Решение по дело №8/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 128
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20223300100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Разград, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20223300100008 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба от ЦВ. ХР. ИБР. от гр. Разград, чрез
пълномощник адв. Г.Й. от АК - София, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ,
вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „т.“, ул. „п.“ № 5, да
заплати на ищцата сумата в размер на 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на
28.07.2020 година, от което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на ищцата,
изразяваща се в счупване на гръдна кост, обусловяващо трайно затруднение в движението на
снагата за срок повече от един месец, контузия на кръста - фрактура на лумбален прешлен Л5,
мозъчно сътресение, оток на лява лакътна става, оток на ляво коляно, ведно със законната лихва от
датата на доброволната покана /20.11.2020 г./, по реда на чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане
на задължението.
Първоначално претенцията за обезвреда е заявена като частична за сумата 30 000 лв., като
част от глобална сума от 60 000 лв., като в съд.заседание по същество е допуснато изменение на
размера на иска по реда на чл.214 от ГПК за цяла претендирана сума в размер на 80 000 лева, като
иска вече не е частичен.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 28.07.2020
година, на път II-49, км. 38+350 е настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РР7342АТ, управляван от Исмаил Курт, поради загуба в
управлението, преминал през разделителен остров и навлязъл в насрещното пътно платно, където
се сблъскал с насрещно движещ се лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № РР 7106
ВК, който бил управляван от ищцата Ц.И..
За процесното ПТП било образувано наказателно производство, което приключило с
1
Решение № 2/2021 година, постановено по НОХД № 823/2020 г., влязло в законна сила на
26.02.2021 година, с което водачът Исмаил Курт е признат за виновен за причиняване на средна
телесна повреда на ищцата.В резултат на пътния инцидент ищцата била откарана по спешност в
болницата в гр. Разград, където била хоспитализирана за период от 28.07.2020 година до
31.07.2020 година.
В периода на болничния престой, на ищцата били направени изследвания, от които било
установено, че вследствие на инцидента И. е получила травматични увреждания, изразяващи се
във фрактура на гръдната кост; контузия на кръста; мозъчно сътресение; оток на лява лакътна
става; оток на ляво коляно.
В резултат на претърпяната фрактура на гръдната кост, ищцата изпитвала силни болки,
поради което се налагало да приема болкоуспокояващи лекарства. Ищцата била трудно подвижна
в първите седмици от инцидента, била прикована на легло с постоянни болки при дишане.Като
последица от мозъчното сътресение ищцата получила продължително главоболие и световъртеж
при опит да се изправи, гадене, сънливост, отпадналост, загуба на координация и шум в ушите за
период от 4 месеца.През първия месец след инцидента ищцата била изцяло на легло, поради силни
болки в областта на кръста, което наложило същата на 14.09.2020 година да се подложи на
магнитно-резонансна томография, с която била установена настъпила фрактура на лумбален Л5
прешлен.Навеждат се доводи, че ищцата и към настоящия момент изпитва болки в областта на
гърдите при интензивно физическо натоварване, често задъхване, което затруднява извършването
на физически дейности.Поддържа се, че в резултат на инцидента Цветелина И. е силно ограничена
и затруднена в самостоятелното си придвижване и не може да стои изправена продължително
време, което води до редица неудобства в ежедневието й, както и до притеснения, че същата няма
да може да упражнява професията си занапред, което създава несигурност дали ще успее да се
грижи за себе си и семейството си.
Заявява се също, че счупването на прешлена ограничава движенията на ищцата в областта
на гръбначния стълб, като същата изпитвала силни болки, придружени с изтръпване в долните
крайници. Инцидентът се отразява изключително тежко върху психическото състояние на ищцата,
поради тежкото й клинично състояние, което променило изцяло живота й и мисълта, че може да
остане трудно подвижна до края на живота си я правело емоционално нестабилна, притеснена,
затворена в себе си. В резултат на силните болки и преживения стрес, страдала от безсъние, като й
се налагало да приема седативни и обезболяващи средства.Ц.И. била в болнични за период от два
месеца.
Заявена е претенция за обезвреда на имуществени вреди, а именно изцяло увредения
личен автомобил на ищцата – марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № РР 7106 ВК, която претенция
е оттеглена в хода на делото.
Със заявление, че л.а. „Фоксваген Голф“, с рег. № РР 7342 АТ, който било причинено
процесното ПТП бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с полица № BG/03/120001288442, валидна от 14.05.2020 година до 13.05.2021
година, което правело дружеството легитимирано да отговаря по претенцията за обезщетение на
причинените на Цветелина И. имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата навежда доводи, че ответното застрахователно дружество било поканено да й
заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, като след
изтичане на законоустановения тримесечен срок все още не е извършено такова плащане.
2
Като доказателства към исковата молба са приложени: копие от констативен протокол за
ПТП; копие от Решение № 2/2021 година, постановено по НОХД № 823/2020 г., влязло в законна
сила на 26.02.2021 г., ведно с мотивите към него; копие от епикриза ИЗ № 6783/2020 г.; копие от
амбулаторен лист № 000669/31.08.2020 г.; копие от магнитно-резонансно изследване с амб. №
293/14.09.2020 г.; копие от лист за преглед на пациент от 04.03.2021 г.; копие от снимка от
извършен рентген от 28.07.2020 г.; копие от снимка от ЯМР от 14.09.2020 г.; копие от болничен
лист № Е20201332999; копие от болничен лист № Е20201455507; копие от свидетелство за
регистрация на МПС част I № *********; копие от молба № 4245/20.11.2020 г.; копие от молба №
1149/01.04.2021 г.
Наред с тях е формулирано искане за изискване и прилагане по делото на застрахователна
полица № BG/03/120001288442, сключена между застрахователното дружество и деликвента.
Направено е и искане за допускане на съдебномедицинска експертиза, с подробно
формулирани общо шест задачи.
Прави се и искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане, който да
установи обстоятелства относно преживените и преживявани от ищцата болки и страдания.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което
препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.
В срока за отговор е постъпил такъв от процесуалния представител на ответното дружество
юрисконсулт А.П..Поддържа се становище за частична неоснователност на предявения иск, с
възражение, че ищцата не е получила телесна повреда, изразяваща се в счупване на прешлен на
ниво Л5 в резултат на процесното ПТП.
Оспорва се размера на претенцията като неоснователна по съображения ,че липсват данни
за характера и степента на тези увреждания. Считат, че дори да са налице увреждания на
автомобила, то същите не обуславят категоризирането им като тотална щета.
Оспорва се дължимостта на мораторната лихва от датата на настъпване на процесното ПТП
до датата на предявяване на исковата молба. Заявяват, че дължимата мораторна лихва би се
дължала от изтичане на визирания в чл. 380 от КЗ срок, т. е. от 20.02.2021 година.
Обосновават неоснователност на предявените претенции и поради прекомерната им
завишеност, тъй като ищцата е получила една средна и няколко леки телесни повреди, които не
обуславяли присъждане на обезщетение в заявените в исковата молба размери.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/03/120001288442 по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
регистрационен № РР 7342 АТ.
Не се оспорва, че застрахованият водач Исмаил Курт с поведението си е станал причина за
настъпилото на 28.07.2020 година ПТП, в резултат на което същият е причинил на ищцата средна
телесна повреда, за което има влязло в законна сила Решение №2/2021 г., постановено по НОХД
№ 823/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.
Ответникът не оспорва, че ищцата е отправила покана за изплащане на застрахователно
обезщетение, но същата е била отказана.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва ищцата да е получила фрактура на
3
гръбначен прешлен на ниво Л5 в резултат от настъпилото на 28.07.2020 година ПТП. Твърдят, че
увреждането на гръбначен прешлен Л5 не е било видимо на направената рентгенография по време
на хоспитализацията на ищцата в МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД. Навеждат се доводи, че
увреждането на гръбначния прешлен няма характеристика на фрактура.
Оспорва също така ищцата да е имала последствия изразяващи се в главоболие,
световъртеж, сънливост, отпадналост и други симптоми посочени в исковата молба, в резултат на
процесното ПТП, при липсата . по делото на доказателства за остатъчни ограничения в
движението или в качеството на живот на ищцата.
Оспорва твърденията, че при ищцата се е наблюдавало тежко клинично състояние, което да
е довело до влошаване на психическото й състояние, както и , че същата приема ежедневно
седативни и обезболяващи средства в резултат на безсъние и , че страданията й , свързани с
претърпяното ПТП продължават и към този момент.
Застъпва становище, че съдът е обвързан с влязлото в сила съдебно решение на Районен
съд – Разград, в което увредата на гръбначния прешлен на ниво Л5 не е посочена.
Противопоставя се на приемането на два броя снимки, за които се твърди, че съставляват
изображение на рентгеново изследване, което е направено на ищцата в рамките на болничният й
престой. Считат, че изображението на рентгеновото изследване не е годно доказателствено
средство по смисъла на ГПК, поради което, молят същото да бъде изключено от доказателствения
материал. Също така оспорва автентичността на изображението от рентгеново изследване, тъй
като същото не се отнася към ищцата и не отразява направеното й изследване. Навежда доводи, че
това доказателство не може да бъде годно, тъй като съставлява електронен документ, а не било
надлежно представено. Твърди се, че наличният текст на изображението е на чужд език, което
налагало да бъде преведено.
Противопоставя се на искането за допускане на свидетелски показания, които да установят
търпените от ищцата неимуществени вреди, по съображения, че направеното доказателствено
искане не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК.
Счита за безпредметно искането за представяне на застрахователната полица, поради липса
на оспорване на наличието на застрахователно правоотношение.
Окръжният съд, като съобрази събраните по делото доказателства, с оглед доводите и
становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че за настъпилото ПТП и причинените на ищцата увреждания,
срещу виновният водач Исмаил Айдън Курт от с.Стражец, община Разград е образувано
досъдебно производство.По изготвения срещу същия обвинителен акт е образувано НОХД
№823/2020г. по описа на РРС, приключило с решение №2/ 10.02.2021г., с което подсъдимия
Исмаил Айдън Курт е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343,ал.1, б. „б“ от НК
и причинено едно средно телесно увреждане на пострадалата Ц.И., изразяващо се в счупване на
гръдната кост и обуславящо трайно затруднение движението на снагата за срок повече от 1 месец.
Увреждащото МПС марка "Фолксваген Голф" с рег. № РР7342 АШ и виновният водач
притежават към датата на ПТП-то активна/ валидна ЗЗГО към ответното дружество, обективирана
в полица №ВG/03/120001288442 валидност до 13.05.2021 г.
Ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени и имуществени вреди, първо с молба вх.№4245/20.11.2020г. и
втора такава от 01.04.2021г., като в тримесечния срок от депозиране на първата молба заплащане
не е извършено от страна на ответното дружество.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, според вещото лице по
4
която в резултата на пътно-транспортното произшествие претърпяно на 28.07.2020г. пострадалата
Цветелина Христова И. е получила следните увреждания :
счупване на гръдната кост, което по своята медико-биологична характеристика обуславя
трайно затруднение в движението на снагата за срок повече от един месец;
парциална фрактура L5 /ЯМР на лумбален гръбначен стълб, амб. №2903/14.09.20г,
„Аджибадем сити клиник“, МЦ „Варна“ ЕООД/ СЪС Среден СрОК на възстановяване не
по-малко от 2 – З месеца, която фрактура също обуславя трайно затруднение в движението
на снагата за срок повече от един месец.
Пострадалата е лекувана в Отделение по хирургия на МБАЛ-Разград за периода 28-31.07.20г.
Извършени са образни и параклинични изследвания, консервативно лечение.Била е под
наблюдение от специалист-невролог.Носила висок стабилизиращ колан, провела курс
рехабилитация, лечебна физкултура в домашни условия, балнеолечение за периода 01- 11.05.2021
г, планирано ново такова за 04.06.2022г.
Последици от претърпяната травма са съобщените субективни оплаквания и обективно
установения за кръста и долните крайници:
болков /локална, радикулерна и болка от мускулен спазъм/,’
Вертебрален /мускулна ригидност на паравертеблалните мускули на кръста, ограничения на
движенията, предно-задна инкпинация/
коренчев синдром / болка, изтръпване, намалена чувствителност на дерматом L5/.
Така установените травматични увреждания могат да бъдат получени при процесното
ПТП.Счупването на гръдната кост може да е резултат от:
- пряк удар или индиректно - много силно сгъване или разгъване на гръбначния стълб.
Увреждането на поясния прешлен е характерно за автомобилна травма с поставен
предпазен колан.Изолираните фрактури на гръдната кост са редки.По-често счупване на гръдната
кост се наблюдава като съпътстваща травма на гръбначния стълб.
В своята съвкупност увредите са получени от надамплитудно сгъване и разгъване на
гръбначния стълб при пътния инцидент.С оглед обективните медицински данни, най-изразени
болки и страдания пострадалата е изпитвала през първи-втори месец след претърпяното ПТП, след
което би следвало постепенно да започнат да намаляват.Неудобствата, настъпили при конкретно
установените травматични увреждания, въпреки проведеното консервативно лечение, курс
рехабилитация и балнеолечение, са свързани с описания болков, вертебрален и коренчев синдроми
и съобщените към момента субективни оплаквания, които няма да отшумят.Двигателния дефицит
за гръбнака, болката и дискомфорта предпоставят невъзможност и ограничения за упражняване на
тежък физически труд; дейности, свързани с прекомерно физическо обременяване; натоварване на
гръбначния стълб; поза; работа, налагаща движения на снагата в пълен обем. При пострадалата
ищца има увреждане на гръбначен прешлен на ниво Л5, установено с ЯМР изследване на поясния
отдел на гръбначния стълб от 14.09.2020г, което увреждане представлява частична /парциална/
фрактура на 5-ти /Л5/ поясен прешлен, информация за което дават са компютърната и магнитно-
резонансната томография.Фрактура /или счупване/ е медицинско състояние, при което частично
или пълно се нарушава целостта на костта.Извършено е посттравматично специфично лечение на
увреждането на прешлена - медикаментозна терапия, покой, щадящ режим на движение, а в
последствие - симптоматично лечение, външна стабилизация /висок колан/, рехабилитация и
балнеолечение.
Консервативното лечение е било най-интензивно в периода след получаване на травмата, а в
последствие - при изостряне на симптоматиката и при болка.При установената обективна
симптоматика, ограниченията в движението и другите субективни оплаквания, експертизата счита,
че пълното възстановяване на обема на движенията на снагата не е възможно - винаги ще е има
остатъчни негативни последствия - болки и неудобства в ежедневните дейности и трудовата
заетост, които влошават качеството на живот.
В съд.заседание вещото лице посочва, че причините, поради което може при рентгеновото
изследване при приемането на ищцата в болница да не се установи счупването на ниво Л5 могат
да бъдат субективни и обективни, например лошо центриране на апаратното изследване, неволно
5
движение на пациента, когато се изследва, субективна е и преценката на разчитащия
графията.Същото още веднъж подчертава, че изолирани фрактури на гръдната кост, каквато има и
при ищцата са изключително рядко, а най-честа е съчетаната травма както на гръдната кост, така и
на поясния отдел на гръбнака, макар и установена не непосредствено след травмата. Заключението
не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло, като компетентно и обосновано.
По делото ищцата е сочила и гласни доказателства за претърпените от нея болки и
страдания, вследствие на пътно-транспортното произшествие на 28.07.2020 г.
Видно от показанията на майката на ищцата, св.Савка И. при посещението й в болницаата
наа ищцата в деня на инцидента, същата е била много уплашена, стресирана, не можела. Да
помръдне в леглото.Имала синини по левия лакът, лявото коляно и бедро.Пролежала в болница
четири дена.След това в продължение на един месец по време на домашното лечение била
напълно обгрижвана от съпуга си, като свидетелката също помагала.След това отишла Ц.И. и на
изследване ЯМР през м.септември, като й преписали да носи и стягащ колан.Изпитвала болки,
неразположение при движение на снагата, приемала обезболяващи.Променила се била стресирана,
избухлива, раздразнителна.Върнала се на работа след два месеца.Започнала отново да шофира в
края на 2020година. Продължавала да изпитва болки при промяна на времето Провеждала
санаториално лечение, вкл. и в деня на първото по делото заседание.
Въз основа на изложеното от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на
лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. №********
Видно от доказателствата по делото и в частност решение №2 от 10.02.2021г. ро НОХД
№823/2020г. по описа на РС- Разград с което подсъдимия Исмаил Айдън Курт е признат за
виновен ,че вследствие на нарушени определени правила от Закона за движение по пътищата е
извършил престъпление по чл.343,ал.1, б.“б“ от НК и е причинил едно средно телесно увреждане
на пострадалата Ц.И., изразяващо се в счупване на гръдната кост и обуславящо трайно
затруднение движението на снагата за срок повече от 1 месец.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според нормите на чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка следва
да се вземе предвид заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което се
основава на анализ на събраните по делото писмени доказателства, относно настъпилите от ПТП
телесни увреждания, начинът и продължителността на лечението им, поради което съдът я
кредитира като обективна и обоснована. От същата се установява, че в резултат от ПТП ищцата е
претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в счупване на гръдната кост, обуславящо
трайно затруднение в движението на снагата за срок повече от един месец;частична Парциална
фрактура L5 /ЯМР на лумбален гръбначен стълб, със среден срок на възстановяване не по-малко
от 2 – З месеца.Според медицинската документация при приемането на И. в болница е установено
мозъчно сътресение, както и оток на лява лакътна става, оток на ляво коляно.
По делото няма данни за настъпили при ищцата трайни увреждания, но се установява, че
след счупвания на прешлен пациентите имат оплаквания от болки в кръста, засилващи се при
натоварване и смяна на времето.
От заключението на вещото лице се установява продължителността на възстановителния
период, както и търпените от ищеца болки и страдания по време на този период., общо в рамките
на 2-3 месеца. От показанията на свидетелката И. се установява, че болките и страданията са
продължили за ищеца и след приключване периода на възстановяване, тъй като близо два месеца
след инцидента е установено счупването на прешлен на ниво Л-5, което по-късно установяване е
станала по независещи от ищцата причини.Това счупване несъмнено вещото лице свързва с
претърпяното от ищцата ПТП на 28.07.2020г., като посочва аргументирано, че при ПТП е
6
изключение да е налице самостоятелно счупване само на гръдната кост, а същото обикновено е
съпроводено със счупване в поясната област, както е в случая. Свидетелката също посочва, че и
до сега ищцата не се е възстановила напълно, продължава санаториално лечение, предвид
изпитвания дискомфорт.Показанията на свидетелката следва да се преценяват по реда на чл. 172 от
ГПК и да се кредитират, тъй като съответстват на заключението на вещото лице по СМЕ по
отношение възстановителния период и последиците за здравословното състояние на ищцата,
Следва да се кредитират показанията на свидетелката и в частта относно отражението на ПТП
и настъпилите травматични увреждания върху психиката на ищеца, тъй като са житейски
обосновани. Нормално е след травмата и продължителния възстановителен период ищцата да е
стресирана, раздразнителна и да избухва на моменти.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
следва да се вземе предвид характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и изпитваните от ищцата болки и психически
дискомфорт, дължащ се на стреса от ПТП.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 40 000, 00 лева.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
Установява се, че ищцата е подала молба за плащане на застрахователно обезщетение до
ответното дружество на 20.11.2020 г., като не е посочено какви документи са приложени към нея и
от приложението липсват страници, а с повторна молба от 01.04.2021г. е заявена нова по размер
претенция за обезвреда, с приложени писмени доказателства, установяващи причинените
увреждания, решението по НОХД №823/2020г. по описа на РРС, но не се установява да е
определено и изплатено обезщетение от застрахователя.
Съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие
е представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто е приложен към
заявлението на ищеца. Следва да се има предвид, че ал. 3 от същата разпоредба на КЗ предвижда,
че когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства,
във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.
Застрахователят не се е възползвал от предоставената му възможност за изискване на
допълнителни доказателства, но представените от ищцата са били достатъчни, за да се произнесе
по основателността на преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава съобразно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ -изтичането на 15
7
работни дни от подаване на заявлението с приложените доказателства за настъпило
застрахователно събитие, т.е в случая законна лихва следва да се присъди, считано от
16.04.2021г., тъй като решаващия съд установява, че молба до застрахователя, придружена от
доказателства е подадена на 01.04.2021г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Направени са разноски за
един адвокат в размер на 4 000 лева, от които при частично уважения иск следва да се присъдят
2000 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата за държавна такса, от която е освободен ищеца, съобразно с
уважената част от исковете, в размер на 1600.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска за 1/2. Представени са доказателства за направени разноски
в размер на 300, 00 лева за СМЕ, от които следва да се присъдят 150 лв., а юрисконсултско
възнаграждение не се претендира.
Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „т.“, ул. „п.“ № 5, да заплати на ЦВ. ХР. ИБР., ЕГН ********** на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева,
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП на 28.07.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.04.2021 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 2000. 00 лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер , над сумата 40.000 до предявения размер от
80 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „т.“, ул. „п.“ № 5, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на Разградски окръжен съд държавна такса в размер на 1600, 00 лева.
ОСЪЖДА ЦВ. ХР. ИБР., ЕГН ********** да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска, в размер на 150. 00 лева.
Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.


Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8