РЕШЕНИЕ
№1228
гр. Пловдив, 13.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на тридесети
юни, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 828 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и
сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от И.Д.М.
с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв.
Л., против Агенция Митници гр. София. С
исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца имуществени вреди, претърпени в резултат на издадено срещу него
незаконосъобразно Наказателно
постановление № 850/2018 от 16.04.2019 г. на Заместник директор на ТД
Югозападна, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на
наказателното постановление в производството по АНД № 436/2019 г. по описа на Петричкия
районен съд и съответно по КАНД №741/2019 г. на Административен съд -
Благоевград разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева за първата и 500 лева за втората инстанция, или общо 800 лева. Претендира
се и законна лихва върху исковата претенция, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на претендираното
обезщетение. Претендират се и
направените в хода на настоящото производство разноски.
Ищецът, редовно призован, не се е
явил в съдебно заседание и не е изпратил представител. От пълномощника му адв. Л. е депозирана молба, в която се сочи, че се поддържа
иска, като се представя и списък на разноските.
Ответникът по иска Агенция
Митници, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С., заявява, че
оспорва иска по размер, като излага становище за недоказаност на извършения
разход, касателно сумата от 300 лева - разноски за
адвокат пред районния съд и моли за присъждане по-нисък размер на обезщетение
за вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство пред Административен съд - Благоевград и в тази връзка
присъждане и на по-нисък общ размер на претендираното
обезщетение.
Задължително участващият по реда на чл.10,
ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за неоснователност на исковата
претенция.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че искът е само частично допустим.
С оглед на съдържанието на исковата претенция,
се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено
искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се
твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган
при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има
предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19
май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание
на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не
се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 АПК, но въпреки това, основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е
посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
От доказателствата по делото се
установява, че производството по обжалване на наказателното постановление е
приключило пред РС - Петрич с решение, постановено на 14.10.2019 г., след като
в съдебно заседание от 30.09.2019 г. е бил даден ход на делото по същество.
Видно е също и че по образуваното пред Административен съд - Благоевград производство
по обжалване на първоинстанционното съдебно решение
единственото проведено съдебно заседание е било на 17.01.2020 г.
Както е посочено
и в цитираното вече ТП №
2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на наказателните
постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените
случаи, са предвиждали към момента на провеждане
на производството пред районния съд
по отмяната на наказателното постановление специален ред за присъждане
на разноски за адвокат в производството. Същото се е отнасяло
и до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища
по административно-наказателни
дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните съдилища не са могли да
присъждат разноски. Тъй като към момента на
провеждане на производството пред Районния съд по
обжалване на наказателното постановление не е била в
сила все още разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /приета едва с ДВ., бр.94/29.11.2019
г./, то редът за претендиране на направените разноски по тези
производства по ЗАНН е именно този по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за търсене на обезщетение
за вреди. Този
ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК,
като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е
налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковата претенция като цяло е
основана именно на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това
съдебен ред по ЗАНН. Ето защо и предвид посоченото, допустима за разглеждане е
исковата претенция в частта ѝ, отнасяща се до претендираното
обезщетение от 300 лева, съставляващи направени разноски за адвокат в
производството пред РС Петрич. Не така стои въпросът по отношение на претендираното обезщетение за вреди в размер на 500 лева,
произтичащи от направени разноски от ищеца в производството пред
Административен съд - Благоевград. Както се посочи, заседанието на този съд по
КАНД № 741/2019 г., в което е даден ход и по същество на делото и за което
ищецът е бил надлежно призован, е проведено на 17.01.2019 г., или след влизане
в сила на изменението на нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, обнародвано в ДВ
бр.94/2019 г. Доколкото нормата на чл.63, ал.3, вр. с
ал.1 от ЗАНН в актуалната ѝ редакция, в сила към момента на приключване
съдебното дирене пред Административен съд Благоевград, която предвижда право за
страните в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления на
присъждане на разноски по реда на АПК, е процесуална норма, то същата има
действие занапред. Следователно и следва да се счете, че в хода на разглеждане
на делото пред Административен съд Благоевград, по което ищецът твърди да е
направил разноски за възнаграждение на адвокат от 500 лева, за ищеца е било
възникнало, преди приключване на делото, правото да поиска присъждане на тази
разноски от административния съд, от което право, видно от делото, същият не се
е възползвал. След като е бил наличен определен специален законов ред за
присъждане на разноски /чл.63, ал.3 от ЗАНН/ и същият е бил в сила към момента
на провеждане производството пред административния съд, то съгласно чл.8, ал.3
от ЗОДОВ е недопустимо претендирането на обезщетение, произтичащо именно от
направени разноски в съдебно производство, по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Поради
това и исковата претенция в частта ѝ относно претендираното
обезщетение от 500 лева, като разход за адвокатско възнаграждение пред
Административен съд - Благоевград е недопустима за разглеждане в настоящото
производство и следва да се остави без разглеждане, а производството да бъде
частично прекратено.
Иначе искът, в допустимата му за разглеждане
част, е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.
Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая,
издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност
се твърди да са произтекли вреди за ищеца е Заместник директор на ТД Югозападна
към Агенция Митници. Последната е юридическо лице, съгласно чл.3 от УПАМ,
поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното постановление е
част от административната структура на това юридическо лице, правилно искът е
насочен именно срещу Агенция Митници.
По същество исковата претенция в допустимата ѝ за разглеждане част
се явява основателна.
От приетите и приложени по делото
доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца И.М. е било
издадено Наказателно постановление № 859/2018 от 16.04.2019г. на Заместник
директор на ТД Югозападна към Агенция Митници, с което на ищеца е било наложено
административно наказание глоба от 1000 лева за нарушение по Закона за
пътищата. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по реда на
чл.59 от ЗАНН пред Районен съд – Петрич, където е депозирана жалба чрез
пълномощника му адв. Л., към която било представено
пълномощно и договор за правна помощ от 13.05.2019 г. По жалбата било образувано
АНД № 436/2019 г. по описа РС-Петрич. В проведените по делото две съдебни
заседания процесуалният представител на ищеца не взел лично участие, но депозирал молби за даване
ход на делото. С Решение № 609 от 14.10.2019 г., постановено по АНД № 436/2019
г. по описа на районния съд в Петрич, наказателното постановление било отменено
като незаконосъобразно. Решението било обжалвано от процесуалния представител
ТД Югозападна, като по жалбата било образувано КАНД № 741/2019 г. по описа на
Административен съд Благоевград. Делото било обявено за решаване в съдебно
заседание от 17.01.2020 г., в което не се явил ищецът /ответник по касационната
жалба/, нито упълномощения му и по това дело адвокат Л., като от последната
преди заседанието на 03.01.2020 г. била депозирана молба с искане за отхвърляне
на касационната жалба, без да се прави искане за присъждане на разноски. Със
свое окончателно решение № 175 от 03.02.2020 г. Административен съд Благоевград
оставил в сила решението на РС - Петрич по отмяна на наказателното
постановление.
Съгласно Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ВКС ОСГТК, за да се счете, че е доказано извършването на разноски,
в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащането и тогава,
когато е уговорено заплащането да се извърши по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. В случая по настоящото дело е приет като писмено доказателство копие
на договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г., който е видно, че е
бил приложен също в копие и по приложеното АНД № 436/2019 г. и който е със
страни ищецът Ив.М. и Адвокатско дружество „Л., Москов и партньори“,
представлявано от адв. Л. и има за предмет изготвяне
на жалба за процесуално представителство при обжалването на процесното
наказателно постановление. В чл.5 от договора е записано, че възложителят дължи
на изпълнителя възнаграждение от 300 лева, което следва да се заплати по банков
път. Указана е изрично и банкова сметка *** Л.. Като писмени доказателства,
които са приети без възражение и оспорване от страна на ответника, по делото са
приети: фактура № 94 от 13.05.2019 г. за сумата от 300 лева с получател ищецът
и издател адвокатското дружество и предмет юридически услуги във връзка с
обжалването на същото наказателно постановление, както и отразяване, че сумата
е дължима по посочена банкова сметка ***ство, с което
е сключен договорът за правна помощ; преводно нареждане от 14.05.2019 г. по въпросната
сметка на дружеството с наредител „MITEV TRANS LTD“ ЕООД за сумата от 300 лева и
основание на превода „във връзка със сключен ДПП от 13.05.2019 г. за
обжалването на НП 850 16.04.2019“; разписка от 13.05.2019 г. подписана от ищеца
за получил и за броил сумата, удостоверяваща получаване от „MITEV TRANS LTD“
ЕООД на предоставена от ищеца М. сума от 300 лева, за да я преведе дружеството
от своя сметка по сметката на адвокатското дружество, посочена в издадената
фактура от 13.05.2019 г. Между представените писмени доказателства според съда,
предвид посочените в тях дати и основания, е налице достатъчна документална
обвързаност, като същите сочат на осъществено по банков път плащане от името на
ищеца и в полза на адвокатското дружество, с което същият е сключил договор за
правна помощ и във връзка с който договор е бил представляван от адвокат от
това дружество по делото на РС Петрич. Факт е, че по договора от 13.05.2019 г.
е уговорено плащане по банков път на адвокатско възнаграждение и от
представените доказателства се установява, че е налице действително осъществено
такова, а и това не се оспорва от ответната страна. Обстоятелството, че наредител по нареждането за превод в полза на адвокатското
дружество е търговско дружество, чийто управител е ищецът, не прави недоказан
извършеният разход за адвокатско възнаграждение, доколкото, както се каза,
видно е от представената разписка, че ищецът е предоставил сумата за превода с
оглед осъществяване на превод от сметката на управляваното от него дружество по
сметка на адвокатското дружество. В тази насока посоченото от страна на
ответника, че подобно процедиране било нередно или незаконосъобразно понеже
ищецът не бил платил лично, не може да се възприеме като основателно, а и от
доказателствата се установява, че макар преводът да е направен от сметката на
търговското дружество, паричната сума за превода е била предоставена от ищеца
на това дружество, сиреч излязла е от неговия патримониум
и законът не поставя ограничения за подобни договорки. Поради това и съдът
намира, че ищецът е доказал да е направил действителен разход в размер на 300
лева по договора за правна помощ от 13.05.2020 г., сключен във връзка с
обжалване на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.
За да възникне правото на иск за обезщетение
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени
предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или
неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се
посочи, е установена по делото наличната
отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна
дейност, каквато е административно-наказателната дейност, акт – наказателно
постановление, като незаконосъобразен. В развилото се пред районния съд
производство във връзка с отмяна на наказателното постановление, се установява,
както се каза вече, ищецът да е направил имуществен по своя характер разход,
като е заплатил адвокатски хонорар за представителство от адвокат, който е бил
и надлежно упълномощен. Така направеният разход се явява имуществена вреда за
ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт – наказателно постановление – и е непосредствена
последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал изобщо адвокатска
защита, ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното наказателно
постановление. В тази насока и следва да се има предвид и изричното разрешение,
дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Не е част от фактическия състав
на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ установяване виновно причиняване на щетите за
реализиране отговорността на държавата. В тази връзка съдът съобразява и
съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, пр. посл.
от ЗОДОВ.
Не се установява от доказателствата по делото и нито една
от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска или
намаляване размера на присъденото обезщетение. Конкретни възражения в тази
насока и не са направени от ответника или прокурора.
От изложеното следва, че искът в посочената
му част, касателно обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 436/2019 г. на
РС Петрич, е доказан по своето правно основание, като поради това и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за тези имуществени вреди, произтекли от заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд по обжалване на
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено против
ищеца.
Възражения
по отношение размера на обезщетението, което следва да се присъди, са направени
от страна на ответника единствено в частта на исковата претенция, която бива
оставена без разглеждане. Все пак съдът и тук отново се позовава на мотивите на
цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС, в което изрично е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да
е обоснован и справедлив, което означава да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско
възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е
по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, каквото е установено в
случая да е извършено за ищеца от адв. Л. пред РС
Петрич, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административно - наказателен характер, извън
случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. Съответно,
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата / в редакцията ѝ към момента на
сключване на договора за правна помощ/ при интерес от 1000 лева до 5000 лева
възнаграждението е 300 лева плюс седем процента за горницата над 1000 лева. В
случая наложената глоба е била 1000 лева, сиреч минимумът на възнаграждението е
бил 300 лева. Предвидените по Наредбата размери са само долна граница, под
която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях
правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер не е
равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл.36, ал.2 от ЗА, а
определянето на размера на възнаграждението като обоснован и справедлив е в
зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната правна помощ и
във връзка със спецификите, сложността, продължителността и предмета на
конкретното производство. В случая, оказаната правна помощ по делото пред районния
съд в Петрич се е изразила в изготвяне и депозиране на жалба срещу отмененото
впоследствие наказателно постановление с ангажиране на доказателства и
депозиране на молби от упълномощения адвокат преди всяко от двете съдебни
заседания. С оглед на посочената действително осъществена правна защита и
съдействие, както и характера, сложността и обема делото, по което е
осъществена правната помощ, то съдът намира, че съразмерен размер на
обезщетението в конкретния случай във връзка с представителството по делото е
минималният такъв, предвиден в Наредбата, какъвто е бил уговорен и заплатен в
случая. Поради изложеното и исканото по делото обезщетение за направени
разходи за адвокатско възнаграждение за представителство пред районния съд ще
следва да се уважи изцяло, а именно до размера от 300 лева, както е поискано.
Настоящият състав намира за
основателно и направеното акцесорно искане, което следва съдбата
на основното, за присъждане на
законна лихва върху обезщетението, което ще се
присъди, като с оглед заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни
актове, а при нищожните – моментът на издаването им.
В случая се претендира законна лихва от по-късен
от определения с посоченото ТР момент, а именно завеждането на исковата молба
пред настоящия съд, поради което
и следва да се уважи така, както е поискано, като от 03.04.2020 г. се присъди законната лихва върху сумата
на обезщетението от 300 лева.
На основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат и следва да бъде присъден и размерът на внесената
държавна такса за образуване на делото от 10 лева, както и възнаграждение за
един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. По делото е налице договор
за правна помощ от 27.03.2020 г. с уговорено възнаграждение от 400 лева без
ДДС, платимо по банков път, като с представения списък с разноски са депозирани
и фактура за плащане по договора за сумата с ДДС 480 лева и платежно нареждане
за превода ѝ в полза на изпълнителя по договора. Не е налице възражение по смисъла на чл.78,
ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК, направено от
страна на ответника. С оглед на това, че искът ще бъде уважен само отчасти, то
на основание чл.10, ал.3, предл. последно от ЗОДОВ,
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждението за един
адвокат, но съразмерно с уважената част от иска, което, така изчислено, възлиза
на 180 лева.
Не е направено в хода на производството искане от
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и съдът
не дължи произнасяне по реда на чл.10,
ал.4 от ЗОДОВ.
По така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, исковата молба на И.Д.М.
с ЕГН ********** *** против Агенция Митници – София, в частта ѝ относно претенцията за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 500 лева, произтичащи от заплатено във връзка с процесуално
представителство по КАНД № 741/2019 г. по описа на Административен съд -
Благоевград възнаграждение по договор за правна помощ и
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело № 828/2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив в частта му относно разглеждане на искова
претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, произтичащи
от заплатено във връзка с процесуално представителство по КАНД № 741/2019 г. по
описа на Административен съд - Благоевград възнаграждение по договор за правна
помощ.
ОСЪЖДА Агенция
Митници гр. София, ул.“Г.С.Раковски“ № 47, да заплати на И.Д.М.
с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно издаденото срещу него Наказателно постановление № 850/2018 от
16.04.2019 г. на Заместник директор на ТД Югозападна към АМ, произтичащи от
заплатено по договор за правна помощ възнаграждение за процесуално
представителство по АНД № 436/2019 г. по описа на Районен съд - Петрич.
ОСЪЖДА Агенция Митници гр. София, ул.“Г.С.Раковски“
№ 47, да заплати на И.Д.М. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 190 лв. /сто и
деветдесет лева/, представляваща заплатените от ищеца в настоящото
производство държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: