Мотиви по Присъда № 5 от 21.03.2019 г. по НОХД № 9/2019 г. по описа на
Военен съд – Пловдив
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства
по делото, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият
*** Ж.А.П. от военно формирование *** - *** завършил средно образование. На 05.10.1992
година постъпила на военна служба във военно формирование *** - ***. На
03.05.1995 г. бил произведен в звание „***“. Заемал различни длъжности,
съответно във военни формирования *** - ***, *** - *** и *** - ***. На последно
заеманата длъжност – „***” в рота за техническо разузнаване, бил назначен със
Заповед № 3ЛС-17/28.06.2017 г. на Командира на
военно формирование *** - ***, считано от 01.07.2017 г. *** П. се проявил, като дисциплиниран и
изпълнителен военнослужещ. Умеел да определя и да спазва сроковете при
изпълнение на поставените задачи и правилно да степенува последните по важност.
Умеел да работи в екип и в разбирателство с военнослужещите от колектива. Постигал
добри резултати при провеждане на учения, тренировки, изпити и проверки.
Изпълнявал стриктно функционалните си задължения. Бил организиран и стриктен в
работата си и се стремял към постоянно усъвършенстване. Проявявал честност и
самокритичност в службата си. Бил съсредоточен в ежедневната си дейност и умеел
да работи ефективно при продължителни натоварвания. *** П. участвал в мисии зад граница, както следва:
Босна и Херцеговина – 2002 г., Ирак – 2003 г., Ирак – 2004 г., Ирак – 2006 г.,
Афганистан – 2007 г., Афганистан – 2008 г., Афганистан – 2011 г. и Афганистан –
2012 г. За постигнати добри резултати, многократно бил награждаван. За
допуснати дисциплинарни нарушения, многократно бил наказван. Не е осъждан.
По време на службата си извършил следното:
През 2017 г. от
Сектор „Противодействие на престъпления, свързани с културно-исторически
ценности” на Главна Дирекция „Национална полиция“ – София било констатирано, че
лице с имена Ж.П. е публикувал интернет обяви, в които предлагал антични
монети. През 2018 г. в ОД на МВР – Стара
Загора също постъпила информация, че
лицето Ж.А.П. с ЕГН **********,***, е
публикувал обява в интернет сайт олх.бг, в която предлагал антични монети и предмети, с обявена цена на
някои от тях.
На неустановена дата,
преди началото на 2018 г., при ремонт в къщата на родителите му, *** Ж.А.П.
открил, 64 броя монети и 2 броя пръстени.
На 08.10.2018 г.,
около 17.20 часа, в гр. Казанлък, в района на паркинга на магазин „Лидл”, *** Ж.П. бил засечен да се придвижва с личния си
автомобил марка „Мерцедес”, „Е-класа”, с регистрационен № *** - ***. Същият бил спрян за проверка, при което
свидетелят К.В.В. – оперативен работник в Сектор
„ПКП” при ОД на МВР - Стара Загора установил, че Ж.П. е военнослужещ от военно
формирование *** - ***. При проведената беседа със *** П., В. обяснил, че проверката е по повод
публикувани от него обяви с антични монети в олх.бг. *** П. извадил от една пластмасова кутия, намираща се в
лекия му автомобил, три броя найлонови пликчета с антични монети и ги показал
на В.. След пристигането на представители на Военна
полиция, подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване, 64 броя античните монети и два броя пръстени. *** П. обяснил, че
монетите от интернет обявите ги закупил
от Афганистан, а тези които доброволно предал, ги открил преди началото на 2018
г., при ремонт в къщата на родителите си и ги запазил за себе си.
С първото действие по
разследване - Протокол за оглед на местопроизшествие от 19:20 ч. на 08.10.2018
г., било образувано досъдебно производство № 61 – Рп/2018 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура Пловдив, с оглед
престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. По досъдебното производство била
назначена съдебно - нумизматична експертиза. Съгласно заключението на
назначената на досъдебното производство съдебно - нумизматична експертиза /л.
84-116 том I ДП/, било установено, че предадените от *** П., 64 броя монети и
два броя пръстени, са културни ценности. Въз основа на извършената съдебно - нумизматична експертиза, процесните
монети и пръстени били идентифицирани, регистрирани и оценени, както следва:
1. 1 /един/ брой Бронзова монета, имп.
Констанций II, IV век, в лошо състояние - на стойност
2.00 лв;
2. 1 /един/ брой Бронзова монета, римска, IV век, в средно
добро състояние - на стойност 4.00 лв;
3. 1 /един/ брой Бронзова монета, римска, IV век, в средно добро състояние - на стойност
3.00 лв;
4. 1 /един/ брой Бронзова монета, римска, IV
век, в лошо състояние - на стойност 1.00 лв;
5. 1 /един/ брой Бронзова монета, имп.
Констанций II, IV век, в лошо състояние - на стойност
1.00 лв;
6. 1 /един/ брой Бронзова монета, римска, IV век, в лошо състояние - на стойност 1.00 лв;
7. 1 /един/ брой Бронзова
монета, римска, IV век, в лошо състояние
- на стойност 1.00 лв;
8. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, IV век, в лошо
състояние - на стойност 1.00 лв;
9. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Ираклий, VII век, в лошо състояние -
на стойност 4.00 лв;
10.
1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, Констанций II, IV век, в добро състояние - на стойност 5.00 лв;
11.
1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, Констанций II, IV век, в добро състояние - на стойност 4.00 лв;
12.
1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, IV век, в лошо състояние – на стойност 2.00 лв;
13. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, IV век, в лошо състояние – на стойност 2.00 лв;
14. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Августа Траяна, II-III, в лошо
състояние – на стойност 5.00 лв;
15. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, III век, в лошо състояние – на стойност 1.00 лв;
16. 1 /един/ брой
Бронзова монета Андроник I Комнин,
XII век, в лошо състояние – на стойност 5.00 лв;
17. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, IV век, в средно добро състояние – на стойност 3.00 лв;
18. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Констанций Гал, IV век, в средно
състояние – на стойност 2.00 лв;
19. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Александър III
Велики, IV век пр. Хр., в лошо състояние
- на стойност 8.00 лв;
20. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Филипопол, II век, в лошо състояние
- на стойност 4.00 лв;
21. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Месембрия, II век пр. Хр., в лошо състояние - на
стойност 15.00 лв;
22. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, Юлиан, IV век,
в добро състояние – на стойност 4.00 лв;
23. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Филип II
Македонски, IV век пр. Хр., в лошо
състояние – на стойност 7.00 лв;
24. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, Фауста, Тесалоника,
IV век, в добро състояние – на стойност 20.00 лв;
25. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Филип II Македонски, IV
век пр. Хр., в лошо състояние – на стойност 6.00 лв;
26. 1 /един/ брой
Бронзова монета, Антонин Пий, II век, в лошо
състояние – на стойност 2.00 лв;
27. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, имп. Лициний,
IV век, в добро състояние – на стойност 4 лв;
28. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, Констанций II, Кизик, IV век, в
добро състояние – на стойност 8.00 лв;
29. 1 /един/ брой
Бронзова монета, римска, Константин II, Кизик, IV
век, в добро състояние – на стойност 8.00 лв;
30. 1 /един/ брой
Монета, сребро, денар, имп. Каракала,
214 г., в много добро състояние – на стойност 80.00 лв;
31. 1 /един/ брой
Монета, сребро, денар, имп. Каракала,
199 г., в много добро състояние – на стойност 65.00 лв;
32. 1 /един/ брой Бронзов
пръстен от края XIX век - началото на XX
век, запазен – корозирал – на стойност 2.00 лв;
33. 1 /един/ брой Бронзов
пръстен края на XIII век - началото на XIV век, корозирал – на стойност 2.00 лв.
или
общо 29 бронзови
монети, 2 сребърни монети и 2 бронзови пръстена, движими културни ценности, на
обща стойност 282,00 лв.,
както и 33 /тридесет и три/ броя бронзови
антични монети, движими културни ценности, в качество за сведение, без стойност.
След намирането на
горните културни ценности, при ремонт в къщата на родителите му преди началото
на 2018 г., *** П., в продължение на 7 дни не съобщил на властта за това.
Горното, извършено от
подсъдимия, съставлява престъпление по чл.278, ал. 1 от НК, тъй като на
неустановена дата, преди началото на 2018 г., *** П. открил културни ценности и
в продължение на 7 дни не съобщил на властта, и това се установява от
самопризнанията на подсъдимия и от показанията на свидетелите К.В.В. /л.37 том I ДП/, К. Н. М. /л. 39 - 40 том I ДП/, *** С.Н.Г.
/л. 42 - 44 том I ДП/, Р.П.П. /л. 45 - 47 том I ДП/, ***
Р.С.К. /л. 48 - 50 том I ДП/, *** Г.П.П. /л. 51 - 53
том I ДП/, *** Л.С.Т. /л. 54 - 56 том I ДП/, от Протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.10.2018 г. / л. 6-8 том I ДП/ и албум от посетено
местопроизшествие /л.10-13 том I ДП/,
Протокол за доброволно предаване от 08.10.2018 г. /л.9 том I ДП/, Протокол за
оглед на местопроизшествие от 08.10.2018 г. /л.14-15 том I ДП/ и албум от
посетено местопроизшествие от 08.10.2018 г. /л. 16-22 том I ДП/, Протокол за
оглед на местопроизшествие от 08.10.2018 г. / л. 23-24 том I ДП/ и албум от
посетено местопроизшествие от 08.10.2018 г. /л. 25-30 том I ДП/, Ксерокопие на
извадка от обява в OLX /л. 38 том I ДП/,
Протокол за оглед на предмети от 18.10.2018 г. /л. 57-60 том I ДП/ и албум от
преведен оглед на веществени доказателства от 18.10.2018 г. /л. 61-76 том I ДП/,
Протокол от 09.11.2018 г. на РИМ гр. Стара Загора /л. 79-81 том I ДП/,
Удостоверение от Регионален исторически музей гр. Стара Загора – л. 82-83 том I
ДП, Експертно заключение от съдебно-нумизматична експертиза от 14.11.2018 г. –
л. 84-116 том I ДП, Приемо-предавателен протокол изх. № 54/10.12.2018 г. – л.
121 том I ДП, Писмо рег. № 125300-17716/18.10.2018 г. и справка в централна
база КАТ от Сектор „Пътна полиция“ гр. Хасково – л. 1-2 том II ДП, Писмо изх. №
1004/22.10.2018 г. и извадка от обяви на потребителя на Наспърс
Класифайдс България ЕООД– л. 4-9 том II ДП, Писмо
рег. № 3-1398/22.10.2018 г. на командир на военно формирование *** - *** – л.
11 том II ДП, писмо изх. № 20/29.10.2018 г. на Сдружение „Съюз на
нумизматичните дружества в България“ Велико Търново – л. 13 том II ДП, писмо от 31.10.2018 г. на Нумизматично
дружество „Филипопол“ гр. Пловдив– л. 15 том II ДП,
писмо изх. № 101/30.10.2018 г. на Нумизматично дружество „Строгозия“
Плевен – л. 17 том II ДП, Писмо изх. № ИС-04-399/18.11.2018 г. на Регионален
исторически музей Благоевград – л. 19 том II ДП, Писмо изх. № 190/08.11.2018 г.
на Регионален исторически музей Велико Търново – л. 21 том II ДП със справка –
л. 22, том II ДП, Писмо изх. № РД-08-233/13.11.2018 г. на Регионален
исторически музей Кърджали – л. 24 том II ДП, Писмо изх. № 419А/12.11.2018 г.
на Регионален археологически музей Пловдив – л. 26 том II ДП, Писмо изх. №
165/12.11.2018 г. на Регионален исторически музей Враца – л. 28 том II ДП,
Писмо изх. № РД-20-799/13.11.2018 г. на Регионален исторически музей Плевен –
л. 30 том II ДП, Писмо изх. № РД-15-331/12.11.2018 г. на Регионален исторически
музей Смолян – л. 32 том II ДП, Писмо изх. № 283/12.11.2018 г. на Регионален
исторически музей Пазарджик – л. 34 том II ДП, Писмо изх. №
РД-30-5-475/12.11.2018 г. на Регионален исторически музей Бургас – л. 36 том II
ДП, Писмо изх. № 271/14.11.2018 г. на Регионален исторически музей Търговище –
л. 38 том II ДП, Писмо изх. № 165/12.11.2018 г. на Регионален исторически музей
Кюстендил – л. 40 том II ДП, Писмо изх. № 111/13.11.2018 г. на Регионален
исторически музей Силистра – л. 42 том II ДП, Писмо изх. № РД-13-989/13.11.2018
г. на Регионален исторически музей Варна – л. 44 том II ДП, Писмо изх. №
103/14.11.2018 г. на Регионален исторически музей Ямбол – л. 46 том II ДП,
Писмо изх. № 150-РД-04/14.11.2018 г. на Регионален исторически музей Ловеч – л.
48 том II ДП, Писмо изх. № 391/15.11.2018 г. на Регионален исторически музей
Шумен – л. 50 том II ДП, Писмо изх. № 552/19.11.2018 г. на Регионален
исторически музей Стара Загора – л. 52 том II ДП, Писмо изх. № 669/15.11.2018
г. на Регионален исторически музей Русе – л. 54 том II ДП, Писмо изх. №
РД-04-78/14.11.2018 г. на Регионален исторически музей Габрово – л. 56 том II
ДП, Писмо изх. № 129/16.11.2018 г. на Регионален исторически музей Разград – л.
58 том II ДП, Писмо изх. № РД-03-468/19.11.2018 г. на Регионален исторически
музей Добрич – л. 60 том II ДП, Писмо изх. № 356/15.11.2018 г. на Регионален
исторически музей Монтана – л. 62 том II ДП, Писмо изх. № РД-09-258/19.11.2018
г. на Регионален исторически музей Перник – л. 64 том II ДП, Писмо изх. №
70/12.11.2018 г. на Регионален исторически музей Сливен – л. 66 том II ДП,
Писмо изх. № 187/14.11.2018 г. на Регионален исторически музей Хасково – л. 68
том II ДП, Писмо изх. № РД-43-278/19.11.2018 г. на Национален исторически музей
София – л. 70 том II ДП, Писмо изх. №194/120.11.2018 г. на Регионален
исторически музей Пловдив – л. 72 том II ДП, Писмо изх. № АД-01-47/07.12.2018
г. на Регионален исторически музей Видин – л. 74 том II ДП, Писмо изх. №
1110/14.12.2018 г. на Национален археологически институт с музей София – л. 77
том II ДП, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ж.А.П. – л. 85 том II ДП, Служебна характеристика на
Ж.А.П. – л. 87 том II ДП, Служебен
картон на Ж.А.П. – л. 88 и 90 том II ДП,
Кадрова справка на Ж.А.П. – л. 89 том II
ДП, Справка за съдимост на Ж.А.П. – л.
92 гърба том II ДП и веществените
доказателства по делото.
ПРИЧИНИ: недостатъчно
високо правно съзнание, стремеж за лично облагодетелстване по непозволен начин.
МОТИВИ: користни.
Подсъдимият се
признава за виновен, като обяснява, че монетите от интернет обявите ги е
закупил от Афганистан, а тези които доброволно е предал на 08.10.2018 г. на
органите на Военна полиция, ги открил преди началото на 2018 г., при ремонт в
къщата на родителите си и ги е запазил за себе си.
В съдебно заседание,
подсъдимият направи искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Съставът
на съда, като съобрази разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, че съдът не може да
отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията
по глава 27 от НПК, с определение допусна предварително изслушване на страните
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.
371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл.371, т. 2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. Съдът като взе предвид направеното от
подсъдимия в съдебно заседание признание и след като установи, че
самопризнанията му се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
на основание чл.372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С обвинителния акт, *** П. е
обвинен в това, че: „на 08.10.2018 г., в гр. Казанлък, в личния си лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ”, рег.№ *** - ***, паркиран на
паркинга пред магазин „Лидл”, държал повече от три археологически обекта по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/,
представляващи движими културни ценности, съгласно чл. 7, ал. 1 от същия закон,
които обекти не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред предвиден в
пар.5 и 6 от ПЗР на ЗКН и в чл. 97. ал. 1, вр. с чл.
96, ал.3, вр. с ал.2, вр. с
ал.1 от ЗКН и чл. 4 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности,
според които законодателят е предвидил
изключение от принципа за доброволна процедура за идентификация и регистрация
на движими археологически обекти, или всичко 66 археологически обекта на обща
стойност 282 лв.“, което съставлявало престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 3, от НК.
Съдът, за да квалифицира деянието
на *** П., като престъпление по чл. 278, ал. 1 от НК, а не такова по чл. 278,
ал. 6, предл. 3 от НК, съобрази следното:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона
за културното наследство „културна ценност“ е нематериално или материално
свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен,
което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или
културна стойност. Съгласно чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство „археологически
обекти“ са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от
минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са
теренните проучвания. Съгласно ал.3 на същия член, недвижимите и движимите
археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно,
национално значение или национално богатство до установяването им, като такива
по реда на този закон. Върховния касационен съд, неколкократно е имал повод да
вземе отношение по това, че престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, винаги е
налице, когато предметът на престъплението – 1. е археологически обект, и 2.
той не е идентифициран и регистриран по съответния ред. Наказателния кодекс не
съдържа легална дефиниция на понятието „археологически обект“, нито пък
информация за „съответния ред за идентификация и регистрация на археологически
обект“. Съдържанието на тези елементи на престъплението се разкрива в нормите
на Закона за културното наследство и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности. Казаното до тук, предопределя извода, че престъпния състав на чл.
278, ал. 6 от НК се характеризира с бланкетна
диспозиция, тъй като препраща за някои от елементите на престъплението, към
правни норми на ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. В Закона за културното наследство
са регламентирани ред понятия, като културна ценност, археологически обекти, реда
по който се осъществява опазването на движимото и недвижимото културно
наследство, реда по който се осъществява идентификацията и регистрацията на
движими културни ценности и ред други понятия и дейности, за които се изискват
специални знания от областта на науката. Именно поради тази причина на
досъдебното производство с Постановление на разследващия полицай от 22.10.2018
г. /л.78, том I ДП/ е била назначена съдебно - нумизматична
експертиза, с поставени пет въпроса към вещите лица, специалисти от съответната
област. Експертизата е била възложена на експерти от Регионалния исторически
музей – гр. Стара Загора. Още с първия въпрос, изречение второ, на експертите е
бил поставен въпроса: „Има ли сред тях /инкриминираните обекти/ предмети
представляващи археологически обекти по смисъла на чл. 146 от ЗКН?“ В
заключението си /л. 84-116 том I ДП/, вещите лица по съдебно - нумизматична
експертиза, въпреки изрично поставения въпрос, отговаряйки на всички въпроси, не
посочват, 64те процесни монети и пръстени, да са „археологически обекти“, а ги
определят единствено, като „културни ценности“. Наред с това, в Протокола от
09.11.2018 г., изх. № 50/14.11.2018 г., подписан от вещите лица по съдебно -
нумизматичната експертиза и утвърден от ВРИД Директора на Регионално историческия
музей – Стара Загора /л.79 – 81, том I ДП/ също е посочено, че 29те бронзови
монети, 2те сребърни монети и 2та бронзови пръстена, имат качеството на движими
културни ценности, а 33те бронзови антични монети са движими културни ценности,
в качество за сведение.
Съобразявайки горното, съдът
намери, че в процесния случай не е осъществен състава на чл. 278, ал. 6, предл. 3, от НК, тъй като за да бъде осъществен този
състав, културните ценности следва да бъдат квалифицирани, като „археологически
обекти“. Записаното в края на писменото доказателство, Удостоверение издадено
от ВРИД Директора на Регионалния исторически музей гр. Стара Загора /л.82-83
том I ДП/, в процесния случай, не променя извода на съда, тъй като ВРИД
Директора, не е нито свидетел по делото, нито е вещо лице от състава на
назначената на досъдебното производство съдебно - нумизматичната експертиза.
Органите на досъдебното производство не са отстранили това различие, с повторен
въпрос към експертите от съдебно - нумизматичната експертиза, и в крайна сметка
заключението на експертите по тази
експертиза е, че процесните монети и пръстени са само
културни ценности.
При това положение, пред състава
на съда изникна въпроса, *** П. извършил ли е престъпление, и ако да, по кой
състав от Наказателния кодекс на Република България. Съгласно заключението на съдебно - нумизматичната експертиза /л. 84-116 том
I ДП/, което съдът изцяло кредитира, 29те бронзови монети, 2те сребърни монети
и 2та бронзови пръстена, имат качество на движими културни ценности на обща
стойност 282,00 лв., а 33те бронзови антични монети са движими културни
ценности, в качество за сведение. От доказателствата по делото се установи, че ***
П. е открил горните културни ценности преди началото на 2018 г., при ремонт в
дома на родителите му, и в продължение на 7 дни не съобщил за това на властта.
С това негово деяние, подсъдимият е осъществил състава на чл.278, ал. 1 от НК.
Приемайки, че 29-те бронзови монети,
2-те сребърни монети и 2-та бронзови пръстена, на обща стойност 282,00 лв.,
както и 33те бронзови антични монети, са археологически обекти, органите на
досъдебното производство, в хода на разследването, по категоричен начин са
установили, че до момента на доброволното предаване, процесните монети и
пръстени не били идентифицирани и регистрирани по реда на Глава шеста, Раздел
II от Закона за културното наследство и Параграф 5 и 6 от ПЗР на същия закон.
В обвинителния акт прокурорът е
посочил: „В случая е неприложима привилегированата разпоредба на чл.278, ал.1
от НК. Дори и да се приеме, че археологическите обекти родово попадат към
категорията на движимите културни ценности, тази норма касае откриването на
единичен обект, а не множество от такива, какъвто е настоящият случай. Поради
тази причина и неслучайно в чл.278, ал.6, пр.3 е инкриминирано по-тежко
държането на повече от три археологически обекта, а в случая те са общо 64 на
брой. Също така изпълнителното деяние по ал. 1 на чл. 278 от НК е „откриване”.
Откриването е действие, подобно на намирането. Извършителят е попаднал на вещ,
за която не е подозирал и не е знаел. Видно е, че не става дума за „открити”
вещи с каквото понятие борави чл.278, ал.1 от НК. Опаковането, сортирането на
археологическите обекти и предлагането на такива в интернет пространството
винаги води до извод за изява на умисъл по чл.278, ал. 6 от НК на
противозаконно държане, за което е без значение откога са придобити обектите.
Освен това, както бе посочено по-горе, предмет на престъплението е една
културна ценност. Нормата на чл. 278, ал.6 има за предмет археологически
обекти, които са конкретен вид културни ценности и което определя специалния й
характер.“
Съдът намира за неоснователни
горните разсъждения. Органите на досъдебното производство са смесили понятията
„културна ценност“ и „археологически обект“. В чл.278, ал.1 от НК се говори за
„културна ценност“, а в чл.278, ал. 6 от НК, за „археологически обект. В
науката и съдебната практика е безспорно, че археологическите обекти са вид
културни ценности /чл.146, ал.3 от ЗКН/, но не всяка културна ценност е
археологически обект. От доказателствата по делото и най вече от заключението
на съдебно-нумизматичната експертиза /л. 84-116 том I ДП/, което съдът изцяло
кредитира, 29те бронзови монети, 2те сребърни монети и 2та бронзови пръстена,
имат качество на движими културни ценности на обща стойност 282,00 лв., а 33те
бронзови антични монети са движими културни ценности, в качество за сведение. Въпреки
изричния въпрос, инкриминираните вещи съставляват ли археологически обекти, същите
не са квалифицирани от експертите, като археологически обекти. Поради тази
причина е неприложима разпоредбата на чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК, която касае
конкретно „археологически обекти“. Действително, първото изпълнителното деяние
по чл.278, ал. 1 от НК е „открие“. В тази връзка, от доказателствата по делото
се установи, че подсъдимият е открил /намерил/ процесните културни ценности,
преди началото на 2018 г. Съдът намира
за неоснователно разсъждението, че нормата на чл.278, ал.1 от НК „касае
откриването на единичен обект, а не множество от такива“. От това твърдение
следва, че ако едно лице „открие“ една културна ценност и не съобщи в
седмодневен срок на властта, ще извърши престъпление по чл.278, ал.1 от НК, а
ако „открие“ две, три, или повече
„културни ценности“, и същите не са „археологически обекти“, и извършеното не
съставлява друго престъпление свързано с тези културни ценности, то това лице
няма да отговаря наказателно правно, което е нелогично. По същия начин стоят
нещата и с разпоредбата на чл.278а, ал.1 и ал.2 от НК. Състава на
престъпленията по чл.278, ал. 1 от НК и чл.278а,
ал.1 и ал.2 от НК, винаги ще е осъществен и с една и с две и с повече „културни
ценности“, които обаче не са археологически обекти. Съдът намира, че в
процесния случай не е осъществен състава на престъпление по чл. 278а, ал.1 от НК, а именно предлагане по интернет за отчуждаване на културни ценности, които
не са идентифицирани и регистрирани. От доказателствата по делото не се
установи, предлаганите от подсъдимия по интернет антични монети, да са същите,
които *** П., доброволно е предал на военно-полицейските органи. От друга
страна, от показанията на свидетеля К. Н. М., работещ в Отдел „Криминална полиция”
на ГД „Национална Полиция“ при МВР, Сектор „Престъпления, свързани с културно -
исторически ценности”, се установи, че в някои от обявите дадени от *** П. е
посочено, че монетите са реплики, а в други обяви не е посочено дали монетите
са автентични или реплики, докато процесните монети,
видно от заключението на съдебно – нумизматичната експертиза, са автентични.
Наред с това, видно от обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира, монетите
от интернет обявите ги е закупил от Афганистан /и по делото не е установено
дали същите са реплики или автентични/, а тези които доброволно е предал /по
делото е установено, че са автентични/, ги открил преди началото на 2018 г.,
при ремонт в къщата на родителите си и ги е запазил за себе си.
С обвинителния акт, подсъдимият е
обвинен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК. От
доказателствата по делото и посоченото по-горе се установи, че *** П. е
извършил престъпление по чл.278, ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното, подсъдимият
бе признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК.
За престъплението по чл.278, ал.
1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от петстотин до три хиляди лева. От престъплението няма
причинени имуществени вреди. *** П. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Деянието не е извършено в пияно
състояние, не е при условията на множество престъпления и от него не са причинени
тежка телесна повреда или смърт. Деянието не е извършено спрямо орган на власт,
при или по повод изпълнение на службата му.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице предвидените в
чл. 78а от НК условия, подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.
При определяне размера на
наказанието по чл. 78а от НК, съдът взе предвид смекчаващите обстоятелства:
чистото съдебно минало на *** П., пълните му самопризнания, критичното
отношение към извършеното, много добрите му характеристични данни,
обстоятелството, че се ползва с авторитет сред началници и подчинени, многобройните
му участия в мисии в чужбина, доброволното предаване на процесните
монети и пръстени, ниската им стойност, и съобразявайки се с доходите,
семейното положение и имотното състояние на подсъдимия, намери, че на *** П. следва
да се определи наказание при значителен превес на смекчаващите обстоятелства,
поради което му наложи глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Съдът, като съобрази, че
подсъдимия бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложено
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК, както и, че с
процесните веществени доказателства подсъдимия е постъпил в нарушение на Закона
за културното наследство, на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания ОТНЕ в полза на държавата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
- Обект №1 – 2 бр. монети;
- Обект №2 – 34 бр. монети и 1
бр. пръстен;
- Обект №3 – 28 бр. монети;
- Обект №4 – 1 бр. пръстен.
Съдът, като съобрази, че подсъдимият
бе признат за виновен в извършване на деяние по чл. 278, ал.1 от НК, същият бе
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Военен съд – Пловдив направените по делото разноски в съдебно
заседание в размер на 80,00 (осемдесет) лева, а по сметка на РС „Военна
полиция“ – Пловдив направените на досъдебното производство разноски в размер на
347,50 (триста четиридесет и седем и 0,50) лева.
Предвид
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
18.04.2019 г.
Гр. Пловдив ПРЕДСЕДАТЕЛ: