Р Е Ш Е Н
И Е
260477/7.4.2021г.
гр.Варна,
07.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Петя Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 170 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Н.Х.С. *** срещу Наказателно постановление № 20-0460-001035/04.01.2021г.
на началник група към ОДМВР-Варна, Пето РУ-Златни пясъци, с което на лицето
било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява
несъгласие с обжалваното наказателно постановление. Твърди, че е паркирал на
уширение на пътя, предназначено за паркиране на МПС на живущите в околните къщи
и ползвано непрекъснато с тази цел. Изтъква, че уширението не представлява
тротоар или тревна площ, като намира, че движението по улицата не е било
възпрепятствано. Сочи и че на процесното място липсват указателни табели, пътни
знаци или пътна маркировка, установяващи забрана за паркиране там. Моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, също не изпраща представител. Писмено изразява становище за
неоснователност на жалбата (в придружителното писмо, с което АНП е изпратена в
съда). В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в
минимален размер.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 11.11.2020г.
жалбоподателят паркирал ползвания от него лек автомобил марка “Субару Легаци” с
ДК№ В 2802 ВМ на пътното платно на ул.“Климент Охридски“ в гр.Варна, срещу дом
№2. Около 11,30ч. на посочената дата това обстоятелство било констатирано от
св.П.И.К.-полицейски инспектор към Пето РУ –Златни пясъци при ОДМВР-Варна, който
установил също, че движението по улицата е двупосочно, а паркираният автомобил
пречи на разминаването на останалите превозни средства. На същото място имало
паркирани по същия начин и други автомобили. Свидетелят извършил проверка за
установяване на собствениците на автомобилите и започнал оформянето на фишове
за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя, но междувременно жалбоподателят
пристигнал и изразил несъгласие с твърдението на проверяващия, че е извършил
нарушение. Това наложило на същата дата св.К. да му състави акт за установяване
на административно нарушение за това, че е паркирал процесния лек автомобил на пътното
платно, където пречи на движението. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че е паркирал на разширение
пред входа на къщата си, както и че няма знаци, забраняващи спирането и не
затруднява движението. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 04.01.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена
глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля П.И.К., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочения
свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят
лично е възприел местонахождението на паркирания автомобил и предоставя
необходимата за изясняването на делото информация. К. е категоричен, че
превозното средство е било паркирано в дясната страна на пътното платно, в
активна пътна лента на двупосочна улица, както и че на това място няма уширение
на пътя. Показанията на свидетеля са от значение и за установяване
самоличността на нарушителя, тъй като пред него С. не е отрекъл, че именно той
е паркирал на процесното място. Твърденията на
актосъставителя кореспондират на приложените писмени доказателства. Сред тях с
особено значение е изготвената от свидетеля Докладна записка, в която също са
закрепени констатациите му, че улицата е двупосочна, а паркираният от
жалбоподателя автомобил е пречел на движението. По делото е приложено
становище, изготвено от служител при Пето РУ след извършена проверка, в което
се потвърждава, че се касае за двупосочна улица, както и че неправилно
паркираните автомобили създават пречка за разминаването на две превозни
средства.
По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща
извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика
обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които
има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г.
по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). От приложената фотоснимка е видно, че не е
налице някакво специално уширение на пътя, предназначено за паркиране на
превозни средства. Видно е също, че паркираните автомобили, сред които и
ползваният от жалбоподателя, водят до невъзможност на това място да се разминат
две срещуположно движещи се МПС. При това положение данните от фотоснимката не
опровергават, а потвърждават фактическите констатации в съставения акт,
възприети и в обжалваното наказателно постановление.
В жалбата се
оспорва изложената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че движението по
улицата не е било затруднено от паркираните автомобили. От коментираните
по-горе доказателства обаче се налагат фактически изводи в противоположен
смисъл, поради което изложената фактическа обстановка следва да бъде счетена за
изяснена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е
квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП. Цитираната разпоредба забранява престоят
и паркирането на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Предвид
показанията на св.К., за които липсват основания да не бъдат кредитирани и с
оглед приложената фотоснимка съдът приема за безспорно установено, че на
посочената в НП дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на
пътното платно, напречно на пътната лента, вдясно, по посока на движението, с
което е създал пречка за разминаването на срещуположно движещи се превозни
средства. В тази връзка съдът съобрази и установената съдебна практика- в Решение № 2144 от 11.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
2419/2019 г. например се приема изрично, че паркиран автомобил е пречел на движението, тъй като за
преминаващите в тази отсечка МПС е било необходимо да го заобикалят- ситуация, сходна с настоящия
случай.
Предвид всичко
изложено съдът приема, че като е паркирал автомобила си на посоченото в НП
място жалбоподателят действително е нарушил разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Следва да се отбележи, че за
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
без значение обстоятелството, че на това място не е имало пътен знак, указателна
табела или маркировка, забраняващи паркирането. В случая С. е санкциониран не
за неспазване на забрана, установена с пътен знак или др. под., а за нарушаване
на общата забрана за паркиране на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението, поради което наличието или липсата на съответно обозначение е без правно
значение. Не могат да бъдат счетени за основателни и доводите в жалбата, че движението
по улицата на преминаващите превозни средства не е било възпрепятствано,
доколкото както беше посочено от събраните по делото доказателства се
установява обратното. Върху административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не рефлектира обстоятелството, че обитателите на околните сгради
са установили практика да паркират на пътното платно пред домовете си. След
като паркирането на това място е незаконосъобразно, отговорността на
санкционираното лице не отпада поради обстоятелството, че и други лица
традиционно извършват аналогично нарушение.
На следващо място съдът намира, че санкционната норма е определена правилно. Разпоредбата на
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания
размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи), в шестмесечния преклузивен срок.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Посочването първоначално в НП, че
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, а след това- лек такъв, не води
до неяснота на административнонаказателното обвинение, тъй като процесното МПС
е индивидуализирано посредством посочване на марка, модел и регистрационен
номер.
По изложените съображения съдът
приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното
административно нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата
санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй
като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на някакви конкретни
вредни последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а
такива в случая липсват.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да
бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на делото на
въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски, предвид липсата на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 20-0460-001035/04.01.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, Пето
РУ-Златни пясъци, с което на Н.Х.С. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лева за
нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: