НОХД № 1006/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимите както следва:
1. П.А.С., ЕГН: ********** за престъпление по чл.195 ал.1. т. 3, 5 и 7 във вр. с
чл.63 ал.1, т.3 във вр. с чл.28 ал.1 във
вр. с чл.18 ал.1 от НК във вр. с чл. 26
ал.1 от НК за това, че през периода 22.02.05 г. – 24.03.2005 г. в
гр. Септември, в немаловажен случай при условия на повторност и продължавано
престъпление , като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на извършеното и в състояние да ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи:
На 22.02.2005 г. в
гр.Септември, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
след предварителен сговор с К.В.И., А.К.Я. и Р. Б.Т. са отнели
чужди движими вещи:
-цветен телевизор,
неизвестна марка 220 лв
-цветен телевизор,
неизвестна марка 200 лв
-видеомагнетофон “Фунай” 80 лв
-стереоуредба “Сони” с
колони 200 лв
-тунер за сателит 100 лв
-херметична тенджера 35 лв
на обща стойност 835 лв, от
владението на К.Б. ***, без неговно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят;
На 24.03.2005 г. в гр.Септември, след предварителен
сговор с Р.А.К., К.В.И. и И.З.К. е
направил опит да отнеме чужди движими
вещи- метален капак /решетка/ за канализационната мрежа на стойност 35 лв, от
владението на “ВиК” гр.Септември в
ликвидация , без съгласие на
ръководството с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е
останало недовършено по независещи от тях причини – пристигането н а автопатрул
на РПУ-Септември .
2. К.В.И., ЕГН: ********** за престъпление по чл.195 ал.1, т. 3 и 5 във вр.
с чл.18 ал.І и във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода 22.02.05 г. – 24.03.2005 г. в гр. Септември, при условия
на продължавано престъпление е
отнел чужди движими вещи:
На 22.02.2005 г. в
гр.Септември, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
след предварителен сговор с П.С., А.К.Я. и Р. Б.Т. са отнели
чужди движими вещи:
-цветен телевизор,
неизвестна марка 220 лв
-цветен телевизор,
неизвестна марка 200 лв
-видеомагнетофон “Фунай” 80 лв
-стереоуредба “Сони” с
колони 200 лв
-тунер за сателит 100 лв
-херметична тенджера 35 лв
на обща стойност 835 лв, от
владението на К.Б. ***, без неговно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят;
На 24.03.2005 г. в гр.Септември, след предварителен
сговор с Р.А.К., П.С. и И.З.К. е направил опит да отнеме чужди движими вещи- метален капак
/решетка/ за канализационната мрежа на стойност 35 лв, от владението на “ВиК” гр.Септември в ликвидация , без съгласие на ръководството с намерение
противозаконно да я присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи
от тях причини – пристигането на автопатрул на РПУ-Септември .
3. А.К.Я., ЕГН: ********** за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.5 от НК за
това, че на 22.02.2005 г. в гр.Септември, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, след
предварителен сговор с П.С., К.И. и Р. Б.Т. са отнели
чужди движими вещи:
-цветен телевизор,
неизвестна марка 220 лв
-цветен телевизор,
неизвестна марка 200 лв
-видеомагнетофон “Фунай” 80 лв
-стереоуредба “Сони” с
колони 200 лв
-тунер за сателит 100 лв
-херметична тенджера 35 лв
на обща стойност 835 лв, от
владението на К.Б. ***, без неговно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят.
4. Р.Б.Т., ЕГН: ********** за престъпление по чл.195 ал.1,т.3 и т.5 от НК за
това, че на 22.02.2005 г. в гр.Септември, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, след
предварителен сговор с П.С., А.К.Я.
и К. И.
са отнели чужди движими вещи:
-цветен телевизор,
неизвестна марка 220 лв
-цветен телевизор,
неизвестна марка 200 лв
-видеомагнетофон “Фунай” 80 лв
-стереоуредба “Сони” с
колони 200 лв
-тунер за сателит 100 лв
-херметична тенджера 35
лв
на обща стойност 835 лв, от
владението на К.Б. ***, без неговно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят.
5. И.З.К., ЕГН: ********* за престъпление по чл. 195 ал.1, т. 5 във вр.
с чл.18 ал.1 от НК във вр. с чл. 63
ал.1, т.3 от НК за това, че на
24.03.2005 г. в гр.Септември, като
непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното
и в състояние да ръководи постъпките си
,след предварителен сговор с Р.А.К., П.С. и К.И.
е направил опит да отнеме чужди движими
вещи- метален капак /решетка/ за канализационната мрежа на стойност 35 лв, от
владението на “ВиК” гр.Септември в
ликвидация , без съгласие на ръководството с намерение противозаконно да я
присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини –
пристигането на автопатрул на РПУ-Септември .
6. Р.А.К., ЕГН: ********** за
престъпление по чл. 195 ал.1, т. 5 във вр.
с чл.18 ал.1 от НК във вр. с чл. 63 ал.1,
т.3 от НК за това, че на 24.03.2005 г. в
гр.Септември, като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на извършеното и в състояние да ръководи постъпките си ,след предварителен
сговор с И.К., П.С. и К.И.
е направил опит да отнеме чужди движими
вещи- метален капак /решетка/ за канализационната мрежа на стойност 35 лв, от
владението на “В и К” гр.Септември в
ликвидация, без съгласие на ръководството с намерение противозаконно да я
присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини –
пристигането на автопатрул на РПУ-Септември.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвиненията.
Излага съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда спрямо всеки от подсъдимите.
Подсъдимите с изключение на А.Я. се явяват лично и със
служебно назначени защитници, като обвинените по пункт І от ОА не се признават
за виновни и дават обяснения, а по пункт ІІ дават обяснения, с които фактически
признават вината си. Производството пртов подс.Я. в първаат инстанция е
проведено в негово отсъствие.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Пункт
І.
На 22.02.2005 год. вечерта подсъдимите П.С., К.И., А.Я.
и Р.Т. се намирали в ромската махала в гр.Септември. Взели решение да извършат
кражба и в изпълнение на това се насочили към дома на К.Б., знаейки, че същият
със семейството си пребивава в Р Гърция. След като четиримата прескочили
оградата на двора и разбили входната врата на къщата, проникнали вътре. Обиколили
стаите на първия и втория етаж и взели 2
бр. цветни телевизора, видеокасетофон „Фунай”, стереоуредба „Сони”, тунер за
сателит и херметическа тенджера. След като напуснали къщата на Бъргаранов отнесли
вещите в дома на подсъдимия Я.. На следващия ден сутринта подс.Т. взел вещите
от там и се разпоредил с тях по неустановен начин.
На 23.02.2005г. пострадалият К.Б. се прибрал в
България, но преспал в дома на брат си, а сутринта на 24.02.2005 г. посетил
собствения си дом и констатирал извършената взломна кражба. Около 30 минути
след това неустановено лице от ромската махала на гр.Септември казало на
пострадалия, че знае кои лица са извършили кражбата е назовало имената на П.С.,
К.И. и А.Я.. Веднага след това К.Б. заедно с брат си – св.А.Б. се разходили с
лек автомобил из ромската махала и намерили горните трима. Пострадалият им
казал, че му трябват, за да свършат някаква работа в дома му и те се качили в
колата. След като ги откарал в дома си К.
Б. им заявил, че знае, че те са извършили
кражбата и ги питал къде са откраднатите вещи. Първоначално тримата започнали
да отричат, при което К.Б. ги завързал с въже за едно дърво на двора в къщата
си и започнал да ги бие с летва. В резултата на упражненото насилие тримата
признали пред К.Б., че действително са извършили кражбата, като посочили също,
че с тях имало още едно лице от с.Мало Конаре, обл.Пазарджишка – подс.Р.Т..
След като получил тези извънсъдебни самопризнания К. Б.
сезирал служителите на РУП-Септември. На 24.02.2005г. в късният следобед бил
извършен оглед на местопроизшествие в дома на пострадалия, при което били
иззети множество дактилоскопни следи.
На следващия ден К.Б. заедно с брат си отишли в с.Мало
Конаре и открили подс.Р.Т. в дома му. Казали му, че искат да го наемат да
свърши някаква и той се качил в колата, след което потеглили за гр.Септември. По
пътя К.Б. употребил физическа сила спрямо Т., в резултат на което получил и
неговото самопризнание, след което същият бил отведен в сградата на РУП-
Септември.
Пред полицейския служител – св.З.С., работещ по
започналата полицейска проверка, четиримата подсъдими направили извънпроцесни
самопризнания.
От заключението на приетата по делото дактилоскопна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено е видно, че
дактилоскопната следа под №12, намерена върху врата на секция в детската стая
на втория етаж на дома на К.Б. е оставена от дясната длан на подсъдимия Р.Т..
Според заключението на назначената и приета по делото
оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено е
видно, че стойността на вещите,
предмет на престъпното
посегателство, подробно посочени по-горе, възлиза на сумата от общо 835 лева.
Пункт ІІ.
На 24.03.2005 г. късно вечерта подсъдимите П.С., К.И., И.К. и Р.К. ***.
В един момент решили да откраднат метален капак за шахта от канализационната
мрежа на града тип „решетка”, която видели на посочената улица. С ръце започнали
да опитват да извадят решетката от мястото й, но били забелязани от неустановено лице, което
сигнализирало дежурния в РПУ Септември. Пристигналият на място автопатрул, в
състава на който бил св. Т.М., задържал извършителите в непосредствена близост до
шахтата.
Видно от заключението на приетата по делото оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно, стойността на вещта предмет на посегателство капака
възлиза на сумата от 35 лева.
Описаната по пункт І фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на св.А.Б. и св.З.С., заключението на
дактилоскопната и оценъчната експертиза и писмените доказателства по делото
досежно този пункт, а по пункт ІІ от показанията на св.М., св.П. и
самопризнанията на подсъдимите П.С. и Р.К., а също от заключението на
оценъчната експертиза и писмените доказателства, касаещи този пункт.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите П.С.,
К.И., А.Я. и Р.Т., в смисъл, че не са извършители на кражбата от дома на К.Б.,
както и че направените от тях извънпроцесни самопризнания се дължат на
упражненото насилие спрямо тях от страна на пострадалия, а също и от страна
полицейски служители, сред които и св.С.. Тези техни обяснения са израз на
защитна позиция и се опровергават категорично от показанията на свидетелите А.Б.
и А.С., а също и от заключението на дактилоскопната експертиза.
Свидетелят Б., макар и да може да се счита
заинтересован от изхода на делото, т.к. е брат на пострадалия, дава абсолютно подробни, точни и ясни показания, с които
възпроизвежда извънпроцесните самопризнания на всеки от подсъдимите,
направени пред него и неговия брат. Съдът не намери основание да не кредитира
показанията на св.А.Б., т.к. прие, че той няма никакъв личен мотив да уличава
извършителите, като умишлено им приписва деяние, което те не са извършили. За него би могло да е важно да бъдат открити
извършителите на кражбата от дома на брат му, но това не значи, че той на всяка
цена иска да уличи именно горните четирима. Още един аргумент да се кредитират
показанията на св.А.Б. е и фактът, че той добросъвестно признава, че неговият
брат е упражнил спрямо четиримата
подсъдими физическо насилие, едва след
което е получил техните самопризнание. В случа, че св.А.Б. беше недобросъвесетн
то той би могъл да скрие този факт и към настоящия момент никой не би могъл да
го установи обективно.
Именно от показанията на св.А.Б. се установяват, макар
и по косвен път, обективните факти относно
точния механизъм на извършване на деянието, започващ хронологично от
разбиването на вратата на къщата, през начина на намиране на вещите с помощта
на светлина от кибритени клечки, тъй като в къщата е било прекъснато
осветлението, до отнасянето на вещите в дома на Я., а след това разпореждането
им по неустановен начин от страна на Т..
При анализа на показанията на св.А.Б. следва да се има
предвид, че ако той не казва истината, че подсъдимите са направили пред него и
брат му самопризнания, то обективно той и пострадалият не е имало как да
узнаят, че в кражбата е участвало и едно лице от с.Мало Конаре – подс.Р.Т.. А.Б.
е категоричен, че това са съобщили именно останалите трима, докато брат му ги е
държал и бил в дома си. Именно защото е
било посочено и името на Т. той е бил открит, а в последствие се е установила,
че дактилоскопната следа № 12, открита в дома на пострадалия на описаното вече
място, е на този извършител. Ако Т. не е бил посочен действително като участник
в престъплението от останалите трима подсъдими, то откритата на
местопроизшествието следа №12 обективно никога не би била свързана с него, т.к.
до този момент, а и понастоящем, този подсъдим не е бил осъждан и криминално
проявен, с оглед на което не е имал и криминалистическа регистрация, респ. не е
бил иззет от него сравнителен дактилоскопен материал. Това е станало единствено
благодарение на факта, че Т. е бил назован като съучастник от останалите трима,
открит е бил, взет му е сравнителен пръстов отпечатък, след което е установено
съвпадение със следа №12.
Направените извънпроцесни самопризнания по пункт І от
страна на подсъдимите се потвърждават от
показанията на свидетеля С., пред когото те отново подробно са разказали за
начина на извършване на деянието. Съдът не дава вяра на подсъдимите относно
фактът, че св.С. е упражнил по отношение на всеки от тях физическо насилие,
като ги е бил в сградата на полицейското управление. Тези твърдение не се
подкрепят обективно от никое пряко или косвено доказателство, а е било напълно
логично да се очаква ако наистина спрямо подсъдимите е било упражнено полицейско насилие те да се
оплачат за това пред горестоящите на служителя началници, да се снабдят със
съответните медицински удостоверение и др. подобни.
Извънпроцесните самопризнанията на подсъдимите по
пункт І се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествието относно
обстоятелствата за взломените врати и наличието по пода на изгорели кибритени
клечки, както и от заключението на дактилоскопната експертиза за
дактилоскопната следа намерена върху секция в детската стая на втория етаж на
дома на К.Б., оставена от дясната длан на подсъдимия Р.Т.. Именно тази
дактилоскопна следа дискредитира обясненията на подсъдимия Т., който сочи, че
никога не е влизал в стаите на втория етаж в дома на пострадалия, а е бил воден
там от К.Б., но се е качвал по стълбите само до
площадката на втория етаж. Очевидно откритата следа може да бъде
обяснена само и единствено с присъствието на този подсъдим в къщата и то в
момента на извършване на престъплението,
в съответствие с направените в следващите дни самопризнания от всеки от
извършителите.
Тук е мястото да се посочи, че по делото не се събраха
нито преки, нито косвени доказателства относно факта, че подсъдимите са взели
решение да извършат кражбата в дома на К.Б. след предварителен сговор, т.е. в относително спокойна обстановка, при
обсъждане на мотивите „за” или „против” извършването на деянието. При това
положение следва да се приеме, че у тях е възникнал внезапен умисъл за това.
Относно деянието по пункт ІІ фактическата обстановка
съдът възприе основно от обясненията на подсъдимите П.С. и Р.К. дадени във
фазата на съдебното следствие, а и от обясненията на подс. К.И., дадени пред
друг състав на съда на 29.06.2009г. по НОХД № 1544/08г. на ПРс и приобщени по
реда на чл.279 ал.1,т.3 от НПК. От обясненията на тези трима подсъдими става
ясно, че всички са опитали да вдигната процесната шахта от мястото й, но са
били забелязани от неустановено лице, което сигнализирало за случая и на място
пристигнал полицейски автопатрул. Тези
самопризнания се подкрепят от показанията на св. Т. М., който пък е
категоричен, че пристигайки на място е заварил в близост до шахтата четиримата
извършители, които започвали да се отдалечават от мястото, т.к. били разбрали,
че някакво лице се обажда в полицията и сигнализира за тяхното поведение.
Тези устни доказателства, както и поведението на
подсъдимите при пристигането на полицейските служители водят до категоричния
извод, че подсъдимите са извършили престъплението, приключило във фазата на недовършения
опит, при който са започнали осъществяване на изпълнителното деяние, но не са
успели да приключат същото, т.е. да установят владение върху вещта по
независещи от тях причини.
По делото не събраха преки
или косвени доказателства, че извършетелите на деянието по пункт ІІ са се
сговори предварително да извършат престъплението, а напротив установи се, че са
видели случайно шахтата, т.е. умисълът им е възникнал внезапно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите са осъществили престъпен състав, както следва:
П.А.С. по чл.195 ал.І, т. 3, и т.7 във
връзка с чл.63 ал.І, т.3 от НК, във връзка
с чл.28 ал.І, във връзка с чл. 26 ал.1 и във вр. с чл.20
ал.2 от НК, като през периода 22.02.05
г. – 24.03.2005 г. в гр. Септември, при условия на повторност и продължавано
престъпление, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот, на 22.02.2005 г. в съучастие като съизвършител с подсъдимите
К.В.И., А.К.Я. и Р.Б.Т. и на 24.03.2005 г. в съучастие като съизвършител с Р.А.К., К.В.И. и И.З.К.
е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи,
подробно описани по-горе, на обща стойност 870.00 лева от владението на К.А.Б. *** и
„В и К” ЕООД – гр. Пазарджик /в ликвидация/, технически район –гр.
Септември, без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си;
К.В.И. по чл.195 ал.І. т. 3 от НК,
във връзка с чл. 26 ал. 1 и с чл.20 ал.2 от НК, като през периода
22.02.05 г. – 24.03.2005 г. в гр. Септември, при условия на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на преграда здраво направена
за защита на имот на 22.02.2005 г., в
съучастие като съизвършител с подсъдимите П.С., А.К.Я. и Р. Б.Т. и на 24.03.2005 г.
в съучастие като съизвършител
с подсъдимите Р.А.К., П.С. и И.З.К. е
отнел и е направил опит да
отнеме чужди движими вещи, подробно описани по-горе, на
обща стойност 870.00 лв, от владението на К.А.Б. *** и
„В и К” ЕООД – гр. Пазарджик /в ликвидация/, технически район –гр.
Септември, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги
присвои;
А.К.Я. по чл.195 ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като на
22.02.2005 г. в гр.Септември, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, в съучастие като съизвършител с подсъдимите П.С., К.И.
и Р.Б.Т., е отнел чужди движими вещи, подробно описани
по-горе, на обща стойност 835 лв, от
владението на К.А. Б. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
Р.Б.Т. по чл.195 ал.1 т.3 от НК,
като на 22.02.2005 г. в гр.Септември, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие като
съизвършител с подсъдимите П.С., А.К.Я. и К.И. е
отнел чужди движими вещи, подробно
описани по-горе, на обща стойност 835 лв., от владението на К.А.Б. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
И.З.К. и Р.А.К.
по чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, във връзка с чл.18 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, във
връзка с чл. 63 ал.1, т.4 от НК, като на
24.03.2005 г. в гр.Септември, в съучастие като съизвършители с подсъдимите П.С. и К.И.
са направили опит да отнемат чужда
движима вещ на стойност 35 лв., от
владението на „В и К” ЕООД – гр.
Пазарджик /в ликвидация/, технически район –гр. Септември, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно
да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от тях
причини, а макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си, като деянието представлява
маловажен случай.
Съдът счита, че в
конкретния случай подсъдимите К. и К. не са извършил престъпление по
повдигнатото им обвинение - чл.195 ал.1,т.5 във вр. с чл. 18 ал.1 и с чл.63
ал.1,т.3 от НК, т.к. деянието по този квалифициран състав е несъставомерно от
обективна страна, доколкото квалифициращият признак “предварителен сговор” е
налице само в хипотезата на кражба по основния състав на чл.194 ал.1 от НК във
вр. с чл.195 ал.1, т.5 от НК, т.е когато случаят не е маловажен. Предвид
данните за вида, естеството и изключетилно ниската стойност на вещта, предмет
на посегателство, подробно описаната по-горе шахта, както поради
обстоятелството, че същата в крайна сметка не е била отнета от владението
на собственика й, при което липсват реално
настъпили вредни последици, както и предвид наличието на други смекчаващи
обстоятелства - самопризнания, оказано съдействие на разследващите органи, изразено
критично отношение към стореното, тежко семейно и материално положение на тези
двама подсъдими, чистото им съдебно минало към онзи момент, младежката възраст,
в която са се намирали, очертават престъплението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид и сочат маловажен случай на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК. В този
смисъл е и практиката на ВКС на РБългария /виж Решение № 838/05 год. по н.д. №
508/05 год. по описа на ВКС/. С оглед на гореизложеното подсъдимите К. и К.
бяха признати за невиновни по
първоначално повдигнатото им обвинение, а именно за това ,че са извършил
кражбата при условията на предварителен сговор, а бяха признати за виновни в
извършване на престъпление по чл.194 ал.3 във вр. с чл.18 ал.1 и с чл.20 ал.2
от НК.
За
останалите двама подсъдими по пункт ІІ – С. и И. деянието не беше
преквалифицирано като кражба съставляваща маловажен случай, т.к. за всеки от
тях не са налице обективни предпоставки за това. На първо място това деяние е
извършено от тях при условията на продължавано престъпление, след като преди
това са били извършили кражбата в дома на К.Б.. Това деяние И. е извършил като
пълнолетен, а С. като непълнолетен, но при условията на повторност, т.к. преди
това е бил осъждан вече с влязла в сила присъда за друга
кражба.
Авторството
на горепосочените деяния, така както бяха описани, се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението от всеки от извършителите. Подсъдимите са имали представа и за
всички обективни елементи на престъплението, което са осъществили, включително
и квалифициращите. Подс. П.С. е съзнавал е че е бил осъждан един път преди преди настоящото
деяние, като по НОХД № 542/04 год. на ПРС
е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1,т.3 от НК, като
присъдата е влязла в
сила на 30.12.2004г.
и
му е наложено наказание от една
година лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Доколкото настоящото
деяние е извършено в срока по чл.30 от НК, то е налице и квалификацията “повторност” за този подсъдим по смисъла на
чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимите П.С. и К.И. са извършили последователно две
единични деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този
ред на мисли П.С. и К.И. са извършили едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно
включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ
престъпен резултат.
Установи се от събраните доказателства, че при
извършване на кражбата от дома на К.Б. подсъдимите са разбили входната врата, с
оглед на това деянието по Пункт I
представлява взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за
преодоляване на преградите, здраво направени за защита на имотите, подсъдимите П.С.,
Р.А.К., К.И. и И.К. са физическа сила.
Както вече се посочи по делото не се събраха нито
преки , нито косвени доказателства за това, че деянията и по двата пункта са
били извършени след предварителен сговор, с оглед но което съдът оправда всеки
един от подсъдимите по първоначално повдигнатото обвинение спрямо всеки от тях,
а именно за това, че са извършили деянието след като предварително са се
сговорили.
Деянията и по двата пункта са извършени от всеки от
подсъдимите, в описаните по-горе конфигурации, в съучастие като съизвършители,
доколкото всеки от тях е съзнавал своят принос и този на останалите в общата им
престъпна дейност.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът съобрази разпоредбата
на чл.36 от НК, относно целите и чл.54 и
следващите - относно неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието по пункт І извършено от С., И., Я. и Т. е завишена с оглед
начина на неговото извършване – незаконно проникване в чуждо жилище с взлом, с
оглед вида и естеството на вещите, предмет на посегателство и тяхната висока
стойност, а и поради това, че С. и И. са извършили продължавано престъпление,
което заслужава по-висока морална, социална и правна укоримост. Деянието по
пункт ІІ извършено от К. и К. е с невисока степен на обществена опасност с
оглед липсата на реални вредни последици и естеството и ниската стойност на
вещта, предмет на посегателство.
Подсъдимите
с изключение на Т. са личности със
завишена степен на обществена опасност. Действително с изключение на С. никой
от останалите не е осъждан към момента на деянието, но пък И., К. и К. са
осъждани многократно в последствие основно за престъпления против
собствеността, а са били и криминално проявени към момента на деянието. Отделно
от това горните четирима заедно с А.Я. са негативно охарактеризирани по
местоживеене. Подс.Т. е с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е
осъждан, не е криминално проявен и настоящото деяние е инцидентно в неговия живот.
Подбудите за извършване на деянието се коренят
в желанието на подсъдимите да си набавят средства по бърз и дори престъпен
начин, което е една рефлексия от незачитането на установения в страната правов
ред и преди всичко на правото на собственост, провикирано от ниския жизнен
стандарт, който извършителите са имали към момента на деянието.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се отчетат направените частични
самопризнания от С., К. и И. по пункт ІІ, чистото съдебно минало за всички с
изключение на С., добрите характеристични данни за Т. и ниската стойност на
вещта по пункт ІІ за К. и К..
Отегчаващи
обстоятелства – негативните характеристични данни за всички с изключение на Т.
и високата стойност на вещите, предмет на посегателство за извършителите по
пункт І. Миналото осъждане на С. не се отчете като отегчаващо обстоятелство,
т.к. то е обективен елемент и влияе на
правната квалификация на неговото деяние.
Съдът
като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно тяхната относителна тежест, за всеки от подсъдимите намери, че за
извършените престъпления подсъдимите С., И., Я. и Т. следва да бъдат осъдени на
по една година лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на
извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Като прецени данните за личността на
подсъдимия П.С. и основно обстоятелството, че преди това деяние той е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от ОХ намери, че е налице
законова пречка за приложението на института на условното осъждане.
С оглед на това и на основание чл.61, т.2
от ЗИНЗС постанови наложеното наказание на подсъдимия С. да се изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
Предвид
данните за личността на подсъдимите И., Я. и Т. и основно предвид тяхното чисто
съдебно минало към момента на деянието съдът прецени, че преди всичко за
поправянето и превъзпитанието им не се налага ефективното изтърпяване на така
наложените наказания лишаване от
свобода, а поправително превъзпитателното и принудително-възпиращо въздействие
спрямо извършителите ще може да бъде постигнато и с института на условното
осъждане.
С
оглед на всичко това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването
на наказанията лишаване от свобода
наложени на И., Я. и Т. за изпитателен срок от по 3 години.
Съдът след като с присъдата си преквалифицира
деянието извършено от К. и К. в престъпление по чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 и с
чл.18 ал.1 и чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1,т.4 от НК намери, че на същите не
следва да се налага наказание поради
изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на основание чл.305 ал.5
от НПК, във връзка с чл.24 ал.1, т.3 от НПК и чл. 80 ал.1, т.5 във вр. с с
чл.81 ал.3 от НК и във вр. чл.2 ал.1 от НК. След редукцията на деянието
извършено от горните двама по реда на чл.63 ал.1,т.4 от НК се предвижда като
най-тежко наказание ЛС до една
година. Това, съотнесено към нормата на
чл.80 ал.1,т.5 от НК, в предишната й редакция по правилото на чл.2 ал.1 от НК,
т.е. към момента на деянието, а не в настоящата, т.к. след последното й
изменение този закон не по-благоприятен, доколкото давностният срок е завишен,
предопределя две годишен давностен срок, изключващ възможността за наказателно
преследване. Този давностен срок е бил прекъсван, но пък нормата на чл.81 ал.3
от НК предвижда тригодишен абсолютен давностен срок, изключващ наказателното
преследване, независимо от прекъсването на общия давностен срок. Срокът на
абсолютната давност тече от момента на извършване на деянието от
гореспоменатите и е изтекъл на
24.03.2008 година. По тези съображения те не следва да бъдат наказвани
за извършеното от тях деяние.
С оглед изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите П.А.С., К. В.И., А.К.Я.,
Р.Б.Т., И.З.К. и Р. А.К. бяха осъдени да заплатят в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, сторените по делото
разноски за експертизи и служебни защитници в досъдебната фаза на процеса в
размер на по 158.50 лева, платими по сметка на ОСлО при ОП Пазарджик и в размер
на по 85лева, платим по сметка на ПРС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: