РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Враца, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 31.10.2019 г. /тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 385 по
описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.
чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба
на Б.А.Й. ***, чрез пълномощника му * Д.П. против Заповед №5735з-80/20.03.2019
г. на НАЧАЛНИКА на РУ *** към ОД на МВР
ВРАЦА, с която му е наложено дисциплинарно наказание * за срок от **, считано
от датата на връчване на заповедта, което е сторено на ****.2019 г.
В жалбата се сочи, че
издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон при
издаването й. Изложени са съображения, че проверката е извършена в рамките на
почти четири месеца, което е преклудирало възможността
за реализиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия. Посочено е, че
както ДРО, така и ДНО не са положили никакви усилия за разкриване на
обективната истина, чрез събиране на доказателства, а са подходили с изначално
формирано мнение за налагане на наказание,давайки вяра единствено на сведенията
от заинтересовани от резултата лица. В съдебно заседание и в представена по
делото писмена защита процесуалния представител на жалбодателя
* Д.П. поддържа изложеното в жалбата и сочи, че на описаната в справката и
издадената въз основа на нея заповед за наказание дата Й. не е имал никакъв
контакт с лицето, подало сигнал срещу него. Посочва, че същото лице К.Т. и друг
път е подавал жалби срещу доверителя му, в резултат на които е имало две
проверки, приключили с наложени дисциплинарни наказания, впоследствие отменени от
съда. Прави се искане заповедта да бъде отменена и на жалбодателя
да се присъдят направените разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК..
Ответникът по
оспорването Началник на РУ *** при ОД на МВР Враца чрез процесуалния си представител ** Д.П. оспорва
жалбата и заявява, че при провеждане на дисциплинарното производство са
спазени всички правила, приети са и дадените от служителя писмени обяснения
преди налагане на наказанието. Поддържа, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, правилно е
квалифицирано нарушението, като доказателствата, фактическите и правните
основания за издаване на заповедта са подробно изложени в справка, изрично
посочена в оспорения акт и моли съда с решението си да я потвърди.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
представената кадрова справка, жалбодателят Б.Й. работи
като * в ** от група ** към РУ **. Със Заповед № 5735з-214/20.11.2018 г. Началника
на РУ – *** е разпоредил да се извърши проверка срещу Й. въз основа на
постъпила жалба вх. № 2742/08.11.2018 г. по описа на РП – Враца от К.Д.Т. от
гр. ***. В жалбата си Т. твърди, че на 07.11.2018 г. около 18.15 ч. в гр. ***,
бул. *** № **, излизайки през задния вход, Б.Й. се изплюл върху предното стъкло
на собствения му лек автомобил Фолксваген „Пасат“, паркиран зад блока. Също
така посочва, че повече от 2-3 години е подложен на системен тормоз и
саморазправа от ** и неговата жена, без да е давал повод за такова хулиганско
поведение, за което Т. и живущите в този вход на блока многократно са подавали
жалби.
С цитираната заповед
за образуване на проверка е определен персонален състав на дисциплинарно
разследващ орган, състоящ се от председател двама членове, посочени са задачите
– да се извърши проверка срещу ** Б.А.Й. – * в група ** към РУ – *** и е указан
срок в който комисията в писмена справка следва да докладва резултата от
проверката – 20.12.2018 г.
Жалбодателят е запознат със
заповедта на 02.12.2018 г., което е видно от отбелязването върху нея и
положения от него подпис.
По предложения на
разследващата комисия с рег. № 5735р-8525/18.12.2018 г. и рег. № 5735р-471/17.01.2019
г. и на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, с цел извършване на пълна, обективна
и всестранна проверка за изясняване на обективната истина по случая, срокът на
проверката два пъти е удължаван, като със Заповед № 5735з-21/18.01.2019 г. е
определен до 17.02.2019 г. С тази Заповед обжалващия се е запознал на
22.01.2019 г., видно от отметката върху нея.
Комисията е извършила
възложената проверка, като е обективирала
констатациите и заключенията си от нея в подписана от членовете й Справка рег.
№5735р-1169/18.02.2019 г., адресирана до Началника на РУ – ***. В Справката в
хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които са установени,
както и действията, които са предприети по изясняване на случая. Снети са сведения от лицата К.Т. и И.А., както
и обяснение от оспорващия Й.. Посочено е, че на 07.11.2018 г. около 18.30 часа
К.Т.и И.А., които живеят на съпружески
начала, се намирали във вх. * на бл.*, бул. ** гр. ***, където продават
аксесоари за мобилни телефони. Двамата чули, че по стълбите слиза човек, който
„храчи“ и минавайки покрай тях, разпознали жалбоподателя
Й., който като излязъл от задния вход на блока се изплюл върху предното стъкло
на собствения им лек автомобил Фолксваген Пасат, паркиран до съседния вход. За
случилото се Т. се обадил на тел. 112 и на място били изпратени патрулни
полицаи, които след като изслушали от него разказа за случилото се, поискали да
разговарят с колегата си, но Т. им обяснил, че същият напуснал блока в
неизвестна посока. Полицейските служители го посъветвали да отиде в РУ – Враца
и да депозира жалба против Б.Й.. Подалият сигнала депозирал такава, но в РП –
Враца, от където с писмо рег. индекс № 2742/2018 от 12.11.2018 г. била
изпратена по компетентност на РУ – Полиция Враца, с оглед упражняване на
правомощията на началника, свързани с Наредба за осигуряване на обществения
ред, поддържане на чистотата, опазване на околната среда и защита на
имуществото на територията на Община Враца. В РУ – Враца съставили протокол за
полицейско предупреждение на Б.Й. и Акт № 872/2018 г., бл. № 461778 от
13.11.2018 г. за нарушение на чл. 2, т. 5 от Наредба за осигуряване на
обществения ред. Актът бил изпратен в Община Враца, откъдето с НП №
АПИО-93/21.01.2019 г. на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева. Въз основа на тези факти комисията е приела за
доказано изложеното в жалбата на Т., относно неправомерното поведение на
жалбоподателя и е предложила да му бъде наложено дисциплинарно наказание * за
срок от ** .
Видно от
отбелязването Й. се запознал със Справката на 05.03.2019 г. и на 07.03.2019 г.
е дал писмени обяснения с рег № 5735р-1635/07.03.2019
г., адресирани до ответника, които са били приети от него на 18.03.2019 г.,
видно от отметката и подписа върху тях. Приемайки дисциплинарните провинения за доказани, относно извършените действия от Й. на 07.11.2018
г., ДНО е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е наложил
на основание чл. 204, т. 4 вр. чл. 194, ал. 2,т. 4,
чл. 197, ал. 1,т. 3 и чл. 200, ал. 1,т. 12 ЗМВР във вр.
чл. 19 и чл. 20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден с Мз рег.№8121з-348/25.07.2014г., при спазване на процедурата по чл. 206 ЗМВР на Б.А.Й. дисциплинарно наказание * за срок от **. Като дисциплинарни нарушения, извършени от
него, в мотивите на заповедта са посочени чл. 19/ Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява/ и чл. 20/ Държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си/
от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с Мз
рег.№8121з-348/25.07.2014г. Прието е, че деянието на Й. е нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.194, ал. 2,т. 4
и е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР
/нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в ЗМВР/.
Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена на жалбоподателя на ****.2019 г.,
а жалбата против нея е предявена пред АО на 10.05.2019 г.
По делото са
представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в
дисциплинарната преписка по образуваното и проведено срещу Й. дисциплинарно
производство.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е и основателно.
Дисциплинарното
производство е проведено от компетентния дисциплинарнонаказващ
орган съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, като е спазена
процедурата, визирана в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Започнало е въз основа на издадена заповед от ответника, с разпореждане
за извършване на проверка, определяне на състав на комисията и срок, в който да
я осъществи. Жалбодателят е запознат срещу подпис с
фактите и заключенията, приети от комисията в изготвената справка. Право на дисциплинарнонаказващия орган е да приеме дали изготвената
от комисията справка му е достатъчна като доказателство, за да направи извода
за наличие или не на дисциплинарно нарушение или да събере и обсъди допълнителни
доказателства. В съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР ответникът
е приел писмените обяснения на жалбодателя относно
провежданото против него дисциплинарно производство преди налагане на
наказанието. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа
и всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при което Й. е разбрал в какво се изразява вмененото му нарушение. Неоснователно
е възражението за издаване на заповедта за дисциплинарно наказание след законоустановения срок. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага не по-късно до два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл.
196, ал. 1 ЗМВР повелява, че дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата
на чл. 196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от
дисциплинарното производство са станали известни на ответника с постъпването
на изготвената справка на 25.02.2019 г.,
видно от резолюцията върху нея. Следователно издадената на 20.03.2019 г. Заповед
е в съответствие с изискването за срочност на
проведеното дисциплинарно производство.
При съвкупна преценка
и анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства настоящият
съдебен състав приема за основателни доводите на оспорващия за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед при следните съображенията:
Като дисциплинарно
нарушение наказващият орган е приел от фактическа страна, че на 07.11.2018 г. около 18.30 часа в гр. ***
на бул. *** зад бл. *, ** Б.Й. се изхрачил върху предното стъкло на лек
автомобил Фолксваген Пасат, собственост на К.Д.Т.. Прието е, че са нарушени чл.
19 и чл. 20 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, деянието е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2,
т. 4 и съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. В
случая жалбоподателят е наказан за извършени от него деяния, които според
дисциплинарно наказващия орган са
несъвместими с етичните
правила на поведение.
За да се приеме, че Й.
е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, следва да са
налице годни и неоспорими доказателства, че същият действително се е „изхрачил“
върху предното стъкло на посочения автомобил. По делото, обаче няма нито едно
годно доказателство, което да сочи за извършените от жалбоподателя деяния. ДНО
е направил извод за тяхното извършване на база дадените обяснения от К. Т.и И.А.,
с която последния е във фактическо съжителство и предвид възможната ѝ
заинтересованост, в съответствие с чл. 172
ГПК, вр. с чл. 144 АПК, нейните показания
следва да се преценяват с оглед всички други данни и обстоятелства. ДНО
допълнително е мотивирал извода си със съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП за виновно извършено от жалбодателя
нарушение по чл. 2, т. 5 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване
на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца. С
Решение № 148 от 15.04.2019 г., постановено по АНД № 210 по описа на РС –
Враца, влязло в сила на 01.05.2019 г., процесното НП
е отменено като незаконосъобразно именно поради липса на доказателства за
извършено от Й. нарушение на посоченото правно основание. При това положение по
делото не се събраха доказателства, от които да се изведе категоричен и безпротиворечив извод за извършени от оспорващия действия
на посочената в заповедта дата, които да са несъвместими с обичайните норми за
морал и поведение. Принципно вярно е, че отговорността на държавните служители
в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекс на труда или по
Закона за държавния служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват
нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност,
независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна отговорност. В този смисъл са
мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 4/2007г. според което: „Неспазването
на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за
последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе
до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност”. За да бъде реализирана
дисциплинарната отговорност на служител в МВР обаче, следва фактът на
незачитането на установения обществен ред и нарушен морал от него, да бъде
установен с неопровержими доказателства, каквито в случая липсват.
Като се е доверил на
констатациите в справката и не е извършил допълнително разследване на всички
обстоятелства, имащи връзка със случая, с цел обективното му и всестранно
изясняване, АНО е ангажирал дисциплинарната отговорност на Й. за нарушение, чието извършване не е доказано.
Предвид изложеното
съдът намира, че издадената от ответника заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане на жалбодателя
следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски в размер на 370
/триста и седемдесет/ лева, включващи държавна такса от 10 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева. Не следва да се присъждат разноски за
разход за гориво, тъй като приложените фискални бонове, макар и издадени на
дати, на които са провеждани съдебни заседания, не могат да се свържат пряко и
непосредствено с тях.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр.
чл.146 т. 4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД рег.№ 5735з-80/20.03.2019 г. на
НАЧАЛНИКА на РУ *** към ОД на МВР Враца, с която на Б.А.Й. – *** е наложено дисциплинарно наказание * за срок
от **, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОД на
МВР ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Й. *** сумата от 370 /триста седемдесет/
лева деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 211 ЗМВР.
АДМ. СЪДИЯ