№ 121
гр. Шумен, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100052 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Т. Н. Й., ЕГН
********** и Н. Т. Й., ЕГН ********** с адрес в гр. Ч. и двамата чрез адв. П. Д. Д. от АК –
Бургас, със съдебен адрес в гр. Б... против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ...
със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изп. директори С.С.П. и
К.Д.К.. Ищците твърдят, че на 08.11.2020 г., около 14.15 ч., на път ІІ-73, км.21+100, в
община С... при управление на лек автомобил „Сеат толедо“ с рег. № Н .... ВХ, М. Л. Д. е
нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал ПТП с лек автомобил „БМВ 530
ХД“ с рег. № СТ .... РА, управляван от С. Т. Й., при което на возещите се в същия автомобил
Т. Н. Й. и Н. Т. Й. са причинени телесни увреждания, подробно посочени в исковата молба.
Т. Н. Й. е претърпял лечение в болнично заведение общо двадесет и един дни, а след това
лечението е продължило в домашни условия. Пострадалият е бил трудно подвижен в
продължение на шест – осем месеца. Травмите причинили силни болки и страдания,
пострадалият е изпитал редица неудобства и затруднения в бита, поради необходимостта от
чужда помощ. В резултат на получените травматични увреждания Н. Т. Й. е изпитвал болки
и страдания, както от физически, така и от психически характер, изпитвал болки в левия
крак и главоболие, силно е било влошено качеството на съня му. Налице е психологическа
потиснатост, безпокойство и страх, особено когато се налага да използва МПС.
Към датата на ПТП за лекия автомобил „Сеат толедо“ с рег. № Н .... ВХ,
управляван от М. Л. Д., е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица № BG/02/12**********
със срок на действие на застрахователния договор от 10.10.2020 г. до 09.10.2021 г. Ищците в
качеството си на увредени лица, са отправили до ответното дружество молба за
1
възмездяване на понесените от тях неимуществени и имуществени вреди, депозирана на
09.09.2021 г., но застрахователят е отказал да заплати застрахователни обезщетения.
Ищците претендират ответното дружество да им заплати застрахователни обезщетения
съответно на Т. Н. Й. в размер на 101 488.64 лв., от които 100 000.00 лв. за претърпените
неимуществени вреди и 1 488.64 за претърпените имуществени вреди, а на Н. Т. Й. в размер
на 10 269.88 лв., от които 10 000.00 лв. за претърпените неимуществени вреди и 269.88 лв. за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко едно от
претендираните обезщетения, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното й изплащане.
Застрахователно дружество „Бул инс“ АД не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение относно лек автомобил „Сеат толедо“ с рег. № Н .... ВХ
към датата на ПТП – 08.11.2020 г. и не възразява това обстоятелство да се отдели като
безспорно. Оспорва механизма на ПТП, наличието на пряка причинна връзка между ПТП и
настъпилите травматични увреждания и че деянието на М. Л. Д. е противоправно.
Направено е възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на
ищеца Т. Н. Й., който е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва се предявените
от ищците искове по основание и размер. Обезщетението от 100 000.00 лв. е завишено и
противоречи на чл.52 от ЗЗД. Относно ищеца Н. Т. Й. липсват данни да е пострадал при
ПТП. Според ответника, ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство
и на двамата водачи - М. Л. Д., управлявал лек автомобил „Сеат толедо“ и С. Т. Й.,
управлявал лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № СТ .... РА.
С Определение № 444 от 03.07.2023 г., съдът е конституирал като трети лица –
помагачи на страната на ответника ЗАД „Далл бог живот и здраве“ АД, ЕИК ... със седалище
и адрес на управление гр. С.... и М. Л. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. Ш....
В депозирано становище, ЗАД „Далл бог живот и здраве“ АД заявява, че исковата
молба е допустима, но неоснователна. Претендираните от ищците размери на обезщетения
за неимуществени вреди са прекомерни, не отговарят на действително претърпените от тях
вреди. Оспорва медика-биологичния характер на уврежданията на ищците, техният
интензитет и продължителност. Липсват обиективни данни, че ищецът Н. Т. Й. е пострадал
от процесното ПТП. Третото лице оспорва наличието на причинна връзка между действията
на водача, управлявал лек автомобил „БМВ 530 ХД“ и настъпилият вредоносен резултат за
ищците. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
с лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № СТ .... РА, управляван по време на инцидента от С.
Т. Й..
Третото лице – помагач М. Л. Д., редовно призован не се явява, не изпраща
представители не е депозирало становище по предявените от ищците искове.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
2
С Определение от 11.10.2023 г., постановено по НОХД № 194/2023 г. по описа на РС
– Велики Преслав на основание чл. 384 от НПК във вр. с чл.382 от НПК и чл.24, ал.3 от
НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и М. Л. Д.
споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че
подсъдимият М. Л. Д. на 08.11.2020 г., около 14.15 ч. на път ІІ-73, км. 21+100, край гр. С...,
при управление на л.а. марка „Сеат“ модел „Толедо“ с рег. № Н .... ВХ, нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.6, ал.1; чл.20, ал.1; чл.47 и чл.150 от ЗДвП, вследствие на
което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Н. Й., изразяваща се в
трайно затруднение в движението на врата, обусловено от счупването на три шийни
прешлена за срок по-голям от един месец; трайно затруднение в движението на снагата,
обусловено от счупване на ребра и гръдни прешлени за срок по-голям от един месец; трайно
затруднение в движението на левия горен крайник, обусловен от счупването на лявата
ключица за срок по-голям от един месец; трайно затруднение в движението на десния горен
крайник, обусловен от счупването на дясната лопатка, като извършеното деяние се явява
осъществено при условията на независимо съизвършителство със С. Т. Й., който по същото
време и място при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „ 530 ХД“ с рег. № СТ .... РА
(собственост на Т. Н. Й.) нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.2
от ЗДвП, като се движел със скорост около 106 км./ч., въпреки ограничението на скоростта с
пътен знак за конкретния участък с 70 км./ч., като деецът М. Л. Д. управлявал МПС, без да
има необходимата правоспособност, с което осъществил от обективна страна престъпление
по чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Деянието е извършено
виновно при форма на вина – пряк умисъл, като на основание чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с
ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимият М. Л. Д. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. На основание чл. 66,
ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
Ответникът не оспорва съществуването, а и от представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява наличието на валидно сключен застрахова телен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Толедо“ с рег. № Н .... ВХ,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/12 **********, към датата, на която е
осъществено процесното ПТП – 08.11.2020 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено и
разясненията на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 08.11.2020 г.,
през светлата част от денонощието, около 14.15 часа по път ІІ-73 в посока от гр. Ш.... се е
движел с около 106 км./ч. л.а. марка „БМВ“, модел „530 ХД“ с рег. № СТ .... РА с водач С. Т.
Й.. На предната дясна седалка е пътувал Т. Н. Й., зад него на задната седалка е бил Н. Т. Й.,
на задната седалка зад водача е пътувала К.С.Ф.. Времето е било ясно с добра видимост.
Пътната настилка е била асфалтова, суха с ширина 7 метра, без наклон и неравности, прав
пътен участък. В участъка на ПТП е въведено ограничение на скоростта до 70 км./ч. за
3
движещите се по път ІІ-73, като излизащите от гр. С.. са без предимство, сигнализирано с
пътен знак Б2 „Стоп“. При приближаване на л.а. „БМВ 530 ХД“ на км. 21+100 от разклона за
гр. С.. от дясно без да спре, на главния път излиза л.а. марка „Сеат“ модел „Толедо“ с рег. №
Н .... ВХ, управляван от неправоспособния М. Л. Д.. Водачът на л.а. „БМВ 530 ХД“
предприема аварийно спиране и насочва автомобила към лявата насрещна лента за
движение. В същият момент водачът на л.а. „Сеат Толедо“, излизайки от разклона за гр. С..
насочва автомобила в същата лента по посока на гр. Ш.. В процеса на спиране л.а. „БМВ
530 ХД“ удря с предната си дясна част предната дясна част на л.а. „Сеат Толедо“, като в
последствие преминава през мантинелата в левия край на платното и след няколко
преобръщания около надлъжната си ос преустановява движението си по таван вляво извън
пътя. В резултат на удара л.а. „Сеат Толедо“ е върнат няколко метра назад и остава напречно
по средата на пътното платно с предната част в посока към гр. Ш.. Ударът между двата
автомобила е кос челен удар, като ударният импулс за л.а. „БМВ 530 ХД“ е насочен косо от
предната дясна към задна лява част. Вследствие на станалото ПТП са нанесени значителни
материални щети и на двата автомобила.
Ударът е настъпил в дясната лента по посока на град Ш. (насрещна за л.а. „БМВ 530
ХД“) на 2 метра от дясната граница на платното за движение и на 31 метра след приетия
ориентир ОР1.
От автотехническа гледна точка непосредствената причина за настъпване на ПТП е
навлизането на л.а. „Сеат Толедо“ в коридора на движение и в опасната зона за спиране на
движещия се по пътя с предимство л.а. „БМВ 530 ХД“. Водачът на л.а. „Сеат Толедо“ е имал
възможност да забележи и да изчака преминаването на автомобила с предимство без да
пресича траекторията му за движение и по този начин би предотвратил настъпването на
ПТП.
Водачът на л.а. „БМВ 530 ХД“ би могъл да предотврати удара чрез аварийно спиране
или с разминаване без отклоняване на ляво, в случай че се е движел с максимално
разрешената скорост за пътния участък – 70 км./ч. Скоростта на л.а. „БМВ 530 ХД“ преди
настъпването на ПТП е била 106 км./ч., като в този случай опасната зона за спиране е 104.64
м. Водачът на л.а. „БМВ 530 ХД“ е реагирал на опасността на 62.3 м. преди мястото на
удара и при движение със скорост 70 км./ч. автомобилът би спрял на 54.7 м., т.е. на
разстояние 7.6 м. преди мястото на удара. С поведението си водача на л.а. „БМВ 530 ХД“ е
допринесъл за настъпването на ПТП и сам се е поставил в условия на неизбежност.
ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на л.а. „Сеат Толедо“ е изчакал
преминаването на л.а. „БМВ 530 ХД“, който е бил с предимство, без да навлиза в лентата му
за движение. Инцидента е щял да бъде предотвратен и в случай, че водачът на л.а. „БМВ 530
ХД“ се е движил със скорост до 70 км./ч.
Пострадалите при ПТП са били пътници в л.а. „БМВ 530 ХД“ , като Т. Н. Й. е седял
на предната дясна седалка, а Н. Т. Й. на задната дясна седалка. Лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530 ХД“ с рег. № СТ .... РА е произведен през 2006 г. с ляв волан и е снабден с
предпазни колани на всичките пет седалки. Предпазните колани в автомобила са част
4
от пасивната система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от
необходимите условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника.
Съвременните предпазни колани са триточкови (У-образни), като минават косо през
раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена.
Възпиращото действие на предпазния колан се изразява в задържане на пътниците по
местата им и предотвратява свободното инерционно движение на тялото в купето на
автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което
се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават
свободни. Поставеният колан ограничава движението на долната и горна част на тялото на
пътника в определени граници по посока напред, поради което коланите са най-ефективни
при челни удари.
Т. Н. Й. е получил съчетана травма – глава, шия, гръден кош, крайници, а именно:
Контузия на главата: обширна разкъсноконтузна рана по окосмената част на главата
– тилно.
Контузия на шията: фрактура на маса латералия на първия шиен прешлен в дясно с
дислокация. Фрактура на тялото на втория шиен прешлен в дясно и на напречния му
израстък, ангажираща и десния напречен отвор. Фрактура на дъгата и на левия ставен
израстък на седмия шиен прешлен. Костен фрагмент (откършек) от левия напречен израстък
на прешлена. Впоследствие са установени и частично оформен блок-прешлен на ниво
втори-трети (С2/С3) прешлен с наличие на шиен вертебрален синдром и е предложено
оперативно лечение, от което пострадалият се е въздържал.
Контузия на гръдния кош: Фрактура на второ дясно ребро гръбно. Фрактура на
четвърти лява и дясна ребрени дъги гръбно. Фрактура на четвърто дясно ребро странично.
Фрактура на пета дясна ребрена дъга странично. Контузия на белодробния паренхим в дясно
средно белодробно поле. Малък частичен пневмоторакс в дясно върхово. Фрактура на
тялото на втори гръден прешлен с фрагмент гръбно без разместване. Фрактура на тялото на
трети гръден прешлен с фрагмент напред без разместване.
Контузия на крайници: Фрактура на лява ключица. Фрактура на дясна лопатка.
Н. Т. Й. е получил следните травматични увреждания: Контузия на лява подбедрица.
Мекотъкънна травма на лявата подбедрица под коляното с травматичен оток.
И при двамата ищци между установените травматични увреждания и ПТП е налице
пряка причинна връзка.
Вещите лица, вземайки предвид конкретния механизъм на ПТП, установените
травматични увреждания, състоянието на предпазния колан и въздушната възглавница след
ПТП, което е видно от фотоалбума по делото, медицинската документация и другите
материали по делото приемат, че по време на процесното ПТП ищецът Т. Н. Й. е бил с
поставен предпазен колан. Вещите лица отбелязват, че ефективността на предпазния колан е
най-голяма при челни и челно-странични удари, докато при преобръщане на автомобила по
таван неговата ефективност не е висока.
5
Първоначално, след хоспитализацията в „МБАЛ-Шумен“ АД на Т. Н. Й. е било
приложено оперативно лечение, а впоследствие консервативно лечение, което е преминало
през следните етапи:
Проведена е реинпрантация на скалпа и широко отслоената разкъсноконтузна рана
била зашита водно.
След това пострадалият е настанен в ОАИЛ при „МБАЛ-Шумен“ АД за наблюдение
и интензивно лечение от 08.11.2020 г. до 11.11.2020 г. През тези три дни, няма данни
пациентът да е изпадал в състояния опасни за живота му. На фрактурата на лявата ключица
е била наложена имобилизация с ортеза за 35 дни, а за стабилизацияна шията ортеза за 30
дни.
След наблюдение, лечение и преценка, че състоянието му е вече стабилно на
11.11.2022 г., Т. Й. е бил преведен в хирургично отделение за долекуване, откъдето е бил
изписан на 24.11.2020 г. с подобрение, спокойна оперативна рана, стабилизирано соматично
и неврологично състояние, но с перистиращи болки във врата и гърба, които се
разпространявали към двете рамена.
Със специализиран транспорт (частна линейка) и придружаващо медицинско лице,
шийна яка (ортеза) и ортеза на лявото рамо, пострадалият Т. Й. е транспортиран до дома му
в гр. Чирпан, където продължил да се възстановява под контрола на личния лекар и
медикаментозна терапия.
Въпреки проведеното лечение, останали постоянни болки – шиен вертебрален
синдром (напрегната мускулатура около гръбнака, изгладена лордоза, ограничени и
болезнени движения във врата), както и палпаторна болезненост върху гръдния отдел на
гръбнака в горната му част и повече в дясно. На 12.01.2021 г. Т. Й. е постъпил в клиника по
неврохирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. Проведеното изследване е
установило лошо зарастнали фрактури на седми шиен, втори и трети гръден прешлен
(триколно фрактуриране) и е предложено оперативно лечение, от което пострадалият се е
въздържал, поради което е изписан изправен и раздвижен, без данни за двигателен и сетивен
дефицит, с редукция на болковия синдром и с препоръки за щадящ шийната и гръдната
област режим.
Ищецът Т. Й. е бил временно нетрудоспособен за общо 137 дни.
При претърпяното на 08.11.2020 г. ПТП, Н. Т. Й. е получил контузия на лявата
подбедрица, изразяваща се в оток и болезненост на същата. Рентгенологичното изследване
на същата е показало данни за ивица на просветляване на големия пищял в горната му трета,
суспектна на фрактура. Пострадалият е бил лекуван единствено с локална терапия и
хранителни добавки (сераза). Вземайки предвид рентгеновата находка, възрастта (под 18 г.),
показанията на пострадалия, че след ПТП е имал „отоци в двата крака под коленете“ и е бил
лекуван единствено с локална терапия, вещите лица приемат, че не се касае за фрактура на
костите на подбедрицата, а само за мекотъкънна травма на същата.
При проведения контролен преглед Н. Т. Й. е споделил, че по време на ПТП е
6
получил малка порезна рана от стъкло в областта на възглавничката на нокътната фаланга
на трети пръст на дясната ръка. Същата не е регистрирана в медицинската документация, но
в сочената анатомична област има фин кожен ръбец от рана, напълно матуриран с дължина
0.5-0.6 см.
По делото е приложен също амбулаторен лист № 265/2020 г. на името на ищеца Н.
Й., издаден от д-р П. Ч. – офталмолог, в който е отразен преглед на 11.11.2020 г., от който е
видно, че не са установени увреждания с травматична генеза. Касае се за болестно състояние
миопия (късогледство), която в повечето случаи е вродена. Отразено е, по повод на
проведения преглед, че при претърпяното ПТП са се счупили очилата на ищеца. В случая се
касае за материална щета, но при определена степен на късогледство (минус 3 диоптъра)
ищецът не може да вижда ясно без очила или друг способ за корекция.
Предвид обективните медицински данни, най-изразени болки и страдания Т. Й. е
изпитвал през първите 2 – 3 месеца след претърпяното ПТП, след което би следвало
постепенно болките да започнат да намаляват и отзвучават. В първите 2-3 месеца ще са
налице и допълнителни неудобства, свързани с легловия режим, с ограничените движения,
използването на помощни средства (проходилка) при придвижване, самообслужването и
дейностите от ежедневния живот. Средният срок за възстановяване на Т. Й. от получените
телесни увреждания е 4 – 5 месеца. Към настоящият момент ищецът е задоволително
възстановен. Фрактурите са консолидирани и болезненост в травмираните области не се
установява. Т. Й. може да движи свободно шията си в различни посоки и да шофира. Налице
е остатъчна болезненост в областта на гърба, засилваща се при промяна на времето или
когато дълго време стои прав. Лявата ключица е сраснала накриво, с дилоцирани фрагменти
и общо скъсяване на дължината й с около 5 см, поради което ищецът се въздържа да вдига
тежко с лявата си ръка.
При ищеца Н. Т. Й., предвид обективните медицински данни е изпитвал умерена
болезненост през първите 10-15 дни след ПТП, след което би следвало болките постепенно
да започнат да намаляват и утихват, а възстановителният период да приключи до три
седмици. Към настоящият момент Н. Т. Й. е клинично здрав. Не споделя субективни
оплаквания. Предвид спецификата на травмите, в бъдеще не се очаква болезненост,
свързана с претърпяното ПТП.
Направените разходи от Т. Й., според приложените фактури и касови бележки могат
да бъдат разделени на три групи:
Разходи за лечение и медикаменти, назначени за възстановяване на установените
травми: фактура № 980/24.11.2020 г., издадена от „МБАЛ-Шумен“ АД на стойност 58 лв.за
10 дни болничен престой; фактура № 91/24.11.2020 г., издадена от „Данимакс 37“ ЕООД на
стойност 1 200.00 лв. за медицински транспорт; фактура № 422/16.12.2020 г. от
„Ортопедия.бг“ ЕООД на стойност 62.00 лв. за проходилка; фактура №
**********/14.01.2021 г. издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ АД – Пловдив на стойност 45.00
лв. за копие на образно изследване и фактура № **********/15.01.2021 г. издадена от
УМБАЛ „Св. Георги“ АД – Пловдив на стойност 17.40 лв. за 3 дни болничен престой, а от
7
медикаментите – невролакс, диклак, неуробекс, масажен гел с див кестен, крем „Здраве“,
уримил А, калций + Д, вигантол, превързочни материали.
Медикаменти,свързани с общото здравословно състояние на Т. Й. и съпътстващите
му заболявания – беталок, берлиприл, сиофор и диуретидин.
Медикаменти, свързани с определени симптоми, които биха могли да съпътстват
оздравителния процес – тритико, АЦЦ, мента-глог-валериана и невролакс.
Медикаменти с неясни в наличната документация индикации – имодиум, който се
използва при диариен синдром.
В съдебнозаседание вещото лице пояснява, че първата група разходи са безспорни са
свързани с лечението на получените вследствие на ПТП травми. При счупени ключица и
лопатка, Т. Й. не може да използва патерица, тъй като са блокирани двата му раменни пояса
и единствената алтернатива е използването на проходилка. Вещото лице предполага, че
лекарствата закупени заради общите заболявания на ищеца са свързани с обстоятелствата, а
не с получените травми, защото настанявайки се в болница трябва да продължи лечението
на заболяванията си и да ги взема редовно, а той не разполага с тях.
Относно ищеца Н. Т. Й. направените разходи за диагностика и лечение за
възстановяване на установените травми: фактура № 10196/09.11.2020 г., издадена от ДКЦ 1
– Шумен на стойност 60.00 лв. за първичен преглед от ортопед и рентгенография; фактура
№ 10198/11.11.2020 г., издадена от ДКЦ 1 – Шумен на стойност 40.00 лв. за първичен
медицински преглед очни болести и фактура № 14/11.11.2020 издадена от „Асавия груп“
ЕООД – Варна на стойност 104 лв. за очила.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищците са ангажирали гласни доказателства. В съдебно заседание e разпитан един свидетел
К.С.Ф.-Й.а – съпруга на ищеца Т. Н. Й. и майка на втори ищец. От показанията й се
установява, че след изписването му от болницата, съпругът й със специален транспорт е бил
транспортиран до дома им, където лечението му е продължило при домашни условия.
Първите 40 дни съпругът й е бил неподвижен на легло. Бил е много уплашен и притеснен
дали въобще ще може да стане и да се раздвижи. След 40-тия ден започва да става с чужда
помощ и да се раздвижва постепенно в рамките на десетина-петнадесет дена, а след това в
продължение на един месец използва проходилка, докато започне да се движи нормално. В
този период Т. Н. Й. е имал нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и
битовите си потребности, изпитвал е силни болки. Притесненията и стресът са довели до
усложняване на диабета, от който е страдал съпругът й и се е наложило да смени
лекарствата, като са му изписали по-силни, за да удържат диабета. Наложителното
обездвижване на легло в продължение на 40 дни е нарушило и режима на съня му. Към
настоящият момент съпругът й е подвижен, ходи спокойно на работа, но продължава да
изпитва болки особено когато се развали времето и продължава да е на обезболяващи. Не
може да легне на лявата си страна, тъй като лявата му ключица, вследствие на катастрофата,
е с 5 см. по-ниско зараснала и все още му създава проблеми.
8
По отношение на сина си, свидетелката заявява, че след ПТП той е отсъствал от
училище около 3 седмици, като в този период е вземал лекарства за крака си. Синът й се е
затворил в себе си, не искал да коментира темата и това наложило да се прибегне до
помощта на психолог. След провеждане на срещата, психологът успокоил свидетелката, че
синът й реално оценява ситуацията и не е изпаднал в толкова голям шок, колкото тя
предполагала. Впоследствие се установило, че той е бил притеснен дали баща му ще може
да стане от леглото и да бъде работоспособен. Свидетелката не е забелязала влошаване на
съня му
Съдът кредитира показанията на свидетелката, независимо от близката връзка между
нея и ищците, предвид обстоятелството, че тя има преки и непосредствени впечатления от
състоянието им в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията й
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищците на 09.09. 2021 г. са
предявили пред застрахователя претенциите си за изплащане на обезщетения за
претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди (л.41-л.42 и л.44-л.45). С писмо
изх. № НЩ-6308/20.09.2021 г. (л.43), застрахователят е изискал допълнителни документи за
произнасяне по претенцията на Т. Н. Й.. Не са налице доказателства за произнасянето по
претенцията.
С писмо изх. № НЩ-6391/23.09.2021 г. (л.46), застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение на Н. Т. Й., като се е обосновал, че не фигурира в
констативния протокол за ПТП, като пострадало лице.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени и имуществени вреди. Предявените субективно и обективно (комулативно)
съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
9
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 08.11.2020 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от М. Л. Д., при което е причинена средна телесна повреда на
Т. Н. Й.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна
отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила М. Л. Д., за понесените от
ищците неимуществени и имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при
условията на непредпазливост и в резултат на същото са настъпили телесни повреди на
ищците, вследствие, на което те са претърпели неимуществени и имуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Толедо“ с рег. № Н .... ВХ,
обективиран в застрахователна полица BG/02/1200 02861034.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Т. Н. Й., който с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
10
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От
значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Застрахователят счита, че с поведението
си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен
предпазен колан. В конкретния случай, извършената комплексна съдебна експертиза,
установи, че Т. Н. Й. е бил с поставен предпазен колан. Следователно той не е нарушил
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и поведението му не е повлияло по никакъв начин за настъпването на
вредоносния резултат. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в конкретния случай,
предвид механизма на ПТП, предпазният колан е с намалена ефективност, не е могъл
напълно да осъществи предназначението си и да запази пътника.
Ответникът е направил възражение и за наличие на съизвършителство на деликта и
от двамата водачи. Действително събраните в хода на процеса доказатества безспорно
установяват, че водачът на л.а. „БМВ 530 ХД“ би могъл да предотврати удара, в случай че се
е движел с максимално разрешената скорост за пътния участък – 70 км./ч. Т.е. в случая
действително е налице съпричиняване на вредите, поради което и двамата водачи отговарят
солидарно пред пострадалите, съгл. чл.53 от ЗЗД. Солидарната отговорност за причинени
вреди от неколцина се поражда от факта на съпричиняването, независимо от това, кой от тях
до каква степен конкретно е допринесъл за настъпването им. С оглед на това съдът не
следва да се занимава с въпроса за степента на вината на всеки от съпричинителите.
Разпределението на обезщетението между съпричинителите съобразно степента на
съпричиняването би означавало да отпадне солидарността по чл.53 от ЗЗД, която е уредена в
полза на пострадалия. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Следователно в случаите когато
деликвентът отговаря солидарно заедно с останалите деликвенти, то и неговият
застраховател отговаря по отношение на увреденото лице в пълния обем в който отговаря
застрахования при него деликвент, а именно за всички вреди в целия им размер, като
отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
застрахователния договор. Следователно при съпричиняване по чл.53 от ЗЗД на
увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с един от тях, отговора спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент. В
този смисъл е трайно установената практика на ТК на ВКС – Решение № 52 от 28.05.2019 г.
по т.д. № по т. д. 1497/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 121 от 18.09.2014 г. по
т. д. 2859/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 37 от 01.09.2015 г. по т. д.
1070/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и Решение № 192 от 02.11.2017 г. по т. д. 416/2017
г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. В същият смисъл е и Решение № 2630 от 17.10.1957 г. по г.д.
№ 6524/1957 г. по описа на ВС, ІV ГО.
Относно размера на претендираните от ищците обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, касаеща претенцията на
Т. Н. Й. за направени разходи за лечение е доказан по своето основание. От събраните в
11
хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при
увреждането травми ищецът е понесъл разходи в общ размер на 1 554.52 лв. Независимо, че
част от закупените лекарства са свързани с лечението на заболявания предхождащи ПТП,
съдът споделя мнението на вещото лице, че неотложната и спешна необходимост ищецът да
се хоспитализира и лекува в „МБАЛ-Шумен“ АД е причина да се снабди с тях. Т.е.
направените за тези лекарства разходи косвено са свързани с ПТП и причинените му
вследствие на него увреждания, довели до настаняването му м Шуменската болница. С
оглед издателите на документите, момента на издаването им – времето, в което е
провеждано лечението на пострадалия, особеността на провежданото лечение, което налага
използването на специализиран превоз след изписването от болница в гр. Ш., нуждата от
помощни средства за раздвижването му, използването на медикаменти свързани с
определени симптоми, които могат да се проявят в хода на оздравителния процес,
необходимостта от често използване на обезболяващи медикаменти, дават основание на
съда да приеме, че тези разходи са пряко свързани с лечението на травмите получени от Т.
Н. Й.. Следователно искът за обезщетение на имуществените вреди е основателен и доказан
и следва да се уважи изцяло в искания размер от 1 488.64 лева.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че
обезщетението има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази
възрастта на ищеца, конкретните прояви на увреждане (11 фрактури в областта на шията,
гръдния кош и крайници), физическите и емоционални отрицателни последствия от
причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително
лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 51 години.
Оздравителният процес е протекъл с усложнения (накриво срастване на лявата ключица с
дислоцирани фрагменти) и е продължил около 4–5 месеца, като ищецът е бил временно
нетрудоспособен 137 дни. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които
първоначално са били силни, но впоследствие, след първите 3 месеца са започнали да
намаляват. Ищецът за продължителен период от време е бил зависим от чужда помощ.
Болките, като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, са
създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Към настоящият момент
фрактурите са консолидирани и не е констатирана болезненост в травмираните области.
Налице е срастване накриво на лявата ключица. На тази основа, с оглед и на социално-
икономическите условия в страната към момента на увреждането (минимална работна
заплата за 2020 г. – 610 лв. и средна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г.
– 1 437 лв., годишна инфлация за м. ноември 2020 г. спрямо м. ноември 2019 г. - 0.4%),
съдът приема за справедливо на ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на 70 000 лв., като в
останалата част за разликата до претендирания размер от 100 000 лв. претенцията следва да
бъде отхвърлена, поради прекомерност.
12
Искът на Н. Т. Й. за заплащане на обезщетение за нанесените му имуществени вреди,
представляващи направени разходи за лечение е доказан по своето основание. От събраните
в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при
увреждането травми ищецът е понесъл разходи в общ размер на 204 лв. С оглед на това
искът за обезщетение на имуществените вреди следва да бъде частично уважен за сумата от
204 лв., а за разликата до претендирания размер от 269.88 лв. да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за неимуществени вреди. Към датата на увреждането ищецът
Н. Т. Й. е на 16 г. В резултат на ПТП, ищецът е получил контузия – оток на лявата
подбедрица и умерена болезненост на същата в продължение на 10-15 дни, а общо
възстановителния период е протекъл без усложнения и е продължил до три седмици. Към
настоящият момент ищецът е клинично здрав. Следва да се отчита и обстоятелството, че в
резултат на ПТП, ищецът е преживял стрес и притеснения. На тази основа, с оглед и на
социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането, съдът приема за
справедливо на ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
вследствие на травматичните увреждания в размер на 1 000 лв., като в останалата част за
разликата до претендирания размер от 10 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена,
поради прекомерност.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищците претендират присъждането на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди считано от датата на която е извършено деянието, т.е.
от датата на увреждането – 08.11.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетенията.
В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за
деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него
вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на
увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна
лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е.
пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената му
вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на
задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е
налице отделно облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава
възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към
застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ.
Чл.429, ал.1, т.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на
застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично
предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на
ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
13
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ
при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на
деликта до датата на уведомяването на застрахователя.
В хода на процеса не са представени доказателства, от които да се установи, че
застрахования деликвент е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Въз основа на представените в хода на процеса доказателства, съдът приема, че
увредените лица са уведомили застрахователя, но се на представени доказателства за датата
на която застрахователят е получил, изпратените на 09.09.2021 г., застрахователните
претенции. Въз основа на изпратените от застрахователя отговори, съдът приема, че към
20.09.2021 г. той е бил уведомен за застрахователното събитие. С оглед на това и на
основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо ищците отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
20.09.2021 г. Следователно претенциите за законна лихва, считано от тази дата до
окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде
уважена., а за периода от 08.11.2020 г. до 19.09.2021 г., включително следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Относно разноските по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са
направили разноски по делото в размер на 5 262.65 лв., от които държавна такса в размер на
4 559.55 лв. и депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 703.10 лв. С оглед на
това, на основание ч.78, ал.1 от ГПК следва да им се присъдят направените разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 3 423.06 лв.
От приложените по делото документи се установява, че ответникът е направил
разноски по делото в размер на 13 261.10 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС – 12 558.00 лв. и депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 703.10
лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 4 389.72 лв.
14
По компенсация ищците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника
деловодни разноски в размер на 1 212.44 лева.
От приложения по делото договори за правна защита и съдействие от 19.01.2024 г. се
установява, че ад. П. Д. е указал безплатна адвокатска помощ на ищците. Съдът на
основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от
ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.т. 1, 2, 3 и т.4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение е в общ размер на 12 958.57 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищците, съразмерно с уважената част от
претенциите им, адвокатско възнаграждение в размер на 8 428.82 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Застрахователно дружество „Бул инс“
АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 2 907.71 лв. по
сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Т. Н. Й.,
ЕГН ********** с адрес в гр. Ч. сумата от 71 488.64 лв., от които 70 000.00 лв.,
представляващи пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на
преживените болки и страдания и 1 488.64 лв., представляваща пълния размер на
обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от
него травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на 08.11.2020 г., съпричинено при
независимо нарушение на правилата за движение от М. Л. Д., ЕГН ********** при
управление на МПС – лек автомобил марка „Сеат“ модел „Толедо“ с рег. № Н .... ВХ на
основание застрахователна полица № BG/02/12********** със срок за валидност от
10.10.2020 г. до 09.10.2021 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2021 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения
общ размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от 71 488.64 лв. до
претендираните 101 488.64 лв. както и за законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от 08.11.2020 г. до 19.09.2021 г., включително отхвърля претенциите
на Т. Н. Й., като неоснователни.
Осъжда Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Н. Т. Й.,
ЕГН ********** с адрес в гр. Ч. сумата от 1 204.00 лв., от които 1 000.00 лв.,
представляващи пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на
преживените болки и страдания и 204.00 лв., представляваща пълния размер на
15
обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от
него травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на 08.11.2020 г., съпричинено при
независимо нарушение на правилата за движение от М. Л. Д., ЕГН ********** при
управление на МПС – лек автомобил марка „Сеат“ модел „Толедо“ с рег. № Н .... ВХ на
основание застрахователна полица № BG/02/12********** със срок за валидност от
10.10.2020 г. до 09.10.2021 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2021 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения
общ размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от 1 204.00 лв. до
претендираните 10 269.88 лв. както и за законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от 08.11.2020 г. до 19.09.2021 г., включително отхвърля претенциите
на Н. Т. Й., като неоснователни.
Осъжда Т. Н. Й., ЕГН ********** и Н. Т. Й., ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр. Ч. да заплатят солидарно на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К.
сумата от 1 212.44 лева, представляващи направените от ответника разноски по делото.
Осъжда Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на чрез
адв. П. Д. Д. от АК – Бургас, със съдебен адрес на кантората в гр. Б... сумата от 8 428.82 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ.
Осъжда Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер
на 2 907.71 лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Далл бог живот и здраве“ АД, ЕИК
... със седалище и адрес на управление гр. С.... и М. Л. Д., ЕГН ********** с адрес в гр.
Ш.... като трети лица – помагачи на страната на ответника
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
16