Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 15.03.2016год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично заседание на 02.03.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 192 по описа за 2016 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от М.Г.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. М.М., ПлАК против „ДЕТЕЛИНА ДП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Г. С. Раковски“ №57,
представлявано от ***, в която се твърди следното: ищцата работила в ответното
дружество на основание сключен трудов
договор на длъжността „стоковед“. На 05.01.2016г. й била връчена Заповед
№089/04.01.2016г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.326 ал.1 и ал.2 от КТ – поради отправено от нейна страна писмено
предизвестие. Ищцата категорично твърди, че не е подавала такова предизвестие и
не е имала желание да напуска работа. Заявява, че е възможно при постъпването
си на работа да е подписала такова предизвестие, но твърди, че никога не е
датирала същото и не е формирала воля да прекрати действието на трудовия си
договор.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да отмени заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата като незаконосъобразна, да я
възстанови на заемана преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й
заплати обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер
3000лв. за периода от 05.01.2016г. до 05.07.2016г., ведно със законната лихва.
Претендира и направените по делото разноски.
* Първоначално с исковата молба е
предявен иск на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ за сумата 573,74лв., но в
проведеното о.с.з. ищцата е направила отказ от този иск, който е приет от съда
и в тази част производството по делото е прекратено.
В срока за отговор ответното дружество е
депозирало такъв, чрез
адв.С.Н. от ПлАК. Наведени са доводи, въз основа на които исковете се оспорват.
В
о.с.з. ищцата се явява лично и се
представлява от адв.М., която поддържа
исковете, като оттегля предявения на основание чл.225 ал.1 от КТ иск за
периода от 03.03.2016год. до 05.07.2016год. и за сумата от 1910,22лв. Навежда
доводи в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответното дружество се
представлява от адв.С.Н., който оспорва
исковете и навежда доводи в представена по делото писмена защита.
БЕЗСПОРНО е, че ищцата е работила на основание сключен
трудов договор с ответното дружество на длъжността „стоковед“, считано от
14.07.2014год. до 05.01.2016год. Не се
спори, че трудовото й правоотношение е било за неопределено време.
СПОРНИТЕ въпроси по делото са :
подавала ли е ищцата до работодателя си заявление за прекратяване на трудовото
й правоотношение на основание чл.326 ал.1 и 2 от КТ и в този смисъл формирала
ли е и изразила ли е воля това изявление
да произведе своето правно действие и да доведе като последица-прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответното дружество.
Заявлението,
подписано от ищцата на основание чл.326 ал.1 от КТ е приложено на л.17 от
делото. Ищцата не оспорва авторството на документа, т.к. заявява, че
действително подписът е неин. Твърди
обаче, че това заявление вероятно е
подписала още при постъпването си на работа, без да го чете, наред с останалите
документи. Твърди също така, че не е имала
желание трудовият й договор да бъде прекратяван, а още по-малко – на посоченото
в заповедта за уволнението й правно основание. Твърди, че не е подавала това
заявление до работодателя си. От изявленията на ищцата и от показанията на свидетелката Д.*** се
установява, че непосредствено преди да бъде прекратено трудовото правоотношение
на ищцата, още през м.декември 2015год.,
същата е започнала ползването на полагащия й се платен годишен отпуск. Установява
се /приет като доказателство по делото Болничен лист-л.28 от делото/, че е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност, считано от 09.12.2015год. до 12.12.2015год. От показанията на свидетелката Д.*** се
установява, че работи като счетоводител в ответното дружество, но тя е
длъжностното лице, което изготвя заповедите за прекратяване на трудовите
правоотношения с работещите в дружеството. От показанията й се установява, че
заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.326 ал.1 от КТ/ накр. Заявлението/ не е подавано лично от ищцата, а същото й било дадено от управителя
на дружеството на 14.12.2015год., когато тя саморъчно написала входящ номер
/горе в ляво/. Видно от самото заявление е, че върху същото не е положена
резолюция от страна на работодателя, нито е положен друг входящ номер-макар
свидетелката да твърди, че обичайната практика в дружеството е такива документи
да бъдат резолирани първо от страна на работодателя. Действително, с оглед
конкретното правно основание, послужило за прекратяването на трудовия договор
на ищцата, законът не въвежда изискване работодателят да може да изразява
съгласие или несъгласие с подаденото предизвестие
от работника на основание чл.326 от КТ. В случая обаче, цялостната преценка на
доказателствата по делото, разгледани във вр. с наведените от страните доводи,
дава основание на съда да приеме, че ищцата не е подавала това заявление до своя работодател и не е
имала намерение, нито е формирала воля за настъпването на правните последици,
които принципно то влече след себе си. Следва да се прави разлика между това да
бъде подписан/изготвен/ един документ и да бъде надлежно подаден – в случая до
работодателя. Съгласно чл. 326 ал.1 КТ работникът или служителят може
едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до
работодателя. Това е субективно преобразуващо право за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника или служителя. Предизвестието
е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е
конститутивен елемент. Такъв характер тя придобива при неспазване срока на
предизвестие, като вместо реално отработване се заплаща обезщетение по чл. 220
ал. 1 от КТ. Правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива
на работника или служителя с предизвестие е субективно право, което може да
бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо
каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание. От
показанията на св.Д.*** се установява ясно, че когато управителят на
дружеството й предал Заявлението на ищцата, освен че същото не било резолирано от него, то не било нито датирано, нито била вписана дата от кога
следва да се счита прекратено трудовото правоотношение. Заявлението било само
подписано от ищцата. С оглед изложеното по-горе, буди недоумение защо едно
такова изявление, в което липсват съществени елементи като дата и момент на
прекратяване на трудовото правоотношение, бива
прието от съответното длъжностно лице, без ищцата да бъде потърсена, за
да заяви дали действително е взела такова
решение, да конкретизира същото и т.н. Нещо повече, установява се, че
макар и по нареждане на работодателя, св.Д.*** датирала същото, като собственоръчно
изписала датата на изготвянето му – 14.12.2015год. По отношение датата
„04.01.2016год.“ свидетелката твърди, че
е изписана също от нея, но в по-късен момент – на самия 04.01.2015год. От показанията й се установява,
че на 14.12.2015год. / в деня на входирането на Заявлението/ ищцата се явила в
дружеството, отишла при св.Д.*** и оставила болничния лист, с цел да прекъсне
ползвания до онзи момент платен годишен отпуск. Свидетелката твърди, че тогава
ищцата била казала, че ще напуска, но не знае кога точно. Заявява, че Заявлението
на ищцата й било донесено в същия ден,
но в следобедните часове, от управителя на дружеството. Видно е, че на
14.12.2015год. ищцата действително е била в ответното дружество,
отишла е там, но за да си представи
болничния лист, а не и за да депозира предизвестие за прекратяване
на трудовия си договор на основание чл.326 ал.1 от КТ. Не е съобщила
ясно намерение и желание да прекратява действието на трудовия си договор. С
оглед установеното по делото, че ищцата ползвала платен годишен отпуск,
прекъснала го е, поради ползването на друг вид отпуск/поради вр.
неработоспособност/, разгледано във вр. с категоричното й твърдение, че не е подавала Заявлението от
14.12.2015год., се обосновава незаконност на
прекратяването на трудовото й
правоотношение. В бланката, върху
която същото е обективирано, е изписано предварително, че предизвестието няма да се отработва. Оставено
е празно
поле за датата, от която
работникът да бъде освободен от работа, която дата не съвпада с датата
14.12.2015год., а се отнася до по-късен момент - 04.01.2016год. Установява се, че
въпросната дата „04.01.2015год.“ не
изписана от ищцата, а от св.Д.***, което доказва по несъмнен начин, че
изначално липсва елемент от фактическия състав на прекратяването на трудовото
правоотношение по инициатива на работника, чрез подаване на предизвестие на основание чл.326 ал.1 от КТ.
Съдът приема, че в това писмено изявление ищцата не е изразила ясна и
безусловна воля за прекратяване на трудовия й договор /Решение
№169/06.07.2015год., ВКС по гр.д.№427/15год., III г.о.,ГК,докладчик съдия
***/, поради което уволнението й е
незаконно и следва да бъде отменено.
С оглед акцесорния характер на
исковете по чл.344 ал.2 и ал.3 от КТ, същите се явяват основателни и доказани
и следва да бъдат уважени. Ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност – стоковед. Следва да й се присъди обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер 1089,78лв. и за периода от
05.01.2016год. до 02.03.2016год., чийто размер се установява от прието
заключение на ВЛ /л.23 от делото/, което не е оспорено от страните, обективно изготвено е
и е прието по делото. Същата е представила доказателства по делото за
оставането си без работа за посочения по-горе период от време.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски
в размер - 410лв.
На
основание чл.71 от ГПК ответната страна следва да заплати по сметка на
Плевенски районен съд държавна такса върху размера на уважените искове- 150лв.
и направените разноски за вещо лице - 60лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОННО уволнението на М.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, извършено със Заповед №089/04.01.2016год. на управителя на „ДЕТЕЛИНА ДП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.„Г. С. Раковски“
№57, представлявано от *** и ОТМЕНЯВА същата Заповед като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ на М.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** на заеманата от нея в ответното дружество длъжност
преди уволнението - „стоковед”.
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ „ДЕТЕЛИНА ДП“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.„Г. С.
Раковски“ №57 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:*** 1089,78лв.- обезщетение за периода от 05.01.2016год. до
02.03.2016год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба в съда -14.01.2016год., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК „ДЕТЕЛИНА ДП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.„Г. С. Раковски“
№57 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд Държавна такса в размер 150лв.,
както и разноски за вещо лице в размер
60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК„ДЕТЕЛИНА ДП“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.„Г. С.
Раковски“ №57 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:*** направените разноски по делото в размер 410лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, считано от
16.03.2016год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на
съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: