№ 9293
гр. С, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110100561 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявена от Д. Р. П., с ЕГН ********** срещу "ф-ма" АД, с
предишно наименование ''ф-ма'' АД искова молба, с която се предявява иск за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер от 4572,84лв.,
представляваща начислена сума за главница и лихви по клиентски №******* за периода
10.12.2010г. до 23.12.2011г. с потребител Д П баба на ищцата, починала на 25.12.1990г.,
като сума в размер на 3048,56лв. не попада в наследствения дял на ищцата, който е 1/3 част,
а останалата сума в размер на 1524,28лв., представлява задължение, възможността за
принудително събиране на което е погасено по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника "ф-ма" АД, с предишно наименование ''ф-ма'' АД, с който считат предявения
иск в частта 3048,56лв. за недопустим, доколкото се предявяват чужди права. В останалата
част признават предявения иск, като считат, че не са дали повод за завеждане на иска и не
дължат разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
С оглед особеностите на отрицателните искове, направеното признание и
твърдението на ответника за претендиране на определена сума към датата на подаване на
исковата молба, единствено в тежест на ищеца е да установи, че ответника е претендирал
сума в размер на 4572,84лв. по партида с клиентски №******* за периода 10.12.2010г. до
23.12.2011г. като изцяло дължима от ищцата.
От ищеца е представено писмо до Д. Р. П., изпратено от "ф-ма" АД, с предишно
1
наименование ''ф-ма'' АД, с което дружеството посочва, че за да сключи Договор за
продажба на електрическа енергия за обект с клиентски №******* с Д. Р. П.в е необходимо
заплащане на дължимите суми по посочения клиентски номер в общ размер на 4572,84лв.,
от която 2252,39лв. главница по фактури за консумирана ел.енергия и 2320,45лв. лихви за
забава на плащането.
Не се спори между страните, а е видно и от представените и от двете страни справки,
че клиентски №******* е разкрит на името на Д П От Акт за смърт на стр.9 от делото е
видно, че Д Пе починала на 26.12.1990г., поради което независимо, че партидата е вписана
на нейно име, доколкото не се спори, че сумата за главница представлява задължение за
периода от 10.12.2010г. до 23.12.2011г., то отговорен за стойността на потреблението е
собственика на имота към периода на натрупване на задължението.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира
правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр.
74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г. / крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент
/чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от
17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия.
Съгласно § 27г от ДР на ЗЕ краен клиент е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен
клиент е уредено като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е
налице качеството потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба
на електрическа енергия на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба на
електрическа енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); ; на ЗЕ и се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени
битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода,
2
предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право
на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа
на ВКС, III ГО/.
По делото не се установява такъв сключен договор, поради което потребител за
периода от 10.12.2010г. до 23.12.2011г. се явява собственика на имота през този период.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1989г. на стр.10 от делото Д Д
П е закупила процесния недвижим имот, като от Препис-извлечение от акт за смърт, издаден
на 24.06.2021г. последната е починала на 10.08.2016г. Следователно за периода от
10.12.2010г. до 23.12.2011г. потребител и съответно задължено лице се явява Д Д П. Всички
задължения, натрупани преди смъртта на Д Д П, са преминали по реда на наследствено
правоприемство в патримониума на наследниците й като част от наследствената маса.
Доколкото няма данни за отказ от наследство на някои от лицата, посочени в Удостоверение
за наследници на стр.13 от делото, то задълженията на Д Д П са наследени при равни квоти,
от тримата й наследници – Р Х Д – съпруг, Д. Р. П. – дъщеря и А Р Д – син. Наследниците
отговарят за задълженията разделно, до размер на наследствената квота, която в случая е 1/3
за всеки от тях.
Задълженията за потребена ел.енергия възникват в патримониума на определено лице
потребител, а не за всички лица, които по някакъв начин имат отношение към
електроснабдения имот, т.е. натрупана сума за потребление на ел.енергия не се дължи за
имот, а от потребител.
Доколкото се отрича дължимост на сума за стойност на потребление за периода от
10.12.2010г. до 23.12.2011г. в имот с клиентски №*******, което задължение е възникнало
за наследодателя на ищцата за минал период, то на изследване подлежи не дали ищцата като
собственик на имота, в който е извършено потреблението към настоящия момент дължи
сумата, а дали ищцата като наследник на потребителя дължи изпълнение.
Отказа на дружеството да сключи договор не е предмет на разглеждане в настоящето
производство, като сегашния съдебен състав не може да провежда контрол за
законосъобразност и основателност на същия, нито косвен, нито пряк такъв. Единствено
съдебния състав е обвързан да установи дали ищеца е отговорен за дадено задължение
изцяло или в негови части на наведените основания.
Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличие на правен
интерес от търсената защита. Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено или за да установи съществуването на дадено правоотношение. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице когато ответникът
претендира наличие на вземане, което се отрича от ищеца. В конкретния случай ответникът
"ф-ма" АД, с предишно наименование ''ф-ма'' АД претендира, че по клиентски №*******
съществува задължение от общо 4572,84лв., но не претендира Д. Р. П. да дължи пълния
3
размер на сумата. В патримониума на ищцата е възникнало задължение в размер на
1524,28лв., тя отговаря само до този размер и може да отрича съществуването на вземането
само в частта, която е наследена от нея.
Ответникът изрично заявява, че няма претенция към ищеца за сума над тази,
наследена от нея - 1524,28лв. Доколкото липсва претенция на "ф-ма" АД спрямо Д. Р. П. над
сумата от 1524,28лв., която последната да може да отрича, то предявения иск в частта по
отношение на сумата от 3048,56лв. се явява недопустим и производството следва да се
прекрати в тази част.
По отношение на претенцията в останалата част – за сумата от 1524,28лв. "ф-ма" АД
признава иска, поради което следва да се приеме, че претенцията е основателна.
По разноските:
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК по въпроса за разноските съдът намира следното: За да се реши въпросът за
разпределение отговорността за разноски между ищеца и ответника трябва да се изследва
въпросът дал ли е повод ответникът за завеждане на делото. Настоящия състав намира, че с
оглед изпратеното писмо до Д. Р. П. от "ф-ма" АД, с предишно наименование ''ф-ма'' АД, с
което й се отказва услуга, гарантирана й по закон или с оглед ОУ, поради причина, че
вземане възникнало преди поведе от 10 години не е удовлетворено, като ищеца дори не е
отговорна за по-голямата част от това вземане, то ответника е станал повод за завеждане на
делото. Позовавайки се на права, които по делото признава за погасени по давност,
ответника е отказал услуга, която дължи и по този начин е принудил ищеца да търси защита
по исков ред. Затова съдът намира, че в случая не са налице и двете кумулативни
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът е дал повод за завеждане на иска,
независимо, че е признал иска, поради което следва да понесе разноски съразмерно на
уважената част от иска. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на Д. Р.
П. сума в размер на 60,97лв. за заплатена държавна такса. Ищцата претендира и заплащане
на разноски за адвокатско възнаграждение. По делото обаче на присъждане подлежат само
действително направените разноски. Видно от Договор за правна помощ от 22.12.2021г. /на
стр.38 от делото/ е уговорено възнаграждение в размер на 550,10лв., заплащането на което
се извършва по банков път в срок от три месеца от подписване на договора. По делото не са
представени доказателства за заплащане по банков път на сочената сума, т.е. не са
представени доказателства за заплащане на възнаграждение и такова не следва да се
присъжда като разноски.
На осн. чл.78,а л.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, изцяло или от части, поради което в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на прекратената част от иска в размер на
66,67лв., при приет минимален размер от 100лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА по предявен от Д. Р. П., с ЕГН
********** и адрес: гр.С, ж.к.“Я“ 22, вх.В, ет.1 срещу "ф-ма" АД, с предишно наименование
„ф-ма" АД, с ЕИК:****** и седалище и адрес на управление: гр.С, бул.„Ц Ш” №159, бл.Бенч
Марк Бизнес Център, отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи сума в размер на 3048,56лв., представляваща начислена
сума за главница и лихви по клиентски №******* за периода 10.12.2010г. до 23.12.2011г.,
като недопустим, поради липса на правен интерес.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от Д. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ж.к.“Я“ 22, вх.В, ет.1 срещу "ф-ма"
АД, с предишно наименование „ф-ма" АД, с ЕИК:****** и седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.„Ц Ш” №159, бл.Б М Б Ц, че ищецът не дължи сумата от 1524,28лв.,
представляваща начислена сума за главница и лихви по клиентски №******* за периода
10.12.2010г. до 23.12.2011г.
ОСЪЖДА "ф-ма" АД, с предишно наименование „ф-ма" АД, с ЕИК:****** и
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.„Ц Ш” №159, бл.Б М Б Ц да заплати на Д. Р. П., с
ЕГН ********** и адрес: гр.С, ж.к.“Я“ 22, вх.В, ет.1 на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
за заплатена държавна такса съразмерно на уважената част от иска в размер на 60,97лв.
ОСЪЖДА Д. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ж.к.“Я“ 22, вх.В, ет.1 да заплати
на "ф-ма" АД, с предишно наименование „ф-ма" АД, с ЕИК:****** и седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.„Ц Ш” №159, бл.Б М Б Ц, на основание чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на прекратената част от иска в размер на
66,67лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5