Р Е Ш
Е Н И Е
№1199 10.04.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на пети март
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11786 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация член 128, т.
2 от Кодекса на труда и член 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът С.А.А., ЕГН ********** е предявил срещу ЕТ „И.Б. Груп“ с ЕИК…...искове за заплащане на
следните суми: 1666,50 лева сбор от дължими трудови възнаграждения по трудово правоотношение, възникнало на
основание трудов договор за периода 01.01.2019г. до 15.06.2019г.; 714,50 лева обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2017, 2018 и 2019година за 47 работни дни.
Не се претендира законна лихва. Претендират
се разноски за адв. възнаграждение.
Ищецът
твърди, че е работил при ответника въз основа на трудов договор с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 303 лева в периода 01.02.20217г. – 15.06.2019 г. Твърди
се също така, че работодателят не е изпълнил задълженията си да изплати
трудовите възнаграждения на ищеца за процесния период и да не му е платил
неползвания ПГО.
В срока по
член 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото съдебно
заседание адвокатът на ответника е
изразил становище за неоснователност на исковете, като е ангажирал гласни и
писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът признава съществуването на
възникнало ТПО между страните, прекратено със заповед, считано от 15.06.2019г..
Твърди се, че трудовите възнаграждения са били изплащани ежемесечно на ищеца,
както и че същият е използвал длжимия му се платен годишен отпуск.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128,
т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за
този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
От приложените към исковата молба писмени
доказателства – трудов договор № 1 от 01.02.2017 г. е видно, че ищецът е
работил в процесния период по ТПО с дружеството –ответник на четири часа срещу
заплащане на основно месечно възнаграждение от 250 лева.
Съгласно член 270, ал. 3 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки,
което предполага полагането на подпис от работника върху ведомостта за заплати
при получаването на заплата за съответния месец. Работодателят е представил
личното трудово досие на ищеца, в което се съдържат разходно касови ордери за
заплатени заплати на И.Б, в които срещу получил сумата няма положен подпис.
Така също в ЛТД на ищеца са налице и заповеди на ответника, с които е разрешил
ползването на платен годишен отпуск на ищеца, като в наличност са и неподписани
молба от ищеца до работодателя за ползването на платен годишен отпуск.
Изслушано е и ССЕ с вещото лице З. М., според
която размерът на неплатените ТВ е 1669,80 лева, а на обезщетението за
неползван ПГО е 728,64 лева.
По делото са били изслушани свидетели и на двете
страни относно установяване на факта за
ползването, оспорването на ползването на ПГО от ищеца. От свидетеля на
ответника С. Д. се установява, че му се е случвало да замества ищеца, без да
уточнява при какви обстоятелства е ставало това и за какъв период. От св. Д,
която живее с ищеца, се установява, че той не е ползвал отпуск за процесния
период, т.к. в този период е осъществявал всекидневни доставки за фирма
„Партфурт“, в която свидетелката била у..
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните изводи:
Безспорно се установява, че в процесния период
ищецът е работил по ТПО с ответника и че е полагал труд, за които обстоятелства
страните нямат и спор.
Установено
е, че начинът на плащане на трудовото възнаграждение в дружеството е по
ведомост и по това обстоятелство страните нямат спор, то се установява и от
изслушанато заключение по ССЕ.
Съгласно член 270, ал. 3 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови
близки, което предполага полагането на подпис от работника върху ведомостта за
заплати или разписката, при получаването на заплата за съответния месец. От представените по
делото писмени и други доказателства – разходни
касови ордери за изплатени заплати се установява да не са били подписани
от ищеца, не се установява да е
подписвал и ведомостите за заплати, с оглед на което следва да се приеме за
доказан фактът, че ищецът не е получил трудовите си възнаграждения за процесния
период. Съгласно член 164, ал. 4 ГПК установяването на погасяването на
установени с писмен акт парични задължения не може да бъде установявано със
свидетели, което предполага установяването на плащането, който е способ за
погасяване да бъде установено по друг надлежен начин, какъвто ответникът, в
чиято тежест е това не установи.С оглед на изложеното искът за заплати ще се
уважи в неговия пълен размер.
Относно иска за заплащане на обезщетение за
платен годишен отпуск /ПГО/.
Уредбата за начина и реда за ползването му е в
член 172 и сл. от КТ. Ползването на ПГО от работника или служителя става с
писмено разрешение на работодателя, а това предполага неговото упражняване
/поискване/ от работника или служителя, понеже се касае за негово лично субективно
право. От представеното ЛТД на ищеца е видно, че в молбите за разрешаването на
отпуск няма подпис на ищеца, което обуславя извода, че последният не е поискал
/не е упражнил/ правото си на отпуск пред
работодателя, а последният не може да му го наложи принудително. Само в
изброените хипотези на член 173, ал. 4 от КТ е предвидено правото на
работодателя да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово
съгласие, каквите хипотези в настоящия случай нито се твърдят, нито се
установяват. От изслушания свидетел на ответника също не се установява
фактическото ползване на отпуска, доколкото от показанията му не става ясно
дали през посочените в заповедта за ползване на отпуска периоди ищецът е бил в
отпуска.
С оглед на така изложеното съдът намира, че искът
за заплащане на обезщетението ще се уважи като основателен в пълния му размер
от 714,50 лева.
Законна
лихва не се претендира, поради което същата не следва да бъде присъдена.
Ищецът има право на направените разноски. Същите
са претендирани и се доказва да са извършени такива в размер на 500 лева за
адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза
на 116,66 лева, от които 66,66 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 50 лева
ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „И.Б. Груп“ с ЕИК…. да заплати на С.А.А., ЕГН ********** сумата
от 1666,50 лева, сбор от дължими трудови възнаграждения за периода 01.01.2019г.
до 15.06.2019г.; сумата от 714,50 лева обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2017, 2018 и 2019година, както и разноски от 500 лева адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ „И.Б. Груп“ с ЕИК .. да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 116,66 лева дължима държавна
такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП