Решение по дело №1954/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 6
Дата: 5 януари 2022 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20215300501954
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501954 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство образувано по въззивна жалба от М. К. УЧК. , чрез
проц.представител З. С. З., АК-Пловдив против Решение № 946/ 11.06.2021г.
постановено по гр.д.№ 17484/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – V
гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. К. У. от гр.Пловдив
сумата, с която първият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
както следва: 7368,97 лв – главница, възстановена запазена част от
наследството на К. У. в полза на преживялата съпруга до размера 1/3 от
наследството, както и общо 994,70 лева – разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Н. К. УЧК. от гр.Пловдив,
чрез пълномощника си адв.Г. Л.Н., АК-Хасково, в който отговор се оспорва
като неоснователна въззивната жалба, иска се да се потвърди обжалваното
решение. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
1
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД от ишцата Н. К.
УЧК. против М. К. УЧК., и двамата от гр.Пловдив , за осъждане на ответника
да възстанови и заплати на ищцата сумата в размер на 7 368,97 лева, с която
ответникът се е обогатил без правно основание за сметка на ищцата.
С влязло в законна сила на 29.01.2020г. Решение №30/03.01.2020г. по
гр.д.№ 16892/ 2018г. по описа на РС-Пловдив е намалено завещанието ,
извършено от наследодателя К. Р. У., починал на 07.05.2016г. в гр.Пловдив,
обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.12.2016г. на
Нотариус с район на действие СРС, рег.№ 310 в Нотариалната камара до
размер на 1/3 ид.част от наследството / размерът , необходим за попълване на
запазената част на ищцата Н. К. УЧК..
Ищцата се явява преживяла съпруга на починалия наследодател К. Р. У.
С исковата молба са изложени обстоятелства относно това, че към
момента на откриване на наследството ищцата се явява преживяла съпруга на
починалия наследодател К. Р. У., починал на 07.05.2016г. в гр.Пловдив, а
ответникът негов син; към момента на откриване на наследството в него
влизали недвижим имот и парични суми по банкови сметки и влогове; по
удостоверение от ДСК АД, наследодателят е имал открита спестовна сметка
със салдо към момента на откриване на наследството – 07.05.2016г. – 3 620.62
лв, като след датата на откриване на наследството са били изтеглени всички
налични суми и сметката е закрита; по Удостоверение на УниКредит Булбанк
АД, наследодателят е имал открита спестовна сметка и депозитна сметка със
салда към момента на откриване на наследството – 07.05.2016г. – 13 888 лв и
1058,29 евро – равни на 2069.84 лв по фиксинга на БНБ, а след датата на
откриване на наследството са били изтеглени всички налични суми и са
закрити; в Първа Инвестиционна банка наследодателят имал депозитна
сметка с наличност към датата на откриване на наследството – 2 528,45 лв,
която сума била наредена и прехвърлена в последствие по сметката на
ответника М.У. на 15.02.2017г., след което сметката била закрита. В
обобщение ответникът изтеглил и прехвърлил по своя сметка всички налични
пари по сметките на наследодателя със знанието, че ищцата ще води дело за
намаляване на завещателното разпореждане. Настоящата претендирана сума в
размер на 7 368,97 лева е с оглед намаляване на завещателното разпореждане
2
до размера от 1/3 ид.част, която ответникът е взел / получил/, съответно като
се е обогатил без правно основание до размера на посочената сума.
С ОИМ ответникът е противопоставил възражение за липса на принос от
страна на ищцата по отношение на паричните средства по банковите сметки и
депозити на наследодателя и фактически обстоятелства във връзка с
фактическото съжителство на ищцата с последния.
При уважаване на така предявения иск районният съд е отчел
посоченото по-горе влязло в законна сила съдебно решение за намаляване на
завещателното разпореждане в полза на ищцата до размера на 1/3 ид.част от
наследството на общия на страните наследодател, удостоверените от
посочените банкови институции размери на депозитните сметки съобразно
представените по делото удостоверения относно наличните към датата
07.05.2016г. налични суми, неоспорени от ответника ведно с безспорно
установения по делото факт за изтеглени от страна на ответника суми от
банковите сметки на наследодателя в общия им размер от 22 106,98 лева,
както и характерът на иска по чл.30, ал.1 ЗН като конститутивен, в резултат
на което въз основа на влязлото в сила решение по него наследникът има
признато право на вземане от наследството.
Обжалваното решение, с което предявената искова претенция е уважена
в претендирания размер, е правилно постановено в съответствие с
доказателствата по делото и при отчитане на безспорните факти по делото,
при доказаност на иска с оглед разменените в патримониума на страните
имуществени блага в размера на исковата сума без правно основание за това.
Това е така тъй като по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№
16892/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив е признато правото на
запазена част от наследството на починалия на ищцата съпруг К. У. в
качеството й на наследник по отношение на паричните средства по банкови
сметки и депозити в размера на 1/3 част от тях. В резултат на това при
безспорност на фактите по делото за общата сума на паричните средства по
тези сметки и депозити, както и за размера на цялата парична сума, изтеглена
от ответника от банковите институции, преминаването в имуществената
сфера на ответника на размера до 1/3 от тази сума се явява без правно
основание, до размера на която сума, изчислена в исковия размер /1/3 от 22
106.91лв/, е намаляла имуществената сфера на ищцата. Следователно
3
процесната сума подлежи на връщане, съответно на заплащането й на ищцата,
на която е признато право на запазена част от тази част на наследството на
починалия й съпруг, както правилно е постановено и с обжалваното решение.
Формулираните доводи във въззивната жалба от страна на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител са неотносими в
настоящото производство с предмет връщане/ заплащане/ на парична сума,
получена от ответника без правно основание при нарушение на признатата с
влязло в сила съдебно решение запазена част в полза на ищцата, в качеството
й на наследник на починалия й съпруг и наследодател на двете страни по
делото – К. У.. В конкретика тези доводи, основани на възражение за
противоречие с разпоредбите на чл.22 и пар.4 от ПЗР на СК относно правния
режим на влоговете, доколкото с цитираното влязло в сила съдебно решение
е разгледан въпросът, свързан с наследствените права на ищцата, са
неотносими в настоящото производство, в което се разглеждат правните
последици, свързани с института на неоснователното обогатяване. А
доводите , основани на позоваване на съдържание на Общите условия на
банковите институции, в които са били открити банковите сметки и депозити
на наследодателя на страните, не могат да се релевират като правни доводи,
свързани с изследване предпоставките за приложение на правните последици
по специалния фактически състав на неоснователното обогатяване.
По така изложените съображения предявеният иск за заплащане
на исковата сума в размера от 7 368,97 лева се явява доказан и основателен,
като такъв подлежи на уважаване, а обжалваното решение като правилно ще
се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лева,
по ДПЗС от 22.10.2021г.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният
съд


РЕШИ:
4

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 946/ 11.06.2021г.
постановено по гр.д.№ 17484/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – V
гр.с.
Осъжда М. К. У., ЕГН: ********** от гр.П. да заплати на Н. К.
УЧК., ЕГН: ********** от гр.Пловдив сумата 700 лева / седемстотин лева/ -
направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5