Решение по дело №4126/2019 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

град Добрич, 05.10.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,  в публично заседание, проведено на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Николов

при секретаря Ирена И.......................................…………………………

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 04126 по описа за 2019г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е молба от Г.Б.И., ЕГН ********** с адрес ***, против Н.Г.Ч., ЕГН ********** ***, за постановяване на решение, с което да се даде разрешение, заместващо съгласие от бащата,  за напускане пределите на РБългария на детето Н.Н.Ч., ЕГН **********, както и пътуване зад граница, придружено от своята майка, за период от 5 години, считано от влизане в сила на съдебното решение.

С допълнителна молба вх.№ 24043 от 25.11.2019г. се уточнява, че се иска заместващо съгласието на бащата разрешение детето Н. да  пътува до всички страни на ЕС за срок от 5 години, придружавано от майката или упълномощено от нея лице.

В исковата молба се навеждат твърдения, че бракът между страните е прекратен по гр.дело № 2182/2017г. по описа на ДПС считано от 06.11.2017г. Родителските права са предоставени на майката. Детето Н. има издаден задгарничен паспорт, но съгласието на бащата за пътуване в чужбина е оттеглено на 10.09.2017г. Ищцата е имала намерение да вземе детето със себе си в Белгия и там да заживее с с нея и друг мъж, а Н. да учи там. Бащата се е дистанцирал отдавна от детето си, самият той живее в Испания, не плаща издръжка. При липса на желание той може да вижда детето по-лесно, ако то е в Белгия.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Твърди се, че фактите и обстоятелствата са различни от тези в исковата молба. Причината за оттегляне на съгласието си детето да пътува в чужбина е загриженост за нейното възпитание, отглеждане и израстване. При положение, че тя не е в състояние да се грижи за Н., е готов за поеме упражняване на родителските права.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Детето Н.Н.Ч. е родено на ***г. от майка Г.Б.И., ЕГН ********** и баща Н.Г.Ч., ЕГН **********. С решение № 1017 от 06.11.2017г. по гр.дело № 2182/2017г. по описа на ДРС родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване от майката Г.Б.И..

От Удостоверение за завършен ІІІ клас рег.№ УМ27-465-1 от 11.11.2019г. и Удостоверение за преместване изх.№ РД18-33 от 11.11.2019г. се установява, че детето Н. е ученичка в ОУ”***” с.Стожер, общ.Добричка за учебната 2019/2020г. Двамата родители са подписали Декларация – съгласие от 07.05.2014г., рег.№ 2366 на нотариус № 330 при НК с район на действие ДРС, че са съгласни детето Н. да пътува извън страната, придружавана от единия от тях.

С решение от 02.07.2019г. по гр.дело № 1646/2019г. по описа на ДРС е прекратен гражданският брак между Г.Б.И. и В. Й. В., сключен на 02.01.2018г., видно от акт за сключен граждански брак № 0002 от 02.01.2018г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при община град Левски.

Представен е доклад на ДСП-Добрич, от който се установява, че към настоящия момент детето . се отглежда от своята майка, която от около година и половина поддържа отношения с лицето **, живеещ и работещ в Белгия. През 2018г. са ходили при него, на детето е харесало обстановката. През ноември 2019г. подготвили документите за там, но били спрени на летището, тъй като бащата оттеглил съгласието си за пътуване в чужбина. Същият по никакъв начин не участвал в отглеждането на детето, с изключене на изпращани парични средства на няколко пъти. Майката и детето се издържат от изпращани от ** средства, към него Н. се обръщала с „татко”. Н. редовно посещава учебни занятия.

В съдебно заседание ищцата заявява, че бащата живее в момента в Испания, не общува с детето, а и то с него. Прекарало е операция, поискали помощ от него, той отказал. В момента живеят в с.Сгожер. Имала е съжителство с друг мъж след това.

Бащата не се явява в съдебно заседание, за да изрази становище лично.

На основание чл.15 ЗЗДет. е допуснато изслушване на детето Н. в съдебно заседание в присъствие на социален работник от ДСП-Добрич. То заявява, че не помни откога не е виждала баща си. Ходи на училище в с.Стожер, ще бъде в четвърти клас, там живее. След като завърши седми клас, ще продължи да учи в Добрич. Майка й работела преди в чужбина, сега не. Пътувала е преди с нея извън страната, има желание да го прави в бъдеще, има паспорт.

По делото са допуснати гласни доказателства. Св. * Б.И., сестра на ищцата, заявява, че Н. е пътувала в чужбина. Сега живее и учи в с.Стожер, редовно посещава учебните занятия. Бащата винаги е бил в Испания, не го е виждала след развода да идва при тях. Детето желае да ходи на екскурзии, да пътува с танцовия състав.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са относими към предмета на делото, представени са безпротиворечиво и отразяват непосредствени впечатления за конкретни факти и обстоятелства и при условията на чл.172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид неговата възможна заинтересованост.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.127а, ал.2 СК при разногласие между родителите относно въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът се решава от районния съд, след изслушване на другия родител. В настоящия случай не се оспорва факта, че липсва писмено съгласие на единия родител – бащата на детето Н., за пътуване в чужбина за конкретни дестинации, за определен срок. С производството се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето на страните, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. 

По въпроса, когато детето има нужда да пътува в чужбина и е налице разногласие между родителите, е формирана богата съдебна практика, с която се приема, че съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, също до определени държави /така Решение № 225 от 12.06.2013г. гр.дело № 1259/2012г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 116 от 16.04.2014г. гр.дело № 5156/2013г., ІV г.о. на ВКС и др./. Приема се, че при постановява не на своя акт съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето. Не би бил защитен интереса на детето /неговата сигурност и безопасност/, ако му се предостави възможност да посещава роднини, които нямат постоянен дом, средства, осигурен статус и условия на живот, дори и когато те са в страна, която е член на Европейския съюз /Решение № 126 от 30.05.2014г. гр.дело № 6871/2013г., ІІІ г.о. на ВКС и др./. Впоследствие е прието ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г., ОСГК на ВКС. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема, че съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

Производството по чл.127а, ал.2 СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /напр. държавите-членки на Европейския съюз/ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави /т.1 от ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г., ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай, при така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът намира, че в интерес на детето Н. е да се разреши пътуване зад граница до страни от Европа като цяло, в частност държави-членки на ЕС и обратно, придружавано от своята майка и законен представител или упълномощено от нея лице, без да е необходимо съгласието на бащата. За да обоснове този извод, съдът отчита факта, че в интерес на детето е да има възможност да пътува извън пределите на РБългария, което е основно право на всеки български гражданин. От събраните в хода на производството доказателства се установи, че Н. и преди е пътувала в чужбина, участва в танцов състав, който също би могъл да изнася предствления извън България, но към настоящия момент не може да го прави. От свидетелските показания и социалния доклад се установява безспорно, че причината се крие в лошите взаимоотношения между родителите, което не се отрича от страните по делото. С оглед обстоятелствата, че Н. е ученичка, пътуванията в чужбина следва да се извършват през ваканциите и извън определения режим на лични контакти, когато бащата би желал да се срещне с детето.

Другият въпрос, който следва да бъде решен, е този за срока на разрешението. В тази насока е налице установена и константна практика на ВКС, която е изразена най-конкретно /и в обобщение на издадените дотогава решения/, в решение № 244 от 03.07.2014г. по гр.дело № 953/2014г., ІV г.о. на ВКС. В настоящия случай искането е за срок от 5 години, което по никакъв начин не може да наруши правата на бащата по отношение на съдебно определения режим на лични контакти с детето при наличие на желание от негова страна.

Настоящият състав намира, че искането за разрешаване на задгранични пътувания на детето Н. следва да се уважи, като се определи срок от 5 години на даденото разрешение по чл.127а, ал.2 СК, заместващо съгласието на бащата на непълнолетното дете, същото да пътува неограничен брой пъти с майка си или упълномощено от нея лице, от България до страни от Европейски съюз и обратно, за времето за провеждане на състезания или екскурзии. На осн. чл.127а, ал.4 СК съдът постановява предварително изпълнение на решението.

Тъй като се касае за спорна съдебна администрация всяка от страните следва да понесе разноските си по делото така, както ги е направила. 

 Мотивиран от изложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

РАЗРЕШАВА детето Н.Н.Ч., ЕГН ********** с адрес ***, да излиза извън границите на Република България неограничен брой пъти до страните от Европейския съюз и обратно, ЗА СРОК от 5 /пет/ години, С ЦЕЛ почивка, екскурзия, туризъм, училищни екскурзии, танцови представления и спортни състезания, извън съдебно определения режим на лични контакти на бащата с детето, считано от влизане в сила на настоящото решение, придружавана от своята майка и законен представител Г.Б.И., ЕГН ********** с адрес ***, или упълномощено от нея лице, като замества съгласието за това на бащата Н.Г.Ч., ЕГН ********** ***.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл.127а, ал.4 СК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: