Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 8.1.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ……., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №647/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск за собственост по чл.108 ЗС срещу ответника „Ив Мар“ ООД, който е съединен
кумулативно с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.3, ал.4 ЗАЗ /стар, ДВ, бр.
13/2007г./, предявен едновременно срещу търговското дружество и физическите
лица С.А.Б. и И.А.Б., обявяване на договор за аренда за недействителен спрямо
ищците.
Ищците И.П. Й., Л.П.В. и Й.П.П.
твърдят, че са собственици по силата на земеделска реституция, правна сделка и
наследство на земеделски имот - нива от 6.206 дка, ІV категория, м.”К.” в землището на с.З.,
община П., представляващ имот №…по КВС при граници и съседи: имот №007029 -
нива, имот №…- нива, имот №… – полски път и имот №.. - нива. Въпреки това
ответниците И.Б. и С.Б. се разпоредили чрез възмездна правна сделка с 2/3
идеални части от спорния имот в полза на ответника „ИВ Мар” ООД, който към
момента владеел имота. Освен разпоредителната сделка прехвърлителите сключили с
приобретателя и договор за аренда, с който му предоставили целия спорен имот за
временно ползване срещу арендно плащане. Ищците искат от съда да установи, че те
са собственици на имота и да осъди дружеството да им предаде владението върху
него. Освен това искат обявяване на договора за аренда за относително
недействителна спрямо тях при твърдението, че този договор смущава правото им
на собственост. Сочат доказателства и претендират разноски.
Ответникът
„ИВ Мар” ООД оспорва основателността на предявените искове, без да навежда
фактически и правни твърдения, изключващи правата на ищците, заявени с исковата
молба. Представя писмени доказателства. Не претендира разноски.
Ответниците И.Б. и С.Б. оспорват
допустимостта на предявените искове при твърдения за тяхното недопустимо
съединяване в нарушение на чл.210 ГПСК и за нередовности в исковата молба,
които ищците не са отстранили. По тези възражения съдът е постановил
определение в открито съдебно заседание, с което ги е отхвърлил като
неоснователни. По същество, ответниците твърдят, че договора за аренда е
абсолютно недействителен за 2/3 ид. части от спорния имот, които са предмет и
на разпоредителната сделка. Излагат съображения
за липсата на съгласие между
страните по арендния договор за предоставяне тази идеална част от имота за
временно ползване, при положение, че тя е предмет и на разпоредителната сделка
за прехвърляне на собствеността. Излагат съображения, че при сключване на
разпоредителната сделка прехвърлителите са действали добросъвестно в
съответствие с разбирането им, че притежават вещните права, с които са се
разпоредили. Сочат доказателства. Не претендират разноски.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прие от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.108
ЗС:
Ищците са
представили писмени доказателства, неоспорени от другата страна, от които е
видно, че с Решение №88/5 от 13.1.1994г. на ПК – Пазарджик, правото на
собственост върху процесния земеделски имот е възстановено в полза на Т. А. Б.,
позната още като Т. И. А., ЕГН **********, бивш жител ***, която е починала на
5.4.2001г. и е оставила за свои законни наследници Н. А.П. – нейна дъщеря и
майка на ищците, както и дъщерите – ответници И.А.Б. и С.А.Б.. Приживе
наследодателката Т. А. е прехвърлила правото на собственост върху спорната нива
на дъщеря си Неделя П. с договор за продажба, оформен с нот. акт №.., том ..,
дело №…. Приобретателката е починала на …., оставяйки за свои наследници по
закон съпруг П. И. П. и ищците по делото, нейни дъщери. Съпругът П. П. е
починал на …., оставяйки ищците за свои единствени наследници по закон.
От така
установените обстоятелства е видно, че правото на собственост върху земеделския
имот, което първоначално е реституирано в полза на общия наследодател Т. А., е
било прехвърлено от нея чрез правна сделка на прекия наследодател на ищците Н. А.П.,
а в последствие по силата на универсално правоприемство е станал собственост на
ищците. Към момента на смъртта на общия наследодател имотът не е бил част от
наследствената маса и затова останалите законни наследници И.Б. и С.Б. не са придобили
по наследство вещни права върху него. Въпреки това след откриване на
наследството тези двама наследници са се разпоредили чрез правна сделка –
договор за замяна по нот. акт №.., том …, н.д. №…. по регистъра на нотариус №..,
А. И., с 2/3 идеални части от имота, колкото е била припадащата им се част от
наследството на майка им Т. А.. Доколкото прехвърлителите не са притежавали
правата, с които са се разпоредили, то сделката не е породила транслативен
ефект и приобретателят по нея /ответникът „Ив Мар“ ООД/ не е станал собственик
на съответните идеални части от имота. Затова договорът за замяна не може да
обоснове наличие на правно основание за този ответник да владее имота. Правото
на собственост върху него принадлежи на ищците.
По иска по чл.124,
ал.1, вр. чл.3 ал.4 от ЗАЗ /стар, ДВ, бр. 13/2007г./:
Установява се от
писмените доказателства, че в деня, в който ответниците са сключили договора за
замяна на 2/3 ид. части от имота, същите страни са сключили и договор за
аренда, с който прехвърлителите по замяната са предоставили на приобретателя „Ив
Мар“ ООД целия имот №… за временно ползване за срок от 20 години срещу арендно плащане
от 8 лв. на декар. Договорът е вписан в СВ при РС – П. под №…, том.., н.д. №…. Макар
ищците да не са страна по този договор, той привидно ги обвързва, тъй като е
сключен при действието на чл.3, ал.4 ЗАЗ /стар, ДВ, бр. 13/2007г./, който разпростира
действието на договора за аренда и по отношение на съсобствениците на отдадения
имот, които не са го сключили. В случая действието на договора спрямо ищците е
само привидно, тъй като същият не е сключен от съсобственик на имота, както бе
установено по-горе в решението. Въпреки това, тази привидност създава погрешна
представа за действителното положение на нещата, което смущава правото на
собственост на ищците върху имота. Това обуславя наличието на правен интерес за
ищците да искат прогласяване на договора за относително недействителен по
отношение на тях. Тази относителна недействителност е налице, тъй като
арендодателите не притежават вещни права върху имота и действията им по
сключването на договора не могат да обвържат действителните собственици при
условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ. В случая важи принципното положение на чл.21, ал.1
изр.І ЗЗД, че договорът поражда действие само между страните, които са го
сключили. Затова искът за установяване на недействителността на договора спрямо
ищците е основателен и следва да се уважи.
Възражението на
ответниците И.Б. и С.Б. за абсолютна нищожност на договора за аренда по
отношение на 2/3 ид. части от имота е ирелевантно, тъй като този въпрос е извън
предмета на делото, очертан от установителния иск за относителна
недействителност.
По разноските:
С оглед изводите на
съда за основателност на предявените искове, ответниците следва да заплатят
деловодните разноски на ищците. Неоснователно е възражението на ответниците И.Б.
и С.Б., че не дължат разноски, тъй като при сключването на договорите с
ответника „Ив Мар“ ЕООД са действали със знанието, че са съсобственици на
имота. Отговорността за разноски е обектива и зависи от това, дали действията
на ответниците са станали повод за завеждане на делото. Без съмнение
разпореждането с имота на ищците и отдаването му под аренда са действия,
засягащи абсолютното право собственост, за чиято защита са предявени кумулативно
съединените искове. Ответниците И.Б. и С.Б. отговарят само по втория иск и
затова те дължат само припадащата им се част от разноските по него. Тъй като в
договора за правна защита на ищците не е упоменато каква част от хонорара се
отнася за осъдителния и каква за установителния иск, то платеното
възнаграждение следва да се раздели на две равни части. Така ответникът „Ив
Мар“ ЕООД дължи на ищците 50лв. – държава такса по осъдителния иск, и 320 лв. –
половината от адвокатското възнаграждение. Ответниците по установителния иск
„Ив Мар“ ЕООД, И.Б. и С.Б. следва да заплатят на ищците 50 лв. за държавна
такса по този иск и 320лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПО ИСКА на И.П.
Йочева, ЕГН **********, Л.П.В., ЕГН ********** и Й.П.П.,
ЕГН ********** против „Ив Мар“ ООД с ЕИК ********* ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са
собственици на земеделски имот - нива от 6.206 дка, ІV категория, в землището на с.Звъничево,
община Пазарджик, м.”К.”, представляваща имот с №.. по КВС при граници и
съседи: имот №.. - нива, имот №.- нива, имот №. – полски път и имот №.. – нива.
ОСЪЖДА ответника „Ив
Мар“ ООД с ЕИК ********* да преда на ищците И.П.
Й., ЕГН **********, Л.П.В., ЕГН ********** и Й.П.П.,
ЕГН ********** владението върху гореописания недвижим имот.
ОБЯВЯВА за
недействителен спрямо ищците И.П. Й., ЕГН **********,
Л.П.В., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН ********** договора за аренда на
земеделска земя, сключен на 16.7.2015г. между ответниците „Ив Мар“ ООД с
ЕИК *********, С.А.Б., ЕГН ******** и И.А.Б., ЕГН **********,***, том 4, н.д.
№7378, в частта на договора касаеща земеделски имот - нива от 6.206 дка, .. категория, в землището на с.З., община
Пазарджик, м.”К.”, представляваща имот с №.. по КВС при граници и съседи: имот
№.. - нива, имот №.. - нива, имот №. – полски път и имот №.. – нива.
ОСЪЖДА ответника „Ив Мар“ ООД с ЕИК *********
да заплати на ищците И.П. Й., ЕГН **********, Л.П.В., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********
сумата от 493,33лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ответниците С.А.Б., ЕГН ********
и И.А.Б., ЕГН ********** да заплатят на ищците И.П. Йочева, ЕГН **********, Л.П.В., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********
сумата от 246,67лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: