№ 115
гр. Ямбол, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Светла Р. Д.
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500013 по описа за 2025 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Р. П.
С. с ЕГН ********** от с.****, общ.***, обл.*** и К. Д. С. с ЕГН ********** от гр.***,
двамата чрез процесуалния си представител адв. Д. Д.-К. от АК-Ямбол против Решение
№562/25.10.2024г., постановено по гр.дело № 700/2024 г. по описа на ЯРС, с което съдът е
постановил следното: ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. П. С., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес в гр.***, ул.***№**, чрез адв. Д.М.- ЯАК, иск с
правно основание по чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответниците А. М. Г., ЕГН ********** и
Т. К. Г., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес в гр.***, ул.***№**, ет.**, кант.**,
чрез адв. С. Т.- ЯАК да им заплатят сумата от 4444, 53 лв. (след неговото изменение),
частичен иск от сумата 6 718, 50 лв. представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от
земеделски земи- ниви, находящи се в землището на с.****, общ.***, обл.***, в местността
„Кичи дере", с идентификатор № 32771.100.32, цялата с площ от 40.989 дка; в местността
„Кавашка река", с идентификатор № 32771.111.7, цялата с площ от 28.698 дка; в местността
„Бялата пръст", с идентификатор № 32771.410.18, цялата с площ от 27.995 дка, за
стопанската 2020/2021 г., изчислено в паричен еквивалент на 50 лв. за един декар, за
стопанската 2021/2022 г., изчислено в паричен еквивалент на 70 лв. за един декар и за
стопанската 2022/2023 г., изчислено в паричен еквивалент на 50 лв. за един декар, в едно със
законната лихва, считано от 24.09.2021 г. до 01.10.2023 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. П. С., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес в гр.***, ул.***№**, чрез адв. Д.М.- ЯАК, иск с правно основание
по чл.59 за осъждане на ответниците А. М. Г., ЕГН ********** и Т. К. Г., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес в гр.***, ул.***№**, ет.**, кант.**, чрез адв. С. Т.- ЯАК да им
заплатят сумата от 4444, 53 лв. (след неговото изменение), частичен иск от сумата 6 718, 50
лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на 1/2 ид.ч. от
земеделски земи- ниви, находящи се в землището на с.****, общ.***, обл.***, в местността
1
„Кичи дере", с идентификатор № 32771.100.32, цялата с площ от 40.989 дка; в местността
„Кавашка река", с идентификатор № 32771.111.7, цялата с площ от 28.698 дка; в местността
„Бялата пръст", с идентификатор № 32771.410.18, цялата с площ от 27.995 дка, за
стопанската 2020/2021 г., изчислено в паричен еквивалент на 50 лв. за един декар, за
стопанската 2021/2022 г., изчислено в паричен еквивалент на 70 лв. за един декар и за
стопанската 2022/2023 г., изчислено в паричен еквивалент на 50 лв. за един декар, в едно със
законната лихва, считано от 24.09.2021 г. до 01.10.2023 г. ,като неоснователен и недоказан и
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН **********, да заплатят на А. М. Г.,
ЕГН ********** и Т. К. Г., ЕГН ********** сумата от 1200 лв. - разноски за настоящата
инстанция.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва с твърдения
незаконосъобразност и неправилност в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на
ищците на основание чл. 31 ал.2 от ЗС до размер 2953,68 лева, както и в частта, в която ЯРС
осъжда ищците да заплатят разноските в първата инстанция. Направено е оплакване, че ЯРС
неправилно приема, че съгласно чл.31 ал.2 от ЗС следва да е налице лично ползване на
имотите, предмет на спора между страните, в смисъл на лично ползване буквално и
фактически. Изтъква се, че законът не ограничава правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един от съсобствениците.
Въззивниците считат, че при задълбочено анализиране на ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС,
мотивите на ЯРС следва да бъдат в точно обратната светлина. Сочат, че неправилно
изчисленият размер на иска не означава, че същият като правно основание не е основателен,
какъвто е настоящият случай. Твърдят, че непрецизността в поставянето на въпроса от
страна на адвоката на ищцовата страна и съда по първоинстанционното производство към
съдебната експертиза не е повод да се отхвърля същата, тъй като могат да се използват
стойностите, които сочи за правилното пресмятане на обезщетението. Считат, че не е
необходима допълнителна съдебна експертиза, но ако съдът прецени, че такава е
необходима, молят ЯОС да съобрази направените във въззивната жалба уточняващи искания,
както и че същите са направени на база вече приетата съдебна експертиза със стойности на
декар съответно 30 лева за 2020/2021г., 28 лева за 2021/2022., 33 лева за 2022/2023г., съгласно
определеното от Комисия на Областна дирекция Земеделие. Изложени са аргументи в тази
насока.
