница.

-не бил вписан като лице, присъствало при отваряне на бюлетините упълномощения представител на ПП „ГЕРБ“.

Жалбоподателят счита, че изложените нарушения влияят изключително негативно на действителността на проведения избор, което обуславя незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се отмяна на оспореното Решение на ОИК и обявяване за недействителен избора за кмет на кметство ***.

По жалба на Ц.И.С., в качеството му на **, издигнат от ПП „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ срещу същото решение на ОИК *** е образувано адм.дело № 239/2024г. на АС Враца, по което е постановено определение № 588/20.03.2024г. за присъединяване на това дело към настоящото на основание чл.126, ал.1 ГПК. Жалбоподателят С. развива доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като поддържа наличие на допуснати нарушения, сочени и от жалбоподателя ПП „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“. Моли за отмяна на атакуваното решение на ОИК.

В с.з. жалбоподателят Ц.И.С. се представлява от * К., който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Оспорва решението на ОИК-***, като незаконосъобразно и моли за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който произведените избори за Кмет на кметство *** се обявят за недействителни. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбоподателят ПП „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“, редовно призован, не се представлява от законен представител, вкл. и от упълномощен процесуален представител по реда на чл.32 ГПК.

Ответникът Общинска избирателна комисия *** в с.з., чрез ** Т. моли за отхвърляне на жалбите, като неоснователни и недоказани и потвърждаване на оспореното решение на  ОИК-***, като законосъобразно. Излагат се съображения за законосъобразно провеждане на избора.

Заинтересованата страна ПП „ГЕРБ“, редовно призована не се представлява и не изразява становище по жалбатe.

Заинтересованата страна Е.Т.К., избрана за ** ***, не се явява. Представлява се от * С., който оспорва жалбите и поддържа становище за неустановеност на сочените нарушения. Счита решението на ОИК за правилно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за постановяване на решение, с което да се отхвърлят жалбите. Счита, че макар и доказано твърдяното нарушение – гласуване на един избирател с придружител в нарушение на ИК, то същото не би повлияло по някакъв начин на изборния резултат. При липсата на други твърдени и доказани нарушения намира, че не е преодоляна материалната доказателствена сила на официалния документ, съставен от СИК, въз основа на който е определен изборния резултат и е издадено обжалваното решение.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка, както и събраните в съдебното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателите – регистрирана за участие в изборите политическа партия и физическо лице, упражнило пасивното си избирателно право като кандидат за кмет на кметство ***, притежават активна процесуална легитимация с право на оспорване на изборния резултат по смисъла на чл.459,ал.1 ИК. Жалбите против окончателното решение за обявяване на избора на кмет са подадени в законоустановения 7-дневен преклузивен срок от обявяване на решението, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

Предмет на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност е Решение № 227-ЧМИ/10.03.2024 г. на ОИК – ***, с което на основание чл.452 от ИК и въз основа на получени данни от протоколите на СИК е обявен за избран Кмет на кметство *** Е.Т.К., издигнат от ПП „ГЕРБ“ на проведените частични избори. Актът е основан на факта, че този кандидат е получил 73 действителни гласа, при общ брой действителни бюлетини 135.

Жалбоподателят ПП „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ е регистрирана за участие в частичните местни избори на 10.03.2024г. с решение № 209-ЧМИ/08.02.2024г. на ОИК ***, а с решение № 213-ЧМИ от 13.02.2024г. ОИК *** е регистрирала жалбоподателя Ц.И.С., издигнат от ПП „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ за ** на кметство ***.

Преди произнасянето по наведените в жалбите доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът по силата на служебното начало, въздигнато в чл. 168, ал. 2 от АПК следва да извърши проверка относно  валидността на оспорения административен акт. Същият е издаден от компетентен орган – ОИК ***, в кръга на дадените й правомощия и в предвидената от закона форма. Подписано е не само от председателя и секретаря, а от всички членове на ОИК. В резултат на това е надлежно обективирана волята на този колективен орган, който е материално и териториално компетентен, за да постанови такова решение. Постановено е и при спазване на изискванията за форма и процедура. При осъществявания от съда контрол не се установиха нарушения, които да сочат на нищожност на  решението.

Макар законодателят с нормата на чл. 459 от ИК да е дал възможност за оспорване решението на ОИК за определяне на изборните резултати, не е поставил за цел съдебното производство да преповтори изборния процес, нито да се превърне в централна фаза за определяне на изборния резултат. Поради това контролът за законосъобразност, провеждан от административния съд се свежда до проверка за наличието на твърдените от оспорващия нарушения на избирателния процес и преценка за тяхното влияние върху обявения изборен резултат. Съгласно утвърдената практика на Върховния административен съд на Република България, под недействителност на изборния резултат трябва да се разбира недействителен избор, поради нарушения на изборния процес, които са се отразили на валидността на вота или са обусловили незаконосъобразност на решението на ОИК, поради нарушения при отчитане на действителен избор. В конкретния случай, съдът не намери за доказани претендираните от жалбоподателите съществени нарушения на установените в Изборния кодекс правила относно упражняването на активното избирателно право, установяването и отразяването на изборните резултати, в това число и при преброяването на гласовете и отчитането на действителни и недействителни бюлетини.

По конкретните, сочени от оспорващите в жалбата нарушения при провеждането на изборния процес съдът приема следното:

Законодателят с нормата на чл. 432, ал. 1 от ИК е предвидил, че секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване и съставя протоколи.

След извършения преглед на доказателствата, представени по делото, съдът констатира, че в протокола на СИК № ********* за избиране на кмет на кметство ****, за който се твърдят нарушения, подробно описани в жалбите, не е отразено особено мнение, липсват подадени сигнали, възражения или жалби, касаещи изборния процес.

По отношение на първото твърдяно нарушение, че лицето И.К. упълномощен представител на ПП „ГЕРБ,“ е допуснат като придружител на А.И., избирател от селото и е гласувал вместо придружаваното лице, съдът съобрази относимите материални разпоредби на чл.236 от ИК. Съгласно ал.1 от същия когато избирателят е с увредено зрение, с увреден слух или с друго увреждане, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването, председателят на комисията може да разреши гласуването да се извърши с помощта на придружител, посочен от избирателя. При оспорване на решението на председателя от член на комисията спорът се решава окончателно от секционната избирателна комисия. За избирател, който се придвижва с придружител, но може сам да извърши необходимите действия при гласуването, придружителят се допуска само до паравана за гласуване, след което излиза, докато избирателят гласува. Нормата на ал.2 предвижда, че имената и единният граждански номер на придружителя се вписват в графа "Забележки" на избирателния списък срещу името на избирателя от член на комисията. Данните на придружителя се вписват и в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва. Този списък се подписва и от председателя и секретаря. По смисъла на ал.3 на чл.236 ИК когато увреждането не позволява на избирателя да се подпише, в полето за подпис член на комисията отбелязва "гласувал" и се подписва. Това обстоятелство се отбелязва в графата "Забележки" и в протокола на секционната избирателна комисия. Неграмотността според нормата на чл.236, ал.4 от ИК не е основание за гласуване с придружител, а ал.6 повелява, че член на комисията, представител на партия, коалиция или инициативен комитет, застъпник или наблюдател не може да бъде придружител.

По делото няма спор, че избирателят А.И.И. е гласувал с помощта на придружител И.К.К.. Последният, видно от представеното решение № 222-ЧМИ/09.03.2024г. на ОИК *** е лице, упълномощено от ПП ГЕРБ в Община ***, и като такъв спрямо него действа законовата забрана по чл.236, ал.6 ИК да изпълнява функцията придружител на избирател.

Гласуването с придружител, документално следва да е оформено изцяло по предвидения в цитираните разпоредби на чл. 236, ал. 1 до 3 от ИК ред. В конкретния случай от представените от Община *** писмени доказателства - Избирателен списък-част I и Приложение № 79-МИ-НЧ към същия, се установява, че срещу името на А.И. в Избирателен списък-част I няма положен подпис на избирателя, но в графа „Забележки“ е отразен ЕГН на придружител и подпис /вероятно на последния/, който ЕГН съответства на този на И.К.К. в Приложение № 79-МИ-НЧ. Изискването на цитираните разпоредби на ИК, както се посочи е - в хипотеза гласуване с придружител подпис в полето да бъде положен от член на комисията, който отбелязва "гласувал" и това обстоятелство да се отбележи в графа „Забележки“ и в протокола на СИК. В случая този, уреден с повелителни разпоредби на закона ред, е нарушен.

Спорно е и дали избирателят А.И. е лице с *, сред изброените в нормата на чл.236, ал.1 ИК, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването. В тази връзка в показанията си св. К. твърди, че И. не може да говори, но има зрение, слух, може да ходи и пасе овцете на стопанството.

Съгласно цитираните относими разпоредби на ИК допустимо е гласуване с придружител само за лица, които са с увредено зрение, с увреден слух или със затруднения в предвижването, и то само, ако това увреждане не им позволява да извършват сами необходимите действия по гласуването. Касае се до такива физически увреждания, които не дават възможност избирателят физически да упражни правото си на глас без чужда помощ. Не се допуска участие на придружител с гласоподавател с други увреждания, извън изрично посочените. Във всички случаи лицето, упражняващо активно избирателно право следва да попълни и пусне лично изборната бюлетина.

В конкретния случай доказателства да противното, т.е. че изборната бюлетина е попълнена и пусната в урната от придружителя, а не от избирателя, не са ангажирани. В случаите, при които не е осъществено лично попълване на бюлетината е налице нарушаване на конституционния принцип за упражняване на активно избирателно право и това обстоятелство съставлява нарушение на изборните правила и би представлявало основание за обявяване на избора за недействителен, но само ако нарушението е повлияло на обявения изборен резултат. Твърдения за това кой е попълнил бюлетината на избирателя А.И. и отбелязал вота му обаче в жалбата няма, оплакванията в тази връзка са преклудирани с оглед разпоредбата на чл. 459, ал. 7 от ИК, а и доказателства не са ангажирани.

Ето защо, макар и допуснати нарушения на изборната процедура коментирани по-горе, те не могат да се квалифицират като съществени, т. к. действията на избирателната комисия не са довели или не могат да доведат до различен изборен резултат от отразения в протоколите на СИК и ОИК. Съображенията за този извод са следните:

Дори хипотетично да се допусне за вярно твърдението на жалбоподателите, че гласуването на избирателя А.И. не е било тайно и пряко и не е изразило свободната му воля, а волята на придружителя му, то не би могло да се установи как е гласувано от името на този избирател и в полза на кой от двамата кандидати на проведения кметски избор, съответно действителна или недействителна /10 е броя на тези бюлетини/ е подадената бюлетина или е с вот „не подкрепям никого“ /такива в протокала са отразени общо 8 бр. бюлетини/. Включително и ако се приеме пак хипотетично, че вота е за конкурента на жалбоподателя С. – Е.Т.К., издигната от ПП „ГЕРБ“, то се касае за 1 бр. бюлетина, която не би могла да повлияе на крайния изборен резултат. Видно от протоколите на СИК и ОИК броя на действителните бюлетини е 135 и съгласно чл.452, ал.3 ИК избран за кмет е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове, а това при делимо 135 образува частно от 68 гласа. За кандидата на ПП “ГЕРБ“ са подадени 73 действителни гласове и дори да се отнеме процесния 1 глас за този кандидат и да се прибави към гласовете за жалбоподателя С., то останалите 72 действителни гласове отново са повече от половината действителни и биха били достатъчни да бъде обявен за спечелил избора за кмет кандидата, издигнат от ПП „ГЕРБ“.

Протоколът на СИК за установяване на изборните резултати е подписан от всички членове на комисията, без особено мнение. Няма данни по преписката, към секционния протокол да е представено писмено особено мнение на член на съответната комисия, така както изисква законът, включително и относно гласуването с придружител. Разпоредбата на чл. 441, ал. 3 от ИК предвижда право на член на СИК, който не е съгласен с отразеното в протокола, да го подпише с особено мнение, като посочва в какво се изразява особеното мнение. Мотивите се излагат в писмена форма на отделен лист и се прилагат като неразделна част от протокола. Освен това в протокола на процесната СИК е посочено, че изборите в секцията са били проведени при спокойна, ведра обстановка.

В протокола на СИК е посочено, че не е налице протокол по чл. 438, ал. 3 от ИК на СИК, в който да са описани спорове за действителността или недействителността на гласовете, взетите по тях решения и възражения на членовете на комисията. Цитираният текст изисква, когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, след решение на комисията, случаят се описва в протокол. Протоколът се прилага към протокола на секционната избирателна комисия, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря.

В конкретния случай няма оспорване от член на СИК на действителността или недействителността на вот, обективиран или не в съответна бюлетина, поради което настоящият съд намира, че протоколът на СИК по чл. 273 от ИК представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, и като такъв има материална доказателствена сила за фактите, които са отразени в него до доказване на неистинността му. Следва също така да се има предвид, че в състава на СИК се включват представители на различни политически сили, което означава извършването на взаимен засилен контрол върху дейността им, а това от своя страна гарантира максимално обективността им посредством презумпцията, че членовете на комисиите имат противоположни интереси, които парират възможността за злоупотреби на всеки от тях по отделно. В настоящия случай протоколът на СИК (а и на ОИК) не бе оспорен в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК и доколкото в него липсва каквото и да е отбелязване на особено мнение по реда на чл. 441, ал. 3 от ИК от страна на член на избирателната комисия, че не е съгласен с отразеното в него, както и предвид липсата на подадени сигнали и възражения в тази насока до ОИК – ***, то следва да се приеме, че изборите за кмет на кметство *** в тази СИК са преминали в нормална обстановка, без съществени нарушения. Това дава основание на съда да приеме, че не са ангажирани доказателства за опорочаване волята на избирателите или осуетяване правото им да упражнят активното си избирателно право, в частност и спрямо избирателя А.И..

По отношение на другите две сочени от жалбоподателите нарушения: - не предоставяне на партия, участваща в изборите, копие от оригиналния протокол, подписан от трима членове на СИК – председател, зам.председател и секретар с поставен печат на всяка страница и невписване като лице, присъствало при отваряне на бюлетините упълномощения представител на ПП „ГЕРБ, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 283 от ИК предвижда, че членовете на секционната избирателна комисия, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети и наблюдателите при поискване получават копие от подписания протокол, подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря, преди предаването му в районната избирателна комисия. Подписаният протокол се копира в избирателната секция. Имената и единният граждански номер на лицето, получило копието, се вписват от секционната избирателна комисия в списък на лицата, получили копие от подписания протокол, след което лицето се подписва. Списъкът се подписва и от председателя и секретаря.

За установяване на твърдяно нарушение, че такъв протокол не е предоставен на ПП „Български възход“ доказателства не са събирани, но не се и оспорва това твърдение от останалите страни в производството. Този жалбоподател е представил с жалбата си копие от Протокол ЧЕРНОВА на СИК № ********* от 10.03.2024г., в който всички въведени данни напълно съответстват на данните в протокола с обявените резултати. Съдът не констатира да са правени поправки, задрасквания или подмяна на данни по отношение действителността и недействителността на гласовете и разпределението на гласовете по кандидатски листи. Освен това върху Протокол ЧЕРНОВА на всяка от общо четирите му страници са положени подписи на членовете на СИК, както и е положен печата на секцията. Изложеното категорично означава, че този представен Протокол, макар и на бланка ЧЕРНОВА, отразява вярно резултата от проведения на 10.03.2024г. избор за кмет на *** и не влияе по никакъв начин на действителността на вота, както неоснователно твърдят жалбоподателите.

Що се отнася до последното твърдяно нарушение за невписване в Протокола на СИК като лице, присъствало при отваряне на бюлетините упълномощения представител на ПП „ГЕРБ“, то това действително е така, видно от същия. В него като лица, извън членовете на СИК са вписани като присъстващи при отварянето на избирателната кутия и при установяване на резултатите от гласуването - представител на ПП“ Български възход“ и двамата кандидати за кмет. Свидетелят К. твърди в показанията си, че е присъствал и И.К., като представител от ПП ГЕРБ, който наблюдавал отстрани броенето, а когато приключило поискал ново преброяване на недействителните бюлетини, които се оказали точно толкова, колкото и при първоначалното броене. Показанията на свидетеля в тази им част не са оборени, но дори и съдът да им даде вяра, то не се установява този представител на ПП ГЕРБ, да е влияел на процеса на преброяване и да се е месил в решенията на СИК. Това, че не е вписан като присъствал, не опорочава финалната фаза на изборния процес в съответната СИК, нито може невписването му да се отнесе към съществените нарушения, отразяващи се на действителността на избора и резултата от този избор, поради което и това оплакване е неоснователно.

Съставените протокол на СИК и протокол на ОИК са приети по делото като официални удостоверителни документи и съдът е длъжен да зачете тяхната материална доказателствена сила и да приеме, че удостовереното в тях фактическо положение и отчетени резултати от проведения избор, при липсата на възражения и особени мнения и относно обстановката в изборния ден отговаря на действителното такова. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи и да може да се направи извод, че крайният изборен резултат би бил различен от обявения с оспореното решение.

След като в съставения протокол на СИК се съдържат всички данни, чието задължително вписване е предвидено в разпоредбата на чл.440 ИК, като този протокол е подписан от всички членове на избирателната комисия без възражения, няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взети по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения, а протокола на ОИК от 10.03.2024г. /л.74 от делото/, с който е прието оспореното Решение, е функция на резултатите, отразени в секционния протокол и отразява именно тези резултати, следва извода, че при произвеждането на избора за кмет на *** не са допуснати съществени нарушения на ИК.

Данните от протокола на СИК са обобщени и нанесени съответно в протокола на ОИК от 10.03.2024г., като същият отново е подписан от всички членове на комисията без възражения и особени мнения, като отразените в него данни съвпадат с данните от протокола на СИК.

Противно на твърденията на жалбоподателите за допуснати множество нарушения на ИК, в деня на проведения избор, които биха направили резултатите от избора за кмет недействителни, съдът намира, че от събраните в хода на процеса доказателства не може да се направи извод за допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, опорочаващи крайния резултат.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспореното в настоящото производство решение е прието в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.452, ал.3 ИК избран за кмет е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. Според протокола на ОИК общия брой на действителните гласове е 135, от които Е.Т.К. е получила 73 действителни гласове, жалбоподателят Ц.И.С. – 62 гласа. Следователно Е.К. законосъобразно е обявена за избран за Кмет на Кметство ***, тъй като е получила повече от половината от действителните гласове.

Обобщавайки изложеното се налага извода, че в хода на настоящото производство не са установени такива нарушения на Изборния кодекс, които биха довели до съществена промяна в крайния резултат, обосноваваща касиране на избора.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Същото е мотивирано, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Постановено е при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

По тези съображения крайният правен извод, който се налага е, че обжалваното решение на ОИК – *** за обявяване на резултатите от произведените на 10.03.2024г. избори за Кмет на Кметство *** е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Жалбите са неоснователни и като такава следва да се отхвърлят.  

По искането за разноски:

Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 81, във вр. с чл. 78, вр. с чл. 144 от АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.

С оглед изхода на спора в полза на Е.К. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 1000 лева, удостоверени с представения договор за правна защита от 26.03.2024г., които се възложат върху двамата жалбоподатели.

Водим  от горното и на основание чл.459, ал.7 и ал.10 от ИК, съдът                      

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227-ЧМИ/10.03.2024 г. на ОИК – ***, с което Е.Т.К., издигната от ПП „ГЕРБ“, е обявена за избран кмет на Кметство *** на проведените на 10.03.2024г. частични избори.

ОСЪЖДА ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“ с Код по Булстат *********, представлявана от С.Д.Я.-* и Ц.И.С., с настоящ адрес *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Е.Т.К. от ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 1000.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС–София в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.