Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 11 986 по описа за 2018
година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Подадена е жалба
с вх. №117456/12.09.2018г. от длъжника „ОШП Ф.Б.” ЕАД срещу отказ за намаляване
на адвокатското възнаграждение по изп. дело
№20188510401688.
Жалбоподателят поддържа,
че е заплатил претендираните суми в двуседмичния срок
за доброволно изпълнение, след което е депозирал молба за намаляване на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на 200 лв. Предвид
извършеното доброволно заплащане на сумата счита, че не се дължи възнаграждение
по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като няма извършени други процесуални действия
освен подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Молят в случай,
че се уважи молбата им да бъде редуцирана и дължимата пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли съдът да отмени обжалвания отказ, като намали
адвокатското възнаграждение на 200 лв. и съответно посочената такса за ЧСИ.
Взискателят – „У.” ЕООД редовно
уведомен в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира възражение. Посочва, че освен образуване на изпълнителното
дело, са извършвани и други процесуални действия – променяни са изпълнителни
способи и са подавани допълнително указващи молби до ЧСИ. Моли да се остави без
уважение подадената жалба. Претнедира направените
разноски, за което е приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Изпълнително
дело №20188510401688
е образувано въз основа на молба от 22.06.2018
г. подадена от „У.” ЕООД, към която е приложен изпълнителен лист от 16.04.2018
г., издаден по гр. д. № 81 693/2012г. по описа на РС - Монтана, 4 състав,
съгласно който е осъден „ОШП Ф.Б.” ЕАД да заплати на К.И.Б.сумата от 50 лв. – представляващи
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Д.А.К.. Към
молбата е приложен договор за цесия от 05.06.2018г. сключен между К.И.Б.и „У.”
ЕООД, с който описаното в изпълнителния лист вземане се прехвърля на посоченото
дружество. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адвокат,
за когото е приложено към нея пълномощно и споразумение за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., платими по банков път, за което е
представено и преводно нареждане /страница 6 от изпълнителното дело/.
На
25.06.2018г. е подадена молба от процесуалния представител на взискателя с посочване на нов изпълнителен способ – запор
върху банковите сметки на длъжника.
До длъжника по
изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение на 26.06.2018г.,
връчена на служител на дружеството на същия ден.
На 05.07.2018г.
е подадена молба до ЧСИ с искане за намаляване на определените разноски по
изпълнителното дело, предвид извършеното доброволно изпълнение, като към нея е
приложен и преводно нареждане за заплащане на сумата по изпълнителното дело
/включително и определените разноски/ на ЧСИ на 03.07.2018г.
На 13.07.2018г.
е изготвено съобщение от ЧСИ до длъжника с изх. №47972, в което се уведомява
адресата, че е оставено без уважение искането му за намаляване на определеното
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. От така посочената
правна норма следва, че всеки акт на частния съдебен изпълнител, с който се
определят разноски или се оставя без уважение искането на страна в
изпълнителното производство за изменение на така издаденото вече постановление
за разноски може да бъде обжалвано.
В конкретния случай няма данни на коя
дата и на кого е връчено съобщението на частния съдебен изпълнител, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение. С оглед на това и доколкото никоя от страните не оспорва, че
жалбата е подадена от длъжника в определения от закона срок, съдът приема, че
същата е допустима в частта, в която се обжалва отказът на частния съдебен
изпълнител да намали дължимото адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 200 лв.
Разгледана по
същество, в тази част жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото
минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство –
изразяващо се в образуване на изпълнително дело е 200 лв. В конкретния случай в
определения от закона в чл. 428, ал. 1 от ГПК срок за доброволно изпълнение е
извършено погасяване на задълженията по изпълнителното дело чрез плащане. С
оглед на това общия размер на дължимото минимално възнаграждение за адвокат на взискателя е 200 лв.
Освен молбата за образуване на
изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя
е подал и молба, в която изменя първоначално посочените от него в молбата за
образуване на изпълнителното дело способи. Но следва да се отбележи, че тази
молба е подадена преди да бъде изпратена призовката за доброволно изпълнение и
съответно посочения изпълнителен способ не е извършен. Действително
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело е 350
лв. То е определено съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл. 10, т. 1 – 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело и по т. 2 – 150 лв. за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните в изпълнителното производство и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК
за сметка на взискателя за разноските, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени. Следователно доколкото по
изпълнителното дело освен изпращане на покана за доброволно изпълнение не са
извършени никакви други действия от страна на частния съдебен изпълнител за
събиране на вземането, то направените разходи за поисканите от взискателя такива, следва да бъдат в негова тежест.
Съдът като съобрази минимално дължимото
съобразно посочената по-горе Наредба, извършените процесуални действия от
страна на пълномощника на взискателя /подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело/ и поведението на длъжника –
изпълнение в срока за доброволно изпълнение, счита, че дължимото адвокатско
възнаграждение за взискателя следва да бъде в размер
на 200 лв.
Относно направеното искане от
жалбоподателя да бъде намалена съответно и определената по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители дължима от
длъжника такса по изпълнителното дело при събиране на парично вземане - пропорционална
такса върху събраната сума, настоящият съдебен състав констатира, че такова
искане не е направено пред частния съдебен изпълнител. Следователно относно
така описаното искане липсва и произнасяне от частния съдебен изпълнител, тоест
акт, който да подлежи на съдебен контрол. С оглед на това в тази част
настоящият съдебен състав счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Относно
направените разноски
Взискателят е претендирал присъждане на разноски за настоящото
производство в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид
изхода на спора, настоящият съдебен състав приема, че искането на взискателя следва да бъде оставено без уважение
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №117456/12.09.2018г. на
длъжника „О.ф.Б.” ЕАД съобщение от ЧСИ до длъжника с изх. №47972/13.07.2018г.,
по изп. дело №20188510401688, с което се уведомява
адресата, че е оставено без уважение искането му за намаляване на определеното
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
определеното като дължимо от длъжника „О.Ф.Б.” ЕАД адвокатско възнаграждение по
изп. дело №20188510401688 в покана за доброволно изпълнение изх.
№44056/26.06.2018г. от 350 лв. – разноски за изпълнителното дело, като определя
размер от 200 лв. – разноски по изпълнителното дело, представляващи заплатен
адвокатски хонорар от взискателя.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
с вх. №117456/12.09.2018г. от длъжника „О.ф.Б.” ЕАД срещу съобщение от ЧСИ до
длъжника с изх. №47972/13.07.2018г., по изп. дело
№20188510401688, с което се уведомява адресата, че е оставено без уважение
искането му за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, в частта, в която е направено искане за изменение на
определената такса по т. 26 от ТТРЧСИ в изпратената до длъжника покана за
доброволно изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.