№ 66
гр. София, 04.11.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600058 по описа за 2021 година
образувано по частна жалба от адвокат К.Е. от АК – П. в качеството му на
защитник на подсъдимия капитан СТ. ИВ. СТ. от в.ф. 46 700 – С. и частна
жалба от адв. Е.Д. от АК – С. в качеството й на защитник на подсъдимия
капитан ТР. Г. Д. от РС „ВП“ – С. 13.10.2021 г. по НОХД № 79/2019 г. по
описа на Военен съд – П..
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
На 10.05.2017 г. във Военен съд – П. е образувано НОХД № 63/2017 г.
по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура П. обвинителен
акт срещу кап. СТ. ИВ. СТ. от в.ф. ...... - С. за престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. „б“, вр. с ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за това, че около 17.24 ч. на
02.12.2016 г., на първокласен път I-6 на км. 305 + 700, в землището на с. К.,
община К. при управляване на МПС – лек автомобил "П.", модел ..., с рег. №
........, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и чл. 77
ЗДвП и с предна дясна част на управлявания от него автомобил блъснал в
дясната й страна пешеходката Р. М. Б. и по непредпазливост причинил
смъртта й, след което избягал от произшествието, и срещу кап. ТР. Г. Д. от РС
„Военна полиция“ гр. С. за престъпление по чл. 387, ал. 1, алт. 3 от НК, за
това, че на 02.12.2016 г., на първокласен път I-6 на км. 305 + 700, в землището
1
на с. К., община К. в качеството си на длъжностно лице – „Инспектор“ в
отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в РС „ВП“ – С., след като
станал пряк свидетел и по този начин узнал за извършено престъпление от
общ характер – ПТП с участие на военнослужещия кап. СТ. ИВ. СТ. от в. ф.
...... - С., който при управление на МПС нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Б., не е изпълнил
задълженията си по служба, произтичащи от чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за
военната полиция; от длъжностната си характеристика за длъжността
„инспектор“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в РС „ВП“
– С. и от чл. 205, ал. 2 НПК, като не предприел действия за уведомяване на
органите от Военно-окръжна прокуратура П. и РС „ВП“ – П. за извършеното
престъпление от общ характер, не взел мерки за запазване на обстановката и
данните за престъплението, от което произлезли вредни последици –
възпрепятствал своевременното разкриване на престъплението и неговият
извършител.
С присъда № 14/31.07.2018 г. състав на П.ския военен съд е признал
подсъдимия кап. СТ. ИВ. СТ. за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б
„в“, вр чл. 342, ал. 1, пр. 3 и му наложил наказание от две години лишаване
от свобода при условията на чл. 54 от НК. Признал го е за невинен да е
избягал от местопроизшествието и го е оправдал в тази част на обвинението.
Съдът е признал подсъдимия кап. ТР. Г. Д. за невинен и го е оправдал
да е извършил престъпление по чл. 387, ал. 1, алт. 3 НК.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода на кап. С. е отложено за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 той
е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.
С решение №14/25.07.2019 г. по нохд № 60/2018 г., състав на Военно-
апелативния съд е отменил горната присъда поради допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на съдебния акт от
незаконен състав и липса на мотиви, и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
На 02.08.2019 г. във Военен съд – П. по същия обвинителен акт е
образувано НОХД № 79/2019 г. по описа на съда.
С определение № 22/24.06.2020 година по чнд № 21/2020 година състав
2
на Военно-апелативния съд е потвърдил определението от разпоредителното
заседание от 06.03.2019 г., с което са оставени без уважение исканията на
защитниците на двамата подсъдими за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на досъдебното производство, поради
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на
обвинителния акт. Върнал е делото на основния съд за разглеждането му по
същество.
В съдебното заседание на 03.08.2021 година председателят на съдебния
състав се е самоотвел от разглеждане на делото на основание чл. 29 ал. 2 от
НПК. Делото е разпределено на друг съдия докладчик и е определен изцяло
нов състав на първостепенния съд.
В проведеното разпоредително заседание на 13.10.2021 година съдът е
оставил без уважение исканията на адвокат Е. – защитник на подсъдимия
майор СТ. ИВ. СТ. и на адвокат Е.Д. – защитник на подсъдимия капитан ТР.
Г. Д. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на съществени нарушения при изготвянето на
обвинителния акт. Двамата защитници на обжалвали определението на съда в
тази му част.
В жалбата на адвокат Е. се сочи, че на стр. 2 и 3 от обвинителния акт са
налице неясноти и предположения относно изложената фактическа
обстановка и описанието на свързаните с нея действия и бездействия на всеки
един от подсъдимите, с което всеки от тях е бил лишен от правото да узнае в
какво точно е обвинен и съставлява допуснато съществено нарушение по
смисъла на чл. 55, ал. 1 и чл. 249, ал. 4 НПК. Изтъква са, че капитан С. като
водач бил заслепен от насрещно движещ се автомобил и не видял нищо
повече от силует пред автомобила си. В същото време в обвинителния акт се
сочело, че този подсъдим и другият – капитан Д. били наясно, че при
настъпилото ПТП е настъпила смърт на лице от женски пол. Двамата
подсъдими не могли да осъществят правото си на защита, понеже от акта не
се разбирало как те само от възприетия силует са могли да бъдат наясно, че
при ПТП там се е намирала пострадалата Р. Б..
Иска се отмяна на определението в тази му част и връщане делото на
П.ската военно-окръжна прокуратура.
В частната жалба на адв. Е.Д. също се правят същите възражения за
3
неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт относно описаната
фактическа обстановка. В обвинителния акт никъде не е посочено кап. Д. да е
видял силует и не става ясно как и откъде е бил наясно, че от настъпилото
ПТП е причинена смърт на лице от женски пол и че е извършено
престъпление от общ характер, за което той не е изпълнил задълженията си
по служба. Твърди, че с горното е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 55, ал. 1 НПК и чл. 249, ал. 1, т. 1
НПК, тъй като подзащитният й е бил лишен от правото да научи в какво
точно е обвинен Прави искане за отмяна на определението в обжалваната му
част като необосновано и незаконосъобразно, прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на Военно-окръжна прокуратура П. за
отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на кап.
Д..
Настоящият състав намира, че жалбите са подадени в срок от активно
легитимирани страни и са допустими.
След като обсъди изложените в тях и във възражението на адв. Боев
доводи, мотивите на атакувания съдебен акт и всички събрани по делото
материали, съдът намира направените с частните жалби възражения за
неоснователни.
За да обоснове решението си, първоинстанционният съд правилно се е
позовал на ТР 2/2002 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК ВКС. Както е посочено в
и в ТР № 6/19.02.2018 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСНК ВКС, независимо че ТР
№ 2/2002 г. е прието при действието на отменения НПК /обн. ДВ, бр. 89/1974
г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г./, съдържащите се в него принципни постановки не
са изгубили своето значение към настоящия момент поради идентичността в
съдържанието на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 НПК /отм./ и чл. 246, ал. 2 от
сега действащия НПК. В подкрепа на това виждане са измененията в НПК със
ЗИДНПК /обн. ДВ, бр. 63/4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г./. В чл. 249, ал. 4
НПК законодателят се е ръководил от постановките на ТР № 2/2002 г. на
ОСНК ВКС, за да дефинира отстранимите съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство и
не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на
обвинителния акт, като за целта е оставил непроменена разпоредбата на чл.
4
246 НПК.
В т. 4.2 на ТР № 2/2002 г. са изложени доводи относно изискванията
към реквизитите на обвинителния акт с оглед преценката за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат отразени
задължително всички факти, обуславящи съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 НПК/, като към тях се отнасят
времето, мястото и начинът на извършване на престъплението.
Заключителната му част трябва да съдържа данни за самоличността на
обвиняемия; правната квалификация на деянието; приложимия наказателен
закон; дата и място на съставяне на акта; името и длъжността на съставителя
и неговият подпис. Същевременно обаче в решението е посочено, че липсата
на някои реквизити в обстоятелствената част на обвинителния акт, които не
съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него не води до ограничаване правата на
правоимащите процесуални субекти и не може да бъде основание за връщане
на делото в досъдебната фаза.
Въззивната инстанция счита, че в обстоятелствената част на настоящия
обвинителен акт са били посочени достатъчно ясно всички основни факти,
обуславящи съставомерни признаци на престъплението, за което всеки от
двамата обвиняеми е привлечен в това качество, както и участието на всеки в
него. В този смисъл обвинителната теза е била формулирана в съответствие с
разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК и ТР № 2/2002 по т.д. № 2/2002 г на
ОСНК на ВКС, и в частност с т. 4.2.
На стр. 2 и 3 от обвинителния акт, воден от преценката си за
доказателствената обезпеченост, прокурорът е посочил какви действия е
извършил всеки от подсъдимите, времето, мястото и начина на извършване на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б.“б“, вр. ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК за
кап. С. и на престъплението по чл. 387, ал. 1, алт. 3 НК за кап. Д.,
квалифициращия съставомерен признак за първия обвиняем, пострадалото
лице и неговите увреждания. Посочено е, че ударът с предна дясна част на
управлявания от кап. С. автомобил в дясната страна на тялото на пресичащата
платното от север на юг Р. Б. е станал около 17.24 часа до км. 305 + 700 върху
пътното платно пред автомобила; че от този удар тя е получила описаните на
5
стр. 4 от акта травматични увреждания, довели до смъртта й. На стр. 3 от акта
е отбелязано, че „Въпреки че били наясно, че при настъпилото ПТП е
причинена смърт на лице от женски пол, те се върнали при автомобила и
напуснали местопроизшествието“ /става въпрос за двамата обвиняеми/.
Очертаните от прокурора факти не се разминават с посочената в
обвинителният акт правна квалификация на престъплението за всеки от
двамата. Релевирани са според виждането на прокурора нарушенията на
правилата за движение на пътищата на обвиняемия водач кап. С., които са в
причинна връзка със съставомерния престъпен резултат, както и нарушенията
на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закон за военната полиция; на чл. 205, ал. 2 НПК и на
длъжностната характеристика на кап. Д..
В обвинителният акт са обсъдени данните за начина на реализиране на
ПТП, за което е посочено че се потвърждава от заключенията на изготвените
експертизи. В този смисъл съставеният от прокурора обвинителен акт е годен
да изпълни основното си предназначение, като посочи съставомерността на
вмененото деяние на всеки от обвиняемите и участието му в него – времето,
мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и данните за
личността на обвиняемите.
Доколко и в каква степен посочените от прокурора в обстоятелствената
част на обвинителният акт факти обезпечават или са относними към правната
квалификация на инкриминираното деяние на всеки от двамата обвиняеми е
въпрос, който прокурорът решава единствено и само въз основа на
формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол
във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.
При положение че в обвинителния такт са описани релевантните за
повдигнатите обвинения на всеки факти съобразно преценката на прокурора,
то правото на защита на обвиняемите да узнаят в какво точно са обвинени не
е нарушено.
От друга страна, следва да се отбележи и обстоятелството, че както бе
посочено по-горе, по същия обвинителен акт делото е било разгледано във
Военен съд – П. /нохд № 63/2017 г./ и във Военно-апелативния съд /внохд №
60/2018 г./ и всеки от обвиняемите и техните защитници много добре е
запознат както с фактите, така и с правото, и съобразно с тях е организирал
защитата си и по тях ще се брани и в състезателния процес по нохд № 79/2019
6
г. по описа на военен съд – П..
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че съдържанието на
внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и с
неговото изготвяне не са нарушени процесуалните права на кап. С.С. и кап.
Т.Д., поради което определението на съда следва да бъде потвърдено и делото
върнато на Военен съд П. за разглеждането му по същество.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от разпоредително заседание от
13.10.2021 г. по НОХД № 79/2019 г. по описа на Военен съд – П., в частта, с
която е оставено без уважение искането на адвокат К.Е. в качеството му на
защитник на подсъдимия кап. СТ. ИВ. СТ. и на адв. Е.Д., в качеството й на
защитник на подсъдимия кап. ТР. Г. Д., за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на Военно-окръжна прокуратура П..
ВРЪЩА делото на същият съд за разглеждането му по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7