РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Благоевград, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210103158 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И. № ет., представлявано от
Л. Д. - изпълнителен директор, чрез пълномощник - юрисконсулт В. Ц., със съдебен адрес:
гр. С. ул. „Х. И." № , ет., с която срещу А. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. И. № ,
ет. ап. - е предявен установителен иск - за установяване на вземане по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1651/2021г. по описа на БРС - пр.основание чл.422 ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
посочения в исковата молба адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес. Изискана е справка за
адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава
е, че настоящият и постоянен адрес на ответника е този, посочен в исковата молба. С
разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК -
чрез залепване на уведомление, както на настоящия, така и на постоянния адрес на
ответника. На 17.03.2022г. връчителят е залепил на посочените, както настоящ, така и
постоянен адреси по адресната справка на ответника на входната врата на двата адреса,
уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в
канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок ответникът или
упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. Ответната страна не е открита и
чрез работодател, поради липса на вписан валиден трудов договор към датата на справката.
С оглед на това съдът е приел, че е налице редовност на връчването на съобщението по
смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което съобщението за връчване на
исковата молба и приложенията към нея следва са приложени към делото, а на ответника е
назначен особен представител, посочен от АК Б. - адв. Е. Б..
На особения представител е връчен препис от Им и приложенията към нея, като в
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор.
Предявеният иск е процесуално допустим. Както при наличието на положителните
процесуални предпоставки, така и при липсата на процесуални пречки надлежно е
упражнено правото на иск. Налице е активна, така и пасивна процесуална легитимация,
която е достатъчно да се изведе от твърденията на ищеца, че с ответника е налице спор ,
както и е осъществена размяна на книжа. Ето защо делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК за
1
издаване на заповед за изпълнение, което е уважено, но срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок. Основанието,
на което ищецът твърди, че поискал издаване на заповед за изпълнение е сключен на
04.12.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б.", ЕИК и А. Б. М., ЕГН
********** Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-17508240 /наричан по-
долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните се твърди, че е възникнало
облигационноправна връзка.
Твърди се, че съгласно чл. 1 от Условията по договора кредитодателят - ответник
изрично се е съгласил предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на
упълномощения Търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор.
Като приложение към настоящата искова молба се представя извадка от счетоводната
система на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", с която се твърди, че се
установява направения паричен превод.
Твърди се от ищеца, че договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент
по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който в размер на 35,41 %. Кредитодателят БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон Б." е изпълнил всички свои задължения по Договора за
кредит, като кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница),
ведно с дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са
посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница на договора. Всяка месечна
погасителна вноска съдържа главница по кредита, ведно с надбавка, която представлява
печалбата на Кредитора (договорна възнаградителна лихва).
Сочи се забава на първата вноска, настъпила на 15.01.2020 г., както и че крайният
срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 15.12.2020г., с което е станал
изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима
ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се още, че на 22.04.2020г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" БИК *********, в качеството му на цедент и ищеца, в
качеството му на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на
договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а, като се посочва,
че процесното вземане е прехвърлено на ищеца .
Посочва се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения, ищцовото дружество, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, е
подал заявление за събиране на сумата, по което е издадена заповед за изпълнение, но в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, ето защо ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за установяване
дължимостта на оспореното вземане.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
прилагане на материалите по заповедното производство, както и за допускане и назначаване
на ССЕ с посочени задачи.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Копие от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока и условията на чл.131 от
ГПК е подала писмен отговор чрез особения си представител. Не се възразява по
допустимостта.
Искът се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че договорът, на който се позовава ищецът от 04.12.2019г. , сключен
между ответника и БНП Париба е недействителен. Твърди се, че представеният погасителен
план е непълен., като се твърди, че не са изброени изчерпателно всички вноски, липсва
разбивка на всяка вноска - колко е главницата и колко лихвата. Твърди се, че е неясно какво
се включва посочения ГПР от 41,77 % и как е формиран. Твърди се, че уговорената лихва от
35,41 % е в противоречие с добрите нрави и се цитира съд.практика, според която е
2
недействително съглашение за лихва над три пъти законната.
Твърди се недопустимо претендиране на възнаградителна лихва за целия период.
Твърди се, че при сключване на договора не е било осъществено индивидуално договаряне.
По изложеното се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Посочват се въпроси, на които вещото лице да отговори, като не се възразява по
искането на ищеца за допускане и назначаване на ССЕ с посочените задачи.
Правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал.1 от ГПК , във вр. с чл.410 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. с чл.99
от ЗЗД, на ответника - по чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и за неравноправни клаузи, на клаузата за
лихва, за липса на индивидуално договаряне изобщо на договора, поради което съдът указва
на страните, че ще извърши проверка за сключването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор от 04.12.2019г., за валидността на клаузите,
индивидуалното им договаряне.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1651/2021г. по описа на РС Б.. Допусната и
назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с
фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
Между “БНП Париба Персънъл Файненс С.А. кл. Б.”, в качеството на кредитор, и
ответната страна - А. Б. М., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CREX-17508240 от 04.12.2019г. с предмет на договора: Кредиторът
предоставя на клиента кредит в размер на 706.32 лв. за покупка на стоки, изплатен пряко на
упълномощения Търговски партньор. Договорът влиза в сила от датата на подписването му,
с краен срок на погасяване на кредита 15.12.2020 г. Падежна дата за погасяване на
месечните погасителни вноски е 15-о число на месеца.
Договорът е сключен при следните параметри: обща стойност на стоките – 698,00 лв.;
сигурност на плащанията /застр. премия/ - 58,32 лв.; първоначална вноска – 50,00 лв.; сума
на кредита – 706,32 лв.; договорна лихва – 151,80 лв.; срок на кредита- 12 месеца; брой
погасителни вноски по план – 12 броя; размер на месечна погасителна вноска – 71,51 лв.;
Общо задължение – 858,12 лв.; годишен процент на разходите 41,17 %; годишен лихвен
процент – 35,41 %; общо плащания /с първоначална вноска/ - 908,12 лв.
На 22.04.2020г. между „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, в качеството на купувач и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б., от друга, в качеството на продавач, е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който ищецът, като
продавача е прехвърлил на купувача всички вземания, определени в Приложение № 1 срещу
заплащане на договорената покупна цена - §2, т.1 – Предмет на договора.
В представеното като извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия изрично
е описано и вземането спрямо ответника А. Б. М., по договор CREX-17508240 от
04.12.2019г., като изрично е описано като прехвърлено вземането за главница от 706,32 лв.;
вземането за сумата от 151,80 лв. - договорна лихва към 22.04.2020г. – датата на цесията; за
сумата от 8,86 лв. – остатък лихва за просрочие в лева към 22.04.2020г.; общо дължима сума
към датата на продажба в лева към датата на цесията – 866,98 лв.
Продавачът по договора за цесия - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б. е
упълномощил цесионера – „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да представлява цедента при
уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията.
До длъжника А. Б. М. е изпратено уведомление за цедирането на вземането /л.31/ на
адреса, посочен от длъжника при сключване на договора за кредит, но пратката е върната
като непотърсена.
Препис от уведомлението за цедиране на вземането е приложен към исковата молба и
връчен на особения представител на ответника с писмените доказателства към иска.
Според приетата ССЕ В изпълнение на договора кредиторът е предоставил на
клиента кредит в размер на 706.32 лв., който е изцяло усвоен на 04.12.2019 г., за
3
финансиране на стоки и услуги, изплатен пряко на упълномощения Търговски партньор.
Заемната сума от 706.32 лв. и уговореното възнаграждение съгласно договора и
погасителния план към него, представляващо възнаградителна лихва в размер на 151.80 лв.,
или общо 858.12 лв., следвало да бъде върната от заемателя с плащане на 12 броя
погасителни равни месечни вноски, всяка една в размер на 71.51 лв., дължими на 15-о число
на месеца, считано от 15.01.2020 г. до 15.12.2020г.
Експертизата е установила, че кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си
по процесния договор, тъй като не е извършвал плащания на месечните погасителни вноски
по погасителния план към договора. Месечните погасителни вноски са в просрочие от
16.01.2020г.
Няма плащания на месечни погасителни вноски по процесния погасителен план за
периода от 15.01.2020 г. до срока на действие на договора и крайна дата на погасяване на
задълженията - 15.12.2020 г.
По кредита са просрочени 12 броя месечни погасителни вноски, които са били
дължими на 15-о число на месеца съгласно Погасителен план, считано от 15.01.2020г. до
15.12.2020г., като ответникът бил в забава от 16.01.2020 г. на следните просрочени в общ
размер суми: просрочена главница - 706.32 лв. и просрочена договорна
възнаградителна лихва - 151.80 лв. Общо просрочена сума към 16.12.2020г.: 858.12 лв.
Според ССЕ, на основание чл. 86 ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочените суми по главницата, като лихвата за
забава от 16.01.2020 г. до 29.06.2021 г. е в размер на 71.13 лв.
На 22.04.2020 г. по данни от Приложение № 1 а/22.04.2020 г. към Рамков договор за
прехвърляне на вземания по сключен Договор за цесия между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон Б., в качеството на цедент, и “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в
качеството на цесионер, е извършена продажба и прехвърляне на вземания, както следва:
главница - 706.32 лв.; договорна възнаградителна лихва - 151.80лв.; лихва за
просрочие към 22.04.2020 г. - 8.86 лв. или общо цедирана сума към 22.04.2020г. - 866.98 лв.
Към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК/29.06.2021г. и към датата на подаване на ИМ /23.12.2021г./ задълженията на
кредитополучателя са в размер, както следва: главница - 706.32 лв.; договорна
възнаградителна лихва - 151.80 лв. от 15.01.2020 г. до 15.12.2020 г.; лихва за просрочие -
71.13 лв. от 16.01.2020 г. до 29.06.2021 г. или общо задължение по договора: 929.25 лв.
Според вещото лице процесиите финансови операции по кредита са отразени по
надлежния ред в счетоводството на кредитодателя и ищеца /цесионера/. Документирането и
счетоводните записвания на стопанските операции са осъществени в хронологичен ред,
съответстващ на извършването им и в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, данъчното законодателство и счетоводните стандарти, при съобразяване
със счетоводните принципи - текущо начисляване, действащо предприятие, предпазливост,
съпоставимост между приходи и разходи, предимство на съдържание пред форма,
документална обоснованост и вярно представяне на стопанските операции и факти.
На 29.06.2021г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подадено заявление с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
физическото лице А. Б. М.. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1651/2021г. по описа на
БРС и уважено, като в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК без номер от 16.08.2021г., с която е разпоредено на длъжника А.
Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., УЛ.И.ет.,ап, общ. Б., обл. Б. да заплати на
кредитора Фронтекс Интернешънъл ЕАД, с ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр.
С., КВ.Л.Ц, УЛ.Х.И.С./ ,ет. чрез юрк. Т. К.общ. Столична, обл. С.(столица), следните суми и
на следните основания: сумата от 706,32 /седемстотин и шест лева и тридесет и две
стотинки/ лева главница, на основание парични задължения по договор за потребителски
кредит с номер CREX-17508240 от 04.12.2019 г., които са цедирани на заявителя съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1
от 22.04.2020г., имащо характер на допълнително споразумение; сумата от 151,80 /сто
петдесет и един лева и осемдесет стотинки/ лв. договорна възнаградителна лихва, начислена
за периода от 15.01.2020 г. до 09.01.2021г.; сумата от 71,13 /седемдесет и един лева и
4
тринадесет стотинки/ лв. лихва за забава която е начислена за периода от 16.01.2020 г. до
01.06.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК -
29.06.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева за заплатена
държавна такса; сумата от 50,00 /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при фикцията на чл.47, ал.5 ГПК и в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, указан на заявителя, последният е подал иска – за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим - подаден е в срока по чл.415, ал.1 ГПК от
ищец, имащ качеството на заявител по образувано заповедно производство при връчване на
заповедта за изпълнение от заповедния съд на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Искът се обосновава с материалното основание, което е идентично на това в заповедното
производство.
По същество:
Предмет на предявения положителен установителен иск е материално вземане,
обективирано в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Вземането на ищцовото
дружество /заявител в заповедното производство/ се основава на твърдението за сключен
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № CREX-17508240 от 04.12.2019г. между „БНП П. П. Ф.“, от
една страна в качеството на кредитор и от друга – А. Б. М., в качеството на
кредитополучател и впоследствие цедиране на вземането на ищеца.
Поради качеството на кредитора на ответника на юридическо лице – търговец е
безспорен търговския характер на сделката, на която ищецът се позовава като
правопораждащо вземането основание. Ответната страна е физическо лице, което придобива
съответната стоки или ползва предоставената от цесионера на ищеца финансова услуга,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и което
физическо лице е страна по договора, която действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. На това основание, ответната страна има качеството на
„потребител“ на съответната финансова услуга съгласно дефиницията на § 13т.1 от ДР на
ЗЗПотребителите .
Предвид качеството и на ищеца, и на цесионера на вземането на „търговец", а на
ответника на „потребител“ по см. на §13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП то приложимото материално
право спрямо материалния спор е на ЗЗП и респ.ЗПК.
От ответната страна, чрез особения представител, е оспорено изобщо валидността на
правопораждащото вземането основание като се твърди, че представеният погасителен план
е непълен, като на са изброени изчерпателно всички вноски, липсва разбивка на за всяка
вноска колко е главницата и колко лихвата. Оспорва се, че е неясно какво се включва в ГПР,
уговорен от 41,77 %, както и се прави възражение, че възнаградителната лихва е уговорена в
размер на 35,41 % в противоречие с добрите нрави.
В случая се касае за сключен договор за потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК,
поради което приложими са правилата на ЗПК. Съгласно императивната разпоредба на чл.
22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата
чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
5
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК - Годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, като на
основание ал.5 -клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
В случая по договора ГПР е уговорен в размер на 41,77 %, поради което е
неоснователно възражението на ответната страна за недействителност на договора на това
основание, доколкото заемодателят е спазил изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК – в сила към
датата на сключване на договора и уговореното ГПР в размер под 50 % от размера на
законната лихва, опредЕ. към този период от МС.
Относно поддържаното твърдение за противоречие на уговорената възнаградителна
лихва с добрите нрави, а оттам нищожността на сделката следва да се отбележи следното.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с
оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея /в т. ч. естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е
уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на
кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез
ръста на нарастване на цените на основните материални ценности и др. /. В трайната
съдебната практиката /Решение № 906/2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II ГО,
Решение № 378/2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II ГО, Определение № 901/2015 г. по
ч. гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV Г0 е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния
размер на законната лихва. За процесния период основният лихвен процент на БНБ е 0 % +
10 пункта. Посоченото уравнение прави размер на законната лихва към датата на сключване
на договора 10 %, респ. трикратният размер на законната лихва към датата на сключване на
договора – 04.12.2019г. е 30 %. В случая се касае за необезпечено вземане по договор за
паричен заем, като вземането за възнаградителна лихва надвишава над 4 пъти размера на
законната лихва, видно от клаузата, с която е уговорен дължим лихвен процент от 35,41 %.
Следователно, клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва в този размер е
нищожна като противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните и части. Като съобрази данните по делото настоящият
състав намира, че нищожните клаузи на договора относно определянето на
възнаградителната лихва не би могло да се заместят по право от повелителни норми на
закона. В практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания е дадено
тълкуване на чл. 6, § 1 на Директива 93/13 на Съвета от 5.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори в смисъл, че не е допустима правна
уредба на държава - членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и
потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза (решение по
дело С-618/10). При положение, че договорът не може да се изпълни след премахването на
неравноправната клауза, е допустима национална правна уредба, която дава възможност на
националния съд да замести клаузата с диспозитивна разпоредба от националното право
(решение по дело С-26/13). Преценката дали договор, съдържащ неравноправна клауза да се
обяви за нищожен в неговата цялост или да се запази действието му, но без неравноправната
клауза, следва да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата,
предоставени му от Директива 93/13. Според настоящия състав на съда посочената
практика, която се отнася до неравноправните клаузи в потребителските договори, следва да
намери приложение по аналогия и в процесния казус, в който в договора е налице клауза,
противоречаща на добрите нрави. Действително разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
предвижда, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона, но в случая в българското
6
законодателство към датата на сключване на договора са липсвали както повелителни, така
и диспозитивни разпоредби, предвиждащи размера на възнаградителната лихва, поради
което и такива не могат да бъдат приложени. За определяне на този размер не може да
намери приложение размера на законната лихва за забава при изпълнение на парични
задължения, тъй като същата има съвсем друг характер- съставлява обезщетение на
кредитора за причинените му вреди от забавено изпълнение на парично задължение, докато
уговорената лихва при договора за заем представлява възнаграждение за това, че е
предоставил опредЕ. парична сума за ползване на длъжника. По така изложените
съображения атакуваната клауза за възнаградителна лихва в процесния договор за заем
следва да се приеме за нищожна изцяло без да се замества от друга разпоредба, като се
приеме, че лихва не е уговорена /в този смисъл- Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., ІІ г. о. /. От друга страна, независимо, че договорът за потребителски
кредит е възмезден и като такъв по принцип кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит, в случая процесният договор не може да се счете
изцяло за нищожен, предвид фактът, че в договора е уговорен и ГПР 41,77 %, , а така също е
уговорено заплащане и на премия по групова полица № 5/2008г. по застрахователна
декларация по договор CREX-17508240. Ето защо, наред с възнаградителната лихва
страните са уговорили за дължими и допълнителни суми, извън чистата предоставена сума,
поради което не е налице отпадане на интерес за кредитора от сключване конкретно на
процесния договор и без недействителната й клауза за възнаградителната лихва, сключена
над максималния според добрите нрави размер, установен в практиката.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора, поради
изписването му с шрифт по-малък от 12. Това възражение е направено изрично едва в
писмената защита, след преклузивния срок за подаване на отговор по чл.131 ГПК и след
обявяване на устните състезания за приключени. На основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи, а така също и за спазването на
императивни правни материални норми, но във всички случаи ответната страна също следва
да се позова изрично на такива, за да се даде изрично указание на ищеца да представи
доказателства във връзка с твърдяното недействителност. Още повече, че в случая
изискването за размер на шрифта не представлява клауза от съдържанието на договора, за
чиято равноправност и респ.действителност съдът да следи служебно. В случая това
оспорване не е направено своевременно и поради това съдът не е счел, че въпросът относно
размер за шрифта за спорен. Ето защо не е дал указания на ищеца да представи
доказателства за действителния размер на шрифта на сключения договор, доколкото по
делото са представени само заверени копия на документи, а не оригинални такива.
В този смисъл възражението относно размера на шрифта е направено извън
преклузивния срок за становище по иска и като такова е преклудирано.
Неоснователно е възражението на ответника относно неяснотата на погасителния
план и това какво се включва в месечната погасителна вноска. В условията към договора в
чл.2 изрично е посочено, че месечната вноска по уговорения между страните погасителния
план включва изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, представляваща
печалба за кредитора. Именно и това дава основание да се приеме, че сделката би била
сключена от кредитора и без недействителните клаузи за възнаградителна лихва.
Преклудирани са всички възражения на ответника, направени от особения
представител в писмената защита, като направени извън срока за отговор.
За пълнота следва да се изтъкне, че договорената сума по кредита е от 706, 32 лв.,
независимо, че стойността на закупените с него вещи е под тази сума, а вещото лице е
установило изплащане и усвояване именно на спорната сума от 706,32 лв. съща така на
основание чл.9 ЗЗД договорната свобода позволява на страните да уговорят допълнителни
клаузи и условия, в защита на интересите им по сключване на конкретното материално
правоотношение, като в случая това е направено със сключването между страните и на
договор за застрахователно посредничество – което следва да се приеме, че представлява
вид обезпечение на изпълнението, каквото обективното право и договорната свобода
допускат да се сключва.
Ето защо искът следва да се уважи само за главното вземане. Установи се
имуществено разместване именно на посоченото договорно основание. Установи се валидно
7
цедиране на вземането, както като главница, така и с всички привилегии и принадлежности.
Вещото лице установи категорично, че паричната сума е преведена от кредитора по сметка
на кредитор на ответника във връзка със закупуване на стоки. Липсват доказателства за
плащане или изпълнение на вземането по друг начин, погасяващ задължението. Налице е и
установено от експертиза забава в изпълнението на насрещното задължение на ответника.
Ето защо искът следва да се уважи до размера на главното вземане от 706,32 лв. и лихва за
забава в размер от 71,13 лв. за периода от 16.01.2020г.до 01.06.2020г.
По отношение на разноските:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й
относно разноските отпада.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски в заповедното производство в размер
от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на
делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по заповедното производство по
ч.гр.д. № 1651/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б. в размер на 62,75 лв., съобразно с
уважената част.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски в исковото производство, поради
което на тази страна от ответника, на основание чл.78 ал.1 ГПК – с оглед изхода от спора се
дължи сумата от 849,19 лв. разноски, съобразно уваженият размер /при направени общо
1015 лв. – 125 лв. за заплатена държавна такса, 300 лв. за особен представител, 490 лв. за
ССЕ, и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37
ЗПП вр. с чл. 25, ал.1 НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД чл.9 и сл. ЗПК, и чл.78, ал.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. И.№ вх. ет. , ап. , че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД,
ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Х. И. № , ет.6, представлявано от Л. Д.
- изпълнителен директор, чрез пълномощник - юрисконсулт В. Ц., със съдебен адрес: гр. С.
ул. „Х. И." №, ет., следните суми и на следните основания:
- сумата от 706,32 /седемстотин и шест лева и тридесет и две стотинки/ лева
главница, на основание парични задължения по договор за потребителски кредит с номер
CREX-17508240 от 04.12.2019 г., които са цедирани на заявителя съгласно Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1 от 22.04.2020г.,
имащо характер на допълнително споразумение;
- сумата от 71,13 /седемдесет и един лева и тринадесет стотинки/ лв. лихва за забава
която е начислена за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2020г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на завлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - 29.06.2021г. до изплащане на
вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК без номер от 16.08.2021г., издадена по чгр.д.№ 1651/2021г. по описа на РС Б.,
като отхвърля иска за сумата от 151,80 /сто петдесет и един лева и осемдесет стотинки/ лв.
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2020 г. до 09.01.2021г.,
като неоснователен.
8
Осъжда А. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. И. № , ет. ап. да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Х. И. №, ет., представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, чрез пълномощник -
юрисконсулт В. Ц., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. И. № , ет. сумата от 62,75 /шестдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. направени по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1651/2021г. по описа на РС Б. разноски, съобразно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Осъжда А. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
И. № , ет. , ап. да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. „Х.И. № , ет., представлявано от Л. Д. - изпълнителен
директор, чрез пълномощник - юрисконсулт В. Ц., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. И." №,
ет.6 сумата от 849,19 /осемстотин четиридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лв.
направени по исковото производство разноски, съобразно с уважената част от исковете.
На основание чл.259, ал.1, ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в 2 – седмичен срок от връчването на препис пред ОС Благоевград.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението препис с отбелязване влизането му в сила, да се
приложи по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1651/2021г. по описа на РС Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9