О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..
гр. Карлово, 12.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд трети
граждански състав
на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 445 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е
по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 270, ал.2 от ГПК за нищожност на съдебно решение, както и при условията на алтернативно и
евентуално съединяване на искове – по чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
С определение №
272 от 02.04.2019 г. и с определение № 441 от 23.05.2019 г. КрлРС
е оставил делото без движение, като е дал указания на ищцовата страна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи данъчна оценка на имотите,
предмет на исковата претенция по чл. 135, ал.1 от ЗЗД. В срока за отстраняване
на нередовности са постъпили становища от ищцата, в които се иска от съда да
отмени, на основание чл. 253 от ГПК, определенията си по чл. 129, ал.3 от ГПК
като е посочено, че следва съдът да приеме исковата молба за редовна, с оглед
постановеното определение № 316/09.03.2018 г., по в.ч.гр.д. № 1410/2018 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, което според ищцата е задължително за настоящия
съд по въпроса на редовността на исковата молба. След производство по чл. 22,
ал.1, т.6 от ГПК, делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик.
В посоченото определение въззивният
съд, в производство по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК, е отменил определение на
Районен съд Казанлък за прекратяване на производството по делото поради
неотстраняване на нередовности по исковата молба. В определението е прието, че ищцата
има правен интерес от предявяване на иск за прогласяване недействителността на съдебно
решение като постановено при симулативен процес.
Окръжният съд е приел, че ищцата е предявила иска за третите лица, спрямо които
силата на присъдено нещо на съдебното решение се разпростира, без те да имат
право на отмяна по реда на чл. 304 от ГПК, т.к. нямат обезпеченото от закона
право на участие в делото, като главна страна за защита срещу решение,
постановено в симулативен процес.
Въпросът за
редовността на исковата молба в частта, касаеща
цената на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД, респективно – представяне на данъчната
оценка на имота, предмет на този иск, не е коментиран нито в определение № 1461
от 28.09.2017 г. по описа на Районен съд Казанлък, нито в определение №
316/09.03.2018 г., по в. ч. гр. д. № 1410/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора. Същият е засегнат в мотивната част на
отмененото определение № 1663 от 09.11.2017 г. по описа на РС Казанлък, но
указания до ищеца да посочи цена на иска и да представи данъчна оценка на
имота, предмет на увреждащото действие - съдебния процес по т. д. № 177/2017 г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, не е давано, производството по делото не
е било прекратявано, респективно – исковата молба не е била връщана на това
основание. Констатираната нередовност не е била предмет на въззивна
проверка, съответно липсват задължителни указания в тази насока и за настоящия
съдебен състав, съдържащи се в определението на Окръжен съд Стара Загора.
Междувременно, по
делото е постъпила молба вх. № 6577 от 06.06.2019 г.
от пълномощник на ответник по делото, с която е представена данъчна оценка на
имота, предмет на Павловия иск. Същата е в размер на 553 715.10 лева.
Настоящият съдебен
състав счита, че искът с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД е оценяем, че цената на иска е от определящо значение за
родовата подсъдност на делото и следва да бъде посочена с оглед изискването на
чл. 127, ал.1, т.3 от ГПК, като в случаите, когато предмет на иска е
разпореждане с недвижим имот, същата следва да се определи съгласно правилото
на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т.2 от ГПК – въз
основа данъчната оценка на имота. По този въпрос е налице трайна и категорична
практика на ВКС, застъпена в определение № 397/29.06.2010г. по ч. гр. д. №
176/2010г. на ВКС, IV г. о., определение № 440/14.07.2010г. по ч. гр. д. №
413/2010г. на ВКС, IV г. о., определение № 12/14.01.2016г. по ч. гр. д. №
5445/2015г. на ВКС, I г. о., определение № 454/26.06.2013г. по ч. т. д. №
1927/2013г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 98/09.02.2012г. по ч. т. д. №
51/2012г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4/05.01.2017 г. по ч. т. д. №
2383/2016г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Аналогичен спор е
бил разгледан по в. гр. дело № 196/2011 г. по описа на Апелативен съд Бургас,
чието решение не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 908
от 24.07.2012 г. по гр. дело № 55/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
Доколкото към
настоящия момент по делото е представена данъчна оценка, макар и от страна на
ответника, съдът намира, че не се налага да провежда ново производство по реда
на чл. 129, ал.3 от ГПК. Предявеният иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД е родово неподсъден на Районен съд
Карлово. Съобразно правилото на чл. 104, т.4 от ГПК, на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска
над 25 000 лева. Искът по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е облигационен по своя
характер, а цената му се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т.2 от ГПК – от данъчната оценка на недвижимите
имоти, предмет на атакуваното разпореждане.
В настоящия
случай, данъчната оценка на имота е в размер на 553 715.10 лева, видно от
представеното удостоверение изх. № ********** от 04.06.2019 г. на Община
Казанлък.
Съгласно
разпоредбата на чл. 104, т.6 от ГПК, когато един от исковете от съединените
искове по делото, независимо от тяхната цена, е подсъден на окръжния съд като
първа инстанция и ако съединените искове подлежат на разглеждане по реда на
същото производство, то родово компетентен да разгледа делото е окръжния съд. В
настоящия случай не е налице различен съдопроизводствен
ред за разглеждане на исковете с правно
основание чл. 270, ал.4 от ГПК и чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
По изложеното и на
основание чл. 119, ал.1, изр. последно, вр. с чл.
118, ал.2 във вр. с чл. 104, т.4 и т.6 от ГПК, производството
пред Районен съд Карлово следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност
на съответния окръжен съд. Като съобрази правилото на чл. 109 и чл. 119, ал.2
от ГПК за проверка на местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот,
настоящият съдебен състав намира, че родово и местно компетентен да разгледа
делото е Окръжен съд Стара Загора, тъй като не е налице изричен акт за промяна
в подсъдността по отношение на Окръжен съд Стара Загора. В този смисъл - определение № 82 от 8.05.2018 г. по ч. гр. д.
№ 944/2018 г. на ВКС, II г. о.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 445/2019 г. по описа на КрлРС,
І гр. състав, поради неподсъдност по правилата на родовата подсъдност на
Карловски районен съд и ИЗПРАЩА същото по подсъдност на Окръжен съд Стара
Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив, в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: