ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235/ 19.03.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр.
д. № 109 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
С Решение № 1317/10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 4184/2018 г. по описа
на Районен съд Перник, VIII състав, е върната
искова молба, депозирана от Е.Т.Д. против „Топлофикация Перник“ АД, за
признаване на основание чл. 439, ал. 1 ГПК недължимостта на суми, подробно
описани в исковата молба, поради отпаднал в хода на производството правен
интерес.
С обжалваното решение (с характер на определение) районният съд е
констатирал, че към момента на приключване на устните състезания вземанията на
взискателя по образуваното изпълнително дело са били погасени от длъжника. При
изпълнение от страна на длъжника и липса на висящо изпълнително производство
съдът е приел, че правният интерес от оспорването на изпълнението е отпаднал в
хода на съдебния процес, като е формирал извод за недопустимост на
установителните претенции, с които е бил сезиран, върнал е исковата молба и
прекратил производството по делото.
Срещу съдебния акт е постъпила частна жалба от Е.Т.Д., с оплаквания за
неправилност и искане за неговата отмяна. Поддържа се, че макар производството по
изпълнителното дело да е приключило поради погасяване на вземането, същото не е
било доброволно, а в резултат на действия по принудително изпълнение. Акцентира
се, че правният й интерес не е отпаднал, тъй като при положителен за нея изход
от правния спор би могла да поиска възстановяване на неправомерно събраните
суми.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор на частната жалба не е постъпил.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, против
акт, подлежащ на инстанционна проверка, заплатена е таксата за нейното
разглеждане, поради което същата е редовна и допустима.
Производството пред Районен съд Перник е образувано по искова молба на Е.Т.Д.
от 12.06.2018 г. против „Топлофикация Перник“ АД с искане да бъде признато за
установено, че поради изтекла погасителна давност ищцата не дължи на
дружеството парични суми, подробно описани в исковата молба по размер и период,
пропорционално на наследствената си квота като наследник на С.А.Т., срещу която
ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е инициирал производство по
принудително изпълнение.
Видно от материалите по приобщеното изп. дело № 791/2017 г. по описа на ЧСИ
С.Б., образувано въз основа на издадения срещу С.Т. изпълнителен титул, след нейната
смърт като длъжници по делото са били конституирани наследниците й, в т.ч. Е.Т.Д.,
до която е било изпратено съобщение за размера на цялото задължение по
изпълнителното дело към 20.06.2018 г. – общо 2169,35 лв., с посочена банкова
сметка ***, по която същото би могло да бъде погасено. След справка в Регистъра
на банковите сметки и сейфове, на Е.Д. е било изпратено съобщение за наложен
запор върху банковата й сметка, разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД. На 23.08.2018 г. от
банкова сметка в ДСК с титуляр Е.Д. по сметка на ЧСИ е била наредена сумата от
общо 2264,54 лв., като основание е посочено, че паричният превод е осъществен
от банката като трето задължено лице в изпълнение на наложения запор по изп. д.
№ 791/2017 г. (л. 46).
Видно от служебно изисканите справка от ЧСИ С.Б. и копия от платежни
нареждания, постъпилата парична сума е разпределена към взискателя, както и за
такси към ЧСИ. Производството по изп. д. № 791/2017 г. е прекратено на 10.09.2018
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като няма данни постановлението за
прекратяване да е било обжалвано от взискателя.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо. Този
иск е средство за защита на длъжника в изпълнителното производство срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, при конкретно
посочени в закона специални предпоставки, както и общите процесуални
предпоставки за допустимост на производството, в. т.ч. правен интерес, за който
съдът следи във всяко положение на делото. Преценката на съда относно правния
интерес зависи от степента на засягането, което състоянието на спора
предизвиква в правната сфера на ищеца.
С иска по чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването на иска изпълнителният процес следва да бъде
прекратен (арг. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Именно в прекратяване на
принудително изпълнение при липса на изпълняемо право, се състои и защитата,
която се търси с установителния иск за несъществуване на вземането.
Защитата по чл. 439 ГПК е срещу изпълняемо право и поради това не би могла да бъде реализирана след като
изпълнителното производство е било вече прекратено поради погасяване на
вземането. Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с решението
ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването на друг иск за
постигане на търсения резултат. След като принудата обаче вече е била проведена,
взискателят – удовлетворен, а производството – прекратено, простото отричане на
изпълняемото право със сила на пресъдено нещо не се явява адекватна защита и
интересът от самостоятелно предявяване на установителния иск отпада.
В настоящия случай в производството по иска по чл. 439 ГПК не са били
искани обезпечителни мерки чрез спиране на изпълнението, поради което са били
предприемани изпълнителни действия, в резултат на които вземането е погасено, а
производството – прекратено. При вече приключило изпълнително дело длъжникът би
могъл да се брани с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в
резултат на изпълнителен процес, проведен при липса на изпълняемо право. За да
получи възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага,
породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално законосъобразно
изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за отричане на
правото на принудително изпълнение (твърдяната погасителна давност), длъжникът
разполага с общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно
обогатяване.
Вярно е, че с оглед нормите на чл. 116 и чл. 118 ЗЗД за длъжника не е без
значение дали вземането, предмет на изпълнителното дело, е погасено лично от
него, или е събрано в резултат на някой от предприетите изпълнителни способи. Този
факт обаче е неотносим конкретно към предмета на настоящото производство, а би
имал отношение досежно основателността на евентуално заявена осъдителна
претенция.
Поради изложените съображения обжалваното решение (с характер на определение)
следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение (с характер на определение) № 1317/10.12.2018 г., постановено по
гр. д. № 4184/2018 г. по описа на Районен съд Перник, VIII с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.