№ 19
гр. Габрово, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно административно
наказателно дело № 20244200600078 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от адв. Т. М. от АК - Габрово, в качеството на договорен защитник на
обвиняемия С. И. С. от гр. Габрово, против решение № 28/21.02.2024 г. по АНД №
798/2023 г. по описа на Районен съд - Габрово.
С атакуваното решение обвиняемият С. И. С. е признат за виновен в това, че на
06.07.2019 г., в гр. Габрово, в качеството му на управляващ и представляващ търговско
дружество „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул.
„**, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 05.06.2019 г. до 05.07.2019
г. включително, по публични задължения към НАП в размер на 109 879 лева,
задължения към „ОББ” АД в размер на 103 010,64 лв. и задължения към „**” АД в
размер на 3 934,68 лв., всички задължения в общ размер на 216 824,32 лева, съгласно
изискванията на чл. 626, във вр. с чл. 608 от ТЗ, не поискал от Окръжен съд - Габрово
да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева в полза на
държавата.
Със същото решение обвиняемият С. С. е осъден да заплати направените по
1
делото разноски в размер на 170,40 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК.
Въззивната жалба е формална. В нея се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и необосновано. Претендира се актът на първоинстанционния съд
да бъде отменен, като се постанови ново решение, с което обвиняемият да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението.
Обвиняемият С. С., редовно призован, не се явява пред настоящата инстанция.
Представлява се от адв. Т. М., който поддържа жалбата. В пледоарията си защитникът
акцентира на обстоятелството, че доверителят му е подал молба на 06.11.2018 г., с
която е уведомил съда, че е изпаднал в неплатежоспособност, не може да обслужва
своите задължения и е поискал откриване на производство по несъстоятелност. Счита,
че за нуждите на наказателния закон, формално той е изпълнил задължението си. На
следващо място, изразява позицията, че извършеното плащане на 05.06.2019 г. не
обосновава обективната съставомерност на деянието, тъй като това плащане не е
постъпило от името на търговеца и от неговите активи, а от трето лице.
Пред настоящата съдебна инстанция прокурорът от Окръжна прокуратура -
Габрово оспорва въззивната жалба. Пледира за потвърждаване на решението на
районния съд.
Въззивният съд разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в процеса и
извърши цялостна проверка на обжалваното решение в съответствие с правомощията
си по чл. 314 НПК, при което приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна в процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК,
което обуславя процесуалната й допустимост. Разгледана по същество, същата е
неоснователен.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, като при
проведеното съдебно следствие са събрани относимите към предмета на доказване
писмени и гласни доказателства и е приобщено заключението на изготвената в
досъдебната фаза на процеса съдебно-икономическа експертиза. Въззивният съд, след
собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на доказателствените източници, поради което без да я
променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Дружеството „С.” ЕООД, ЕИК ***, е вписано в търговски регистър на
31.08.2012 г. със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „**. От
учредяването му и до инкриминираната дата едноличен собственик на капитала и
негов управител е обвиняемият С. С.. Дружеството осъществявало търговска дейност
основно чрез наети магазини от „**”.
2
На 27.04.2015 г. бил сключен договор за счетоводни услуги между „С.” ЕООД и
ЕТ **, представлявано от свидетеля С. П., по силата на който, считано от 01.05.2015 г.
на ** било възложено воденето на цялата счетоводна отчетност на „С.” ЕООД.
Поради натрупване на задължения към доставчици, невъзможност да обслужва
отпуснат банков кредит и отчитане на счетоводна загуба в размер на 585 000 лв., на
06.11.2018 г. обвиняемият С. подал в Окръжен съд - Габрово молба за обявяване на
дружеството в несъстоятелност. По подадената молба било образувано търговско дело
№ 98/2018 г. по описа на ОС - Габрово. С разпореждане № 456/06.11.2018 г. молбата
била оставена без движение и на молителя било указано в определения от съда срок да
отстрани нередовности, като представи препис от годишния финансов отчет на
дружеството, опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата,
да състави списък на кредиторите с посочени адреси, вида и размера на обезпечения на
вземания, счетоводен баланс, отчет за приходи и разходи, отчет на парични потоци,
отчет на собствения капитал и приложение. Свидетелят С. П. разполагал с нужните
документи, но обвиняемият не го информирал за подадената в ОС - Габрово молба и
съответно не поискал документите, които следвало да представи съобразно дадените
указания. Тъй като обвиняемият не представил в срок изисканите документи,
производството по образуваното търговско дело било прекратено с определение №
504/23.11.2018 г.
Поради влошени финансови резултати за периода от края на 2018 г. до края на
2020 г., свидетелят С. П. подавал в НАП нулеви декларации.
На 04.06.2019 г. обвиняемият С. наредил плащане от своя лична сметка в
„ОББ“ АД по сметка на НАП сумата от 1000 лева във връзка с образувано срещу „С.“
ЕООД изпълнително дело в НАП. След посочената дата дружеството спряло всякакви
плащания към кредиторите си, като в следващите 30 дни неговият управител не
поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
От заключението на икономическата експертиза, изготвена от вещото лице
Даниоела Михнева, се установява, че към 31.12.2018 г. коефициентите на ликвидност
на „С.” ЕООД имат стойности близки до нула, като същите изводи са направени и за
2019 г. Към 05.06.2019 г. дружеството е имало изискуеми задължения в размер на 216
824,32 лева, обособени от такива към НАП в размер на 109 879 лева, към „ОББ” АД в
размер на 103 010,64 лева и към „**” АД в размер на 3 934,68 лева. Към 05.06.2019 г.
няма данни дружеството да е разполагало с налични активи, парични средства и
вземания от длъжници, които да обезпечат установените изискуеми задължения. Към
същата дата вещото лице е приело, че дружеството не е било в състояние да изпълнява
изискуемите си задължения и същото е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност. В заключението е посочено, че задълженото лице не е
извършвало плащания за погасяване на публичноправното си задължение към
3
държавата от 04.06.2019 г. При разпита в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд вещото лице М. пояснява, че от ползваните от нея отчети на дружеството, както и
от годишния финансов отчет за 2019 г. и отчета за приходите и разходите, е
установила, че за 2019 г. от „С.“ ЕООД са отчетени общо приходи на стойност 4 000 лв.
и разходи на стойност 14 000 лева, което потвърждавало извода, че дружеството все
още извършвало търговска дейност.
В депозираните пред първоинстанционния съд обяснения обвиняемият С.
заявява, че „С.“ ЕООД имало дейност до края на месец октомври 2018 г., след което
изпаднало в невъзможност да обслужва задълженията си. Изложил е, че през месец
октомври 2018г. подал молба в ОС - Габрово за откриване на производство по
несъстоятелност, след което получил съобщението от съда за необходимостта да
представи документи с оглед редовността на молбата. Твърди, че в указания му срок не
успял да събере документите, след което получил ново съобщение от съда, че
производството се прекратява. Обвиняемият заявява, че около месец май 2019 г. бил
потърсен от НАП, тъй като имал задължение да подаде заявление за дерегистрация по
ЗДДС и ако не го направи, следвала санкция. Било му казано, че ако внесе пари по
изпълнителното дело, дружеството ще бъде дерегистрирано служебно. Консултирал се
със счетоводителя и тъй като дружеството нямало парични средства, наредил банков
превод от 1000 лева от личната си сметка към сметка на НАП във връзка със
задълженията на „С.” ЕООД.
Гореизложената фактическа обстановка, както и доказателствените източници,
които я установят, не е предмет на оспорване от страна на обвиняемия и неговия
защитник. Възраженията, които се правят са срещу правната оценка, която като
резултат е довела до постановяване на осъдителен съдебен акт.
За съставомерността на деянието по чл. 27б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК от
обективна страна е необходимо деецът, който действа в качеството си на управляващ и
представляващ търговското дружество, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, да
не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Изпълнителното
деяние се осъществява чрез бездействие, при наличие на правно задължение за субекта
да осъществи активно поведение. Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, като съгласно
ал. 2 от същия член, неплатежоспособността се предполага, когато длъжника е спрял
плащанията.
В конкретния случай е несъмнено, че към инкриминираната дата – 06.07.2019
г., обвиняемият С. е управлявал и представлявал „С.“ ЕООД гр. Габрово, поради което
същият е годен субект на престъпното посегателство по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от
4
НК. Правилно контролираният съд е приел, че към посочената дата управляваното и
представлявано от обвиняемия търговско дружество е имало ликвидни и изискуеми
задължения към държавата в лицето на НАП в размер на 109 879 лева, към „ОББ“ АД в
размер на 103 010,64 лева и към „**” АД в размер на 3 934,68 лева. Установено е, че
последното плащане за погасяване на задълженията е извършено от дружеството на
04.06.2019 г., на която дата обвиняемият С. е наредил от личната си банкова сметка
сумата от 1000 лева за погасяване на задължението на „С.“ ЕООД по образувано в
НАП изпълнително дело.
Въззивният съд приема за неоснователен довода, наведен от защитника в хода
на съдебните прения, според който след като доверителят му е подал молба до
Окръжен съд – Габрово на 06.11.2018 г. за откриване на производство по
несъстоятелност, то той формално е изпълнил задължението си. Районният съд
аргументирано е отговорил на идентичен довод с мотиви, които изцяло се споделят от
настоящия състав. Правилно контролираният съд е приел, че фактът на подаване на
молбата, от която не е последвало развитие на производството, поради бездействието
на обвиняемия, не води до извод, че е изпълнил задължението. Всъщност по делото не
е спорно, че депозираната до съда молба е оставена без движение, тъй като е била
нередовна. Въпреки предупреждението, че при неотстраняване на нередовностите в
определения срок делото ще бъде прекратено, обвиняемият е бездействал.
Последвалото прекратяване на производството по търговското дело, поради това че
сезиращият съда документ е бил изначално нередовен и същият не е поправен,
формално се приравнява на липса на искане за откриване на производство по
несъстоятелност.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за
несъставомерност на деянието, поради обстоятелството, че плащането от 04.06.2019 г.
не е постъпило от името на търговеца и от неговите активи, а от трето лице. И по този
довод в мотивите на атакувания съдебен акт са изложени аргументирани съображения,
които се споделят от въззивния съд. Правилно е прието, че в случая е извършено
плащане за погасяване на задължение на дружеството, като с оглед съставомерността е
без значение обстоятелството, че това частично погашение е направено с лични
средства на обвиняемия. Факт е, че това е последното плащане от името на
задълженото лице. На обвиняемия е било известно, че управляваният и представляван
от него правен субект не разполага с активи, които да обезпечават задълженията му,
както и че това състояние е трайно и не се дължи на временни затруднения, поради
което за него е възникнало задължението в 30-дневен срок да инциира пред съда
започване на производство по обявяване на дружеството в несъстоятелност. Този срок
е изтекъл на 05.07.2019 г., с което на 06.07.2019 г. обвиняемият С. от обективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
5
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк
умисъл. Обвиняемият С. е съзнавал, че дружеството, което управлява и представлява
има ликвидни и изискуеми задължение както към държавата, така и към частно-правни
субекти; знаел е, че дружеството е в невъзможност да погаси дълговете си, като след
04.06.2019 г. е спряло плащанията, но въпреки това не е подал в 30-дневен срок молба
за откриване на производство по несъстоятелност.
Законосъобразна е констатацията на първостепенния съд за наличието на
кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването на
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За
престъплението, за което деецът е предаден на съд, се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба; обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност; от деянието не са настъпили съставомерни вредни
последици, които следва да бъдат възстановени. Справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието и данните за дееца е определеното наказание
„глоба“ от 1 000 лв., което се явява в минималния предвиден в закона размер, поради
което и обсъждането му в посока благоприятстваща обвиняемия е безпредметно, а
липсата на съответен протест води до процесуална невъзможност за увеличаване на
санкцията.
Законосъобразно и правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от
НПК в тежест на обвиняемия С. са възложени направените разноски по делото.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне
или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същото следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от 21.02.2024 г. по АНД № 798/2023 г. по
описа на Районен съд - Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7