Решение по дело №782/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 436
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20234520200782
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Русе, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200782 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. И., подадена против наказателно
постановление № 23-1085-000287/10.02.2023г., издадено от Началник група в
ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не
е съобразено със закона. Оспорва се приетата за установена фактическа
обстановка. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба.
В хода и по реда на съдебните прения защитникът на жалбоподателя
заема становище, че от доказателствата по делото се установяват и доказват
приетите за осъществили се в АУАН и НП фактическите констатации, които
са субсумирани под състава на приетата за нарушена разпоредба.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител заема становище, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се
1
разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 827879/20.01.2023г. срещу жалбоподателя,
за това, че на 20.01.2023г., около 21,10 часа, в град Русе, ул. „Хан Крум“ –
непосредствено преди кръстовището с ул. „Борисова“ като водач на лек
автомобил „Митсубиши Лансер“, с рег. № ****, при потегляне не е
контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал,
в резултат на което се е отклонил в ляво от посоката си на движение и е
охлузил движещия се от лявата му страна лек автомобил Тойота, с рег. №
****, като е причинил ПТП с имуществени вреди. Въз основа на така
приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите
като нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
АУАН е подписан от жалбоподателя, с отразяване, че има
възражения. Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за
2
така установеното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени
доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на
свидетел актосъставител Д. Т. Ч. и показанията на свидетеля – очевидец по
акта В. С. Ц., писмените доказателства – АУАН № 827879/20.01.2023г.,
Протокол за ПТП № 1843537/20.01.2023г., ведно със снимки към същия,
справка за нарушител, възражение срещу АУАН и справка относно
извършена проверка по възражение, както и веществените доказателства –
видеозаписи от охранителни камери.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, които да налагат излагането на подробни мотиви, съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН,
кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички събрани в
хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и
безспорно установяват приетата от административнонаказващия орган
фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Констатираното нарушение е подробно описано, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран и както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
3
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
По изложените мотиви съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление на процесуално основание.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 20, ал.
1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, не е съобразил своето
поведение с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която вменява задължение на
водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и в резултат неизпълнение на това задължение,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение.
Правилно е издирена и приложена и съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба, в която размерът на административното
наказание „Глоба“ е в абсолютен размер.
В хода на производството не са ангажирани доказателства, които да
опровергават доказателствената сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП, а напротив всички доказателства по делото и най-вече от
приложения по делото видеозапис от охранителна камера, насочена към ул.
„Хан Крум“ безспорно се установява и доказва, нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, което следва от
нормата на чл. 189з ЗДвП и едновременно с това не е налице и явна
малозначителност на деянието.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно
4
и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание
чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1085-
000287/10.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР – Русе, Сектор
„Пътна полиция“, с което на И. К. И., ЕГН: **********, с адрес *****, на
основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 20,00 лева (двадесет лева), за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП

ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН: **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТА – РУСЕ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 143 от АПК, сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5