Моли ЯОС да отмени атакуваното решение и да бъдат осъдени А. М. Г. и Т. К. Г. да
заплатят дължимото обезщетение в размер на 2953.68 лева, както и направените разноски в
първата инстанция. Претендират законна лихва за забава за периода от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират и направени разноски в
настоящото производство, за което предоставят Договор за правна защита и съдействие.
Правят възражение за прекомерност на поисканите разноски от страна на въззиваемата
страна, в случай, че последните са над хонорара на адвоката на въззивната страна, като
молят да бъдат намалени до същия размер.
По повод жалбата на Р. П. С. и К. Д. С. и в предвидения от закона срок е постъпил
писмен отговор от А. М. Г. и Т. К. Г., двамата чрез процесуален представител адв. С. Т. от
ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Изтъква
се, че обжалваното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в нея и е
валидно и допустимо, а по същество - изцяло законосъобразно, правилно и обосновано,
постановено при правилно тълкуване и приложение на разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и при правилна преценка от страна на Районен съд - Ямбол на
събраните и проверени по делото доказателства. Считат, че не следва да бъде назначавана
допълнителна съдебна експертиза, защото отхвърлителният диспозитив на съдебното
решение е основан не на неправилното изчисление на размера на претендираното
обезщетение, а на изначалната липса на законовите предпоставки, които трябва кумулативно
да са налице, за да бъде уважен предявеният иск и които останали недоказани в рамките на
2
производството пред първата инстанция. Изложени са подробни съображения в тази насока.
Молят ЯОС да остави без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното
решение на ЯРС да бъде потвърдено като изцяло законосъобразно и правилно, ведно със
съответните законни последици. Заявена е претенция за присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не се явяват, а чрез
пълномощника си адв.К. поддържат въззивната жалба.
Въззиваемите също редовно призовани не се явяват, но поддържат отговора и
възраженията си по въззивната жалба чрез своя пълномощник адв.Т..
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС Р. П. С. и К. Д. С. са предявили против А. М. Г. и Т. К. Г. иск с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 4444, 53 лв. (след изменение), частичен иск от
сумата 6 718, 50 лв., представляваща обезщетение за ползване на земеделски земи – три
ниви, находящи се в землището на с. Иречеково за три стопански години: 2020/2021 г.,
2021/2022 г. и 2022/2023 г., ведно със законната лихва. Твърденията на ищците са, че с
ответниците са съсобственици на по 1/2 ид.ч. от трите земеделски имота, но тези имоти се
владеят и ползват в тяхната цялост лично от ответника А. М. Г.. Г. осъществявал лично
ползване на имотите като ги обработва и заявява с правно основание пред ОСЗ Тунджа-
Ямбол, офис Стралджа за трите стопански години, от които за 2021/2022 г. и 2022/2023 г. са
регистрирани в цялост, а през първата 2020/2021 г. са били регистрирани в съответните
площи с правно основание от него и от ищцата Р. С..
Ответниците са възразили на предявения иск с твърденията, че имотите са били
обработвани комасирано, защото били предмет на споразумение по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ за разпределение на масивите за ползване в съответното землище. Заявявайки
имотите по предвидения в ЗСПЗЗ ред за стопанската 2020/2021 г., ищцата С. била получила
и съответните плащания за тях по програмите за подпомагане, а за стопанската 2022/2023 г.
за част от имотите, заявени само от ответника Г., същия отправил до ищцата С. покана да
получи полагащото и се наемно плащане в размер на 50 кг зърнени култури, но тя не се
отзовала. Ответника се легитимирал като ползвател на целите имоти с договор за наем.
Не се спорно за страните, а и от представените писмени доказателства – нотариални
актове е установено, че ищците Р. П. С. и К. Д. С. и ответниците А. М. Г. и Т. К. Г.
притежават по 1/2 ид.ч. от процесните три земеделски земи.
Обстоятелството, че ответникът А. Г. е заявявал за ползване с декларация по чл.69, ал.1
или заявление по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. с чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ и е ползвал процесните
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г., за стопанската 2021/2022 г. и стопанската
2022/2023 г. се потвърждава от представените справки от ОД Земеделие Ямбол. От същите
3
се установява, че имотите са заявявани с желание за участие в комасирано обработване и от
Р. П. С. и от А. М. Г. за различни площи със заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ, същите са
попадали в масиви за ползване от различни фирми. Установено е също, че имотите предмет
на спора, които били част от декларираните „Блокове за земеделско стопанство“ от
кандидатите по директни плащания за стопанската 2020/2021 г., не били част от
декларираните БЗС на кандидатите А. М. Г. и Р. П. С., а за стопанските 2021/2022 г.
(кампания 2022) и 2022/2023 г. (кампания 2023) нямало данни да били част от декларираните
„Блокове за земеделско стопанство“ от кандидатите по директните плащания.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи
със съсобствената вещ изцяло, стига да не пречи на другите да си служат с нея според
правата им. Вземането на неползващия съсобственик произтича от наличието на факта на
реално ползване на общата вещ, по който начин се стига до разместване на имуществени
блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ - решение № 115/4.12.2018
г. по гр.д.№ 333/2018 г., 2 г.о. на ВКС. С ТР № 7/2.11.2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. ОСГК на ВКС
е дадено разяснение, че лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятсва или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
В случая предвид установеното от писмените доказателства по делото лично ползване
от страна на ответник А. М. на съсобствените три ниви чрез участие в комасираното им
обработване, съдът намира, че не представлява „лично ползване“ на същите по смисъла на
чл.31 ал.2 от ЗС предвид постановката на ТР № 7/2012 г., което води до неоснователност на
иска. С това тълкувателно решение, а и съгласно постоянната съдебна практика е направено
разграничение между задължение за обезщетение между съсобственици при ползване на
обща вещ по реда на чл.31 ал.2 от ЗС и чл.30 ал.3 от ЗС. Ползи от общата вещ по смисъла на
чл.30 ал.3 от ЗС включва не само прякото служене с вещта, но и съответните части от
естествените и граждански плодове, които тя дава, от увеличенията в нейната стойност,
дължащи се на извършени подобрения. Съгласно практиката на ВКС, когато обща вещ не се
ползва лично от един от съсобствениците, а само се добиват ползи от нея /чл.30 ал.3 от ЗС/,
съответната част от тях се дължи на останалите съсобственици без покана, а когато се ползва
лично от един от съсобствениците без участието на останалите /чл.31 ал.2 от ЗС/, се дължи
обезщетение за ползите или пропуснатите ползи след писмена покана. „Лично ползване“ по
смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е това, когато служенето с вещта е за задоволяване на лични
нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви и граждански плодове.
Въззивният съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд в частта, с
която е отхвърлен искът по чл.31 ал.2 от ЗС предвид установеното по делото ползване на
общите ниви от ответника Г., за да се добиват ползи/добиви от тях, а не за задоволяване на
лични нужди. Спецификата на комасираното обработване на земеделска земя – различни
площи попадат в масиви за ползване от различни лица, в случая е дори невъзможно
наличието на лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС. В такъв случай след като не са
установени предпоставките за уважаване на иск по чл.31 ал.2 от ЗС - служене с общата вещ
е за задоволяване на лични нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви и
граждански плодове, искът е неоснователен, обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен като правилно следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода на делото, на въззиваемите не следва да бъдат присъждани
разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени пред настоящата
инстанция.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 562/25.10.2024 г., постановено по гр.дело № 700/2024 г.
по описа на ЯРС, в частта, с която съдът: ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. П. С., ЕГН
********** и К. Д. С., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес в гр.***, ул.***№**,
чрез адв. Д.М.- ЯАК, иск с правно основание по чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответниците
А. М. Г., ЕГН ********** и Т. К. Г., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес в гр.***,
ул.***№**, ет.**, кант.**, чрез адв. С. Т.- ЯАК да им заплатят сумата от 2953,68 лв.
(съобразно обжалваната част), частичен иск от сумата 6 718,50 лв. представляваща
обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от земеделски земи- ниви, находящи се в землището на
с.****, общ.***, обл.***, в местността „Кичи дере", с идентификатор № 32771.100.32,
цялата с площ от 40.989 дка; в местността „Кавашка река", с идентификатор № 32771.111.7,
цялата с площ от 28.698 дка; в местността „Бялата пръст", с идентификатор № 32771.410.18,
цялата с площ от 27.995 дка, за стопанската 2020/2021 г., изчислено в паричен еквивалент на
50 лв. за един декар, за стопанската 2021/2022 г., изчислено в паричен еквивалент на 70 лв. за
един декар и за стопанската 2022/2023 г., изчислено в паричен еквивалент на 50 лв. за един
декар, в едно със законната лихва, считано от 24.09.2021 г. до 01.10.2023 г., като
неоснователен и недоказан.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5