РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Велико Търново,7. 1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря С.Ф., изслуша
докладваното от съдия Костова адм.д. № 442
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118
от КСО във вр. с чл. 145
и сл. от АПК.
Същото е образувано по подадена жалба от Т.Д.Т. *** против Решение № 1012-04-49#3/4.7.2019г. на Директор на ТП на НОИ В.Търново, с което е потвърдено разпореждане № 041-04-112-3823.5.2019г. на ръководител на осигуряването по безработица към ТП на НОИ В.Търново, с което е отказано отпускането на парично обезщетение при безработица по чл. 54а от КСО с мотива, че през периода от 13.12.2018г. до 27.1.2019г. не е упражнявал трудова дейност в „Макси кар“ЕООД .
В жалбата се прави оплакване за материална незаконосъобразност и необоснованост на така постановеното решение. Счита, че са нарушени и административно- процесуалните правила, тъй като административният орган не е изяснил напълно и вярно фактическата обстановка, неправилно е ценил събраните в хода на производството доказателства. Основното възражение на жалбоподателя е че същият е полагал трудова дейност, който факт се установява от следните доказателства: сключен трудов договор № 5/12.12.2018г. с това дружество, за длъжността машинен оператор, подадено от него уведомление по реда на чл. 62 от КТ, бил е обучаван за работа с булдозер Каматеу, явявал се е на работа през месеците декември и януари , видно от представените отчети, начислени са и са получени трудови възнаграждения, начислени са осигурителни вноски за тях, подадени са Декларации обр. 1 и 6 и е извършено съответното записване в трудовата книжка на жалбоподателя. Следователно недоказан е извода на осигурителния орган, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност. Дадените от страна на последния предписания са били задължителни за осигурителя, но жалбоподателя се явява трето лице, което не е участник в тези правоотношения и не е могъл да защити правата си. На следващо място счита за неправилен извода на административния орган, че в случай на обучение или подготовка за такова, не следва да се зачита трудов стаж и респ. да се приема, че жалбоподателят не полага труд по трудово правоотношение Неправилно е неговото стеснително тълкуване, че само изпълнението на задълженията по длъжностната характеристика се явяват полагане на труд по смисъла на закона. С тези аргументи от съда се иска да отмени обжалваното решение и преписката на основание чл. 172 от АПК се върне на административния орган за издаване на законосъобразен акт, с който да бъде отпуснато обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
В съдебно заседание същият се представлява от *** Д., който поддържа така подадената жалба с оплакване, че решението се основава на новосъздадени факти – предписания, които не обвързват жалбоподателя. Последният е бил обучаван за посочената длъжност, като срокът на обучение не може да бъде изключен като осигурителен доход. Претендира присъждането на разноски в производството
.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново , чрез процесуалния си представител ***М, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробна писмена защита.
Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Решение № 1012-04-49#3/4.7.2019г. на Директор на ТП на
НОИ В.Търново, с което е потвърдено разпореждане № 041-04-112-3823.5.2019г. на
ръководител на осигуряването по безработица към ТП на НОИ В.Търново, с което е
отказано отпускането на парично обезщетение при безработица по чл. 54а от КСО е съобщено на адресата си чрез изпращане по поща и е получено на 08.07.2019
г. (л.7). Жалбата е подадена на 22.07.2019 г., видно от отбелязаното върху
самата жалба входиране в деловодството на административния орган, т.е. в срока
по чл.
118, ал. 1 от КСО, от процесуално легитимирано лице - адресат на оспорения
акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявление № 041-04-112/31.1.2019г. (л. 31) жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като декларирал, че трудовото правоотношение с "Макси кар ЕООД е прекратено, считано от 28.01.2019 г. Към заявлението си е представил документи, удостоверяващи общия трудов/осигурителен стаж, въз основа на които бил изготвен Опис на документите за стаж (л.30), според който е посочен 18 осемнадесет месечен осигурителен стаж. В този общ стаж бил включен и стажът му в "Макси Кар“ЕООД за 1 месец и 15 дни, а останалият такъв е посочен като положен в Република Кипър. Към заявлението е представена и Заповед № 3/27.1.2019г- за прекратяване на трудов договор № 5/12.12.2018г. на основание чл. 71 ал.1 от КТ. От жалбоподателя е подадено и заявление за удостоверяване на осигурителен стаж от друга държава членка на ЕС – 18.1.2018г. до 3.12.2018г. с посочен адрес на работодателя към което е подадена декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл 65 §2 от Регламент 883/2004г. ,за което е представен унифициран образец U 1 стр 24, от който макар и непреведен е видно, че за периода 16.1.2018г. до 3.12.2018г. същият е бил осигурен съгласно горепосочения регламент. За проверка на осигурителния стаж в Република България е извършена проверка от ответника, за което е съставен Констативен протокол КП – 5-04-00560448/7.5.2019г., и въз основа на него са дадени задължителни предписания на работодателя Макси кар ЕООД да подаде заличаваща Декларация обр. 1 за жалбоподателя за периода 13.12.2018г.-27.1.2019г. , поради неупражняване на трудова дейност на Т. , за която подлежи на осигуряване. В хода на административното производство жалбоподателят е дал обяснения, в които е посочил, че е бил със сключен договор за изпитване, през което време е чакал да бъде обучаван за управление на багер.
Въз основа на представените документи с разпореждане № 041-04-112-3823.5.2019г. на ръководител на осигуряването по безработица към ТП на НОИ В.Търново, е отказано отпускането на парично обезщетение при безработица по чл. 54а от КСО с мотива, че през периода от 13.12.2018г. до 27.1.2019г. не е упражнявал трудова дейност в „Макси кар“ЕООД .
Административният орган приел, че тъй като трудовото правоотношение е било заличено, то жалбоподателят няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и & 1, ал.3, т.1 от ДР на КСО. Недоволен от разпореждането , Т. е подал жалба срещу това разпореждане до ръководителя на ТП на НОИ – гр. Велико Търново.
С Решение № 1012-04-49#3/4.7.2019г. на Директор на ТП на НОИ В.Търново, с което е потвърдено разпореждане № 041-04-112-3823.5.2019г. на ръководител на осигуряването по безработица към ТП на НОИ В.Търново, с което е отказано отпускането на парично обезщетение при безработица по чл. 54а от КСО.
В административната преписка се съдържа копие от трудова книжка, в която фигурира нанесен трудов стаж за периода 13.12.2018г. до 27.1.2019г с работодател Макси кар ЕООД, който е издател на същата.
По реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от трето неучастващо в производството лице ТД на НАП и Макси кар ЕООД са изискани писмени доказателства, които са предоставени по опис стр. 57 от делото, поради което съдът прави извод, че за жалбоподателя е регистриран трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ, регистрирано е на същото основание прекратяване на трудов договор, подадена е декларация обр.1 за жалбоподателя за месец декември 2018г.и януари 2019г., и такава обр.1 за заличаване на данни за месец декември и месец януари.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117 от КСО, в кръга на службата му и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за произнасянето, поради което същият отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК.
Настоящата инстанция не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила: жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство по смисъла на чл. 26 от АПК, дадена му е възможност да даде обяснение, да ангажира доказателства в негова подкрепа. Освен това административният акт е издаден след като са събрани всички доказателства, установяващи вярната фактическа обстановка по спора.
По приложение на материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта,не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или персонална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност , за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава , с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КСО. Релевантния факт за възникването и упражняване на правото на парично обезщетение за безработица е внасянето на дължимите осигурителни вноски и надлежното отразяване на трудовия стаж в официален документ-трудова книжка. Тези факти, а именно : наличие на трудов договор за който е подадено уведомление по реда на чл. 62 от КТ до ТД на НАП В. Търново, внасяне на осигурителни вноски ,за което е подадена декларация обр.1 до ТД на НАП В. Търново, заплащането на трудово възнаграждение за месец декември 2018г. в размер на 1444,44 лева за десет работни дни и за месец 1/2019г. за 18 работни дни в размер на 1650,72 лева, са безспорни по делото и установени със събраните в хода на административното производство доказателства.
Настоящият съдебен състав намира за обоснована основната теза, въз основа на която административният орган е извел правните изводи в решението си за това, че оспорващият не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и & 1, ал.3, т.1 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съгласно & 1, ал.3, т.1 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
В случая изводът, че жалбоподателят не е осигурено лице не се опровергава от представените от ТД на НАП Велико Търново писмени доказателства, от съдържанието на които е видно, че през процесния период жалбоподателят е бил осигуряван за всички осигурителни случаи от "Макси кар“ЕООД. Освен това, в представената трудова книжка фигурира положен трудов стаж при работодателя. Както правилно е посочил административният орган тези официални документи установяват наличието на валидно трудово правоотношение между жалбоподателя и работодателя. Съгласно нормата на чл. 75, ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съда, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус.
Действително, въз основа на формирано съмнение във връзка с възникналото основание за осигуряване и изпълнение на условията на чл. 10, ал.1 от КСО е инициирана проверка на осигурителя, приключила с дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, които са изпълнение видно от представените от ТД на НАП писмени доказателства – заличаване на уведомление по чл. 62 от КТ и заличаване на данни по декларация обр.1 за жалбоподателя. Трудовото правоотношение е заличено поради констатирано неполагане на труд от страна на жалбоподателя, но същият не е участвал в това административно производство , респ. не е разполагал с възможност да защити правата си, доколкото задължителните предписания са дадени на работодателя.
Изложеното до тук сочи, че изводът на административния орган за липса на осигуряване предвид заличеното трудово правоотношение, във връзка с отпускането на паричното обезщетение за безработица е необоснован. Позоваването на ответника на развилото се между осигурителния орган и осигурителя производство е неотносимо към настоящия спор. С дадените задължителни предписания за коригиране на данни в Регистъра на осигурените лица, не се установяват с влязъл в сила административен акт факти, имащи отношение към настоящия казус. Фактите в процесния казус са безспорно установени като правомощие на съда е при оспорване на всеки отделен административен акт да извърши преценка относно правилното прилагане на правните норми, относими за всеки конкретен случай с оглед предмета на спора. В този смисъл Решение №1680 от 7.2.2018г. на ВАС по адм.д1505/2017г.Решение №15048 от 6.11.2019г. на ВАС по адм.д. 4837/2019г. Доколкото съгласно чл.142, ал. 2 от АПК материалната законосъобразност на акта се преценява към датата на неговото издаване, то настъпилите по- късно факти, като посоченото заличаване в регистъра на работещите не следва да бъдат взети предвид
Съгласно чл. 10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Действително
възникването на трудово правоотношение е следствие от сключването на трудов договор,
който е двустранен и формален (с писмена форма за действителност по арг. от чл. 62 КТ)
и за сключването му е необходимо обективиране на постигнатото съгласие в
договора, чрез полагане подписите на страните - работодателя и работника. От
друга страна обаче, наличието на подписан трудов договор само по себе си не
означава, че лицето е "започнало трудова дейност" по смисъл на чл.
10, ал. 1 КСО и § 1,
т. 3 от ДР на кодекса, доколкото съобразно разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа. Не води до различен извод и
подаването на уведомление по чл.
62, ал. 3 от КТ в съответната териториална дирекция на НАП. Аргумент в тази
насока пък е нормата на чл.
63, ал. 1 от КТ, според която работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Трудовата книжка съгласно чл. 347 от КТ е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника или служителя. Макар да не е отрито производство по чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с чл144 от АПК за оспорване на този документ, доколкото авторството
не е спорна- издадена е от работодателя Макси кар ЕООД, но реално нейното
съдържание е оспорено чрез издаденото от органа разпореждане и решение. Затова
константна е практиката на ВАС, че и при наличието на подписан трудов договор,
не може да се счита за "осигурено лице" по смисъла на закона това, за
което нито са внесени, нито са дължими осигурителни вноски, ако същото не е
започнало да упражнява трудова дейност. Такова лице и при наличието на подписан
трудов договор не отговаря на изисквания на чл. 54а,
ал. 1 КСО, респективно няма право на парично обезщетение за безработица. (В
този смисъл Решение № 1103 от 23.01.2012 г. по адм. дело № 14019/2011 г. по
описа на ВАС на РБ VІо. Решение №16152 от 27.11.2019г. на ВАС по адм.д.
9866/2019г.Решение №15786 от 28.11.2013г. на ВАС по адм.д. 8930/2013г и други.
По делото е представена длъжностна
характеристика за длъжността машинен оператор, като с писмо от жалбоподателя се
изискани доказателства, че същият е изпълнявал вменените му с трудовия договор
задължения. Една част от тях са свързани с неговото здравословно състояние –
медицинско свидетелство за започване на работа, други – с неговата
компетентност – документи за образователен ценз, обучения и други, а трети с
пряко изпълнявани от него задачи. На първото писмо жалбоподателят не е
отговорил, а на второто връчено му е дал обяснения без да е ангажирал
доказателства. От самите обяснения на жалбоподателя, които имат характера на
извънсъдебно признание по чл. 176 от ГПК, става ясно, че същият е бил само на
разположение на работодателя, не е полагал труд в предприятието на търговеца,
не е бил обучаван, тъй като не е бил закупен посочения булдозер. Тези факти не
се опровергават от останалите писмени доказателства вкл. От записите в
трудовата книжка. Както се посочи по- горе видно е ,че жалбоподателят няма
отразен пълен работен месец, не е изпълнявал нито едно от задълженията по
длъжностната характеристика, нямал е правоспособност за управление на МПС от посочения
вид, не е бил обучаван, а е бил само на разположение, което прави
законосъобразен извода на административния орган, че макар да е възникнало
трудово правоотношение, не е възникнало осигурително такова, което препятства
упражняването на право на обезщетение по чл. 54а от КСО. Правилно органът е приел, че индиция за
недобросъвестност е факта, че трудовият договор е бил срочен, месечен такъв,
както и високото трудово възнаграждение, несъпоставимо с договорените
възнаграждения с други четирима работници за управление на посоченото ППС след
неговото закупуване.
Доколкото трудовата книжка е издадена от
Макси кар ЕООД, съдът намира, че след като не е признал възникването на
осигурително правоотношение на база на трудовия договор, то не е допуснато
нарушение от органа по чл. 35 от АПК, обуславящо връщането на преписката. След
като не е признал посочения осигурителен доход, при наличие на издаден документ
за положен труд по Регламент 833/2004г в Република Кипър за 11 месеца, при
липса на твърдения и доказателства за по- ранно осигурително правоотношение,
органът правилно не е събирал такива.
При този изход на спора в полза на
ответник жалба следва да се присъди претендираното от него юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на осн. чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.Т. *** против с
Решение № 1012-04-49#3/4.7.2019г. на Директор на ТП на НОИ В.Търново, с
което е потвърдено разпореждане № 041-04-112-3823.5.2019г. на ръководител на
осигуряването по безработица към ТП на НОИ В.Търново, с което е отказано
отпускането на парично обезщетение при безработица по чл. 54а от КСО с мотива,
че през периода от 13.12.2018г. до 27.1.2019г. не е упражнявал трудова дейност
в „Макси кар“ЕООД .
ОСЪЖДА Т.Д.Т. *** да заплати на ТП на НОИ гр.В.Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.
137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: