РЕШЕНИЕ
№ 5431
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110161197 по описа за 2022 година
Съдът намира, че с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК неправилно е определил
правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.
98а ЗЕ, доколкото основанието, на което ищеца претендира вземането е договор за
снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, а не с краен
снабдител, което сочи на предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл. 95а ЗЕ. Доколкото новата квалификация на предявения иск не налага разпределение
на нова тежест на доказване, а от там и събирането на доказателства, правилната
квалификация на иска следва да се даде с решението.
Предявени са от ищеца „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
95а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника Ю. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, за сумата за сумата 780,78 лв. дължима
главница за доставена електрическа енергия за недвижим имот, находящ се на адрес:
гр. София, ********* за периода от 24.9.2021 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 15.08.2022 г. до окончателното й погасяване и 53,97 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за периода от 26.11.2021 г. до 29.07.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.08.2022 г. по ч.гр.д.№43996/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Електрохолд Продажби” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за снабдяване с
електрическа енергия, сключен на 13.09.2021 г. на основание чл. 92, т.4 и 8 и чл. 95а от
ЗЕ. Поддържа, че в изпълнение на договора е доставил електрическа енергия за
периода от 04.09.2021 г. до 22.10.2021 г. до адрес: гр. София, ******** на стойност
780,78 лв., за която е издал фактура № ******Твърди, че ответникът не е заплатил
посочената сума в срок, поради което я претендира заедно с обезщетение за забава в
размер на 53,97 лв. за периода 26.11.2021 г. – 29.07.2022 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
1
Ответникът Ю. М. Г. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131. В
подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение е посочил, че оспорва
задължението, тъй като е подал жалба, по която няма произнасяне. В съдебно
заседание ответникът не оспорва, че е доставено претендираното количество
електроенергия в имота му на посочения адрес, но възразява срещу дължимостта на
цялата сума по приложената фактура с доводи, че ищецът не е приспаднал полагаща
му се компенсация въз основа на приета от Министерски съвет Програма за
компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия. Настоящият
договор бил прекратен и сключен нов такъв, в качеството му на битов клиент. Сочи
също така, че ищецът е различен от действителния доставчик, с когото има сключен
договор, а именно „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Лицензия за доставка на електрическа енергия от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадена
от ДКЕВР.
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото
Договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, че
между ищеца „Електрохолд Продажби” ЕАД (с предишно фирмено наименование
„ЧЕЗ Електробългария“ АД и ответника от дата 13.09.2021 г. и списък с обекти –
споразумение към договора от същата дата, е сключен договор за доставка на
електрическа енергия до имот с адрес: гр. София, ул. „Железопътна/23-ти януари“ №
22А.
По делото е представено извлечение от сметка към 27.10.2022 г. за
елекроснабдения имот, в която са отразени издадени фактури, дължими лихви и
извършвани плащания, както и Фактура № **********/12.11.2021 г. за сумата от
1160,78 лв., дължима за доставена електрическа енергия за периода 24.09.2021 г. –
22.10.2021 г.
Представени са и справка за потребление за процесния имот за периода
23.07.2021 г. – 31.10.2021 г.
Приложени са и 2 бр. удостоверения за платена неустойка за просрочено
плащане в размер на 1,79 лв. и 0,53 лв.
Представена е и справка за вписванията по партидата на ответника в Служба по
вписванията, от която се установява, че същият е придобил поземлен имот на адрес: гр.
София, ул. „Железопътна“ № 26А, а след това е учредена ипотека върху построена в
същия поземлен имот жилищна сграда.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
95а ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно чл. 95а, ал. 1 ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява
снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат
клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти,
снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на
електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е
изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или
избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.
Според ал. 2 на посочената разпоредба снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е
услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа
2
на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с
правилата по чл. 91, ал. 2.
Между страните не е спорно, а от представените писмени доказателства –
договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от
дата 13.09.2021 г. и списък с обекти към същия договор, може да се обоснове извод, че
страните са били в облигационна връзка по силата на договор за доставка на ел.
енергия за имот на ответника, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Железопътна/23-ти
януари“ № 22А. Възражението на ответника, че лицето, с което е сключило процесния
договор е „ЧЕЗ Електро България“ АД, а не с ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД е
неоснователно, доколкото видно то данните за ЕИК, посочени за доставчика „ЧЕЗ
Електро България“ АД и тези на ищеца са идентични, респективно касае за едно и
също юридическо лице, което е променило фирменото си наименование. Същото се
установява и от публично достъпна информация в Търговския регистър и регистъра на
юридически лица с нестопанска цел, където е видно, че през 2022 г. фирменото
наименование на „ЧЕЗ Електро България“ АД е променено на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, следователно касае са едно и същи търговец, поради което липсва
правоприемство по смисъла на ТЗ.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че до процесния имот на
ответника е доставена електрическа енергия на стойност 1160,78 лв., от която като
неплатена ищецът претендира сумата от 780,78 лв., а ответникът не твърди и не
представя доказателства да е платена.
Спорът между страните се свежда до това дали ищецът има право на цялата цена
по издадената фактура при положение, че не е приспаднал компенсацията, съгласно
Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия,
одобрена с Решение № 739 от 26.10.2021 г. на Министерски съвет, като фактът, че не е
приспадната компенсацията не е спорен между страните. Така приетата програма за
компенсиране е насочена към всички небитови крайни клиенти по смисъла на § 1, т.
27г и 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и предвижда
механизъм за подкрепа на небитовите крайни клиенти (с изключение на Операторите,
които се компенсират директно, по описания по-долу механизъм) чрез търговците на
електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция, производителите на
електрическа енергия, продаващи директно на крайни небитови клиенти, и оператора
на организиран борсов пазар на електрическа енергия (Доставчиците). В § 1, т. 27г от
ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на "краен клиент", а именно клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Предвид така дадената дефиниция може да се обоснове извод,
че така одобрената програма за компенсиране в първоначалната си редакция,
действаща в периода, за който се претендира цената на доставена ел. енергия, е
насочена единствено към небитовите клиенти крайни клиенти, т.е. клиенти, които
купуват ел. енергия за собствено ползване за небитови нужди. В конкретния случай
обаче, съдът намира, че ответникът като потребител на ел.енергия не попада в
категорията „небитов потребител“, а е битов потребител, който поради
обстоятелството, че не може да бъде клиент на крайния снабдител или е краен клиент,
снабдяван на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на
електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е
изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или
избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини
(чл.95а, ал. 1 ЗЕ), е сключил договор за доставка на ел.енергия с доставчик от последна
инстанция. В този смисъл сам ответникът навежда твърдения в съдебно заседание, че
на 01.11.2021 г. е сключил нов договор вече в качеството му битов потребител,
същевременно по делото липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че
ответникът е небитов потребител, респективно, че доставената въз основа на договора
ел. енергия е за небитови нужди, за да е налице право на компенсация на основание
приетата с Решение № 739 от 26.10.2021 г. на Министерски съвет Програма за
3
компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия. Следва да се
отбележи, че в процесната хипотеза и при положение, че ответникът няма качеството
„небитов потребител“ между страните е следвало да бъда сключен договор по реда на
чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, съгласно който крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, в който случай
цената на електроенергията се определя от регулатора. Сключването на договор по
чл.95а ЗЕ не променя качеството на протребителя и той продължава да ползва
електроенергията за битови нужди. В този смисъл целта на приетата с Решение № 739
от 26.10.2021 г. на Министерски съвет Програма за компенсиране на небитови крайни
клиенти на електрическа енергия, е да се подпомогне бизнеса, независимо от
икономическия отрасъл, в който работи, за да се избегнат фалити и спада в общото
икономическо развитие на страната в резултат на скока на цените на електроенергията.
Следователно наличието на договор по чл. 95а ЗЕ при цени за небитови крайни
клиенти, не може сам по себе да обоснове право на получаване на компенсация по
посочената програма, доколкото това противоречи като цяло на целите на програмата,
и от друга страна би довело до неоснователно спестяване на разход за сметка на
държавата от страна на потребителя.
Поради изложено и предвид обстоятелството, че по делото беше доказана
облигационната връзка на страните и доставеното количество електрическа енергия,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от сключения между страните договор, който намира
приложение в случая, окончателното плащане на база на консумираната електрическа
енергия за предходния месец се заплаща до 22-ро число на месеца, следващ отчета, или
до 10 дни от датата на фактурата или друг изрично посочен срок във фактурата. Видно
от представената по делото фактура е посочен срок за плащане до 25.11.2021 г., след
изтичането на който ответникът е изпаднал в забава. Следователно претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на 53,97 лв. за периода
26.11.2021 г. – 29.07.2022 г. е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, който е направил своевременно искане, съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищецът (заявител) е сторил разноски в общ
размер на 121 лв. (25 лв. държавна такса и 96 лв. адвокатско възнаграждение). В
исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. държавна такса и
144 лв. адвокатско възнаграждение. При тези данни ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 121 лв. разноски в заповедното производство и сумата 219
лв. разноски в исковото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Електрохолд Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, блок БенчМарк Бизнес Център, положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , че Ю. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Железопътна (23-ти януари“ № 26А дължи на „Електрохолд Продажби“
АД, ЕИК ********* сумата 780,78 лв. главница за доставена електрическа енергия за
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Железопътна (23-ти януари“ №
26А) № 22А, за периода от 24.9.2021 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва от
4
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 15.08.2022 г. до окончателното й погасяване и 53,97 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за периода от 26.11.2021 г. до 29.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.08.2022
г. по ч.гр.д.№43996/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА Ю. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Железопътна
(23-ти януари“ № 26А да заплати на „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, блок
БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 219 лв., разноски
в исковото производство и сумата от 121 лв., разноски по ч. гр. д. № 43996/2022 г. по
описа на СРС, 157 с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5