РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 19568 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Ц.к.б.“ АД срещу „К.Б.“ ЕООД, П.М.Д. и К.М.Д., за установяване, че
дружеството – ответник като кредитополучател и физическите лица като поръчители
са солидарно задължени за непогасени вземания към банката по Договор за кредит
овърдрафт с реф. № 80600РО-АА-2024 от 22.06.2007 г. (нов реф.
№80600КР-АБ-2003), Анекс №1 от 31.08.2007 г., Анекс №2 от 25.11.2008 г. и Анекс
№3 от 22.06.2012 г., както следва: 129 000 лв. - главница по кредита, ведно със
законната лихва, считано от 21.08.2014 г. до погасяване на задължението; 4645,08
лв. - такса за управление по кредита в за периода 14.09.2009 г. до 20.08.2014
г.; 270 лв. - такси за три броя нотариални покани; 34 898,80 лв. - договорна
лихва за периода 30.12.2011 г. - 20.08.2014 г.; 34 533,81 лв. - наказателна
лихва за периода 23.07.2012 г. - 20.08.2014 г..
Ищецът поддържа, че претенцията му спрямо „К.Б.“
ЕООД е в качеството му на кредитополучател по сключения между него и банката
Договор за кредит овърдрафт с реф. № 80600РО-АА-2024 от 22.06.2007 г., Анекс №1
от 31.08.2007 г., Анекс №2 от 25.11.2008 г. и Анекс №3 от 22.06.2012 г. с който
е променен реф. № на договора с нов реф. №80600КР-АБ-2003. Излага, че процесните
суми се претендират от физическите лица - ответници П.М.Д. и К.М.Д. в
качеството им на поръчители по Договори за поръчителство от 22.06.2012 г.,
сключени между тях и ищеца, по силата на които са се задължили да отговарят за
дълга на „К.Б.“ ЕООД по горепосочения договор за кредит - овърдрафт. Поддържа,
че главницата от 129 000 лв., представляваща усвоена и неиздължена сума по
договора за овърдрафт, която съгласно анекс №3 от 22.06.2012 г. към договора за
кредит-овърдрафт и погасителния план – приложение № 2 към него е трансформирана
в кредит на равни вноски, платим за срок от 36 месеца, с крайна падежна дата 22.06.2015
г.1 Сочи, че поради забава в плащането на 32 поредни месечни вноски, на
07.07.2014 г. е обявил кредита за изискуем в пълния му размер. Сочи, че за
горепосочените вземания по гр. д. № 45983/2014 г., СРС, 120 състав, е издал на
27.08.2014 г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, като
ответниците са оспорили същите чрез подадени по реда на чл. 414 ГПК възражения,
поради което за него е налице правен интерес от предявяването на настоящите
установителни искове.
Ответниците П.М.Д. и К.М.Д., чрез назначения
им особен представител, оспорват предявените искове. Поддържат, че е налице
нищожност на договора за кредит поради наличие на неравноправни в него клаузи,
както и че кредитополучателят не е бил предварително уведомен за всички
условия на предоставяне на кредита преди
неговото сключване. Сочат като неравноправни следните клаузи от договора за
кредит-овърдрафт: т. 1, б.„ж”; т. 6; т.
7; т. 10; т. 12-16; т. 21; т. 22; т. 40-41; т. 48, касаещи начините на
формиране на дължимите лихви, такси и други разходи по Договора, които са
уговорени изцяло и единствено в полза на Банката. Възразяват, че договореният в
т. 13 размер на лихвата за забава от 35 % е нищожен поради противоречие със
закона и добрите нрави.
Както в отговора на исковата молба, така и
лично явилите се в хода на самото производство трима ответници, развиват
доводи, че договорите за кредит и за поръчителство са унищожаеми поради измама
от страна на банката, която чрез своите служители умишлено ги е въвела в
заблуждение. В тази връзка твърдят, че при подписването на анекс №3/22.06.2012
г., ищецът е бил уведомен, че кредитополучателят и поръчителите не могат да
погасяват определения в погасителния план месечен размер на вноската, като
договорите са били подписани фиктивно, с очакването от тяхна страна и обещание
от б.та на П.М.Д. и К.М.Д. като физически лица да им бъде отпуснат кредит с
вноска от 1000 лв., за погасяване на дълга от 129 000 лв., но кредиторът впоследствие
им е отказал. Твърдят, че договорите за кредит по формата на вноски и тези за
поръчителство са сключени с дружеството на 22.06.2012 г., което е станало след
изтичането на срока на действие на договора за овърдрафт и ги прави
недействителни. По изложените съображения молят исковите претенции да бъдат
изцяло отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от поддържаното от ответниците, а и от
представените писмени доказателства, няма спор, че на 22.06.2007 г. между „К.Б.“
ЕООД в качеството му на кредитополучател и „Ц.К.Б.“ АД е сключен Договор за
предоставяне на кредит овърдрафт № 80600РО-АА-2024 в размер на 49 000 лв.,
който лимит по силата на Анекс №1 от 31.08.2007 г. е увеличен на 129 000
лв., с възможност да се използва до 22.06.2012 г. Не е спорно и че с Анекс №3
от 22.06.2012 г., сключен между „К.Б.“ ЕООД и банката, страните са договорили,
считано от същата дата кредитополучателят да преустанови използването на
кредита, като формираният дълг от 129 000 лв. е следвало да се погаси на
36 месечни вноски, с вноска по главницата от 3580 лв., видно от приложения
погасителен план (Приложение №2) към
анекса. Променен е и номера на кредита овърдрафт от № 80600РО-АА-2024 на №
80600КР-АБ-2003. В чл. 6 страните са се споразумели приложимият лихвен процент
да бъде в размер на базов лихвен процент, който към този момент се равнява на 8,00 %, увеличен с надбавка от 5,5
%, т.е. общо 13,50 %. Посочено е, че към чл. 24 от първоначално сключения
договор за овърдрафт се добавят две нови алинеи, според които П.М.Д. и К.М.Д.
обезпечават кредита чрез поръчителство. В тази връзка са представени и договори
за поръчителство, подписани на 22.06.2012 г. от всеки от ответниците –
физически лица, по силата на които се задължават да отговарят солидарно с
кредитополучателя „К.Б.“ ЕООД за дълга от 129 000 лв. по горепосочения
договор за кредит овърдрафт и анексите към него.
Доводите
на ответниците за унищожаемост на договорите за кредит овърдрафт и тези за
поръчителство поради измама от страна на служителите на банката, съдът намира
за недоказани, тъй като не се установява ищецът да ги е въвеждал умишлено в
заблуждение. Видно от съдържанието на чл. 3 от Анекс №1 от 31.08.2007 г. е
уговорено, че кредитът от 129 000 лв. се предоставя за ползване под
формата на овърдрафт до 22.06.2012 г., след което следва да се погаси на 36
вноски с краен срок 22.06.2015 г. по примерен погасителен план Приложение №1
към анекс №1 с вноска от 3580 лв., за което се подписва анекс. Следователно за
дружеството кредитополучател е съществувала яснота преди подписването на анекс №3
относно механизма на издължаването на усвоената сума от овърдрафта на кредит на
анюитетни вноски. Твърденията, че договорите за поръчителство са били подписани
единствено поради обещанието на банката, че ще отпусне кредит на П.М.Д. и К.М.Д.
като физически лица с вноска от 1000 лв., с който да рефинансират
кредита-овърдрафт, остават недоказани, доколкото доказателства в тази насока не
са събрани в настоящото производство. Извод в обратен смисъл не следва от
представените с молба от 24.03.2016 г. декларации за свързаност по смисъла на
чл. 45 ЗКИ и имуществено състояние, подписани на 21.06.2012 г. от ответниците
физически лица, тъй като не разкриват твърденията им за наличие на
преддоговорни отношения по повод отпускането на нов кредит. Фактически неверни
са твърденията на ответниците, че договора за кредит и конкретно анекс №3,
както и договорите за поръчителство са подписани след прекратяване действието
на договора за овърдрафт, доколкото съгласно чл. 3.3 от Анекс №1/31.08.2007 г.
е предвидено, че от 22.06.2012 г. се преустановява използването на
предоставения лимит по овърдрафта и усвоената част се погасява на вноски по
погасителен план, като в тази връзка се явяват неоснователни развитите в
писмените бележки доводи за недействителност на договора за кредити и за
поръчителство.
Съдът
намира, че ответникът П.М.Д. няма основание да се позовава на неравноправност
на визираните в отговора на исковата молба клаузи от договора за
кредит-овърдрафт, тъй в конкретният случай няма качеството на потребител.
Същият, макар и да е физическо лице, е обезпечил като поръчител дълга на
търговското дружество „К.Б.“ ЕООД в качеството си на негов управител и
едноличен собственик на капитала и доколкото това обстоятелство разкрива тесни
професионални и функционални връзки с дружеството (управление и мажоритарно
участие в същото), то и не може да се приеме, че ответникът е действал извън
рамките на своята търговска или професионална дейност по смисъла на §13 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП и има качеството потребител (така и Решение
№84/20.07.2017 г., по т.д. №1934/2015 г., на ВКС, I Т.О.).
Независимо
от обстоятелството, че К.М.Д. притежава качеството потребител по смисъла на ЗЗП
и поначало се ползва от предвидената в този закон потребителска защита, съдът
намира релевираните в отговора на исковата молба възражения за нищожност на
клаузите от процесния договор за овърдрафт за неотносими към спора. Поръчителството
е дадено по повод обезпечаването на задължение по вече трансформирания
овърдрафт в кредит на вноски, като годишният размер на възнаградителната лихва
от 13,50 % е определен в чл. 6 от анекс №3/22.06.2012 г. Макар в неговото
формиране да е включена компонента, която може да се изменя едностранно от
банката, видно от съдебно счетоводната експертиза няма данни първоначално
договореният размер от 13.50 % да е изменян след сключването на анекс №3. В
същия смисъл, не се установява и приложимите по кредита такси да са увеличавани
от б.та или кредиторът да е капитализирал лихви по трансформирания овърдрафт,
съгласно т. 12 от договора. Ето защо преценката относно неравноправността на
клаузите на т. 1, б.„ж”; т. 6; т. 7; т. 10; т. 12, 14, 15, 16; т. 21; т. 22; т.
40-41; т. 48 от договора за кредит-овърдрафт от 22.06.2007 г., съдът намира за
неотносими към предмета на настоящото дело.
Основателни
обаче се явяват възраженията на поръчителите за нищожност поради накърнява на
добрите нрави на клаузата на т. 13 от Договора за овърдрафт, предвиждаща
начисляването на наказателна лихва в размер на 35,00 % годишно върху
просрочената главница и лихва. Относно критериите за преценка нищожността на
клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави следва да бъдат
съобразени разясненията, дадени в мотивната част на т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г.,
по тълк. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според които следва да се отчита
характера на неустойка и нейните функции, както и принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
В случая
уговорената в чл. 13 от Договора наказателна
лихва, имаща характера на мораторна неустойка, в размер на 35,00 % годишно се
начислявана върху просрочената главница или лихва за периода на забавата. Съдът
намира, че размерът ѝ от над 2,5 пъти по-висок от договорената
възнаградителна лихва и надвишаващ трикратния размер на законната лихва,
съпоставени с евентуалните вреди от забавеното изпълнение на паричното
задължение, излиза извън обезщетителната й функция. Съществено в случая е и, че процесното вземане е било обезпечено, както чрез
реално обезпечение (учредена договорна ипотека), така и чрез лично такова чрез
поръчителството на настоящите ответници - физически лица. Предвид изложеното, съдът
счита, че претендираната неустойка противоречи на справедливостта и е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което я намира за нищожна като
накърняваща добрите нрави. Доколкото за недействителността на неустоечната
клаузата съдът следи служебно (по аргумент от т. 3 от тълкувателното решение),
то и същата следва да бъде призната за недействителна спрямо тримата ответници
и това обстоятелство съобразено при определянето размера на дълга.
Според приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
а и видно от самите изявления на ответниците в о.с.з. от 25.09.2017 г., същите
не са погасили нито една вноска по трансформирания в кредит на вноски
овърдрафт, като към твърдяната от ищеца дата на предсрочна изискуемост -
07.07.2014 г. е била налице неплатена главница в размер на 85 920 лв. включваща
24 броя неиздължени месечни вноски с падежи от 22.07.2012 г. (от 1-та вноска по
погасителния план) до 23.06.2014 г. Ето защо и са били налице обективните предпоставки
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната страна при наличието на две предпоставки: 1)
обективна, изразяваща се в неплащане на една или няколко вноски, в процесния
случай – три последователни месечни анюитетни вноски и 2) упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като „обявяването“
предполага изявление на кредитора и има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора..
Видно от приложените към исковата молба нотариални покани обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е било надлежно сведено до знанието на
длъжниците, но предвид задължителните указания на тълкувателното решение, съдът
намира, че предсрочната изискуемост е настъпила не от датата на изпращането до
ответниците на трите броя приложени към исковата молба нотариални с рег. №7649, том 2 , акт 142; рег. №7648,
том 2 , акт 141 и рег. №7650, том 2 , акт 143 – 07.07.2014 г., а от момента на
връчването им чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК – 28.07.2014
г.
Независимо от действителната дата на предсрочната изискуемост, същата
безспорно е била настъпила към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.08.2014 г., за което е образувано гр.д. №45983/2014 г., по описа на
СРС, 120 състав, като длъжниците са били осъдени да заплатят сумите, предмет на
настоящото производство, както и разноските в заповедното производство, от
които 4066,95 лв. – държавна такса и 3580,22 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза към датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.08.2014 г.)
непогасените задължения по процесния кредит са, както следва: 129 000 лв. –
главница; 4645,08 лв. - такса за управление по кредита за периода 14.09.2009 г. до 20.08.2014 г., от
която
начислени 3 броя годишни такси за управление всяка
по 1161 лв., на дати -14.09.2009 г., 23.03.2011 г. и 25.08.2011 г., начислена
годишна такса за ангажимент в размер на 774,36 лв. на 24.06.2013 г. и начислена
годишна такса за ангажимент в размер на 387,72 лв. на 23.06.2014 г.; 270 лв. -
такси за три броя нотариални покани; 34 898,80 лв. - договорна лихва за периода
30.12.2011 г. - 20.08.2014 г.; и 34 238,23 лв. - наказателна лихва за периода
23.07.2012 г. - 20.08.2014 г.
По отношение на претендираното вземане за наказателни лихви от
34 553,81 лв., съдът намира за недължимо, предвид изложените по-горе
мотиви за нищожност на чл. 13 от Договора за овърдрафт, въз основа на която
клауза е начислявана лихвата.
Видно от съдържанието на анекс №3/22.06.2012 г. към договора за кредит
страните са установили, че към датата на подписването му формираният дълг на
кредитополучателят към Банката възлиза на 129 000 лв. В тази връзка към
анекса е приложен погасителен план за разсроченото издължаване на сумата, като
първата вноска е с дата на падеж 22.07.2012 г. и от този момент се дължи и възнаградителна
лихва. При така обективираното изявление на самия кредитор и доколкото в
исковата молба не са изложени конкретни твърдения преди датата на сключването
на анекс №3 кредитополучателят да е имал други непогасени задължения по
договора (лихви и такси), освен усвоеният лимит на овърдрафта в размер на
129 000 лв., следва да се приеме, че в настоящото производство не се
установява правното основание, въз основа на което ищецът претендира договорна
лихва за периода 30.12.2011 г. - 21.06.2012 г. - датата на
сключването на анекса №3/22.06.2012 г., чийто размер, съгласно таблица №1 от ССчЕ
(лист 195 от делото) възлиза на 9916,88 лв.
По аналогични на горните съображения, недължими се явяват и претендираните
и посочени в задача №4 от експертизата три броя такси за управление, всяка по
1161 лв., от дати 14.09.2009 г., 23.03.2011 г. и 25.08.2011 г., доколкото са
начислени преди подписването на анекс №3.
Съгласно заключението на вещото лице, по данни от извлечението от
сметката за обслужването на кредита, е констатирано, че въз основа на чл. 14 от
процесния договор за кредит, са начислени такси под формата на годишна такса за
ангажимент в размер на 774,36 лв. на 24.06.2013 г., както и годишна такса за
ангажимент в размер на 387,72 лв. на 23.06.2014 г. Видно от съдържанието на чл.
14.2 и чл. 14.3 от договора таксата за управление и таксата за ангажимент са
различни по своя характер, като тази за ангажимент е в размер на 2,00 % годишно
върху неусвоената част от кредита, която
се начислява и дължи месечно в края на месеца. Доколкото с анекс №3/22.06.2012
г. страните изрично са договорили преустановяване ползването на кредита под
формата на овърдрафт, то и начислената след тази дата такса ангажимент е
неоснователно начислена, тъй като не е съществувал неусвоен остатък по кредита,
поради което съдът намира, че същата не се дължи от ответниците.
С оглед приетата по-горе действителна дата на настъпила предсрочна изискуемост - 28.07.2014 г., следва,
че от този момент се преустановява начисляването на договорна (възнаградителна)
лихва, а претендираната такава за периода 28.07.2014 г. – 20.08.2014 г. е
недължима. Съгласно Таблица №1 от ССЕ размерът на същата съдът изчисли на
355,48 лв. Ето защо и съдът намира, че
дължимата договорна лихва за периода 22.06.2012 г. – 27.07.2014г. е в общ размер на 24 626,41 лв., след като от
претендираните 34 898,77 г. се приспадне неоснователно претендираните лихвите
за периода 30.12.2011 г. - 21.06.2018 г. (9916,88 лв.) и тези за периода
28.07.2014 г. – 20.08.2014 г. (355,48 лв.).
На основание чл. 15 от Договора за кредит-овърдрафт основателни се
явяват претендираните 270 лв. за нотариални такси за три броя нотариални
покани.
Предвид гореизложеното ищцовата претенция се явява
основателна за главницата от 129 000 лв., за договорната лихва за периода
22.06.2012 г. – 27.07.2014 г. в размер на 24 626,41 лв., както и за таксите за
3 броя нотариални покани в размер на 270 лв. Исковете следва да бъдат отхвърлени
изцяло за претендираните наказателни лихви за периода 23.07.2012 г. -
20.08.2014 г. в размер на 34 533,81 лв. и за таксите за управление в общ размер
на 4645,08 лв. за периода 14.09.2009 г. до
20.08.2014 г., както и за договорната (възнаградителна ) лихва за периода от
30.12.2011 г. - 21.06.2018 г. в размер на 9916,88 лв. и тази за периода
28.07.2014 г. – 20.08.2014 г. (355,48 лв.).
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски, както следва: за
производството пред СГС в общ размер на 10 116,30 лв., от които 6659,96 лв. –
адвокатско възнаграждение; 151,36 – депозит за ССЕ; 3077,93 лв. – държавна
такса и 227,04 лв. – депозит за особен представител на ответниците; както и
разноски за заповедното производство в общ размер на 5787,49 лв., от които 2709,56 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 3077,93 лв. – държавна такса.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Връбница“, ж.к. „*******, П.М.Д. с ЕГН
********** и К.М.Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес ***, дължат солидарно на „Ц.к.б.“ АД с ЕИК *******,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.Р., по
предявените от банката искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ,
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, непогасени суми по Договор за кредит овърдрафт с
реф. № 80600РО-АА-2024 от 22.06.2007 г. (нов реф. №80600КР-АБ-2003), Анекс №1
от 31.08.2007 г., Анекс №2 от 25.11.2008 г. и Анекс №3 от 22.06.2012 г., както
следва: 129 000 лв. – главница по
кредита, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2014 г. до погасяване на
задължението; 270 лв. - такси за три
броя нотариални покани и 24 626,41 лв.
- договорната лихва за периода 22.06.2012 г. – 27.07.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца
срещу ответника установителни искове по чл. 422 ГПК за задължения, произтичащи
от горепосочения кредит-овърдрафт и анексите към него за сумата от 4645,08 лв.
- такса за управление по кредита за периода 14.09.2009 г. до 20.08.2014 г.;
договорната лихва за периода от 30.12.2011 г. - 21.06.2018 г. в размер на
9916,88 лв. и за периода 28.07.2014 г. – 20.08.2014 г. в размер на 355,48 лв.;
наказателна лихва за периода 23.07.2012 г. - 20.08.2014 г. в размер на 34
533,81 лв., за които вземания на 27.08.2014 г. са издадени заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 45983/2014 г.,
по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, П.М.Д. с ЕГН********** и К.М.Д.
с ЕГН **********, да заплатят на „Ц.К.Б.“
АД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
исковата претенция, разноски за производството пред СГС в общ размер на 10 116,30 лв., както
и разноски за заповедното производство в общ размер на 5787,49 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: