Р Е Ш
Е Н И Е №260000
Град Несебър, 13.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия П. Петров административно наказателно дело № 925 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.А.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0304-001132 от 31.07.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол и други упойващи вещества, тъй като нито в наказателното постановление (НП), нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, е описано видимото му състояние на водача, нито са посочени обясненията, които той е дал пред контролните органи. По този начин е нарушена процесуалната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискваща в наказателното постановление да се посочат обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Позовава се и на разминаването при посочване на датата на извършване на нарушението – докато в акта е посочена дата 11.07.2020г., в атакуваното наказателно постановление е посочена различна дата, а именно 10.07.2020г. С тези нарушения, които жалбоподателят счита за съществени, се нарушавало правото му на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от ОДМВР – Бургас юристконсулт е постъпило становище, в което посочва, че жалбата е недоказана, тъй като извършването на нарушението и неговият автор се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията на свид. М.Н.М. на длъжност “младши автоконтрольор” при РУ Несебър, се установява, че на 11.07.2020г. за времето от 07:30 часа до 19:30 часа заедно с колегата си Д.Г.Д.са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ, а около 11:05 часа докато са пътували със служебния автомобил от кръгово кръстовище на град Несебър в посока главен път, след второто кръгово кръстовище при бензиностанция “Лукойл”, са преприели спиране със звуков и светлинен сигнал на движещият се пред тях лек автомобил “Субару Форестер” с рег.№ А ....НА. Поводът да предприемат спиране на автомобила за проверка е, че той е криволичел при движението си. Автомобилът е спрял на входа на бензиностанцията, но на водача му е било указано да влезе с автомобила си на територията на безнизостанцията. При проверката на автомобила и на водача се установила самоличността на последния и че това е жалбоподателят П.А.С., а автомобилът е негова собственост. Поради обстоятелството, че очите на последния са били зачервени, контролните органи са го поканили да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, на което той се съгласил. Техническото средство “Дрегер” е отчело в показанията си 1,05 промила на хиляда, като показанията са били показани на водача.
Свид. М. е издал Талон за медицинско изследване № 0067614/11.07.2020г., в който са вписани данните на лекия автомобил и водача, както и на техническото средство, с което е извършена проверката – “Алкотест Дрегер 7410+” № 0325, и резултата от проверката – 1,05%. В него е предписано, че П.А.С., предвид несъгласието му с показанията на техническото средство, следва да се яви до 45 минути от връчването на талона във ФСМП – Несебър медицинско и химическо лабораторно изследване, а талонът е връчен на С. в 11:15 часа на 11.07.2020г.
Свидетелят М.Н.М. е съставил АУАН серия АА, бл.№ 326740/11.07.2020г. за това, че на 11.07.2020г. около 11:05 часа в град Несебър, по общински път до бензиностанция “Лукоил” с посока към главен път І-9, П.А.С. управлява личният си лек автомобил “Субару Форестер” с рег.№ А ....НА след употреба на алкохол, което е установено в 11:07 часа с техническо следство “Алкотест Дрегер 7410+” № 0325, който отчел 1,05 %. Данните са показани на водача. Посочен е и номера на издадения талон. В акта е отбелязано, че е взета кръв за анализ. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а при съставянето на акта са иззети СУМПС № *********, контролен талон № 4683911, СРМПС част ІІ № *********, както и табелите на автомобила с регистрационните номера. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението, както и от жалбоподателя, в качеството му на нарушител, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Жалбоподателят не е направил възражения нито при съставянето и връчването на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
За дадената от жалбоподателя кръв за анализ е изготвен Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество серия А № 0009754 от медицинското лице – лекар във ФСМП – Несебър.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и резултатите от химическо-лабораторното изследване, административно наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление, в което вписано, че фактическият състав на нарушението на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е осъществен от П.А.С. с описаното в АУАН деяние на 10.07.2020г., както и че доказаното количество алкохол е 0,65 промила въз основа на химическа експертиза № 222/15.07.2020г. на БНТЛ Бурас.
От така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, и в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 05.10.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 07.10.2020г.
Безспорно е налице разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН – 11.07.2020г., и тази, посочена в НП, което съществено опорочава административно наказателната процедура, тъй като на практика П.А.С. е санкциониран за нарушение, извършено на 10.07.2020г., каквото формално няма установено с АУАН. Това различие в посочените дати води до невъзможност да се установи на коя от двете дати е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност. Следва да се посочи, че е безспорно, от гледна точка на адресатите си, наказателното постановление е правоохранителен акт със санкционно значение, като с издаденото наказателно постановление се дава окончателен положителен отговор на въпросите относно авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител, и за който правоохранителен акт е предвиден специален ред за контрол върху законосъобразността и правилността му – по чл.59 и сл. от ЗАНН, и то само от съда. В тази връзка е безусловно, че в обстоятелствената (мотивната) част на наказателното постановление следва да намерят място съображенията на наказващия орган досежно фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като в тази връзка, в тази обстоятелствена част задължително трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, което е императивно изискване и на нормата на чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН. Следва да се упомене и че докато съблюдаването на това изискване при съставянето на АУАН – по чл.42, т.4 от ЗАНН, не предпоставя толкова сериозни процесуални усилия и невинаги спазването му може да е отменително основание поради възможността евентуални пропуски или несъответствия да бъдат отстранени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, то при издаването на наказателното постановление, това изискване следва да бъде максимално прецизно изпълнено. Дори обаче разминаването да се дължи на техническа грешка, то тя не е поправена от наказващия орган, поради което не е установен безпротиворечиво един от основните елементи на нарушението, а именно датата на неговото извършване, която е задължителен и съществен реквизит от съдържанието на АУАН по смисъла на чл.42, ал.3 от ЗАНН, който реквизит очертава правнорелевантните факти, предмет на доказване в хода на съдебното оспорване на това наказателно постановление. По административно наказателната преписка липсват доказателства или въобще данни за извършено от страна на жалбоподателя П.С. на тази дата – 10.07.2020г., деяние, което да осъществява състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, респ. такова нарушение жалбоподателят е извършил на 11.07.2020г. Неправилното (погрешно) посочване на тази дата в НП нарушава правото на лицето, по отношение на което е наложена санкцията със същото това НП, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение му е вменено да е извършил.
В тази връзка се споделя тезата на жалбоподателя, че констатираната неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разминаването между датите, посочени в АУАН и НП, от друга страна води и до невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на нарушението. (Решение № 804 от 22.04.2019г. по КАНД № 547/2019г., Решение № 1955 от 15.11.2019г. по КНАХД № 1441/2019г., Решение № 1606 от 16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2017г., всички на Административен съд – Бургас).
В заключение следва да се посочи, че наказателно постановление, което не съдържа данни за датата на извършване на нарушението или поне период от време, с начален и краен момент или поне само краен такъв, или съдържа невярно посочена дата или период, не очерава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, респ. не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и същевременно, ограничава правото на защита на наказаното лице в производството. Несъответствието на посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението (а това важи в пълна степен и за мястото на извършване) с обективната действителност предпоставя и е формално основание за неговата отмяна.
Съдът намира за неоснователен довода, че в акта и в постановлението не е описано видимото състояние на водача и дадените от него обяснения пред контролния орган. Към момента на проверката цитираната от жалбоподателя наредба е била отменена, като е действала Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ, бр.61 от 28.07.2017г., в сила от 28.07.2017г., изм. и доп., бр.81 от 2.10.2018г.). В чл.6, ал.2 от цитираната наредба е отпаднало изискването в АУАН и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл.5, ал.2, да се вписва видимото състояние на водача. Обяснения от страна на жалбоподателя последният е имал възможност да направи под формата на възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН като актосъставиетлят няма никакви задължения да ги обсъжда и подлага на преценка.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Превид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-001132 от 31.07.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на П.А.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500 лева, както и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на министъра на вътрешните работи, са му отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на П.А.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: