Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Тетевен , 09.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в открито заседание на двадесет и седми юни , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 190 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, съобрази:
С
Наказателно постановление № 0556 от 03.04.2018год на директора на
областна дирекция по безопастност на храните гр.
Ловеч на жалбоподателя В.С.И. ЕГН ********** *** за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВмД е наложена глоба в размер на 300 лева . В жалбата се
оспорват констатациите в постановлението, твърди се ,че не е било вярно в с. Г.
,обл. Ловеч , на ул. **********се отглеждали 4 бр.
ЕЖП -2 бр.крави и 2 бр. телета на които
не била извършена официална идентификация , твърди и заявява ,че въпросните 4 бр. ЕЖП били
надлежно регистрирани от ветеринарен
лекар д-р Г..Моли да се отмени НП.
Жалбоподателят се представлява от адвокат Т.Ц. от ЛАК ,административно наказващият орган
от юрисконсулт М.С..
След като се запозна с представените
по делото доказателства, становището на жалбоподателя,
разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери
за установено следното:
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителя К.Г.Т.
на длъжност „Главен инспектор” в отдел „Здравеопазване на животните” към
ОБДХ-Ловеч , твърди ,че при извършена проверка в обекта , в информационната
система в деня на проверката не се е
водило жалбоподателя да има животни ,а те открили 4
или 5 крави без официална идентификация , като ги конкретизира 2 крави и две
телета, от вида „Кафяво Балканско говедо”, като същите били само с пробити
уши.Свидетелките И.С.Х. и М.И.С.-Т. са
само свидетели по акта и не са присъствали на проверката, същите твърдят , че
акта е съставен в присъствието на нарушителя. В съдебно заседание АУАН е предявен
на страните по делото : административно наказващия орган , който се
представлява от юрисконсулта и на представляващия жалбоподателя
адвокат Т.Ц. , като и двете страни
установиха в съдебна зала , че АУАН не е
подписан от актосъставителя /АУАН №4/13.12.2017г на л. 9 от делото./
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по место извършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима
.
Разгледана по същество жалбата е основателна
.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно
- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити ,
както в настоящият случай АУАН не е подписан от актосъставителя
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението .
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Тетевенският районен съд, достигна до следните правни изводи:
При така
изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства,
съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. По линия на служебния контрол съдът след запознаване
с представените с административно наказателна
преписка и Наказателното
постановление установи, че при издаване на АУАН е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила –същият не е подписан от актосъставителя
, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да се
разглежда нарушението по същество.
Воденото производство е от административно наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето
посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки
следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган, като
представител на административно наказателното обвинение. Следва да се
има предвид също така, че отразеното в акта за констатиране на
административното нарушение не се счита за доказано, т. е. за безспорно
установено, тъй като липсва подпис на актосъставителя
. Това е така, тъй като по
силата на чл.84 от ЗАНН в административно наказателното
производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият, в административно
наказателното производство това е лицето, посочено като нарушител, се счита за невинен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган, по аргумент от чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.103 ал.1 от НПК, тъй като именно той е субекта на административно наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има
административно нарушение и че от субективна страна е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Същевременно административно наказващият орган следва
да установи, че в хода на административно наказателната процедура, по съставяне на акта и
издаване на НП, са били спазени всички процесуални изисквания, в конкретност- разпоредбите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Във връзка с
посоченото и след извършения служебен контрол настоящия съдебен състав при РС Тетевен
констатира, че административно наказателното производство срещу жалбоподателя В.С.И. е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН №4 от 13.12.2017г. , като същия не е подписан от актосъставител
, а само от свидетели.
В определените
от закона случаи административно наказателното
производство започва със съставяне на акт за установяване
на административно нарушение, който има три основни функции – констатираща, обвинителна и сезираща. По отношение на обвинителната си
функция АУАН има роля, каквато има обвинителният акт в производството по НПК -
с него се определят пределите на административно наказателното обвинение от
фактическа и правна страна. По тази причина той трябва да съдържа данни както
за нарушителя, така и за всички обективни и субективни признаци от състава на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви,
само ако е същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да
осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и
сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по -
нататъшното надлежно развитие на административно наказателното производство, неподписването му от актосъставителя
представлява съществено нарушение, опорочаващо цялото административно наказателно
производство. В чл.43, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. С тази
императивна разпоредба подписът на актосъставителя е
възприет като част от производството по съставянето на АУАН, независимо от
посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и
длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл.42, т.1 от ЗАНН. Неподписването
на акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата
му, което би могло да се приравни на липса на издаден акт. Функциите и юридическият ефект на
АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната
несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но
това изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност
на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН
- неподписването му от актосъставителя
, е съществена и не би могла да се санира след
предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването
на акта от съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо
на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Подписът служи именно за удостоверяване авторството на документа и по същия
начин, по който съдът не може да извърши проверка дали АУАН е издаден от
компетентно лице. Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в
съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез и показанията на К.Г.Т.
, че той е съставителят.
С оглед изложеното, допуснатото
нарушение е достатъчно основание издаденото въз основа на неподписан от актосъставител , а оттам и недействителен АУАН наказателно
постановление да бъде отменено. Поради санкционния
характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно наказващия
орган е да проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със
законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните
в тях твърдения с валидни доказателства.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 0556 от
03.04.2018год на директора на областна дирекция по безопастност
на храните гр. Ловеч с което на В.С.И. ЕГН ********** *** за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВмД е наложена глоба в размер на 300 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .
Решението подлежи на обжалване в 14
– дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен
съд гр .Ловеч
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: