№ 1558
гр. ****, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 60164/24.06.2021г. по г.д.№ 3212/2020г. по описа на ВКС,
3 г.о. , с което по жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е отменено Решение № 849
от 30.06.2020г. по в.гр.дело № 1012/2020г., по описа на ВОС , като са дадени указания за
продължаване на процеса по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про продажби“ АД
срещу Решение № 631 от 11.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 13369 по описа за 2019 г. на
ВРС, 24 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че СТ. Д.
СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. **** сумата от 7017,91 лв. претендирани
от ответника фактура № ********** от дата 13.08.2019г. за периода 06.08.2017г. до
05.08.2018г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия
за обект на потребление в гр. ****, с клиентски № ********** и абонатен № **********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди,че начислена сума
е за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с
представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган
и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в
имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД.
Констативният протокол отразява действителното фактическо положение.Същия е съставен
1
в присъствието на член на домакинството на клиента – неговата дъщеря. Ако съда приеме
неприложимост на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, то сумата се дължи на основание
чл.183 от ЗЗД.Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на
направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по
делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
въззивника.Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск на СТ. Д. СТ., ЕГН **********
против „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.****, с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7017,91 лв. претендирани от ответника
фактура № ********** от дата 13.08.2019г. за периода 06.08.2017г. до 05.08.2018г.,
представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на
потребление в гр. ****, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за
търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Твръди, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са
представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено
в становището. Оспорва се начина, методиката и периода на направената корекция. Твърди,
че доколкото процесния електромер не е „смарт“ не може да бъде приложена процедурата
по корекция по чл.50 от ПИКЕЕ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена
на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между
страните продажбено правоотношение. Поддържа, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За
проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения с
обективираните в него констатации КП отразява действителното фактическо положение.
Изготвената експертиза в БИМ е установила точното количество ел.енергия преминало през
т.н.“скрит регистър“, а съставения КП е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална,обвързваща съда сила. Абонатът е потребител ел. енергия в количество
различно от отчетеното поради което дължи заплащането му. В случай, че съда счете, че е
неприложима нормата на чл.50 от ПИКЕЕ, то ел.енергията натрупана в невизуализирания
регистър , като реално доставена и потребена от абоната се дължи на основание чл. 183 от
ЗЗД.
2
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът – въззиваем, е потребител на електрическа енергия
за обект, находящ се в гр. ****, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
От КП № 1104864/05.08.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на
процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0.
Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран
нов.Протокола е подписан от актосъставителите и абоната и един свидетел –член на
домакинството, посочен с три имена и адрес.
Приет е по делото КП № 1863/08.08.2019г.-АУ-Е-000029-44219/07.08.2018г. на БИМ –
РО ****, от метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е констатирано
преминала ел. енергия в регистър Т.3 в размер на 037493 кВч. В протокола е посочено, че
електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерване на ел. енергия. Установена е намеса в тарифната схема на
електромера , която за този тип електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и
Т2.Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа
Т3.Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера.
По делото е представено становище от 12.08.2019г., за начисляване на корекция на
ел. енергия за периода 06.08.2017г. до 05.08.2018г., като е посочено, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено
точното количество неотчетена ел.енергия.
Изготвена е фактура № ********** от дата 13.08.2019г. на стойност 7017.91 лева.
Видно от протокол за монтаж/демонтаж № 1107717/07.06.2016г. процесният СТИ е
3
монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по тарифа Т1 и Т2.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза, което съда
кредитира, се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка
през 2016г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е
резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
СТИ,претарифиране по отделните тарифи.Количеството ел.енергия натрупано в
невизуализирания регистър 1.8.3 е доставено и потребено от абоната. Не може да се
определи с точност началната дата на въздействието.
От заключението на комплексната СТхЕ, което съда кредитира,се установява, че
съгласно Закона за енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране определя
тарифирането за битови абонати, като използваните тарифи са две. Съответното СТИ отчита
потребената електроенергия в регистри Т1 (1.8.1) и Т2 (1.8.2). Разпределението при записването на
данни в двата регистъра се определя чрез така наречената параметризация на устройството. В
отделна част от паметта на СТИ се записва времевата схема за отчитане на използваната
електроенергия. При нормално използване на СТИ, електроенергията се разпределя между двата
регистъра, но в случая с процесното устройство фигурира запис в регистър 1.8.3 (ТЗ), което
определя наличието на софтуерно въздействие върху паметта на процесния електромер, свързана с
неправомерна параметризация и неправилно отчитане на изразходваната електроенергия. Към
момента на проверката (31.08.2021г) на процесното СТИ Iskra МЕ162 с фабричен №
1114021666136066 стойността на скритата (невизуализирана) тарифа ТЗ, записана в регистър 1.8.3
е 00374993.021 kWh. Ивършеното пре-програмиране на електромера, с което е включен тарифен
регистър 1.8.3 да натрупва потребената на процесния обект електроенергия в определени,
предварително зададени в тарифната схема на електромера, време-интервали от денонощието е
резултат от целенасочено човешко въздействие върху СТИ. Тазова количество ел.енергия е
преминало през инсталацията на процесния обект и е реално потребено чрез включените в обекта
консуматори, но не е визуализирано на дисплея, поради което не е отчитано при редовните
месечни отчети от инкасаторите.Това е станало от момента на препрограмирането на тарифната
схема на електромера до момента на демонтажът му. Не може да се установи точно през кой
период от време е преминала отчетената в скритият регистър 1.8.3 електроенергия, но следва да се
счита, че това е станало след монтирането на СТИ на процесния обект. Промяна в показанията за
преминалата елетроенергия в регистрите не е възможна, а само параметризиране на СТИ.
Технологично не е възможен едновременен запис в повече от една тарифа.Няма предварително
определено съотношение на разпределяне на потребената електроенергия в съдържанието на
тарифните регистри. Общо за целия период, левовата равностойност на посочената електроенергия
за доплащане от 37492 kWh за битови абонати е 7017.91лв. , същата сума е изчислена във фактура
№ **********/13.08.2019. В настоящия случай използваните цени за електроенергия са
приравнени с цените, определени за технологични разходи.Направените, изчисления, за
остойностяване на определената за доплащане ел.енергия, е извършена математически точно и
крайната цена е съобразена с Решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в
рамките на процесния период.Електромера не е отварян преди извършване на експертизата в БИМ.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до
следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото във фактурата
количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неточно измерване на
преминалата през СТИ ел.енергия, поради отклоняване на такава в скрит регистър,че е
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно
4
одобрените и приети Общи условия/ПИКЕЕ/ методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия. По основанието на чл.183 от ЗЗД,че
фактирираното количество ел.енергия е доставено и реално потребено от абоната, както и че
е остойностено правилно съобразно действащите цени.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия,т.е. страните са обвързани от
договорни правоотношения за доставка на ел.енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от
16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено
посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. Т.е. към дата на извършване на проверката
обективирана в КП – 05.08.2018г. чл. 48-51 ПИКЕЕ са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в
Държавен вестник на Решението на ВАдС, с което те са отменени. За пълнота следва да се
посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 7017.91 лева, представлява стойността
на реално доставено и потребено от ищеца количество ел. енергия от 37492 кВтч, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера,
поради което и тази сума е дължима от абоната.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещите лица се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на
процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3/Т.3/ -37492 кВтч, които не са
били визуализирани подобно на другите две тарифи/абоната е битов/, респективно не е бил
заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър Т.3 се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на
тарифната схема.
Настоящия съдебен състав счита, че в хода на производството, ответника е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване обосновават
извод,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер
5
на 37492 кВтч, съдържащата се в невизуализиран регистър, установена след софтуерното
му прочитане.
Видно от протокала за монтаж на процесното СТИ , същия е монтиран на обекта на
ищеца с нулеви показания по активните тарифи.
От записаните в КП 1104864/05.08.2018г., показания на отделните тарифи вкл. и Т.3 /1.8.3/
се установява, че сбора от същите дава посоченото в 1.8.0 -– т. нар. „сумарен регистър", в който се
записва цялото преминало през измервателната схема на електромера и съответно доставено от
доставчика и потребено от абоната количество електрическа енергия. Следва да се има предвид, че
посочения констативен протокол е съставен в присъствието на свидетел /дъщерята на абоната/
посочен с три имена и адрес/живуща на адреса/ и подписан от него без възражения.Подписа не е
оспорен.
Отразеното в КП съответства на установено при метрологичната експертиза от БИМ - РО
**** и обективирано в КП № 1863/07.08.2018г. ,който е официален свидетелстващ документ и
съгласно чл.179 ГПК е доказателство за съдържащите се в него изявления , арг. чл.10, ал. 1, т. 1 б.
"д" от Закона за измерванията - Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган
за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за
измерване.
Освен обективираните в посочените доказателства факти, за да обоснове извода си, че
процесния електромер е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по всички тарифи и, че
посоченото количество ел. енергия от 37492 кВтч е действително доставено и потребено от
ищеца, съда цени и заключението на вещите лица по СтхЕ-зи, от което е видно, че извършената на
СТИ манипулация цели прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър и по този начин
неотчитането и при редовния отчет.Първия възможен момент това да се случи е монтажа на
СТИ,съгласно Протокол № 1107717/07.06.2016г.
В практиката на ВКС , обективирана в решения по гр. д. № 4160/2018г. на III г. о.; гр. д. №
50417/2016г. на I г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на IV г. о.; гр. д. № 169/2020 г.на IV г. о.; гр. д. №
1096/2020г. на III г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на IV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г.на III г. о.; гр. д. №
2299/2020 г. на III г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на III г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на III г. о. и др. ,
вкл. и в Решение № 237/11.01.2021г. по г.д.№ 1553/2020г. по описа на ВКС, 4 г.о. е прието ,
че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г./ и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява
сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за
техническите параметри на СТИ. Това произтича от специалната регламентация на договора за
продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните
потребители, предвиден в ЗЕ, не се изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-
конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В заключение, абоната като страна по облигационното правоотношение дължи
заплащането на цялото установено количество реално доставената и потребена ел.енергия.
6
Доколкото към конкретната хипотеза са приложими общите правила на ЗЗД относно
договорите за продажба на електрическа енергия, електроразпределителното дружество не е
обвързано с посочения в чл. 50 ПИКЕЕ от 2013г. едногодишен максимален период назад във
времето от датата на несъответствието, в рамките на който може да бъде начислена
корекцията./така в Решение № 150/26.06.2019г. по гр.дело № 4160/2018г. по описа на ВКС,
III г. о./
За остойностяването й, съда цени заключението на вещото лице по комплексната СТхЕ, че
за периода левовата равностойност на посочената електроенергия за доплащане от 37493 kWh за
битови абонати е 7017.91 лв. , същата сума е изчислена математически точно и крайната цена е
съобразена с Решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния
период.
Поради изложеното,въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
обжалваното решение отменено и вместо него постановено друго , с което иска да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан .
Поради не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на въззиваемия СТ. Д. СТ.
съдебно деловодни разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част на иска, както следва: за настоящата инстанция в размер на
1300.00 лева, от които заплатено възнаграждение за един адвокат /750.00лв.без
ДДС,900.00лв.с ДДС/ и депозит вещо лице, съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК;разноски за производството по в.гр.дело № 1012/2020г. в размер на 1040.36лева -
представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат/750.00лв.без
ДДС,900.00лв.с ДДС/;сумата от 1260.00 лева разноски по гр.дело № 13369/2019 г. по описа
на ВРС - депозит вещо лице и заплатено възнаграждение за един адвокат/900.00лв.без
ДДС,1080.00лв.с ДДС;1070.36лева разноски пред ВКС на основание чл.294 ал.2 от ГПК
представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат/750.00лв.без
ДДС,900.00лв.с ДДС/.Възражението на ищеца –въззиваем по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита
за основателно до сумата от 750.00 лева без ДДС/900.00 лева с ДДС за въззивна и
касационна инстанция и до сумата от 900.00 без ДДС и 1080.00лв. с ДДС за първа
инстанция/ предвид договореното и заплатено нему възнаграждение в производството.
Възражението на ответника –въззивник по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно,
доколкото договореното и заплатено нему възнаграждение в производството надвишава
размерите предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 631 от 11.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 13369 по описа за
2019 г. на ВРС, 24 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че
СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про продажби“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. **** сумата от 7017,91 лв.
претендирани от ответника фактура № ********** от дата 13.08.2019г. за периода
06.08.2017г. до 05.08.2018г., представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за обект на потребление в гр. ****, с клиентски № ********** и абонатен №
7
**********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** против „Енерго –Про Продажби ” АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника
сума в размер на 7017,91/седем хиляди и седемнадесет лв. и деветдесет и една ст./лева,
представляваща стойността на потребена, неотчетена и неплатена електроенергия за
обект с с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр.****, по
фактура № **********/13.08.2019г.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-
Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
****, „**** ****", на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумите от : 1300.00/хиляда триста / лева
– разноски за настоящото производство;разноски за производството по в.гр.дело №
1012/2020г. в размер на 1040.36/хиляда и четиридесет лв. и тридесет и шест ст./ лева;
1260.00 /хиляда двеста и шестдесет/лева разноски по гр.дело № 13369/2019 г. по описа на
ВРС; на основание чл.294 ал.2 от ГПК сумата от 1070.36 /хиляда и седемдесет лв. и
тридесет и шест ст. / лева разноски по г.д.№ 3212/2020г. по описа на ВКС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8