№ 2760
гр. София, 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С протоколно определение от 27.09.2022 г. е прекратено съдебното производство по
НОХД № 6814/2021 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 10 състав и делото е
върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, вр. чл. 341, ал.2 от НПК е
подаден протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната инстанция да отмени
атакувания съдебен акт като неправилен, както и се прави искане за връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В протеста се
сочи, че в обвинителния акт достатъчно ясно и без противоречия са посочени датите на
извършване на отделните деяния и липсва противоречие между изложената фактическа
обстановка и правната квалификация на инкриминираната престъпна дейност. Аргументира
се, че престъплението длъжностно присвояване в случая е довършено с изготвяне на
нарежданията за валутен превод и платежните нареждания за кредитен превод, доколкото
със самото им съставяне е била препятствана възможността на пострадалите лица да се
разпореждат с инкриминираното имущество. Сочи се още, че обвинението срещу Р. е
повдигнато за две отделни престъпления, едното от които, осъществено при условията на
продължавана престъпна дейност, а другото - по чл. 201, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Правните си
изводи прокурорът е мотивирал с обстоятелството, че между продължаваната престъпна
дейност и хронологично последното инкриминирано деяние е изминал продължителен
период от около пет месеца, а подсъдимата е заемала длъжностно качество в различен офис
на банковата институция, в която е работела. Не на последно място се претендира, че дори
да е допуснато нарушение относно правната квалификация на инкриминираната престъпна
дейност, то би могло да бъде коригирано при разглеждане на делото в неговата съдебна
фаза, включително по реда на чл. 287 НПК, при установяване на предпоставки за това.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото, намери за
установено следното:
Депозираният частен протест е допустим. Същият е депозиран срещу акт, подлежащ
на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов
седемдневен срок.
1
Разгледан по същество в неговата цялост частният протест е неоснователен.
В СРС е внесен обвинителен акт срещу К. А. Р. за извършени престъпления по
чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.201, вр. чл.18, ал.1 от НК, във
връзка с който е образувано наказателно дело от общ характер под № 6814/2021 г. по описа
на СРС, НО, 10-ти състав.
В протестираното определение съдът е приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимата,
изразяващо се в неяснота относно датата на довършване на второто и третото деяние от
продължаваната престъпна дейност, квалифицирана по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26,
ал.1 от НК, тъй като едновременно се твърди, че подсъдимата е присвоила парична сума в
евро с левова равностойност 2007,14 лева на дата 04.09.2017г., а същевременно се сочи, че е
превела същата на 05.09.2017г. чрез нареждане за валутен превод от името на П.С. и от
името на П. и Б.С., както и че на 25.10.2017г. е присвоила сумата в евро с левова
равностойност 2007,014 лева като е превела същата на 26.10.2017г. чрез нареждания за
валутен превод от името на П.С. и от името на П. и Б.С.. С оглед изложеното приема, че
доколкото присвояването е довършено със засягане на възможността на собственика на
предмета на престъплението да се разпорежда с него, а в обвинителния акт са посочени две
дати за всяко от обсъжданите деяния, то не става ясно на коя от тях СРП приема, че е
довършено присвояването през месеците септември и октомври, 2017г. На следващо място
първият съд е счел, че липсва съответствие между фактите и правната квалификация на
престъпленията, за които Р. е предадена на съд, доколкото същата е обвинена за извършени
две престъпления – съответно по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и по
чл.201, вр. чл.18, ал.1 от НК. Едновременно с това от фактите, намерили отражение в
обвинителния акт се установява, че престъпната деятелност, за която Р. е предадена на съд е
за множество деяния, осъществяващи състав на длъжностно присвояване, някои от които
довършени, а други останали на стадия на опита, като са налице и твърдения за
възстановяване/заместване на причинената от деянията вреда. Поради изложеното
районният съд е приел, че обвинението срещу две престъпления и организирането на
защитата на подсъдимата срещу множество престъпления е довело до влошаване на нейното
положение, което обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение и
налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предсъдебната фаза
на процеса.
Въззивният съд, за да прецени основателността на протеста срещу атакуваното
определение от 27.09.2022 г., обсъди изложените в последното основания за прекратяване на
съдебното производство.
На първо място въззивната инстанция се съгласява с аргументите на представителя на
държавното обвинение, изтъкнати в протеста, че обвинението за две престъпления
съответно по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.201, вр. чл.18, ал.1 от
НК, а не за едно такова при условията на продължавана престъпна дейност, не води на извод
за допуснато процесуално нарушение, още по-малко от категорията на съществените, което
да налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на предсъдебната
му фаза, доколкото дори да се приеме, че инкриминираните деяния осъществяват състав на
едно продължавано престъпление, то обсъжданият недостатък може преодолян при
разглеждането на делото в неговата централна/съдебна фаза и дори да бъде коригиран с
крайния съдебен акт. Обстоятелството, че страните са направили искане за разглеждане на
делото по реда на диферинцирана процедура, не е основание за различно третиране това
обстоятелство. Не е вярно и това, че като е организирала защитата си за две отделни
престъпления, това е довело до накърняване на правото на защита на подс. Р.. Напротив,
правото й на защита би било накърнено в случай, че тя не се е защитавала срещу факти и
обстоятелства, които не са й били известни на досъдебното производство, но за които е
2
предадена на съд.
На следващо място въззивният съдебен състав намира, че необходимостта СРП да
посочи безпротиворечиво датата на извършване на всяко от деянията от продължаваната
престъпна дейност, предмет на обвинението (в случая второто и третото), е наложително и
съображенията на първата съдебна инстанция в тази част са правилни, поради което се
споделят и от настоящия съдебен състав. Действително в обстоятелствената част и в
диспозитива на внесения пред първата съдебна инстанция обвинителен акт се съдържа
неяснота, свързана с това по какви причини държавното обвинение е приело, че датата на
изготвяне на платежните документи съвпада с датата на извършване на присвоителните
деяния при изрични твърдения за това, че паричният превод, в резултат на който
собственикът на инкриминираното имущество е бил лишен от него, а деецът се е
облагодетелствал, е извършен на датата следваща тази на изготвянето на съответните
нареждания за паричен превод. Твърди се от държавното обвинение, че подсъдимата е
присвоила парична сума от 1026,17 евро на дата 04.09.2017г., а същевременно се сочи, че е
превела същата на 05.09.2017г. чрез нареждане за валутен превод от името на П.С. и от
името на П. и Б.С., както и че на 25.10.2017г. е присвоила сумата от 1026,17 евро, която е
превела на 26.10.2017г. чрез нареждания за валутен превод от името на П.С. и от името на
П. и Б.С.. При това положение абсолютно неясно остава времето на извършване на
отделните престъпни деяния. Не може да бъде споделено становището на прокурора, че
деянието е довършено със съставяне на съответните документи за парични преводи. Нужно е
да се обърне внимание на подалия протеста прокурор, че действия, които в крайна сметка
осъществят състав на длъжностно присвояване могат, да бъдат извършени на различни дати.
Времето на извършване на престъплението обаче не може да бъде въпрос на субективно
възприятие, то винаги е свързано с осъществяването на всички съставомерни признаци на
деянието. Доколкото се касае за резултатно престъпление, то същото е довършено (освен в
случаите на опит, за какъвто в настоящия случай твърдения липсват) с настъпване на
престъпния резултат, който се заключава не само в безвъзмездното и невъзстановимо
лишаване на собственика от вещите – предмет на престъплението, но и в
облагодетелстването с тях на дееца или на третото лице, в чиято полза той се е разпоредил.
Задължението да посочи безпротиворечиво датата на извършване на деянието е
законово и произтича от разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК. Неяснотата относно това
обстоятелство съставлява допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от
категорията на съществените. Това е така, тъй като се касае за елемент от обективна страна
на престъплението, за което е повдигнато обвинението, за което следва да бъдат изложени
ясни факти, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса. Съгласно
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК обстоятелствената част на обвинителният акт следва
да съдържа всички факти и обстоятелства, които индивидуализират престъплението и които
подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса. Недопустимо е в хода на съдебното
производство да се събират доказателства, за елементи от състава на престъплението, които
следва да са предварително известни на подсъдимия от обстоятелствената част на
обвинителния акт и срещу които следва да се защитава. В този смисъл, атакуваното
определение в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения, СГС, НО, ХІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.09.2022 г., с което е прекратено
съдебното производство по НОХД № 6814/2021 г. по описа на Софийския районен съд, НО,
10 състав и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
3
нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4