Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 51 08.03.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На осми февруари Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка В.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 380 по описа за 2016 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Т.П.Т., ЕГН **********,*** против Ж.М.В. с адрес: ***, П.М.В. с адрес: ***, Г.В.В. /бивша К./ с адрес: ***, Р.В.К., с адрес: ***, И.Ж.В., с адрес: ***, М.Ж.В., с адрес: *** и Ц.П.Т., с посочен адрес: ***, да бъде осъден първия ответник да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за падането на ищеца от мост на 11.03.2011г; 5000 лв. за счупения ляв крак през 2014г., станало поради болките от 2011г.; 5000 лв. за претърсване и опит за отвличане на 11.03.2011г.; 5000 лв. за престоя на ищеца в болницата след прострелването; 12 000 лв. за стрелба с пушка с оптически мерник; 5000 лв. за последиците от станалите обществено достояние факти от 11.03.2011г.; 2000 лв. за преместването на Т. по-нископлатена длъжност и пенсионирането; 2000 лв. за невъзможността да се грижи за дъщеря си; 1000 лв. за необаждане на бърза помощ на 11.03.2011г., всички като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, вкл.като последица от претърпяно физическо насилие от действия на ответника Ж.В. вследствие на причинена лека телесна повреда – рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло в раната с метална плътност, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, изпълващо състава на чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от НК и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси. Останалите ответници се иска да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 1 000 лв. всеки, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания, изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, както и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси, ведно със законната лихва върху всички суми от датата на деянието – 11.03.2011 г., до окончателното изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски. Ищецът твърди, че с влязъл в сила съдебен акт – одобрено споразумение, ответникът Ж.М. е бил признат за виновен в това, че на 11.03.2011г. в близост до с.Черно море, област Бургас е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло с метална плътност, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр.чл.130 от НК, за което му е било наложено наказание. Останалите ответници са присъствали на инцидента и прострелването на ищеца, но не само не са предотвратили станалото, но и са го нагрубявали и се смеели, не са се обадили и за медицинска помощ. Накарали ищеца и спътника му Т. да минат през студената река, пълна с фекалии. В това време Т.Т. е бил прострелян с пушка от Ж.В.. За лечение, ищецът е постъпил в МБАЛ – Бургас АД и е бил изписан по негова молба по-рано от плануваното. Във връзка с лечението, ищецът е извършил разходи в посочения в исковата молба размер. Ответникът Ж.В. не е заплащал никакви суми във връзка с обезщетяване на Т. за извършеното престъпление.
В отговора на исковата молба, Ж.В. твърди, че исковата молба е неясна и неточна и не се разбира дали ищеца претендира вреди за себе си или и за Т. Т.. Изложеното в исковата молба, с изключение на обстоятелствата предмет на НОХД № 136/2014г.***, не отговаря на истината. За причинената лека телесна повреда вина има и самия пострадал, т.е.налице е съпричиняване. Липсва причинно-следствена връзка между деянието и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не е имал физически контакт с ищеца, а само словесен конфликт, като Т. го е псувал и замервал с камъни. Ищецът с нищо не показал, че е бил уцелен с пушката от ответника, а си вървял нормално. Изобщо ищецът пускал жалби и сигнали не само срещу ответника, но и срещу свои роднини и други съседи.
Според подадения отговор от П.В., иска е неоснователен. Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, а че е бил прострелян, П.В. разбрал в полицията. Ответникът е помагал неведнъж на Т., но преди 3-4 години започнали проблемите между тях с ремонта на покрива на къщата на майката на ответника. Ищецът подавал жалби, завел дело за обида. П.В. не е причинявал никакви неимуществени вреди на ищеца.
Подаденият отговор от Г.В. съдържа възражение, че иска е неоснователен. Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, без да личи, че е бил прострелян. Затова ответницата разбрала в полицията. Г.В. не е причинявала никакви вреди на ищеца.
В постъпилия отговор от служебно назначения защитник на ответника Р.К. се твърди, че спрямо него иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. От самата искова молба е ясно, че останалите присъствали на конфликта лица са се намесили и са предотвратили по-сериозни последствия за ищеца.
Според подадения отговор от И.В., иска е неоснователен. И.В. не е участвал в конфликта, а е бил на 30 м. и само чувал виковете на другите. Когато се приближил, Т. и тъста му Т. си тръгвали. Ищецът ходел нормално, като затова, че е бил прострелян, И.В. разбрал по-късно. Ответникът не е причинявал никакви вреди на ищеца.
Според подаденият отговор от М.В., искът е неоснователен. Ответникът на датата – 11.03.2011г., не е присъствал на инцидента, а е бил на работа в Бургас. Видял Т. *** в болнични дрехи, но не е разговарял с него. М.В. не е причинявал никакви вреди на ищеца.
Подаденият отговор от Ц.П. съдържа възражение, че иска е неоснователен. Ищецът на датата си тръгнал заедно със своя спътник ходейки нормално и продължавайки да псува, а че е бил прострелян, Цв.П. разбрала от полицията. Ц.П. не е причинявала никакви вреди на ищеца.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер. В подкрепа ангажира съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания. Подробни доводи разви в писмени бележки.
В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника Ж.В. твърди, че исковете спрямо него дори и да са основателни, са силно завишени и не отговарят на действителните претърпени вреди. Ангажира свидетелски показания. Защитната си теза изложи в писмени бележки.
Пълномощникът на ответниците П.В., Г.В., И.В., М.В., Ц.Т. счита, че исковете са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на претендираните лихви е направено възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 б.“б“ от ЗЗД. Ангажира свидетелски показания. В писмена защита разви защитната си теза.
Служебно назначеният пълномощник на ответника Р.К. счита исковете за неоснователни и недоказани.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима спрямо първия ответник, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото.
Предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.чл.124 ал.5 от ГПК спрямо ответниците П.М.В., Г.В.В. /бивша К./, Р.В.К., И.Ж.В., М.Ж.В. и Ц.П.Т. също са допустими. Нормата на чл.124 ал.5 от ГПК позволява установяването на престъпно обстоятелство при лимитивно изброени условия. С разпореждане № 591/ 08.02.2017г. на ищеца бяха дадени указания да приложи доказателства за наличие на някоя от хипотезите на цит.правна норма. В изпълнение на указанията, ищцовата страна е приложила жалба против седмината ответници до РП-Бургас с вх.№ 8091/ 17.06.2011г. /л.245-247/ за извършени от същите престъпления. Няма приложени доказателства, а и съдът не е длъжен да събира такива служебно относно приключването на разпоредената проверка. Предвид изминалия период от време от 2011 до 07.03.2016г., може да се приеме, че спрямо посочените лица наказателното преследване е изключено поради изтекла давност съобразно чл.80 ал.1, т.5 от НК, с което е изпълнено изискването на чл.124 ал.5 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД, а спрямо последните шест ответници и чл.124 ал.5 от ГПК.
С
одобрено
споразумение от 11.02.2014г. по НОХД № 136/2014г. по описа на Районен съд – Бургас,
ответникът Ж.М.В. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131 ал.1,
т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от
На 23.07.2014г. ищецът е претърпял трудова злополука, счупване подбедрицата на ляв крак, видно от разпореждане на НАП, ТД – Бургас /л.89/. Считано от 01.11.2012г., на основание чл.328 ал.1, т.2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение на Т.Т. *** ЕАД /л.103/. Според служебна бележка от м.октомври 2014г. /л.104/, ищецът работи в същото дружество от 15.12.2012г. с месечно възнаграждение от 821.92 лв. Със заповед от 17.05.2017г., трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1, т.10Б от КТ /л.283/. Според служебна бележка от 01.06.2012г. /л.96/, на 11.03.2011г. М.В. е бил на работа в Комплексен онкологичен диспансер, с пълно работно време от 7.30 до 16.00 ч.
В съдебно заседание бе изслушано заключение на вещото лице д-р П.П. по повод назначената съдебно-медицинска експертиза /л.300-306/, съгласно което установените и описани увреждания може да са причинени от прострелването. Към момента на прегледа на ищеца за издаването на документ за водач на превозно средство, здравословното му състояние е било добро.
Извършената тройна съдебно-медицинска експертиза /л.348-355; 361-363/ установи, че ищеца е получил вследствие на инцидента психотравма, изразяваща се в стрес и разстройство в адаптацията с астенно – вегетативен облик с продължителност до месец. Към момента на прегледа, ищецът е психично здрав. Установеното намаление на слуха не може да се свърже пряко с инцидента, тъй като е станало година по-късно. Установената пресбиопия /старческо далекогледство/ се дължи на стареене на лещата и също не е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Установената преднокоренчова увреда вляво се дължи на промени в гръбначния стълб. Вещите лица дадоха подробни разяснения в съдебно заседание.
Според показанията на свидетелката И. Т.– дъщеря на ищеца, за инцидента е разбрала от баща си, който на 11.03.2011г. се прибрал вкъщи мокър и окървавен. Съпроводила го пеша до училището в Черно море, защото от спешната помощ заявили, че не могат да намерят адреса. Ищецът й разказал, че първо подсъдимите Ж.В., П.В., Г.В., Р.К., И.В., М.В. и Ц.Т. опитали да отвлекат баща й и дядо й, а после Ж.В. прострелял Т. с пушка. Накарали го да преминава през фекалната вода няколко пъти, заплашвали го с неприятности за дъщеря му, ако не изтегли всичките си искове против тях. Всички имали мобилни телефони, но никой не се обадил на 112, а само му се присмивали и подигравали. Баща й останал в болницата само една нощ, защото на същия етаж преди време била починала майката на свидетелката. Ищецът има алергия към олово и медикаменти, пиел „Алергозан“. От този ден ищецът непрекъснато пиел лекарства заради болките в левия крак. През 2014г. си счупил същия крак, а следващата година го навехнал и се наложило да излезе в неплатена отпуска. Поради липсата на средства, баба й и дядо й платили за абитурентския бал и за кандидатстудентските изпити. От прострелването ищецът загубил доброто си зрение, започнал да вдига кръвно, постоянно изпитвал болки. Трябвало да лежи, а после да не натоварва крака, а за градината се грижела бабата на свидетелката. За инцидента научило цялото село, спирали Т. и го разпитвали, от което той се чувствал неудобно.
Свидетелят Т. Т. – тъст на ищеца, заяви, че на 11.03.2011г. заедно с Т. тръгнали за тор и при преминаването на построен мост през дерето до селото, П. ги посрещнал и ми казал, за преминаването по моста трябвало да си платят. Те го подминали, но по-надолу ги посрещнал Ж. с пушка в ръка и ми заявил, че никоя няма да преминава без да си е платил. По негова заповед, П. ги претърсил. Ж. им заявил, че трябва Т. да си изтегли всички искове и жалби, иначе ще пострада дъщеря му. Те искали да си тръгнат, но понеже не ги пуснали да минат по импровизирания мост, трябвало да минат през реката пълна с фекалии. Ж. ударил ищеца от лявата страна на лицето с приклада на пушката и той паднал. След като преминали през реката, ж. стрелял с пушката и уцелил ищеца в левия крак. Искал да зареди, но не могъл и тогава извадил пистолет „Макаров“ и стрелял с него по ищеца. Всичките 7 присъстващи имали мобилни телефони, с които снимали, но никой от тях не позвънил на 112, нито се опитал да предотврати конфликта. Всички се смеели и викали, ищеца и свидетеля да се удавят в лайната. Ж., Ц. и Г. намирили гилзата от пистолета и я прибрали. От инцидента ищецът трудно виждал, подувал се и често се налагало да търси медицинска помощ. Кракът му изтръпвал, бил стресиран. Хората взели да му се подиграват и той се затворил в себе си. Не можел да се грижи за градината, а за дъщеря му се грижили свидетеля и жена му.
Свидетелят Щ. А.– без родствена връзка със страните, разказва, че за инцидента чул от негов комшия – А.. На следващия или по-следващия ден към 14.30 – 15.30 ч. от 5-6 метра видял ищеца да работи с дядо си в градината.
Според показанията на свидетеля К.К. – полицай от V-районно през 2011г., познава страните във връзка с множество конфликти между тях. Около седмица – две след инцидента, свидетелят бил при ответника Ж.В. и видял от разстояние 30-40 метра как Т. сеел в градината си с фреза.
Свидетелят Т. Т.– брат на ищеца, заяви, че през 2011г. работили заедно с ищеца като спасители в мина „Черно море“. След като ищеца бил приет в болница, научил от началника си какво е станало. Пуснал ги в компенсация, понеже не се толерирали болничните. Според свидетеля, от имота на Ж. няма видимост към старата къща, където тогава живеел ищеца с дъщеря си, като подробно обясни защо. С фрезата се работило през м.април, когато земята е омекнала и може да се сее.
Представените доказателства водят до извода за основателност на повечето от исковете. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищеца е претърпял травматични увреждания на здравето, квалифицирани като лека телесна повреда, вследствие на прострелването, за причиняването на които вина има Ж.В.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил на ищеца неимуществени вреди, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответникът Ж.В. е извършил противоправно действие, довело до причиняване на Т. Т. на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания, за които следва да бъде осъден да заплати обезщетение.
Основателни са исковете и спрямо останалите ответници. Според показанията на св.Т.Т., всички ответници са присъствали лично на 11.03.2011г. в близост до с.Черно море, област Бургас. Същите са причаквали ищеца и свидетеля. По време на извършване на престъплението по чл.131 ал.1, т.12, вр.чл.130 ал.1 от НК от Ж.В., същите са взели дейно участие, като П.В. е блъскал ищеца и свидетеля, преградил е пътя им когато са направили опит да прекосят дерето през „моста“. Останалите са били свидетели на случващото се, като са снимали с мобилните си телефони, смеели са се и с възгласи са окуражавали осъдения да извърши деянието. В нито един момент не са счели за нужно да възпрат Ж.В. от извършване на противоправните му прояви. Тези им действия, както и събирането на гилзи след изстреляните куршуми от страна на Г.В. и Ц.Т., изпълват състава на чл.20 ал.1 и 2 от НК и определят ролята им на съучастници като извършители на Ж.В. в престъплението по чл.131 ал.1, т.12, вр.чл.130 ал.1 от НК. Поради изложеното следва да се приеме за установено, че П.М.В., Г.В.В., Р.В.К., И.Ж.В., М.Ж.В. и Ц.П.Т. на 11.03.2011г. в близост до с.Черно море, община Бургас са съучасници като извършители с Ж.М.В., който по хулигански подбуди е причинил на Т.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло с метална плътност, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За посочените в исковата молба като извършени от ответниците престъпления по чл.137, чл.139, чл.322 и чл.325 от НК, не се събраха доказателства. Първият текст изисква, пострадалия да е бил безпомощен, а Т.Т. е успял сам да се прибере до дома си, макар и куцукайки. За останалите хипотези на тази правна норма изобщо не става дума. Чл.139 от НК има предвид неоказване на помощ при непосредствена опасност за живота на другиго, а предвид стрелбата с въздушна пушка в крака на пострадалия, последния не се доказа да е бил в такова положение. Чл.322 от НК посочва очевидно „тежко престъпление“ като част от хипотезата си, но установените от наказателния съд и в настоящото производство обстоятелства е ясно, че не изпълват дадената затова от чл.93 т.7 от НК дефиниция. Установяването на престъпление по чл.325 от НК в настоящото производство беше неуспешно, доколкото хулиганските подбуди са били приети като квалифициращ признак на престъплението по чл.131, т.12 от НК.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че исковете за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явяват основателни и следва да бъдат уважени, съобразно претендираните суми, но не спрямо всички описани в исковата молба и уточнението към нея искания. Явно е, че след лечението на ищеца е било необходимо време за да заживее както преди това. Характерът на причинените увреждания налага продължително лечение, а при установената алергия към олово не е известно какви точно последици ще има от попадналия в крака му метал.
Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното, лечението в болницата след прострелването с пушка с оптически мерник, неудобствата от страничните ефекти /главоболие, стрес/, както и невъзможността продължително време да води живот както преди, съдът преценява, че в парично изражение отговарят на сумата от 12 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, които също в голяма степен са в полза на извода за пряка причинно-следствена връзка между прострелването и установените усложнения. Обезщетението следва да бъде в предявения размер и поради факта, че пострадалия не е в състояние да прецени, дали по него се стреля с въздушна пушка или с по-голям калибър. Нормално е да бъде уплашен и за живота си при насочването срещу него на използваното оръжие. Едва ли след последвалия изстрел и прострелването му с неопасно за живота оръжие, му е „олекнало“.
Изложеното в пълна степен се отнася за установеното блъскане от моста, предхождащо прострелването, за извършеното претърсване под заплахата от насочено оръжие, за невъзможността да се грижи около 2 години за дъщеря си, за необаждането от страна на ответниците на тел.112 и негативните последици от станалите обществено достояние факти от същата дата. Тези обстоятелства освен от приложените писмени доказателства, бяха установени чрез показанията на свидетелите Т. и Т. Т.. Блъскането от моста е станало вследствие на отказа на ищеца и Т. да „платят“ на Ж.В. поисканата „такса“ за преминаването им по него. Принуждаването да преминат през фекалните води в дерето, само по себе си е изключително унизително действие от страна на ответниците спрямо ищеца. Или за всеки от тези искове ответникът Ж.В. следва да бъде осъден да заплати сумата от по 5000 лв.
Претърсването от страна на отв.П.В. улеснено от насоченото от Ж.В. оръжие, също е унизително действие спрямо ищеца, както и опита да бъде принуден да отиде с ответниците в техен имот, независимо дали това действие представлява „отвличане“ или опит да бъде принуден Т.Т. да направи нещо против волята си. Прострелването в крака явно е предизвикало засягане на нерв, тъй като и от заключението на приетата СМЕ експертиза се установи, че левия крак на ищеца продължава да изтръпва и доста време след инцидента. Тези неблагоприятни последици без съмнение са му попречили и да полага грижи за дъщеря си, предвид и неоспорения факт на смъртта на съпругата му преди това /акт за смърт № ІІ-495/ 17.06.1995г. – л.47/. В тази си част обезщетението следва да бъде уважено в предявения размер от 2000 лв.
Общоизвестно е, че броят на населението на с.Черно море е няколкостотин души. Сред такава малка общност е вън от съмнение, че станалото на 11.03.2011г. бързо се е разчуло. Много вероятно е самите ответниците да са разпространили подробности с цел да „сплашат“ останалите и да ги „мотивират“ да плащат за преминаването си по „моста“. При това положение, от значение е унизителното положение на ищеца в очите на съселяните му, предвид явната гавра, на която е бил подложен заедно със св.Т..
Според твърденията на ищеца и показанията на св.Т., на датата те не са имали в себе си мобилни телефони. С такива обаче са разполагали всички ответници, но са ги използвали да заснемат деянията. Няма приложени доказателства, някой от тях да се е обадил на тел.112 и да потърсят медицинска помощ за пострадалия. Ищецът се е обадил доста по-късно, когато се е прибрал в дома си. В тази си част претенцията следва да бъде уважена за сумата от 1000 лв.
Претенциите спрямо ответниците П.М.В., Г.В.В., Р.В.К., И.Ж.В., М.Ж.В. и Ц.П.Т. за присъждане на обезщетение в размер на по 1000 лв. спрямо всеки от тях следва да бъде уважена в пълен размер, като освен изложеното по-горе за всички съизвършители, следва да се допълни, че с действията си лицата са допринесли пряко за вредоносния резултат, дори само ако бяха присъствали на деянието, осигурявайки на прекия извършител Ж.В. значително превъзходство като брой. Освен това, действията им са били насочени към окуражаването му с викове, смях и подигравки към ищеца и св.Т., а отв.П.В. е подпомогнал извършителя и физически чрез извършеното претърсване на Т.Т..
Претенциите за заплащане на обезщетения в размер на 5000 лв. за счупения ляв крак през 2014г., станало поради болките от 2011г. и 2000 лв. за преместването на Т. по-нископлатена длъжност и пенсионирането, следва да бъдат отхвърлени поради недоказана връзка с установеното деяние. Счупването на левия крак на ищеца 3 години след инцидента, не се доказа да е в резултат от прострелването, за което съда се позовава на заключението на вещото лице П.П. в приетото заключение. Преместването на ищеца на по-нископлатена длъжност също не се доказа да е в пряка връзка с деянието. Приложените трудови договори и заповеди за прекратяване на трудово правоотношение сами по себе си не обосновават извода, за причинно-следствена връзка с извършеното престъпление. От друга страна, такова обезщетение би имало конкретно определен паричен характер /намалено месечно възнаграждение; неплатени обезщетения и др./, каквито въобще не се твърдят.
Възраженията на ответната страна относно прекомерността на търсеното обезщетение и изобщо по огромната част от изложените факти, са неоснователни. Според приетото от наказателния съд, престъплението от Ж.В. е било извършено по хулигански подбуди. Това обстоятелство е налице и спрямо останалите ответници. Събраните по делото доказателства разкриват съществуващ конфликт между ищеца и ответниците от години, основан на подадени сигнали от Т.Т. срещу незаконни действия главно на Ж.В.. Т.нар. „мост“ е незаконно съоръжение, установено от органите към община Бургас, но по неизвестни причини несъборено. Публикациите в пресата потвърждават, че „моста“ дори е станал причина за унищожаване на общинска собственост /паднал от него автомобил на пожарната служба в Бургас/, но и тогава не е известно да са били предприети някакви мерки. Иззетите стотици литри незаконно изварен алкохол от имота на Ж.В. и образуваната преписка относно законността на построени в имота му сгради, явно са част от съществувалия конфликт. Вместо да се защитава със законни средства, Ж.В. е „взел правосъдието в свои ръце“, като се е опитал със сила и заплашване да принуди ищеца и св.Т. да оттеглят „всичките си искове и жалби“ против него. Поведение, само по себе си противоправно в немаловажни случаи /чл.323 НК/.
Възражението на ответника М.В., че на 11.03.2011г.***, се основават на служебна бележка от 01.06.2012г. /л.96/, която обаче е била неправомерно издадена, видно от писмо с изх.№ 0400-102/ 8/ 26.02.2013г.*** /л.98-99/. При това положение, предвид показанията и на св.Т., съдът приема, че М.В. е бил на местопрестъплението на посочената дата и следва да носи отговорност.
Твърденията на ответниците, че ищеца ги бил псувал и замервал с камъни, като с това предизвикал Ж.В. да стреля, не се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели. Крайно неправдоподобно е да се приеме, че Т.Т. е псувал човек, който държи в ръце пушка и на кръста му се вижда кобур с пистолет, в присъствието на още 6 лица, които ясно са демонстрирали, че са били на негова страна. Изобщо събрание доказателства указват на предварително решение от страна на ответниците, ищеца и св.Т. да бъдат „вразумени“ или направо да бъдат принудени да оттеглят подадени от тях жалби и сигнали до държавни органи против Ж.В.. Тази фактология води и до извода, че първопричина за инцидента са били предишни конфликти между страните и каквото и да бяха направили Т. и Т., е щяло да се стигне до неблагоприятни за тях последици.
Недоказано е и възражението, че ищеца „около седмица“ след инцидента бил орал в двора си с фреза, тежаща към 70 кг., което следва да се възприеме като основание, съда да присъди обезщетение в по-нисък размер. Заявилият това обстоятелство св.К., присъстваше в залата преди да бъде разпитан, като изслуша дълго продължилия разпит на вещото лице П.П. и последвалите искания и възражения на процесуалните представители на страните, което внася съмнение в достоверността на показанията му. От друга страна, наблюденията му са били от значително разстояние – „30-40 метра“. Според показанията на св.Т. Т., от мястото, където твърди да се е намирал К., няма видимост към градината на ищеца. И ако за св.Т. Т. като брат на ищеца може да се приеме, че има основания да не е безпристрастен, то напълно основателно е възражението, че към 18.03. е слабо вероятно да се извършва оран, тъй като по това време на годината земята все още е твърда.
Парадоксално е възражението, че шестимата ответници се опитали да възпрат Ж.В., като се развикали да не стреля повече. Според всичко изнесено по делото, до стрелбата на първия ответник с носения от него пистолет /дали е марка „Макаров“ и в проведеното наказателно производство не е било установено/ останалите са се смеели и са сипели подигравки към ищеца и св.Т.. „Възпирането“ е следвало да бъде извършено преди започване на стрелбата, а не след нея.
Причинителите дължат заплащането и на претърпените имуществени вреди. Съобразяването с представените доказателства води до извода, че приложените: фискален бон за сумата от 20лв. /л.61/ и 2 бр. фискални бонове за сумата от общо 16лв. /л.87/ доказват извършването на разноски в размер на общо 36 лв. Съпоставката с останалите доказателства ясно показва, че тези разходи са свързани с лечението на Т.Т., макар и в период след инцидента. На основание чл.45 от ЗЗД, ответниците дължат заплащането им в пълен размер. За останалата сума до претендираните общо 870.11 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, доколкото липсват приложени доказателства за тези разходи, както и за връзката на извършени такива вследствие на инцидента. Ако автомобилът на ищеца се е повредил към процесната дата, няма никакви доказателства това да е свързано с нервност при запалването, при което да е изгоряла г.помпа, да е бил извършен ремонт и същия да е на стойност 700 лв.
Ищецът
претендира на основание чл. 86 от
Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят солидарно в полза на Т.Т. съобразно уважената част от исковете направените по делото разноски в размер на общо 2989 лв., като 300 лв. са внесени държавни такси, 2000 лв. са заплатено адвокатско възнаграждение, 500 лв. внесени за особен представител и 684 лв. възнаграждение на вещи лица и 5 лв. разноски или общо 2558.60 лв. Сумата от 500 лв. се дължи от ответника Р.К., на когото беше назначен особен представител. Според приложения списък по чл.80 от ГПК, разноските на ответника Ж.В. са 1830 лв., от които 1820 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. разноски за свидетел. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 263.50 лв. съобразно отхвърлената част от исковете. На същото основание, ищеца следва да бъде осъден да заплати в полза на ответниците П.М.В., Г.В.В., И.Ж.В., М.Ж.В. и Ц.П.Т. сумата от 181.80 лв., като част от сумата от 1500 лв. според приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете за заплащане на претърпени имуществени вреди. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Ж.В. следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса в размер на 1673.44 лв. също съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл.45 от ЗЗД и чл.124 ал.5 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Ж.М.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Т.П.Т., ЕГН **********,*** сумата от 5000 /пет хиляди/ лв. за падането на ищеца от мост на 11.03.2011г; 5000 /пет хиляди/ лв. за претърсване и опит за отвличане на 11.03.2011г.; 5000 /пет хиляди/ лв. за престоя на ищеца в болницата след прострелването; 12 000 /дванадесет хиляди/ лв. за стрелба с пушка с оптически мерник на 11.03.2011г.; 5000 /пет хиляди/ лв. за неблагоприятните последици от станалите обществено достояние факти от 11.03.2011г.; 2000 /две хиляди/ лв. за невъзможността да се грижи за дъщеря си след прострелването; 1000 /хиляда/ лв. за необаждане на бърза помощ на 11.03.2011г., всички като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, вследствие на причинена лека телесна повреда – рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло в раната с метална плътност, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота съобразно чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 11.03.2011г. до окончателното изплащане, като исковете за сумите от 5000 лв. за счупения ляв крак през 2014г., станало поради болките от 2011г. и 2000 лв. за преместването на Т.Т. на по-нископлатена длъжност и пенсионирането му, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ПРИЕМА за установено, че на 11.03.2011г. П.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.В. /бивша К./ с ЕГН ********** с адрес: гр. Бургас, с.Черно море, ул. Я. Л. № *, Р.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.П.Т. с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. Бургас, с.Черно море, кв. К. № *, в близост до с.Черно море, община Бургас в качеството си на съучастници като извършители с Ж.М.В., при форма на вината пряк умисъл, по хулигански подбуди са причинили на Т.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло с метална плътност, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК.
ОСЪЖДА П.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.В. /бивша К./ с ЕГН ********** с адрес: гр. Бургас, с.Черно море, ул. Я. Л. № *, Р.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.П.Т. с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. Бургас, с.Черно море, кв. К. № * да заплатят в полза на Т.П.Т., ЕГН **********,*** сумите от по 1000 /хиляда/ лв. всеки от тях, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания, изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, в резултат на извършено престъпление по чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 11.03.2011г., до окончателното изплащане на сумите.
Осъжда Ж.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.В. /бивша К./ с ЕГН ********** с адрес: гр. Бургас, с.Черно море, ул. Я. Л. № *, Р.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.П.Т. с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. Бургас, с.Черно море, кв. К. № * солидарно да заплатят в полза на Т.П.Т., ЕГН **********,*** сумата от 36 /тридесет и шест/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на причинена лека телесна повреда на 11.03.2011г.***, ведно със законната лихва от 10.03.2014г. до окончателното изплащане, като до претендираните 870.11 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
Осъжда Ж.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.В. /бивша К./ с ЕГН ********** с адрес: гр. Бургас, с.Черно море, ул. Я. Л. № *, Р.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.П.Т. с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. Бургас, с.Черно море, кв. К. № * солидарно да заплатят в полза на Т.П.Т., ЕГН **********,*** сумата от 2558.60 /две хиляди петстотин петдесет и осем лв. шестдесет ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати в полза на Т.П.Т., ЕГН **********,*** сумата от 500 /петстотин/ лв.
разноски за особен представител.
ОСЪЖДА Т.П.Т.,
ЕГН **********,*** да заплати в полза на Ж.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 263.50 /двеста шестдесет и три лв. петдесет ст./ направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********,*** да заплати в полза на П.М.В. с адрес: ***, Г.В.В. /бивша К./ с адрес: ***, И.Ж.В., с адрес: ***, М.Ж.В., с адрес: *** и Ц.П.Т., с посочен адрес: *** сумата от 181.80 /сто осемдесет и един лв. осемдесет ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ж.М.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Окръжен съд – Бургас сумата от 1673.44 /хиляда шестстотин седемдесет и три лв. четиридесет и четири ст./ държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: