Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 196
гр. Пловдив 08.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на десети
март, през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Г. Чамбов в.търг.дело № 43 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 106 от 23.04.2020 г., постановено по т.д. № 75 по описа за 2019 г.,
Смолянският окръжен съд е:
- осъдил ЗД Е. АД –
С., ЕИК ..., да заплати на основание чл. 238 от Кодекса за застраховане /отм./
на И.С.Р., ЕГН ***********, 13 227.90 лева -
застрахователна сума по договор за задължителна застраховка трудова злополука №
.../... г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД; сумата 4 027,16 лв.,
обезщетение за забава върху тази сума от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. на
основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху тази сума от 13 227.90
лв. от 15.08.19 г. до окончателното им
плащане;
- отхвърлил
иска за разликата над уважения размер от 13 227.90 лв. до предявения иск
от 46 406.64 лв., над уважения иск от 4027.16 лв. до предявения иск от
14 128.22 лв., както и за законната лихва върху разликата над
13 227.90 лв. до 46 406.64 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им
плащане, като неоснователни и недоказани;
- осъдил е ЗД Е. АД –
С., ЕИК ..., да заплати на основание чл. 238 от Кодекса за застраховане /отм./
на М.С.Р., ЕГН ********** 13227.90 лева - застрахователна сума по договор за
задължителна застраховка трудова злополука № .../... г., сключен между „К.“
ЕООД и „ЗД Е.“ АД, 4027.16 лв. обезщетение за забава върху тази сума от
14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва
върху сумата от 13 227.90 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им плащане,
- отхвърлил иска за
разликата над уважения размер от 13 227.90 лв. до предявения иск от
46 406.64 лв.; над уважения иск от 4 027.16 лв. до предявения иск от
14 128.22 лв., както и за законната лихва върху разликата над
13 227.90 лв. до 46 406.64 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им
плащане, като неоснователни и недоказани;
- отменил
определението от 04.09.2019 г. за освобождаване на И.С.Р. и М.С.Р. от
заплащането на държавна такса и разноски по делото, поради липса на средства.
- осъдил И.С.Р. и
М.С.Р. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОС-Смолян, държавна такса от по 2 421.39 лева всяка една.
- осъдил „ЗД Е.“ АД – С. да заплати на
И.С.Р. и М.С.Р. сумите от по 1358.93 лв. за всяка една разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
- осъдил И.С.Р. и М.С.Р. да заплатят
на „ЗД Е.“ АД – С. разноски по делото от 214.48 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението е
обжалвано и от двете страни.
Ищците И.С.Р. и
М.С.Р. са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени исковите им за
присъждане на мораторна лихва и законна лихва върху сумите, заплатени от
ответника в хода на процеса т.е. в частта, с която са отхвърлени исковете за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата през периода от 14.08.2016
г. до 14.08.2019 г. над уважения размер от 4 027.16 лв. до пълния предявен
предявения размер от 14 128.22 лв., както и за законната лихва върху
разликата за главницата над сумата 13 227.90 лв. до пълния предявен размер
от 46 406.64 лв., смятано от 15.08.2019 г. до окончателното им плащане.
Във
въззивната жалба на ищците се поддържа становището, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Искането е да се отмени
обжалваното решение, като се постанови друго, с което се уважат изцяло
предявените искове за мораторна и законна лихва върху изплатената част от
главницата както следва: по 10101.06 лева мораторна лихва забава на сумата 33 178.74
лева през периода от 14.08.2016 г. до
14.08.2019 година, сумата 75.01 лева – законна лихва върху сумата
10 000 лева за периода от 15.08.2019 г. до 10.09.2019 г. и сумата от по
264 лева – законна лихва върху сумата от 23 178.74 лева за периода от
15.08.2019 г. до 10.09.2019 г., както и да им се присъдят направените деловодни
разноски пред двете инстанции.
От ищците е
постъпила и частна жалба против определение № 20836 от 02.08.2020 г.,
постановено по същото дело, с което Смолянският окръжен съд е;
- изменил решение № 106/23.04.2020 г. по т.д.
№ 75/2019 г. на ОС-Смолян, в частта,
в която ЗД Е. АД-С. е осъдено да заплати на М.С.Р. разноски по делото от
1358.93 лв., съразмерно на уважената част от иска, като го е отменил в тази част;
- оставил без уважение молбата на
ищците вх. № 1682/04.06.20 г. на ОС- Смолян в останалата част.
Жалбоподателите
изразяват становище, че определението е неправилно по подробно изложените в
частната жалба съображения, като молят определението да се отмени, като им се
присъдят всички сторени по делото разноски.
От ответника „ЗД Е.“
АД е постъпила насрещна въззивна жалба против частта от описаното решение, в
частта, с която предявените искове са били уважени за всяка от ищците както
следва:
- за сумите от по
13227.90 лева – представляващи застрахователни обезщетения, ведно със законната
лихва върху тези суми, смятано от 15.08.2019 г. до окончателното им изплащане;
- за сумите от по
4024.16 лева – обезщетение за забава върху
главниците през периода от 14.08.2016 г.
до 14.08.2019 г.
В насрещната въззивна жалба е
изразено становище, че в тези части решението е неправилно. Искането е,
решението да се отмени в обжалваната част и вместо това, да се постанови друго,
с което предявените главни искове се отхвърлят за разликите над заплатените
суми, а исковете за мораторна лихва – изцяло, а на дружеството да се заплатят
направените деловодни разноски за двете инстанции.
Страните
взаимно оспорват въззивните жалби.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред
Смолянския окръжен съд е образувано по предявени от И.С.Р. и
М.С.Р. против „ЗД Е.“ АД обективно и активно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 238 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен
01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите:
-
по 46406.64 лева на всяка от ищците, представляващи наследствен дял от застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Трудова злополука“ № .../... г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“
АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие по този договор –
смъртта на наследодателя на ищците – Е. С. Р., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019 г. до окончателно им
изплащане;
-
по 14128.22 лева, обезщетение за неизпълнение на всяко от главните парични
задължения през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.
Исковете
се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:
Ищците са единствените наследници
по закон на Е. С. Р., починал на 20.09.2014 г. вследствие от травми, получени
при ПТП на същата дата в гр. С..
Приживе, включително и към датата на
произшествието, Е. С. Р. се е намирал в трудово правоотношение с „К.“ ЕООД, в
предприятието на което е работил на длъжността „общ работник“.
Между „К.“ ООД и
„ЗД Е.“ АД е бил сключен договор за задължителна застраховка „трудова
злополука“ № ..., с период за застрахователното покритие от 28.02.2014 г. до
27.02.2015 г., с който са били застраховани сто шестдесет и трима работници и
служители на „К.“ ООД, в т.ч. и наследодателят на ищците Е. Р. С този договор
са покрити следните рискове съгласно с чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО: смърт, трайно
намалена трудоспособност и временна неработоспособност на застрахованото лице в
резултат на трудова злополука.
Настъпилата
злополука е определена като трудова с разпореждане №17629 от 19.01.2015 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в НОИ.
В качеството си
на наследници на застрахования Е. С. Р. по описаното застрахователно
правоотношение, ищците са предявили пред ответното дружество „ЗД Е.“ АД искания
за завеждане на заплащане на застрахователни обезщетения, за претърпените от
техния наследодател вреди в резултат от настъпилото застрахователното събитие.
По тези искания
е образувана щета № ..., по която „ЗД Е.“ АД е превело на всяка от ищците, на
посочените от тях банкови сметки по 10 000 лева на 11.09.2019 г. и по
23178.74 лева на 25.09.2019 г., или общо по 33 178.74 лева на основанието,
посочено в исковата молба.
Предвид заявените от страните
оплаквания и възражения във въззивната и насрещната въззивна жалба, основните
спорни въпроси се отнасят до размера на дължимото застрахователно обезщетение,
както и до дължимата мораторна лихва за заявения от ищците период.
Според съдържащата се в застрахователния
договор уговорка за начина на обезщетяване, при смърт от трудова злополука се
дължи седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния
застрахован работник или служител, съгласно ведомост за трудово възнаграждение
към момента на сключване на застрахователния договор.
За установяване на релевантния за определяне размера на
застрахователното обезщетение факт относно брутното трудово възнаграждение на
пострадалия, по делото са представени от страните и приети от съда заверено копие на „Списък
служители К. за застраховка „Трудова злополука“ /л.32-л.36/ и заверено копие от
извлечение от ведомост за работна
заплата на Е. С. Р. за месец февруари 2014 г. /л.60/.
При определяне дължимия размер на
обезщетението, Смолянският окръжен съд е възприел размера на трудовото
възнаграждение на Р., съдържащо се в представения от ищците списък, възлизащо
на 1104.92 лева. Съдът е игнорирал представеното от ответното дружество
доказателство относно същия факт, приемайки, че се касае за „електронно
извлечение от програмен продукт за изчисление на заплати, в което липсвал
подпис на работника, поради което същото не можело да се приеме нито за писмен
документ, нито за електронен документ, по смисъла на ГПК“.
Изводите на първоинстанционния съд
в тази насока не се споделят от настоящия състав на въззивния съд, тъй като са
необосновани и противоречат на
процесуалния закон.
В конкретния случай, представеното
заверено копие от възпроизведен на хартиен носител електронен документ –
извлечение от ведомостта за трудовото възнаграждение на Е. С. за м. февруари
2014 г. представлява писмено доказателство съгласно с изричната разпоредба на
чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК. След като не е била оспорена истинността на този
документ и страната не е поискала да се представи документа на електронен
носител, хартиеното копие представлява годно доказателство за съдържащите се в
него изявления.
Обстоятелството, че документът не
съдържал подпис на работника е ирелевантно в случая, тъй като посочената
разпоредба не съдържа изискване за подобен реквизит. И това е обяснимо,
доколкото се касае за електронен документ, създаден от работодателя чрез
определен и одобрен програмен продукт.
Освен че изхожда от работодателя на
пострадалия, което е удостоверено и с положен фирмен печат на „К.“ ООД върху
хартиения носител, за разлика от „списъка на служители К. за застраховка
„Трудова злополука“, на който се е позовал Смолянския окръжен съд, електронното
извлечение от ведомостта за работната заплата на Р. съдържа всички необходими
данни относно трудовото му възнаграждение, съответстващи на изискванията по
застрахователния договор.
За разлика от списъка, който,
макар да е заверен от управителя на дружеството, съдържа единствено име,
длъжност и работна заплата на съответния работник, представеният от
застрахователя документ съдържа данни за всички начисления, които са формирали
трудовото възнаграждение на работника за съответния месец, тяхното основание и
размер. Данните относно размера на работната заплата за заеманата длъжност и за
допълнителното възнаграждение за стаж /в случая изчислени пропорционално на
отработените дни/ съответстват напълно на определеното трудово възнаграждение с
последното допълнително споразумение № 59/25.11.2013 г. /л.28/ между Е. Р. и
неговия работодател. Разликата в по-високия размер на брутното възнаграждение
за този месец от определеното със споразумението месечно трудово
възнаграждение, се дължи на начислено допълнително възнаграждение от 221 лева.
Затова и брутният размер на заплатата на Р. за месец февруари 2014 г. /когато е
сключен застрахователния договор/, възлиза на 789.97 лева.
Освен, че съдържащото се в
представения от ищците списък брутно трудово възнаграждение на техния
наследодател не съдържа подобна разбивка на отделните начисления, същият не
съдържа и дата или поне месец и година, за която е начислено посоченото
възнаграждение. Поради това обстоятелство, както и поради липсата на каквото и
да отбелязване, свързващо този документ с процесния застрахователен
договор, се налага изводът, че
съдържащите се в него данни за трудовото възнаграждение на Е. Р. са неотносими
към спора.
Определяйки размера на дължимото
на пострадалия съответно – на неговите законни наследници застрахователно
обезщетение по предвидената в застрахователния договор формула и на базата на
брутно трудово възнаграждение на пострадалия от 789.97 лева. за месец февруари
2014 г., и изплащайки в хода на съдебното производство седемкратния годишен размер
на тази сума на ищците, ответното дружество е изпълнило задълженията си по
договора.
Предвид изложеното, предявените
искове за разликата от по 13227.90 лева – над изплатените на всяка от
ищците застрахователни обезщетение от по 33 178.74 лева, ведно
със законната лихва върху тези суми смятано от 15.08.2019 г. до окончателното
им изплащане, са неоснователни и в тази част предявените главни искове следва
да се отхвърлят, след като се отмени обжалваното с насрещната въззивна жалба
решение в тази част.
По акцесорните искове за обезщетение за неизпълнение на всяко от главните
парични задължения през периода 14.08.2016 г. - 14.08.2019 г.:
Съгласно чл. 238, ал.1 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора
условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от
нея, определена в застрахователния договор. Разпоредбата на ал. 3 предвижда
задължението на застрахователя да извърши плащането в срок от 15 дни от датата,
на която са представени поисканите доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането.
Както бе отбелязано
по-горе, ищците са предявили пред ответното дружество „ЗД Е.“ АД искания
за завеждане на заплащане на застрахователни обезщетения на 04.02.2015 г.
От приложената по делото
кореспонденция, се установява, че след като на 06.02.2015 г. застрахователят е
поискал от директора на НОИ да се снабди с протокол от резултатите от
извършеното разследване на злополуката и след отказа на НОИ да му предостави този
документ, представителят на „ЗД Е.“ АД
се е обърнал към ищците, съгласно с предвиденото в чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./
тяхно задължение да представят поисканите от застрахователя документи, пряко
свързани с установяването на събитието и на размера на вредите /л.59/.
От момента на представянето на
документ, удостоверяващ трудовия характер на злополуката започва да тече и
15-дневния срок по чл. 238, ал. 3 КЗ /отм./ за изплащане на дължимото
обезщетение. Едва след изтичането му, застрахователят изпада в забава и дължи
обезщетение съгласно с чл. 86 ЗЗД.
В конкретния случай, изцяло в тежест на ищците
е доказването дали и в кой момент са предоставили документ от НОИ за
резултатите от разследването на злополуката и дефинирането й като „трудова“,
което би било едно от необходимите условия за изплащане на застрахователното
обезщетение.
В тази връзка
Пловдивският апелативен съд споделя напълно изложените от Смолянския окръжен
съд фактически и правни изводи, че след като в молбата от 06.02.2015 г.
до НОИ /л. 57/, ответникът, за да получи от НОИ протокол за резултати от
извършено разследване на злополуката, е приложил копие от разпореждане №
17269/19.01.2015 г., с което злополуката с Р. е приета за трудова, същият
фактически е признал неизгодния за него факт, че към момента на завеждането на
исканията по щета № .../... г. е разполагал с този документ.
Тъй като, според разпоредбата на
чл. 12 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки /приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 1.01.2000/,
разпореждането на длъжностното лице по чл. 60,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е крайният акт за определянето на
трудовата злополука и най-късно към 06.02.2015 г. ответното дружество е
разполагало с него, последващите опити на ответника за снабдяване с протокол за
резултатите от разследването на тази злополука, предхождащи разпореждането, са
били неоправдани и на практика са поставили ответникът в забава.
Неоснователно е и изразеното от
представителя на дружеството становище, че актуалните банкови сметки на ищците
са били представени чак с уведомлението от техния пълномощник чак на
27.08.20019 г.
Безспорно е, че още в исканията си
от 04.02.2015 г. до застрахователя ищците са посочили банкови сметки, по които
да им бъдат изплатени застрахователните обезщетения. Посочването на други
банкови сметки четири години по-късно, след образуване на съдебното
производство по искове за събиране на същите вземания, не съставляват основания
по смисъла на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД, освобождаващи длъжника от забава, тъй като
единствено неоправданото бездействие на длъжника, а не промяната в банковите
сметки на кредиторите е довело до забавяне на плащанията.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че най-късно към 23.02.2015 г. е изтекъл 15-дневния срок по чл. 238,
ал. 3 КЗ /отм./ за изплащане на дължимото обезщетение, което означава, че през
посочения период от 14.08.2016 г. до
14.08.2019 г. ответникът е бил в забава за изпълнение на главните
парични задължения от по 33 178.74 лева за всяка от ищците, поради което
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Пловдивският апелативен съд извърши служебно
изчисления на законната лихва чрез лихвен калкулатор на интернет страницата на
НАП /http://nraapp03.nra.bg/, въз основа на които законната лихва върху всяко
от главните вземания за исковия период от 14.08.2016
г. до 14.08.2019 г., възлиза на 10101.89 лева.
В
рамките на тази сума – за сумата 10101.06 лева са предявени и акцесорните
искове за мораторна лихва за разликата над уважения размер, поради което същите
следва да се уважат за тази сума, след като се отмени обжалваното решение и в
тази част. Съответно – неоснователни са претенциите за заплащане на обезщетение
за забавено плащане на главните вземания над дължимия размер от по от по
33 178.74
лева за всяка от ищците т.е. до пълните предявени размери от по 14128.22
лева – обезщетение за забава върху
главниците през периода от 14.08.2016 г.
до 14.08.2019 г. В тази част предявените акцесорни искове също са неоснователни
и следва да се отхвърлят, след като се отмени решението в тази част.
Недопустима е
жалбата на ищците в частта, с която са отхвърлени предявените исканията
им за законна лихва върху разликата за
главницата над сумата 13 227.90 лв. до пълния предявен размер от
46 406.64 лв. От една страна искове за посочените във въззивната жалба
суми от по 75.01 лева и 264 лева представляващи мораторна лихва върху
изплатените в хода на процеса обезщетения не са и е нямало как да бъдат
предявени. От друга страна, искането за законна лихва не представлява
самостоятелен иск, а е акцесорно вземане, което възниква, съществува и се
прекратява в зависимост от главния дълг, поради което
и не подлежи на самостоятелно обжалване извън жалба срещу решението, отнасящо
се до главното вземане, каквато в случая не е предмет на въззивното
производство. Ето защо въззивната жалба на ищците в тази част като недопустима
следва да се остави без разглеждане.
Относно разноските:
По направените от страните искания
за сторени разноски в първоинстанционното производство, Смолянският окръжен съд
се е произнесъл както следва:
1. С постановеното решение е
отменил определението си за освобождаване на ищците за предварително заплащане
на държавна такса, приемайки, че след извършени в хода на производството
плащания на застрахователни обезщетения от страна на ответното дружество,
същите разполагат със средства и ги е осъдел да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Смолянския окръжен съд дължимата държавна такса
по предявените искове в пълния й размер от по 2 421 лева.
2. Приемайки за основателно
своевременно направеното от представителя на ответното дружество възражение за
прекомерност на заплатените от ищците адвокатските възнаграждения в размер на
4000 лева, редуцирайки ги до 2346.05 лева, от които е присъдил на всяка от тях
по 1 358.93 лева деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, като при изчисляването на разноските не е включил
присъдената със същото решение в тежест на ищците държавна такса.
3. Осъдил е
всяка от ищците да заплати на ответното дружество по 214.48 лева деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
С молба по
чл. 248 ГПК, ищците са поискали съдът да измени решението си в частта за
разноските, като са поискали преизчисляване на същите, без редуцирането им
заради прекомерност, увеличаване на процента съразмерно с уважената част от
исковете, заради извършено плащане в хода на процеса и присъждане на
присъдената в тяхна тежест ДТ под формата на разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
С определение № 20836 от 02.08.2020 г.
постановено по тази молба Смолянският окръжен съд е;
- изменил решение № 106/23.04.2020 г. по
т.д. № 75/2019 г. на ОС-Смолян, в частта,
в която ЗД Б. АД-С. е осъдено да заплати на М.С.Р. разноски по делото от
1358.93 лв., съразмерно на уважената част от иска, като го е отменил в тази част;
- оставил без уважение молбата
на ищците вх. № 1682/04.06.20 г. на ОС- Смолян в останалата част.
Против това
определение е постъпила частна жалба, с което се иска определението да се
отмени и да се уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.
По направените от
страните искания и възражение във връзка с разноските, Пловдивският апелативен
съд прецени:
Предвид изхода от
спора във въззивното производство, следва да бъдат преизчислени и дължимите от
страните разноски в първоинстанционното производство, след отмяна на
обжалваното решение и в частта за разноските, както и на определение
№ 20836 от 02.08.2020 г., като се съобразят направените от страните искания и
възражения относно направените разноски. Съобразно с изхода от спора следва да се
присъдят и разноските сторени във въззивното производство.
Всяка от ищците
претендира сторени разноски за първоинстанционното производство в размер на по
4000 лева - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, които са надлежно
установени със своевременно представените към списъците на разноските договори
и платежни нареждания и фактури – л. 117 – л. 127.
Пловдивският
апелативен съд преценява като неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатските възнаграждение. Изчислени съобразно с правилата на
чл. 2, ал.5 и чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед цената на предявените искове възлиза на 2876 лева за всяка
от ищците, което е около 72 % от уговорените и заплатени от ищците адвокатски
възнаграждения. Предвид фактическата и правна сложност на делото, преценена на
базата на броя и основанията на
обективно и субективно съединените искове, интензитета и качеството на
организираната от страните защита, както и процентното съотношение между
минималния и уговорения размер на адвокатските възнаграждения, заплатените от
ищците възнаграждения не могат да бъдат
определени като прекомерни.
Определяне
размера на дължимите на ищците разноски за първоинстанционното производство,
следва да се извърши съобразно с
изискването на чл. 78, ал.1 и ал.2 ГПК. Макар исковете за главните вземания да
са отхвърлени, доколкото това е станало след предявяването им, в хода на
първоинстанционното производство, на ищците следва да се присъдят разноските
съразмерно и с техния размер, по аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК.
При това положение дължимите разноски на всяка една от ищците за производството
пред Смолянския окръжен съд възлизат на 2860 лева.
За
въззивното производство, И.Р. е доказала направени разноски в общ размер от
2623.80 лева, а М.Р. – 2608.80 лева. Следователно дължимите съразмерно с
уважената част от предявените искове, предмет на въззивните жалби възлизат на
484.40 лева за И.Р. и на 481.60 лева за М.Р..
В полза на въззиваемия „ЗД Е.“ АД
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за представляващия го
юрисконсулт, което съдът, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, определя на 450 лева за първоинстанционното производство и на 400 лева,
според заявеното в списъка на разноските /л.71/, за въззивното производство,
при което общият размер на разноските възлиза на 1005.20 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, дължимите разноски на „ЗД Е.“ АД
възлизат на 128 лева за първоинстанционното
производство и на 634 лева – за въззивното.
Относно дължимата ДТ за
производството пред Смолянския окръжен съд:
Предвид постановената
с определение по ч.т.д. № 42 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд
отмяна на решение
№ 106 от 23.04.2020 г., постановено по т. д. № 75 по описа за 2019 г. на
Смолянския окръжен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е
отменено определението от 04.09.2019 г. за
освобождаване на И.С.Р. и М.С.Р. от заплащането на държавна такса и разноски по
делото, поради липса на средства и същите са осъдени да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Смолян, държавна такса от по 2
421,39 лв. всяка една, държавната такса за това производство върху цената на
уважената част от исковете следва да се заплати от ответника – чл. 78, ал. 6 ГПК. Дължимата такса за искове с обща цена 20202.12 лева /10101.06 х 2/ възлиза
на 808.08 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 106 от
23.04.2020 г., постановено по т.д. № 75 по описа за 2019 г., Смолянският
окръжен съд в частта с която:
- Осъжда
„ЗД Е.“ АД – С., ЕИК ..., да заплати на основание чл.
238 от Кодекса за застраховане /отм./ на И.С.Р., ЕГН ***********, 13 227.90 лева - застрахователна сума по договор
за задължителна застраховка трудова злополука № .../... г., сключен между „К.“
ЕООД и „ЗД Е.“ АД; сумата 4 027,16 лв., обезщетение за забава върху тази сума
от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната
лихва върху тази сума от 13 227.90 лв. от 15.08.19 г.
до окончателното им плащане.
- Отхвърля
предявения от И.С.Р. против ЗД Е. АД иск за разликата над уважения иск от
4027.16 лв. до предявения иск от 14 128.22 лв., както и за законната лихва
върху разликата над 13 227.90 лв. до 46 406.64 лв. от 15.08.2019 г.
до окончателното им плащане, като неоснователни и недоказани.
- Осъжда ЗД Е. АД –
С., ЕИК ..., да заплати на основание чл. 238 от Кодекса за застраховане /отм./
на М.С.Р., ЕГН ********** 13227.90 лева - застрахователна сума по договор за
задължителна застраховка трудова злополука № .../... г., сключен между „К.“ ЕООД
и „ЗД Е.“ АД, 4027.16 лв. обезщетение за забава върху тази сума от 14.08.2016
г. до 14.08.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху
сумата от 13 227.90 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им плащане.
- Отхвърля предявения
от М.С.Р. против ЗД Е. АД иск за
разликата над уважения иск от 4 027.16 лв. до предявения иск от
14 128.22 лв., както и за законната лихва върху разликата над
13 227.90 лв. до 46 406.64 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им
плащане, като неоснователни и недоказани.
- Осъжда И.С.Р. и
М.С.Р. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОС-Смолян, държавна такса от по 2 421.39 лева всяка една.
- Осъжда „ЗД Е.“ АД – С. да заплати на
И.С.Р. и М.С.Р. сумите от по 1358.93 лв. за всяка една разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
- Осъжда И.С.Р. и М.С.Р. да заплатят на
„ЗД Е.“ АД – С. разноски по делото от 214.48 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОТМЕНЯ
определение № 20836 от 02.08.2020 г. постановено по т.д. № 75 по описа за 2019 г.,
Смолянският окръжен съд, като вместо отменените части, постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.Р., ЕГН **********
против „ЗД Е.“ АД ЕИК, ... обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 328 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 13 227.90 лева,
представляваща разликата над заплатената в хода на производството сума от
33 178.74 лева до пълния предявен размер от 46406.64 лева, представляваща
наследствен дял от застрахователно
обезщетение по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ №
.../... г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г.
застрахователно събитие по този договор – смъртта на наследодателя на ищците –
Е. С. Р., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска 15.08.2019 г. до окончателно й изплащане; както и за заплащане на сумата
от 4 027.16 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на главните
парично задължение от 13 227.90 лева през периода от 14.08.2016 г. до
14.08.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„ЗД Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на И.С.Р., ЕГН
********** сумата 10101.06 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение –
заплатеното в хода на производството застрахователно обезщетение от 33 178.74 лева, през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.Р., ЕГН ********** против „ЗД Е.“ АД, ЕИК ...
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 328 във вр. с чл.
233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на
сумата 13 227.90 лева,
представляваща разликата над заплатения размер от 33 178.74 лева до пълния
предявен размер от 46406.64 лева, представляваща наследствен дял от застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Трудова злополука“ № .../... г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“
АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие по този договор –
смъртта на наследодателя на ищците – Е. С. Р., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019 г. до окончателно й
изплащане, както и за заплащане на сумата от 4 027.16 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на главните парично задължение от 13 227.90
лева през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на М. С.Р., ЕГН ********** сумата 10101.06 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
главното парично задължение – заплатеното в хода на производството
застрахователно обезщетение от 33 178.74 лева, през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 година.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на И.С.Р., ЕГН **********
сумата 3344.40 лева деловодни разноски съразмерно
с уважената част от предявените искове, от които 2860 лева разноски в производството по т.д. №
75 по описа за 2019 г. на Смолянския окръжен съд и 484.40 лева разноски в
производството по в.т.д. № 43 и ч.в.т.д. № 42 по описа на Пловдивския апелативен
съд.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на М. С.Р., ЕГН ********** сумата 3341.60 деловодни
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, от които 2860 лева
разноски в производството по т.д. № 75 по описа за 2019 г. на Смолянския окръжен
съд и 481.60 лева разноски в производството по в.т.д. № 43 по описа на
Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА И.С.Р., ЕГН ********** и М. С.Р., ЕГН ********** да заплатят на „ЗД Е.“
АД, ЕИК ... сумата 762 деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове, от които 128 лева разноски в производството по т.д. № 75 по
описа за 2019 г. на Смолянския окръжен съд и 634 лева разноски в производството
по в.т.д. № 43 по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА
„ЗД Е.“ АД, ЕИК ... да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса
от 808.08 лева.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба от И.С.Р., ЕГН ********** и от М.С.Р., ЕГН ********** против
решение №
106 от 23.04.2020 г., постановено по т.д. № 75 по описа за 2019 г., Смолянският
окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исканията за законна лихва
върху разликата за главницата над сумата 13 227.90 лв.
до пълния предявен размер от 46 406.64 лв., като прекратява
производството по делото в тази част.
В тази част решението има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.