РЕШЕНИЕ
№ 260039
гр.
Троян, 23.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и трети
февруари, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
СВЕТЛА ИВАНОВА
при
секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията - Иванова гр. дело № 1188 по описа за 2019
год., за да се произнесе - съобрази:
Предявен е осъдителен регресен иск с
правно основание по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288а,
ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатените от
НББАЗ на Националното бюро на Република И. по щета 120105
от 10.02.2015г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 9097.52лв. за увредения при ПТП, настъпило на 29.05.2014г. в гр.П., Р И. лек автомобил „***”, с
регистрационен номер ***, собственост на С.П..Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът Д.С.С., който, управлявайки
т.а. „***“, с ДК
№***, при движение по ул.Ф., удря в лявата част
паркирания лек автомобил „***“, с регистрационен номер ***, при което причинил процесното ПТП.
Поддържа, че в нарушение на чл. 260 от
Кодекса за застраховането (отм.) ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Твърди,
че ответникът е поканен да възстанови процесната сума, но същият не погасил
задължението си.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца исковата сума от общо 9097.52 представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щета 120105 от 10.02.2015г. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното погасяване на сумата. Претендира направените по делото разноски.
В срочно подаден
отговор ответникът, чрез упълномощен защитник оспорва предявения иск, като
счита същия за неоснователен и недоказан.Твърди, че при настъпилото на 29.05.2014 год. ПТП, е съставен двустранен констативен
протокол от двамата водачи, като в т.8
от протокола са описани номерата на полиците и номера на зелената карта на управлявания
от ответника товарен автомобил, тяхната валидност, като за застраховател е посочено ЗАД „Алианц
България" с полица №WDB9340531L297727 и № на Зелена карта 01113СС1968372, валидна от
06.08.2013 год. до 15.08.2014 год. Твърди, че така описаното в
двустранния констативен протокол е в противоречие с представената от ищеца
справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд, в която
няма описана полица под номер, който е описан в протокола, няма валидност на
полица или зелена карта с краен срок до 15.08.2014 година, а съществува само отбелязването - прекратена на 19.01.2014 година, с
пояснение, че полицата с цитирания номер е прекратена поради „невнесена
вноска".
Твърди се, че от
доказателствата по делото-писмо изх.№1-0428/09.02.2015 год. на Национално бюро
на българските автомобилни застраховате ли /НББАЗ/ до Гаранционен фонд с
вх.№08-01-687/10.02.2014 год. се
установява, че, изплатената на пострадалото лице сума е в размер на
4509.57 евро, а претенцията е за сумата 4651.49 евро. Твърди се, че от датата на произшествието -
29.05.2014 год. , пострадалия автомобил е подаден за ремонт след около 45 дни,
като не е бил заснет при огледа му и
преди ремонта, а първото заснемане на автомобила е на 09.09.2014 год., когато
същият вече е отремонтиран и описаните
части се твърди, че са сменени.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически изводи:
От представения по делото в превод от
италиански език двустранен констативен протокол се установява, че на 29.05.2014г. в гр.П., Р И.,
при настъпило ПТП, като товарен автомобил. „***“, с ДК №***, при движение по ул.Ф., удря в лявата част паркирания лек автомобил „***“, с регистрационен номер ***,
собственост на С.П..Протоколът е подписан и
от двамата участници в процесното ПТП./л.6-7/.
Видно от представената по делото
кореспонденция между Национално бюро на И.и Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е, че в
НББАЗ била образувана преписка с реф.№ GF-14-687-I, по която последните са уведомили
Централната италианска служба, че управляваният от настоящия ответник лек
автомобил е с обичайно домуване в България и съществуват данни, че не е бил
застрахован към датата на ПТП /л. 10/.
От представеното по делото писмо /л.
17-18/ се установява, че Централната италианска служба е заявила искане до
НББАЗ, придружено със съответните документи, за изплащане на сумата от общо
4509.57 евро, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети,
разходи и такси за обработка, с която сума собственикът на увредения автомобил
Сабрина Паче е бил обезщетен от тях.
От представеното по делото нареждане от
24.02.2015г. /л.16/ се установява, че Гаранционен фонд е възстановило на НББА
сумата от 9097.52, като е посочено основанието за плащане – щета 120105/2015г.
/л.16/
От представеното по делото писмо изх.№
2-101-550-2279/14.09.20г. от ЗАД „Алианц България /л. 121/ се установява, че
към момента на настъпване на ПТП-то, управляваният от ответника товарен автомобил и ремарке не е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Този факт се установява и от представените заверени
копия на застрахователни полици /л.123,124/.
Изискана е информация от ОД-МВР-Ловеч, от която е установено, че товарния
автомобил и ремаркето са собственост на „Интерлийз“ЕАД. В качеството на
свидетел е призован представляващият дружеството – А. Б., който не се явява.
Изпраща упълномощен защитник – адв.О. П. от САК, който представя доказателства, че по силата на
Договор за финансов лизинг на транспортни средства от 05.08.2009г., процесния
товарен автомобил и ремарке са предоставени от „Интерлийз“ЕАД в качеството на
лизингодател на „Трансервазия“ЕООД – в качеството на лизингополучател
/л.156-174/.
В постъпило писмо вх.№260221 от
20.01.2021г. на ТРС, управителят на „Трансевразия“ЕООД е заявил, че „дружеството не е уведомено за
прекратяване на полицата и шофьорът Д.С. също
не е уведомил работодателя за настъпилото ПТП.“.
С регресна покана изх.№ ГФ-РП 297 от
05.08.2019г., ищцовото дружество е поканило ответника да му възстанови
изплатените от тях обезщетения по щета № ГФ-12-0105/10.02.2015г. в размер на
9097.77 лева. Поканата е получена лично от майката на ответника И.Д.С..
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1,
т.2, б.„а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка на
ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на
чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
ал. 8.
Съгласно разпоредбата на чл.288а, ал.1,
т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
Съгласно ал.3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се
прилага чл.288, ал. 12 и 14 КЗ.
Настоящият състав намира, че независимо
дали обезщетението за причинени имуществени вреди е изплатено от ГФ пряко на
увреденото лице в хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ /отм./ или чрез
компенсационен орган на държава – членка на ЕС, какъвто е Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи за Република България по смисъла на
чл.282 ал.4 КЗ /отм./ в хипотезата на чл.288, ал.1 т.1 КЗ /отм./, то във всички
случаи, ако за МПС с обичайно местопребиваване на територията на Република
България, чийто водач виновно е причинил пътно - транспортното произшествие в
друга страна членка на ЕС, няма сключена или валидно е прекратена застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС, или не е установен застраховател, след
изплащане на обезщетението на увреденото лице или възстановяване на стойността
му на компенсационния орган, за Фонда, по силата на закона възниква регресно
право към причинителя на увреждането на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният фонд да
предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при
ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била
обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./.
Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически
факти): 1./ ищецът да е платил обезщетение на
увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента в търсения размер; 2./ за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено
увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от
делинквента и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята
деликтна отговорност по застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на реализиране на ПТП. В тежест на
ищеца в производство е да докаже по делото правото си да встъпи в правата на
увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение и разходите за определяне
и изплащане на обезщетението, респ. размера на платената сума, както и възникването
на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице.
В процеса безспорно се установи наличието
на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо
ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 29.05.2014г. по вина
на ответника, като ползвател на МПС, за което към тази дата не е имал валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице вреди от
страна на ищеца. Като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните е отделен фактът на настъпване на процесното ПТП.
Вината на ответника се доказва от
представения по делото двустранен констативен протокол/л.6/, от съдържанието на който / т.12.1 /се
установява, че увреденото МПС, по време на реализираното ПТП е било
„паркирано“. Освен това, по изключение, когато участник в ПТП е подписал
документ, отразяващ механизма на настъпването му, както е в случая, този
документ би могъл да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните
факти, чието настъпване е верифицирано с подписа на страната /в случая на
ответника/.
От приложените по делото писмени
доказателства /л.16/ е видно, че сумата от 9097.56 лева е била преведена от
ищеца на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи.
От съдържанието на приложеното на л.12 от
делото писмо от НББАЗ до ГФ се
установява, че на основание получена претенция от UCI е
възстановило на 15.01.2015г. сумата от 4509.57 евро,
в който размер е и претенцията, заявена от Централна италианска служба до НББАЗ
/л.17/. В претенцията от Централната
италианска служба е посочено обезщетение
за имуществени щети и правни разходи в размер на 3800.00 евро, изплатено на С.П.,
разходи в размер на 139.57 евро и 570 евро такси обработка.
В претенцията от НББЗА до ГФна основание
чл.34 ал.3 от ПУДГФ /л.12/ изрично е посочено, че по претенция от UCI заявена от Централна италианска служба до НББАЗ /л.17 е изплатена сумата
от 4509.57 евро/чиято левова равностойност е 8819.95 лв./, но се претендира от ГФ
заплащане на сумата 4651.49 евро/левова
равностойност на 9097.52лева/, включваща: „обезщетение 3800 евро и сума по
фактура 851.49 евро.“. Документи, обосноваващи претенцията по щетата са описани
от НББАЗ както следва: 1.Претенция от UCI с всички приложени
документи; 2.Документ за банков превод и 3.Фактура №********** от 15.01.2015г.,
но цитираната фактура не се намира в кориците на делото. На л.13 и 14 са
налични доказателства за превод на сумата от 12888.97 евро, която е неотносима
към предмета на настоящото дело.
Предвид изложените и приетите за
установени факти,че изплатеното
обезщетение на чужд гражданин за имуществени вреди, причинени като пряка
и непосредствена последица от ПТП, за което е виновен ответника,
който към момента на осъществяването му не е имал застраховка „Гражданска
отговорност”, е доказано за сумата от 8819.95 лв., представляваща левовата
равностойност на 4509.57 евро, поради което, на основание чл.288, ал.12 от КЗ
/ отм./ ищецът има право на регрес срещу ответника за посочената сума, до
която предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като за
разликата до претендирания размер от 9097.52лева /левовата равностойност на
4651.49 евро/ като недоказана следва да
се отхвърли.
Възражението на ответника за погасяване правото на иск
на ищеца, поради изтичане на общия петгодишен давностен срок не е
надлежно заявено в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
не е релевирал подобни възражения
след изготвяне на доклада по делото, нито дори в първото по делото с.з..
Това е сторил едва в проведеното четвърто открито с.з., т.е.последиците от процесуалното
бездействие на ответника са настъпили.
За пълнота на изложеното и с оглед приложението от страна на
съда на точната
материалноправна норма към фактите, които в действителност са се случили в
определен минал момент настоящият състав следва да отбележи, че възражението за
настъпила погасителна давност дори и да беше своевременно заявено, същото би
било неоснователно, предвид задължителната за съдилищата практика на ВКС, с
която се приема, че правото на иск на ГФ възниква от датата на плащане на обезщетението
от негова страна. В настоящият казус е доказано, че ГФ е
възстановил претендираната сума на НББАЗ на 10.02.2015г., а искът е
заведен на 10.12.2019г., т.е. правото на иск на ищеца не е погасено.
По разноските:
Предвид изхода на спора по предявения иск по чл. 288,
ал.12 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД, ответникът Д.С. следва да бъде осъден на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на Гаранционен фонд, гр. София сумата от 546.42 лева,
представляваща заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковата претенция.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, Гаранционен фонд, гр.
София следва да бъде осъден да заплати на Д.С. сумата от 6.20 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
Съдебното
прихващане /компенсация/ е допустимо само по искане на страна
в процеса, но в случая никоя от страните по делото не е направила изявление за
прихващане, поради което дължимите разноски следва да се присъдят отделно
за всяка от страните.
По отношение на направеното от адв.Оханес
Паникян в качеството на проц.представител на „ОББ Интерлийз“ЕАД искане по реда
на чл.168 от ГПК:С
оглед изложените в исковата молба твърдения, че към момента на реализиране на
ПТП, управлявания от ответника С. товарен
автомобил и ремарке не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е
изискана информация от ОД-МВР-Ловеч, от
която е установено, че товарния автомобил и ремаркето са собственост на
„Интерлийз“ЕАД. В качеството на свидетел е призован представляващият
дружеството – А. Б., който не се явява, а изпраща упълномощен защитник – адв.О.
П. от САК, който представя
доказателства, че по силата на Договор за финансов лизинг на транспортни
средства от 05.08.2009г., процесния товарен автомобил и ремарке са предоставени
от „Интерлийз“ЕАД в качеството на лизингодател на „Трансервазия“ЕООД – в качеството
на лизингополучател.
В списъка по реда на чл.80 от ГПК /л.175/
, адв.Паникян е посочил основанието на което го представя -чл.168 ГПК , която
разпоредба урежда правото на свидетеля на разноски, а в съдържанието е отразил,
че се явява в качеството на проц.представител на ответникапо делото „ОББ
Интерлийз“ЕАД. Ввъпросното юридическо лице не е конституирано като страна в
процеса, а представляващия дружеството – А. Б. е призован в качеството на
свидетел, видно от приложената на л.148 от делото призовка. В съдебно
заседание свидетелят А. Б., представляващ „ОББ Интерлийз“ЕАД не се е явил
лично, а е упълномощил адвокат, който представя доказателства, че процесния
автомобил реализирал въпросното МПС по силата на Договор за лизинг е
предоставен на „Трансевразия“ЕООД. Представените доказателства е можело да
бъдат изпратени чрез Български пощи,
ел.поща на ТРС или куриер /както междувременно е процедирано от адв.П.
във връзка с представяне на екземпляри от приложените доказателства за страните
– л.177/.
С оглед на изложеното, съдът намира
претенцията за заплащане на сумата от 1100.00 лева на „ОББ Интерлийз“ЕАД представляваща
проц.представетилество за неоснователна.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Гаранционен
фонд, ***, представляван от Изпълнителните директори Б.М.и С. С., на основание чл. 288, ал.12 КЗ /отм./ във с вр.чл. 45 ЗЗД сумата
от 8819.95 /осем хиляди осемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и
пет стотинки/лева, представляваща регресно вземане на ищеца,
произтичащо от възстановяване на Национално бюро на Италия, чрез Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение за претърпени в
резултат на причинено по вина на ответника ПТП на 29.05.2014г. в гр.П., Р И. на лек автомобил „***, с регистрационен номер ***, собственост на С.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане,
като за разликата до претендирания размер от 9097.52лева /девет хиляди
деветдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева като недоказана следва
да се отхвърли.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, ***,
представляван от Изпълнителните директори Б.М.и С. С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 546.42 /петстотин четиридесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща направени в производството
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковата претенция.
СЪЖДА Гаранционен
фонд, ***, представляван от Изпълнителните директори Б.М.и С. С., да заплати на
Д.С.С., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 6.20 /шест лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: