Р Е Ш Е Н И Е
№
24.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- РУСЕ, в открито заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря …………. ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА …………………. и с
участието на прокурора ……………….. ГЕОРГИ
МАНОЛОВ ……………, като разгледа докладваното от ……… съдия Райчева ……………………………………. к.а.н.д. № 377 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Варна,
чрез упълномощен процесуален представител против решение № 732/23.10.2019 г.,
постановено по АНД № 1682/2019 г. по описа на РРС, с което е отменено
наказателно постановление (НП) № 435914-F464636/20.05.2019 г. на директора на ТД на НАП –
Варна, Офис за обслужване – Русе. С отмененото наказателно постановление, на основание
чл.355, ал.1, пр.1 от КСО, за нарушение по чл.3, ал.3, т.1 вр.чл.2, ал.2 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО, на дружеството
с ограничена отговорност „АБВ – Русе“ ЕООД гр.Русе,е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Като касационно основание
се сочи неправилно приложение на закона и конкретно на нормата на чл.34 от ЗАНН. Според касатора районният съд необосновано приел, че са изтекли повече от
3 месеца от откриване на нарушителя. Иска се отмяната на обжалваното решение и
решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба счита жалбата за
неоснователна, тъй като законът бил приложен правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата поради неправилно приложение на закона –
чл.34 ЗАНН, но тъй като в обжалваното решение липсват съображения по същество,
счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ангажираните пред районния съд доказателства,
безспорно сочат, че санкционираното дружество, в качеството си на осигурител,
не е подало до 25.07.2018 г. изискуемата декларация обр.1 за периода на м.юни
2018 г. за 18 лица, наети по трудов договор. Тази декларация е била подадена на
11.12.2018 г. след отправяне на покана за изясняване несъответствия в
подадените към НАП данни за действащи трудови договори, но с липсващи
декларации обр.№1, изикуеми по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8/2005 (отм.).
Необосновано въззивната инстанция е приела, че
тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН от откриване на
нарушителя не е бил спазен. Дори да се приеме, че нарушението е било факт на
26.07.2018 г., нарушителят е бил открит по време на проверката по
данъчно-осигурителното законодателство, за която компетентната ТД на НАП е
уведомена с писмо №20-00-188 от 16.11.2018 год. от ЦУ на НАП. По делото липсват
данни и подкрепящи ги доказателства, че в ЦУ на НАП, нарушителят е бил открит
преди 07.11.2018 г. Ето защо, касационната инстанция намира, че съставеният на
07.01.2019 г. АУАН е издаден в 3-месечния срок от откриване на нарушителя,
визиран от законодателя с разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 ЗАНН.
Предвид тези съображения, обжалваното решение
следва да бъде отменено като постановено при наличието на касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
Тъй като въззивната инстанция не е изложила
съображения по съществото на спора относно законосъобразността на наказателното
постановление № 435914-F464636/20.05.2019 г.,
настоящият състав счита за правилно становището на представителя на
прокуратурата, че с оглед зачитане правото на защита на санкционирания субект,
последният не следва да бъде лишаван от възможността да бъде извършен съдебен
контрол в две съдебни инстанции.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 732/23.10.2019 г., постановено по АНД № 1682 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Русе и ВРЪЩА делото за
ново произнасяне от друг състав на районния съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: