РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 9979
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от № 57-II-18417 от 14.11.2016 г.,
постановено по гр.дело № 30733/2015 г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, ответникът М.В.Ш.,
е осъден да заплати в пола на ищеца З. „А.“ АД сумата от 2347,68 лева, от които
2337,68 лева, представляващи регресна претенция за платеното застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“ относно причинените имуществени
вреди на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******, настъпили при реализирано на
09.04.2010 г. в гр. София ПТП по вина на М.В.Ш., управлявал мотоциклет „Хонда
125“, рег. № С ******, и 10,00 лева, представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата от 2347,68
лева, считано от 01.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
М.В.Ш. е осъден да
заплати в полза на З. „А.“ АД, ЕИК ****** сумата от 1347,12 лева,
представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба от адвокат Р. Йосева – Петкова от САК, в качеството ѝ на особен
представител на ответника М.В.Ш., в която са наведени оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
В жалбата се излагат съображения, че в приетия като
доказателство по делото Констативен протокол № К-285/09.04.2010 г. са описани
само фактите и обстоятелствата по реализираното ПТП и нанесените материални
щети по двете превозни средства, но няма
становище относно вината за ПТП. Поддържа се в този смисъл, че при
постановяване на решението си първоинстанционният съд не е взел предвид липсата
на доказателства, дали процесният лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ****** не е
завил прекалено рязко, без да се съобрази с движещия се в права посока
мотоциклет и така водачът на лекия автомобил да е предизвикал ПТП. Посочва, че
презумпцията за вина за причиняване на ПТП от М.В.Ш. е оборена и констатациите
на съда за доказана деликтна отговорност на водача на мотоциклет „Хонда 125“,
рег. № С ****** са неправилни и необосновани.
Излагат се съображения, че неправилно районният съд е
приел, че всички обезщетени от ищцовото дружество вреди, подробно описани в
проформа фактура № 400/10.05.2016 г. на обща стойност 2337,68 лева са резултат
от процесното ПТП.
Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и за постановяване на друго, с което претенцията на ищеца, предявена с
исковата молба да бъде отхвърлена изцяло.
В законоустановения срок въззиваемата страна З. „А.“ АД
не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.
213, ал. 1, изр. 2, пр. 2 КЗ – отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на
застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за
имуществено застраховане задължения, срещу делинквента /чл. 213, ал. 1 КЗ/ се
обуславя от установяването на две групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от делинквента,
с негово виновно и противоправно поведение. Вината се предполага до доказване
на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай по делото безспорно се установява, че към датата на
процесното ПТП ответникът не е имал валидна задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, т.е. не намира приложение нормата на чл. 213, ал. 1,
изр. 4 КЗ. Същото се установява от представения по делото Констативен протокол
№ К-285/09.04.2010 г., в който изрично е посочено, че за моторно превозно
средство мотоциклет „Хонда 125“, рег. № С ****** няма валидно сключена полица
със съответен застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, като в тази връзка на ответника М.В.Ш. /водач на мотоциклет
„Хонда 125“, рег. № С ****** при реализиране на процесния пътен инцидент/ е
съставен акт № 448840/09.04.2010 г. за управление на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е доказано, че между ищеца З. „А.“ АД и К.Б.З.,
ЕГН ********** е сключен договор за имуществено застраховане с обект лек
автомобил „Ауди А4” с рег. № ******, при общи условия, с които застрахованият е
декларирал, че е съгласен. За този договор е предвидена писмена форма за
действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на
застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни
реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования моторно превозно средство. Срокът на действие на
договора за имуществено застраховане, сключен между ищцовото дружество и К.Б.З. е с начална дата 12.06.2009 г.
и край на покритието до 24:00 часа на 11.06.2009 г. В срока на действие на
договора е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на
09.04.2010 г., за което застрахователят /ищец/ е изплатил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети в размер 2 337.068 лв. Същият е
встъпил в правата на увредения /доколкото са възникнали такива/ срещу
причинителя на увреждането.
По делото е установено, че действията на водача на мотоциклет
„Хонда 125“, рег. № С ****** – М.В.Ш., съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързани с извършването на изпреварване – нарушил е разпоредбата на
чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като не е
съобразил действията си с конкретната пътна обстановка и движещия се пред него
и предприемащ разрешена маневра ляв завой лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******,
в резултат на което е реализирал ПТП в същия автомобил, като го ударил в
страничната му лява част. От горното се налага извод, че деянието на ответника
е противоправно. В пряка причинна връзка с него за собственика на увреденото
МПС са произлезли вреди. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въззивният съд приема, че констативния протокол за ПТП,
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-автотехническа експертиза и показанията на свидетелят К.Б.З.,
ЕГН **********, обсъдени в съвкупност, установяват механизма на ПТП, деликта и
причинната връзка с вредите. Следва да се посочи също, че във връзка с
процесното ПТП е образувано досъдебно производство, в хода на което е
установено, че причина за реализирания пътен инцидент е водача на мотоциклет
„Хонда 125“, рег. № С ****** – М.В.Ш., който извършвайки неправилно маневра
изпреварване на поредица движещи се попътно автомобили не се съобразил с
подадения ляв светлинен пътепоказател от водача на лек автомобил „Ауди А4” с
рег. № ******, извършващ маневра ляв завой. Вярно е, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство в частта, с която прокурор при Районна
прокуратура – София е формирал извода, че причина за възникване на ПТП е
виновното поведение на водача на мотоциклета, по своето правно естество
представлява официален диспозитивен документ /правен акт/, който не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, но от друга страна това е допълнителна индикация за осъществено в процесния случай
противоправно поведение от страна на ответника.
В тази връзка неоснователни се явяват възраженията,
изложени във въззивната жалба, че по делото липсват доказателства, установяващи
вината на ответника за реализирането на процесното ПТП. В този смисъл следва да
бъде посочено, че от една страна и съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага, като в тежест на ответника е да обори тази законова презумпция,
което не е направено в хода на производството по делото, а от друга страна от
събрания по делото доказателствен материал се установява по категоричен начин
механизмът на реализиране на процесното ПТП и осъщественото от ответника
противоправно поведение, изразяващо се в неправилно извършена маневра по
изпреварване довела до настъпване на вредоносния резултат.
При това положение несъмнено е, че увреденият има срещу
ответника М.В.Ш. вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в
правата на увредения по силата на факта, че е платил на собственика на лек
автомобил „Ауди А4” с рег. № ****** - К.Б.З., ЕГН ********** /видно от
представеното по делото свидетелство за регистрация – Част І/ обезщетение за
причинените с деликта вреди на 09.04.2010 год. и за него е възникнало регресно
право срещу делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва
да се отбележи, че законът се интересува от стойността на вредите по средната
им пазарна стойност към момента на настъпването им /чл. 208, ал. 3 КЗ – отм./,
а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната-автотехническа експертиза. Щом вещото лице
сочи, че детайлите на лек автомобил „Ауди А4” с рег. № ****** са увредени и се
нуждаят от подмяна, то заплащането на стойността им е дължимо. Обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са
средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши,
включително цените на нуждаещите се от подмяна части. В частност установено е
въз основа на цененото заключение на вещото лице по първоначалната съдебно-автотехническа
експертиза, че стойността на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 2 695,06
лв.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията, изложени във въззивната жалба, че по делото не е
доказано, че всички поправени и заплатени от застрахователя вреди са в пряка
връзка с реализираното ПТП. В този смисъл следва да бъде посочено, че в
заключението на вещото лице по изготвената, приета и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза изрично са посочени и изследвани вида,
характера и степента на щетите, настъпили върху застрахования лек автомобил
„Ауди А4” с рег. № ****** в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Заключението на вещото лице е изготвено след запознаване с всички приложени по делото
материали и не е оспорено от страните, поради което въззивният съдебен
състав намира, че следва да го
кредитира.
Предвид
гореизложените съображения релевираната претенция е изцяло основателна,
доколкото ищецът е претендирал по-малка сума от установената по делото стойност
на ремонта по средни пазарни цени, а именно 2337,68 лева /стойност на ремонта
по фактура с ДДС/ и сумата от 10,00 лева ликвидационни разноски /обичайно
дължими/, респективно СРС правилно е уважил претенцията на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2015 г.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а решението
на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която е поискала присъждането на такива до приключване на
последното заседание пред настоящата съдебна инстанция.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
З. „А.“ АД, ЕИК ****** има право на възнаграждение, тъй като е бил защитаван от
юрисконсулт във въззивното производство във връзка с подадената въззивна жалба
срещу решение от № 57-II-18417 от 14.11.2016 г., постановено по гр.дело №
30733/2015 г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в. В този смисъл и като съобрази
фактическата и правна сложност на настоящото производство и извършените от
процесуалния представител на ответника действия в производството, съдът намира,
че размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ищцата К.А.Д.следва
да бъде осъдена да заплати З. „А.“ АД, ЕИК ****** сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 57-II-18417 от
14.11.2016 г., постановено по гр.дело № 30733/2015 г. по описа на СРС, ГО, 57
с-в.
ОСЪЖДА М.В.Ш., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати в полза З. „А.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: