РЕШЕНИЕ
№ 1620
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330116935 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано, след отделяне на предявения от Г. Н. Х.,
ЕГН *** против Л. Г. Х., ЕГН ********** и Г. Л.. Х., ЕГН **********, иск за
унищожаване на направения от всеки от тях отказ от наследството на наследодателя
им Н. Х. – по гр.дело № *** по описа на ПРС за***г. и образуване на ново дело.
В исковата молба се твърди, че ответникът, както и съпругата му Н. Н. Х. са
длъжници на ищеца, защото с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № *** по
описа на ПРС за ***г. са осъдени да му заплатят сумата от 21 517 лв., ведно с лихви и
разноски, представляващи друга част от същия техен дълг, който ищецът е заплатил
/погасил/ към банката, вместо тях. Срещу длъжниците било образувано изп.дело №
***/***г. по описа на *** ***. Посочените лица имали качеството на солидарни
длъжници спрямо ищеца, поради което направеният от Л.Х. отказ от наследство на
починалата негова съпруга Н. Н. Х. увреждал ищеца, като техен кредитор, тъй като
имуществото само на длъжника Л.Х. и това на другия длъжник Н. Х. се явявали
недостатъчни, за да удовлетворят вземането на ищеца. Поради това се сочи, че ищецът
има интерес да бъде унищожен, на основание чл.56, ал.1 ЗН, отказът от наследство,
извършен от страна на ответника. Направено е искане за постановяване на решение, с
което отказът да се унищожи.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Л. Г. Х.. Не било
установено ищецът да има качеството на кредитор на ответника, тъй като било налице
висящо производство. Липсвали доказателства с отказа от наследство, останало от Н.
Х., ответникът да уврежда кредитора. В същото не било налично секвестируемо
имущество, от което кредиторът да можел да се удовлетвори, а били налице само
пасиви.
1
Постъпил е отговор и от Г. Л. Х., според който по отношение на ответника не
била налице пасивна процесуална легитимация. Ответникът не бил длъжник на ищеца.
Сочи се, че според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на
наследниците на починалото лице за негови задължения, било необходимо те да са
приели наследството. В случая бил налице изричен отказ, вписан в Особената книга на
РС под № ***/***г., за което било издадено СУ по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за
***г. Предявеният иск бил недопустим, евентуално неоснователен. Липсвали
доказателства с отказа от наследство, останало от Н. Х., ответникът да уврежда
кредитора. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.
В хода на делото ищецът Г.Х. е *** като с постановено по делото определение
№ ***/*** г., изменено с протоколно определение от *** г., като ищците по делото на
основание чл. 227 ГПК са контитуирани неговите наследници по закон, както следва:
по иска срещу Л.Х. – Т. Л. Т. и Н. Г. Х., а по иска срещу Г. Л.. Х. – Т. Л. Т., Н. Г. Х. и
Л.. Г. Х.. За пълнота следва да се посочи, че именно наследниците по закон са
конституирани като страни, а не лицето П. Х., за когото има данни, че е цесионер на
починалия ищец, тъй като в случая фактът, довел до конституирането на
правоприемниците е смъртта на ищеца, а не прехвърляне приживе от ищеца на негово
вземане срещу ответниците. Освен това качеството „кредитор“ на ищеца е въпрос по
същество на спора при иска по чл. 56, ал. 1 ЗН и подлежи на доказване, а не се
изследва предварително от съда с оглед конституиране на страните по делото, каквото
би се получило, ако съдът трябваше да изследва редовността на цесията при решаване
на въпроса за конституиране на цесионера.
В първото редовно проведено съдебно заседание по делото, процесуалния
представител на ответниците е направил и искане по чл. 238, ал. 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, с което да се отхвърли исковете претенция.
Така направеното искане се намира за неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките за това по отношение и на двамата ответници. Искът спрямо Л.Х. не е
вероятно неоснователен, с оглед на събраните по делото доказателства, а освен това
смъртта на Г.Х. е настъпила преди същия да получи препис от отговора на исковата
молба, поради което не може да се приеме, че е пропуснал възможността да вземе
становище по него. По тези съображения и съдът не е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив е сезира със субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН. За уважаването на иска ищецът е следвало да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е кредиторна ответниците преди
предявяването на иска, както и че има открито наследство, по отношение на което
ответниците, в качеството си на наследници, са направили действителен отказ от
наследство. Доколкото искът по чл. 56, ал. 1 ЗН се явява частен случая на общия ***
иск по чл. 135 ЗЗД ищецът кредитор е следвало да установи и че отказите от
наследство го увреждат, в частност, че са налице активи в наследството, от което
ответниците са се отказали, без обаче да се доказва умисъл за увреждане. В тежест на
ответниците е да докажат, че разполагат с достатъчно налично имущество, извън
наследството им, с което да удовлетворят ищеца-кредитор.
По делото безспорно е установено, че ответниците са наследници по закон на Н.
2
Х., *** на *** г. Не се спори и че двамата ответници Л.Х. и Г.Х. са направил отказ от
наследството на наследодателя им Н. Х..
Отказът от наследство, направен от Г.Х. е вписан в особената книга по чл. 49 ЗН
на Районен съд Пловдив под № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/ *** г. по описа на същия
съд. Не се доказва обаче ищецът да е бил кредитор на Г.Х. и е имал това качество
преди предявяването на иска. По делото не са представени никакви доказателства в
тази насока. Неоснователно се твърди, че доколкото ищецът бил кредитор на Н. Х.а, то
със смъртта й нейните задължения ex lege се прехвърляли на наследници й, в случая
нейния син Г.Х., и това обстоятелство придавало качеството на кредитор на ищеца.
Първо, за уважаването на иска с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН ищецът следва да
докаже, че е кредитор на наследника, а не на наследодателя, спрямо чието
наследствено е направен отказа. Второ, с направения отказ на основание чл. 52 и чл. 53
ЗН лицето губи качеството на наследник от момента на отриване на наследството /все
едно, че никога не го е притежавало/, а не занапред, поради което отказалия се Г.Х.
няма как по силата на закона в резултат на наследствено правоприемство от своята
майка да е станал длъжник на ищеца. Следователно искът по чл. 56, ал. 1 ЗН срещу
ответника Г. Л. Х. се явява неоснователен, поради липса на качеството „кредитор“ на
ищеца.
Касателно иска по отношение на Л.Х. съдът намира, че качеството „кредитор“
на ищеца Г. Н. Х. /***/ към момента на предявяване на иска се доказва от представения
по делото изпълнителен лист № ***/*** г., издаден въз основа на влязло в сила
Решение № ***/** г. по гр.д. № ***/*** г. на ПРС и Решение № ***/*** г. по в.гр.д. №
***/*** г. на ПОС. Видно от съдържанието на същия ответникът е осъден солидарно с
Н. Х. да заплати в полза на ищеца Г.Х. /***/ присъдените с посочените съдебни
решения в полза на ищеца суми в размер на 21 517 лв. главница и общо 2062,68 лв.
разноски. В тази насока съдът намира възраженията на ответника Л.Х. за липса на
качеството „кредитор“ за неоснователни, а съображенията за наличие на каузални
отношения между него, ищеца и трети за спора лица във връзка със спорното вземане
по гр. д. № ***/*** г. по описа на ПРС и представените в тази насока писмени
доказателства – преписи на нотариални актове, за неотносими към спора, поради което
съдът не ги е взел предвид при решаването на спора.
При доказателствена тежест на ответника, Л.Х. не е представил доказателства,
че разполага с достатъчно имущество, вън от наследството на Н. Х., което да
удовлетвори вземането на ищеца. В тази насока следва да се посочи обаче и че не са
представени доказателства, че наследството, оставено от Н. Х., разполага с активи,
които да удовлетворят изцяло или частично вземането на ищеца. Напротив, по делото
са единствено налице данни за пасиви – задължения към банки и физически лица, в
частност ищеца. Наличието на активи подлежи на изследване и доказване, доколкото
целта на този иск е кредиторът да се снабди с едно допълнително своеобразно
обезпечение. Уваженият иск по чл. 56 ЗН открива път на кредитора към изпълнение
върху активите в наследствената маса, макар те да не принадлежат на неговия
длъжник. Следователно при липса на активи в наследствената, безпредметно се явява
предявяването, респ. уважаването на иска. В тази насока и направения отказ от Л.Х. от
наследството на неговата съпруга Н. Х.а не е увреждащо кредитора действие, а
предявеният срещу него от Г.Х. иск по чл. 56, ал. 1 ЗН следва да се отхвърли.
С оглед на гореизложеното и двата субективно и кумулативно съединени иска
ще се отхвърлят.
3
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът Г. Л. Х. на
основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 900 лв., съгласно представения списък по чл. 80
ГПК и договор за правна защита и съдействие, с отбелязване, че сумата е платена в
брой. Тези разноски ще се заплатя от конституираните наследници на *** в хода на
делото ищец Г.Х. – Т. Л. ТР., Н. Г. Х. и Л. Г. Х.. В полза на другия ответник Л. Г. Х.
няма да се присъждат разноски, доколкото не е представил доказателства за сторени
такива в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. Т., ЕГН **********, Н. Г. Х., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, ет. *, ап.***, и Л. Г. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. П., бул. „***“ № ***, ет. *, ап. *, в качеството им на конституирани
наследници на *** ищец Г. Н. Х., ЕГН **********, срещу Г. Л. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, иск с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН за
унищожаване в полза на ищците на направения от ответника Г. Л. Х., ЕГН **********
отказ от наследството на Н. Н. Х., ЕГН **********, починала на*** г., вписан в
особената книга по чл. 49 ЗН на Районен съд Пловдив под № ***/*** г. по ч.гр.д. №
***/ *** г. по описа на същия съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. Т., ЕГН **********, и Н. Г. Х., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. ***, в качеството им на
конституирани наследници на починалия ищец Г. Н. Х., ЕГН **********, срещу Л. Г.
Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, иск с правно
основание чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване в полза на ищците на направения от
ответника Л. Г. Х., ЕГН **********, отказ от наследството на Н. Н. Х., ЕГН
**********, *** на *** г.
ОСЪЖДА Т. Л. Т., ЕГН **********, Н. Г. Х., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, и Л.. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, да заплатят общо на Г. Л. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 900 лв. (деветстотин лева) разноски за един
адвокат в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4