№ 20973
гр. С., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110138479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Р. Й. А., че дължи на ищеца следните
суми: сумите 1 212,48 лева (хиляда двеста и дванадесет лева и 48 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 198,88 лева (сто деветдесет и осем
лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
01.12.2022 г., 37,21 лева (тридесет и седем лева и 21 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 7,98 лева (седем лева и 98 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 02.03.2020 г. до 01.12.2022 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. №
68467/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и Р. А., като собственик на процесния имот с аб.
№, находящ се в гр. С., жк. „К.с.“ бл. вх ет, ап било налице облигационно отношение,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което
моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми,
като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Същият е депозирал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, с което твърди, че не дължи
изпълнение по заповедта.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Б.Б.“ ООД, което изразява
становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 68467/2022 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумите 1 212,48 лева (хиляда двеста и дванадесет лева и 48
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 198,88 лева (сто деветдесет и осем
лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
01.12.2022 г., 37,21 лева (тридесет и седем лева и 21 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 7,98 лева (седем лева и 98 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 02.03.2020 г. до 01.12.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника и в
срока по чл. 414 ГПК последният е подал възражение, поради което в изпълнение на
дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба договор за продажба на държавен имот по
реда на Наредбата за държавните имоти (л.15-16) се установява, че ответникът Р. Й. А.
е придобил собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. С., жк.
„К.с.“ бл. вх ет, ап. .... Представена е и молба декларация за откриване на индивидуална
партида (л. 17). Няма данни по делото, след придобиване на имота същия да е
прехвърлен в полза на трето лице.
Представен е договор №/21.08.2002 г., с който „Т.С.“ ЕАД е възложило на „Б.Б.“
ООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
2
клиентите в сгради – етажна собственост.
Приети са по делото общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост
с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "Б.Б." ООД
да извършва дялово разпределение.
Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата е отчитала
уредите за дялово разпределение в имота. По данни на ФДР в имота е имало три
монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани три топлоразделителя. В има
има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна Те отдадена от
щранг лирата съгласно НТ. В имота има монтиран един водомер, по който се отчита
разхода за топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа само ТЕ за
подгряване на топла вода. ТЕ за отопление. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са
извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за топла
вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 1699,45 лева. Вещото
лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
3
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Въз основа на представения по делото договор за продажба на държавен имот по
реда на Наредбата за държавните имоти (л.15-16) се установява, че ответникът Р. Й. А.
е придобил собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. С., жк.
„К.с.“ бл. вх ет, ап. .... Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период
ответникът е имал качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По
изложените съображения може да се направи обоснован извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между
него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие,
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество
са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да
ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Т.С.“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
4
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е сключила договор с „Б“ ООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия. Този извод не се променя от обстоятелството, че
списъкът на етажните собственици, представляващ приложение към протокола от
общото събрание за избор на „Б“ ООД за фирма за дялово разпределение, не съдържа
подпис за праводателя на собственика с оглед установената неавтентичност на същия.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в
имота на ищеца, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление и
ТЕ за топла вода) за процесния имот е в размер на 169945,45 лева. С оглед принципа за
диспозитивно начало искът следва да бъде уважен в рамките на предявения размер,
който е по-малък от този посочен от вещото лице.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
5
разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата от 1212,48 лева. Доказан се явява и искът за главница за дялово
разпределение в размер на 37,21 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед основателността на иска за топлинна енергия, основателен е и искът за лихва за
забава, начислена върху главницата за топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 29,13 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 89,13 лева –
6
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 29,13 лева
– платена държавна такса в исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, и
юрискунсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
се присъди сумата от 429,13 лева – разноски в исковото производство.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника от
процесуалния й представител адв. Д.С. и предвид изричното искане в тази насока,
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 445,65 лева. Съобразно
отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. Стоянов следва да бъде
присъдена сума в общ размер на 2,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК 8... със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № .. срещу Р. Й. А., ЕГН **********,
с адрес в гр. С., гр. С., жк. „К.с.“ бл. вх ет, ап. ..., обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: 1 212,48 лева
(хиляда двеста и дванадесет лева и 48 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот, находящ в гр. С., жк. „К.с.“ бл. вх ет, ап. ..., ведно със законна
лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 198,88 лева (сто
деветдесет и осем лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 01.12.2022 г., 37,21 лева (тридесет и седем лева и 21 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
15.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 68467/2022 г. по
описа на СРС, 36 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 7,98 лева
(седем лева и 98 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 01.12.2022 г. като неоснователен.
7
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „П.“, бл вх. Б, ет, ап, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК 8... със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“
№ .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 88,64 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 429,13
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК 8... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.” № на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА на адв. Д.С.,
АК -В сумата в общ размер на 2,44 лева за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответника Р. Й. А..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“ оООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8